При равни други условия еврото ще бъде онзи положителен фактор, който ще допринесе ние да сме по-интегрирани, да порасне с малко повече икономиката ни, да има малко повече инвеститори, малко повече млади хора и повече просперитет да има в България.

Това каза в Русе министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който заедно с вицеприемиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов откри в крайдунавския град информационна среща, част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България. Той отбеляза, че има нужда от такива експертни, а не политически разговори.

„Ние стартирахме на 28 процента от средноевропейските доходи през 2000 година. Сега сме на 66 процента. Това е така наречената конвергенция. За да продължи тя, трябва да направим още много неща. Разбира се, това увеличение е неравномерно по райони, все още е недостатъчно, но е факт. В много голяма степен това се дължи и на европейската ни интеграция, че сме част от голяма общност, приели сме институционални правила и ги спазваме, и сме много по-свързани икономически“, каза още министър Вълчев.

Той отчете, че най-важният фактор да се задържат повече млади хора в регионите е свързан с високодоходни работни места.

„За да има високодоходни работни места, трябва да има индустрии, трябва да просперира икономиката. Еврото няма да ни реши всички проблеми, но при равни други условия ще допринесе за повече просперитет в България. Ние трябва да си свършим всички останали неща“, каза още образователният министър.

Той добави, че ползите от въвеждане на еврото са много повече от негативите.

„Ако има някакви негативи, свързани с това, че ще имаме ограничена парична политика, голяма част от тях са изконсумирани още от 1997 година, решавайки тогава да приемем паричната система на Валутния борд“, каза още Красимир Вълчев.

Той отчете, че предизвикателствата пред образованието, свързани с приемането на еврото, са много по-малки в сравнение с тези пред бизнеса.

„Учениците ще започнат да решават задачи не в лева, а в евро. Учебниците, в които има задачи за лева, ще ги подменим още идната учебна година. Има и информационни табла в училищата, свързани с евробанкнотите и евромонетите. Ние на ниво потребители най-бързо ще разберем, че нямаме големи проблеми да превключим на евро, гледайки нашите деца. Те ще превключат бързо. По-големите трудности ще бъдат пред бизнеса, но болшинството от бизнеса приема, че тези усилия си заслужават и ще доведат до ползи за българския бизнес“, каза още образователният министър.

Русе е най-естествената врата между запада и изтока, но вече е на картата на Европа и като връзка между юга и севера. Това каза в крайдунавския град днес вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, който откри заедно с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев информационна среща, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България.

„Югът и северът допреди десетина години не бяха толкова актуални. Вече в транспортно и комуникационно отношение са приоритет номер едно на Европейския съюз. Неслучайно новият коридор от Балтийско море, Черно море, Егейско море е номер едно в инвестиционната програма на Европейския съюз. Това е т.нар. Източен фланг на Европейския съюз и е особено важен за неговата защитата и за да може нашият живот да е спокоен“, каза още министър Караджов.

В тази връзка той отчете, че вече има напредък по отношение на изграждането на нов мост между Русе и Гюргево.

„След две години протакане и 17 отложени процедури от румънска страна най-после екологичната процедура тръгна и ние се надяваме, че при добра воля от румънската страна, която е водеща, ще имаме и този мост и допълнителна транспортна свързаност“, каза още Гроздан Караджов.

Той добави, че се работи и за подобряване на оптичната цифрова свързаност и в по-малките населени места.

„С новия проект за широколентов достъп в нисконаселените места на практика почти 25 000 жители на област Русе ще имат високоскоростен интернет, който е до 100 пъти по-бърз от този, с който разполагат в момента. 108 км са новите оптични трасета само на територията на област Русе. Ще има модернизация на още 184 км мрежи, ще бъдат изградени и 43 нови базови мобилни станции. От тях хората в малките населени места най-после ще имат достъп до 5G. Така  в тези населени места ще може да се работи и отдалечено, доколкото съответната дейност го предвижда“, каза още министър Караджов.

Той добави, че тези 43 нови базови станции ще бъдат свързани в четири общински центъра, където има държавна телекомуникационна мрежа. Министър Гроздан Караджов изрази надежда, че това ще подпомогне както обикновения човек, така и стартирането на нови бизнеси в малките населени места. 

Проблемът при учениците не е във финансовата, а във функционалната грамотност. Това каза в Русе министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който заедно с вицеприемиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов откри в крайдунавския град информационна среща, част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България.

„През последните години се работи и по разширяване на т.нар. финансова грамотност по линия на учебните програми и с повече практически задачи по математика. Нямаме толкова голям проблем с финансовата грамотност. Основното ни предизвикателство са резултатите по математика, физика и химия. Ние трябва да подобрим резултатите по математика, функционалността на знанията, т.нар. функционална грамотност и способността на учениците да прилагат знанията и да решават практически задачи. Оттам са по-слабите резултати по математика, както и на природните науки – физика и химия“, каза още министър Вълчев.

Той добави, че са предприети редица действия за преодоляване на това предизвикателство. Работи се и по промени, свързани с приемането на България в еврозоната, като корекция в учебниците по математика и информационни табла в училищата, свързани с евробанкнотите и евромонетите.

Както БТА писа, в Русе министър Вълчев каза също, че учителите всеки ден изземват ножове, но няма да бъдат поставени металдетектори във всички училища.

Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, както и представители на различни институции отговаряха на въпроси по време на информационна среща в Русе, която е част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България.

„Еврото не е просто една от банкнотите в портфейла ни, а символ на доверие и една от най-разпознаваемите и сигурни валути в света“, заяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.
По думите му България започва да говори на езика на еврото редом със своите партньори от Европейския съюз. 
„Това е език, в който числата вече означават съвсем друго ниво на сигурност и съвсем предвидими цени. Бизнесът вече може да планира съвсем устойчиво и инвеститорите могат да имат доверие в тази валута“, каза още Караджов.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че еврото ще бъде онзи положителен фактор, който ще допринесе да сме по-интегрирани, да порасне с малко повече икономиката ни, да има малко повече инвеститори, малко повече млади хора и повече просперитет в България.
„Ние стартирахме на 28 процента от средноевропейските доходи през 2000 година. Сега сме на 66 процента. Това е така наречената конвергенция. За да продължи тя, трябва да направим още много неща. Разбира се, това увеличение е неравномерно по райони, все още е недостатъчно, но е факт. В много голяма степен това се дължи и на европейската ни интеграция, че сме част от голяма общност, приели сме институционални правила и ги спазваме, и сме много по-свързани икономически“, каза още министър Вълчев. 
Той заяви, че се работи и по промени в учебниците по математика и информационните табла в училищата, свързани с евробанкнотите и евромонетите.

Областният управител на Русе Драгомир Драганов, който бе и модератор на срещата, заяви, че с приемането на еврото у нас, България влиза в сърцето на Европа. 

Кметът на Русе Пенчо Милков каза, че Общината участва в кампании и в други политики по въвеждането на еврото у нас, както и с борбата с фалшивите новини. 

В отговор на въпрос „след като не отговаряме на условията за инфлация и дефицит защо искаме да влезем в Еврозоната“, вицепремиерът Гроздан Караджов каза, че България от много години отговаря на всички изисквания за влизане в Еврозоната. 
„Беше крайно време да влезем в Еврозоната и да станем неин достоен член“, заяви Караджов. 
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че влизането ни в еврозоната ще ни даде повече бюджетна благоразумност. 

На въпрос защо италианци отиват да работят в Швейцария, която не е част от еврозоната, Гроздан Караджов заяви, че според анализите връщащите се българи, които работят в чужбина, са повече, отколкото заминаващите. 
От своя страна Красимир Вълчев каза, че предимствата от влизането на България в еврозоната са повече от недостатъците. 

Във втория панел от срещата Любка Парашкевова от Министерството на финансите, която е и част от екипа, изготвил закона за въвеждане на еврото в България, припомни, че двойното обозначение на цените на стоките в левове и евро е от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 година. 

Цветан Христов – директор на Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите (КЗП), която обхваща областите Велико Търново, Русе, Габрово, Плевен и Ловеч, каза, че 99 процента от търговците са спазили изискването за двойно обозначение на цените на стоките и услугите. 

Властиана Николова – директор на териториалната дирекция на НАП във Варна, заяви, че системите на НАП са напълно готови технически за въвеждане на еврото от 1 януари догодина. 
Тя каза още, че едно от нарушенията, за които НАП следи, е свързано с икономически необосновано увеличение на цените на стоките и услугите. 

Директорът на НОИ в Русе Ивайло Дървеняшки каза, че системите на Националния осигурителен институт са готови за въвеждането на еврото. 

На въпрос защо цените на стоките се повишават през последните седмици и коя институция следи за това, Цветан Христов отговори, че КЗП наблюдава цените на стоките, а големите вериги от магазини подават информация за цените на хранителните продукти. 
„Следим внимателно и ако забележим повишаване на цените, изискваме информация за причината“, каза Христов. 
Властиана Николова от НАП отговори, че гражданите могат да подават сигнали, ако констатират подобно повишаване на цените. 
„Ние няма да допуснем необосновано увеличение на цените на стоките“, заяви Николова. 

Любка Парашкевова каза, че еврото не е причина за повишаване на цените на стоките и услугите. 

На въпрос, свързан с касовата наличност в левове и в евро в магазините през януари догодина, Цветан Христов от КЗП каза, че всеки търговец трябва да има евро, за да връща ресто в тази валута. Ако няма наличност, чак тогава може да върне ресто в левове. 
„Съветваме търговците да използват ПОС терминали при плащане“, каза Христов. 
Той призова близките на възрастните хора да им съдействат при обмяната на валутата от левове в евро, за да не се опита някой да ги измами. 

На въпрос дали онлайн търговците трябва да обозначават цените на стоките и услугите в левове и в евро, Цветан Христов отговори, че те трябва да спазват това изискване. 

В третия панел от срещата Диана Сивинова – изследовател в Института за социални и синдикални изследвания към Конфедерацията на независимите синдикати в България, даде за пример динамиката на средната работна заплата (СРЗ) в Литва, Латвия и Естония през последното десетилетие спрямо момента на присъединяването на трите страни към еврозоната.  
Тя обясни, че в Литва за периода от 2015 г. до 2024 г. СРЗ е нараснала от 714 евро на 2233 евро. В Латвия от 2014 г. до 2024 г. СРЗ се е повишила от 756 евро на 1681 евро, а в Естония за периода от 2011 г. до 2024 г. СРЗ е нараснала от 839 евро на 1981 евро. 
Сивинова каза още, че един от изводите е, че се констатира и стабилност на ценовите равнища при приемането на еврото в тези страни.

Тодор Плугчиев – програмен директор „Въвеждане на еврото“ в Пощенска банка, посъветва гражданите, които имат пари в брой, да ги внесат в банките сега, тъй като в момента има промоционални кампании и това е безплатно.

Йорданка Ушагелова – директор на дирекция в Комисията за финансов надзор, заяви, че застрахователните дружества са готови за приемането на еврото у нас. 

Николай Марев – изпълнителен директор на Пенсионно-осигурително дружество „Доверие“, каза, че подготовката на системите за въвеждане на еврото у нас е започнала преди няколко години. 

На въпрос дали ще бъдем по-зле, или по-добре от въвеждането на еврото, Диана Сивинова отговори, че счита, че би могъл да се получи сценарият при Литва, Латвия и Естония. По думите й, ако институциите си вършат работата добре, не би трябвало да има трусове. 

Срещата в Русе продължи повече от два часа. Сред присъстващите в пълната зала „Свети Георги“ в сградата на Областната и общинска администрации бяха представители на местни институции, бизнеса и граждани.