Информационни срещи, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България, се състояха днес в Русе, Нова Загора, Георги Дамяново, Чирпан и Троян.

Експертите разясниха основните етапи и срокове по приемане на еврото, правилата за двойното обозначаване на цените, както и въпроси, свързани с данъчни и осигурителни декларации, банкови сметки и лихви.

Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, както и представители на различни институции отговаряха на въпроси по време на информационната среща в Русе. Еврото не е просто една от банкнотите в портфейла ни, а символ на доверие и една от най-разпознаваемите и сигурни валути в света, заяви  Гроздан Караджов. Той добави, че градът е най-естествената врата между запада и изтока, но вече е на картата на Европа и като връзка между юга и севера. В тази връзка Караджов отчете, че вече има напредък по отношение на изграждането на нов мост между Русе и Гюргево.

Той добави, че се работи и за подобряване на оптичната цифрова свързаност и в по-малките населени места. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев каза, че при равни други условия еврото ще бъде онзи положителен фактор, който ще допринесе ние да сме по-интегрирани, да порасне с малко повече икономиката ни, да има малко повече инвеститори, малко повече млади хора и повече просперитет да има в България. Той отчете, че най-важният фактор да се задържат повече млади хора в регионите е свързан с високодоходни работни места, като добави, че предизвикателствата пред образованието, свързани с приемането на еврото, са много по-малки в сравнение с тези пред бизнеса. Вълчев отбеляза, че проблемът при учениците не е във финансовата, а във функционалната грамотност. Той добави, че са предприети редица действия за преодоляване на това предизвикателство. Работи се и по промени, свързани с приемането на България в еврозоната, като корекция в учебниците по математика и информационни табла в училищата, свързани с евробанкнотите и евромонетите.

В Нова Загора институциите разясниха правилата, сроковете и защитата на потребителите при прехода към еврото. Мария Иванова от КЗП каза, че законът гарантира защита на потребителите и предвижда преходът от лев към евро да бъде организиран, контролиран и плавен процес. „При преминаването от лев към евро няма да има хаос – това е строго планиран процес под контрола на институции като КЗП, НАП, Българската народна банка (БНБ) и Комисията за защита на конкуренцията“, обясни още Иванова. По нейни думи, в периода от 8 август 2025 до 8 август 2026 г. всички цени ще бъдат обозначавани едновременно в левове и евро, с еднакъв размер и шрифт, за да не се въвеждат потребителите в заблуждение. Забранено е закръгляването във вреда на клиентите и не се допуска необосновано повишаване на цените под предлог за въвеждането на еврото. Гергана Стоева от НАП – Сливен уточни, че често задаван въпрос е може ли да има две каси – за левове и за евро, като отговорът е не. Трябва да има една каса, в която се съхраняват и двете валути“, подчерта Стоева. Тя обърна внимание и на данъчните декларации: сумите в тях ще се посочват според националната валута за съответния период – за 2025 г. в левове, а за 2026 г. – в евро.

Какво ще се случи със старите евробанкноти, дали ще се издават нови спестовни книжки и ще може ли обмяната на левове в евро в БНБ да се извършва извън София – това бяха част от въпросите, поставени от граждани по време на срещата в Чирпан. На въпроса какво ще се случи с евробанкнотите от стари емисии Димитър Кьосеиванов, главен инспектор в КЗП – Кърджали, обясни, че изтеглянето им ще се извършва постепенно от банките, когато попаднат при тях чрез търговската мрежа. Няма поставен краен срок за това действие, уточни експертът. Относно въпроса дали след въвеждането на еврото ще се издават нови спестовни книжки, Кьосеиванов поясни, че всички банкови сметки ще бъдат автоматично превалутирани по фиксирания курс, като номерът набанковата сметка (IBAN) няма да се променя. Издаването на нови спестовни книжки ще бъде решение на конкретната банка. На допълнителен въпрос от гражданин дали безсрочната обмяна на лева в евро в БНБ ще бъде извършвано само в София, Димитър Кьосеиванов отговори, че към момента това ще се случва само в столицата, но ще бъде отправено запитване към БНБ за евентуално разкриване на регионални офиси.

Евентуалната липса на налични средства в евро в касите на бюджетните организации в началото на 2026 г. беше във фокуса на информационната среща в Троян. Експертите казаха, че този казус е важен и поставен за първи път, като засега няма конкретни указания по него. Заместник-кметът на община Троян с ресор „Финанси“ Ангел Ангелов заяви, че ще изпрати писмено запитване до Министерството на финансите с искане за официално разяснение. Участници в срещата потърсиха яснота докога левовете ще могат да се обменят без такса и как ще се извършват плащанията по банкови кредити след въвеждането на еврото. От КЗП уточниха, че всички банки и пощенски станции ще обменят левове в евро без такса в срок от шест месеца, а Българската народна банка ще извършва обмяната безсрочно и без ограничения. Относно кредитите беше пояснено, че всички вноски ще се превалутират автоматично по фиксирания курс, без промяна на условията по договорите.

При голям интерес премина срещата за еврото в Георги Дамяново, местни хора зададоха много въпроси на служителите на НАП и КЗП. Присъстващи на срещата хора от различни селища на общината питаха къде ще могат да обменят своите левове в евро след 1 януари 2026 година, като в община Георги Дамяново няма нито един банков клон. Те получиха отговор, че това ще може да стане в пощенските станции във всички селища. Уточнено беше, че няма да има обмяна на пари на улицата и в домовете и ако някой получи подобно предложение не бива да се доверява на непознати. Възрастен жител на село Дълги дел в община Георги Дамяново попита дали след 1 януари 2026 година разфасовка хляб в селото пак ще струва 2 лева, и получи отговор, че ако струва много повече от 1 евро, то той може да подаде сигнал в КЗП и да бъде направена проверка на въпросния търговец. Иван Пешунов, служител в  Община Георги Дамяново, попита какво да се прави, ако след 1 януари 2026 година има намаление на грамажа на дадена стока, а цената е същата и получи отговор, че отново трябва да се подава сигнал до КЗП и НАП и да бъде направена проверка. Зададен беше и въпрос какво става с глоби и кредити след 1 януари 2026 години и отговора беше, че ако не се платени, те си остават, само ще бъдат превалутирани от лева в евро.

„Моята мисия е да покажа, че и старинната музика може да звучи модерно и завладяващо“, каза пред БТА Константин Рейлеану, създател на ансамбъл „Антон Пан“.

Рейлеану е румънски композитор, музиколог, диригент и вокалист, специалист и изследовател на музиката. Той е основател и ръководител на камерния ансамбъл „Антон Пан“, с който е изнесъл над 500 концерта – последният от тях в Сливен. Идеята за създаването на ансамбъла е вдъхновена от делото на видния възрожденец, композитор и поет Антон Пан, роден в този град.

„Идеята се роди, когато за пръв път посетих фестивал за старинна музика и забелязах, че музиката, която се изпълняваше, беше само западноевропейска“, разказва Рейлеану. „Тогава реших да потърся и източните корени – в румънската, византийската и ориенталската музика. Открих много ръкописи, останали неразчетени, защото са записани в старинни нотации. Така започна моето изследване.“

Ансамбълът „Антон Пан“ е създаден през 2003 г. и представя старинна музика от Балканите и Изтока. „Първият композитор, когото открих, беше Антон Пан. В Румъния го познават като автор на църковна музика, но малцина осъзнават колко голямо е значението му като композитор от първата половина на XIX век“, казва Рейлеану.

По думите му, макар Антон Пан да е роден в Сливен, както в България, така и в Румъния знанието за живота и делото му остава непълно. „В Румъния има един професор, който подробно е изследвал документите за него, но не знае много за българския му период. Може би аз съм първият, който ще се опита да свърже двете страни в неговия живот“, добавя музикантът.

На въпрос дали може да се каже, че работата му е археологическа, но в музиката, той отговаря, че е по-скоро детективска. „Моментът, когато откриеш нова следа и виждаш, че очакванията ти се потвърждават – това чувство е безценно.“

Константин Рейлеану признава, че неговата музика не е за масовата публика, но има своя аудитория. „Хората, които идват на нашите концерти, търсят именно тази автентичност“, споделя той.

„Когато сме на сцената и публиката ни отговаря със същата енергия – това е най-щастливият момент. Ние сме изследователи, но и артисти — превеждаме научните открития на езика на хората чрез музиката“, казва Рейлеану.

На въпрос дали има усещането, че Бог го чува, той отговаря, че вярва в това. „Да, мисля, че всеки човек има своя дълг. Аз често съм се изкушавал да поема друг път, но Бог винаги ми е показвал посоката. Той ми дава знаци, че върша нещо важно.“

Попитан какво би направил, ако можеше да срещне самия Антон Пан, той посочва, че би го помолил да изпее нещо. „Интересно ми е как са разбирали и интерпретирали тази музика. Това би било истинско откровение“, споделя той.

Рейлеану с усмивка отказва предложението да запише комерсиална музика. „Ако исках да печеля, щях да правя пари, не музика. Но моята мисия е да покажа, че и старинната музика може да звучи модерно и завладяващо.“

Ансамбълът „Антон Пан“ ще бъде отново в Сливен през март.