Хората над 55 години и тези с висше образование са по-неподатливи на дезинформация, младежите между 15 и 24 години са най-уязвими, сочи анализ на варненското сдружение „Моят град“. Той показва още, че ключов защитен фактор срещу лъжливите новини е образованието.

Първият регионален анализ за медийните навици на хората с фокус върху Североизточна България е извършен с подкрепата на Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“. За БТА председателят на сдружение „Моят град“ Анна Радева уточни, че той е направен от международни експерти статистици, които са ползвали официални източници на данни както у нас, така и в ЕС.

Близо 20 на сто от жителите на Североизточния регион черпят новини почти изцяло от социалните медии, показва анализът. Младежите са най-уязвими, като близо 31 от тях са изложени на риск от дезинформация. Опасността да се подлъжеш по измислени новини намалява с възрастта, показва още анализът. Едва около 5 процента от хората над 55 години са склонни да вярват на всяко твърдение, което прочетат или чуят. Анализът показва още, че жените са по-уязвими от мъжете. В Североизточна България лековерие проявяват 22 на сто от дамите и около 18 процента от представителите на силния пол. Образованието е ключов защитен фактор, посочи Радева. В региона 31 процента от нискообразованите хора са в риск от това да повярват на дезинформация. Сред висшистите склонност да приемат на доверие всяка новина са едва около 13 на сто.

В Североизточния регион има най-висока информационна изолация, показва още анализът. В района новини или политически теми не следят близо 24 на сто от хората. Проблемът е още по-сериозен в малките населени места. Близо 40 на сто от живеещите в селата не се интересуват от новини. В медийната среда в Североизтока доминират телевизиите. За около половината население те са основен източник на информация. Следващи по важност са социалните мрежи. Североизточна България е и регионът в страната с най-малък брой местни и регионални медии.

Тепърва анализът ще трябва да се обсъжда и да се търсят пътищата за намаляване на риска от дезинформация, посочи още Радева. Тя уточни, че предстои данните да бъдат дискутирани на конференция, която ще се проведе на 28 октомври. По думите на Радева анализът ще послужи и като основа за нови инициативи, които да обединят обществото срещу дезинформацията – дебати, работилници, срещи с участието на местните власти, журналисти и представители на гражданското общество.

Самостоятелна изложба живопис представя Веселин Начев във варненската галерия A&G аrt meeting. Откриването е тази вечер. Това е последното събитие в тазгодишния календар на пространството на Анна Халамян и Герхард Хорнман. 

Платната са рисувани през последната година и изобразяват живота край морето, но главно извън активния туристически летен сезон, разказа пред БТА художникът. Присъстват централният варненски плаж, Шабленската тузла и бреговата ивица до нея, Тюленово, добруджански пейзаж. В две картини авторът припомня и любимото на варненци заведение „Кубо“, но през зимата. Сюжетът е рисуван от Веселин Начев преди десет години и сега той отново се връща към него. Има и два портрета, именувани „Когато бях стар“ и „Порив“. 

Авторът смята, че извън активния сезон, когато се чудим какво ще бъде утре, гледайки плажа, осеян с отломките от лятото, чувствата ни са смесени, има меланхолия и вътрешно напрежение. Това носталгично настроение за него е свързано с отминаването на мига, който се опитва да съхрани чрез картина. „Смисълът на творбите е да задържим момента за по-дълго време, за да можем да го изживяваме отново и отново“, каза художникът. Това той търси като усещане и в летните си композиции с хора на кални бани и дете, разглеждащо камъчета на плажа.

Начев обича Северното Черноморие и рядко ходи на море във Варна. Каза, че не си измисля сюжети или образи, всичко нарисувано в картините е конкретно, видяно и документирано от него. В почерка му винаги присъства бялото, което творецът добавя или оставя от платното, защото иска да „извади“ пространството между картината и зрителя, за да подчертае съпоставката. Някои от образите са по-разработени, други – само скицирани. Авторът дълго търси коя фигура приляга на даден пейзаж. Понякога уцелва, а друг път се налага да премахне човешкото присъствие и да намери друг негов израз. В стила му на работа е да оставя дадено произведение да „отлежава“ седмици, докато отново се върне към него, за да продължи, докато стигне до желаното, разказа художникът. 

Предишната изложба на Веселин Начев бе тази пролет в галерия „Стубел“ в София с куратор Филип Зидаров. Изложбата под надслов „10 филма от ХХ век“ включваше творби, които припомнят знакови ленти на Микеланджело Антониони, Лукино Висконти, братя Тавиани, Мартин Скорсезе, подсказващи пиетета на художника към седмото изкуство. 

Миналата година варненската галерия А&G аrt meeting откри летния си сезон със съвместна изложба живопис на Елена Велкова и Веселин Начев. Тогава той показа спомените си от едно пътуване до Франция. 

Световният ден на операта – 25 октомври, ще бъде отбелязан във Варна със спектакъл на Вердиевата „Травиата“ и старт на детските образователни ателиета, съобщават от Театрално-музикалния продуцентски център в града.

Диригент на спектакъла е маестро Якопо Сипари ди Пескасероли. В главната роля на Виолета Валери влиза сопраното Александрина Михайлова, след като дебютира в нея на варненска сцена миналата година. Алфред Жермон е тенорът Валерий Георгиев, който наскоро се завърна от Международния оперен фестивал в Аспендос и участие в „Турандот“ в Оперния театър на Анкара. Баритонът Иво Йорданов е Жорж Жермон. 

Тази есен солистката на Варненската опера Александрина Михайлова пее и в Миланската Скала в световната премиера на операта „Анна А.“ от Силвия Коласанти, посветена на руската поетеса Анна Ахматова, допълват от театъра. 

В същия ден Варненската опера възобновява за новата учебна година и своите детски ателиета „Оперни тайни“, които стартираха в началото на 2025 г. Те са проект на режисьорката Сребрина Соколова и са част от политиката на оперния театър за приобщаване на млада публика и запознаването й с аспектите на жанра и елементите на всеки спектакъл по забавен и интерактивен начин. Във всяко ателие са включени разнообразни игри, работа с цветни печатни материали, демонстрации, мултимедийни прожекции, разходки зад кулисите и практически занимания. Занятията са с продължителност 45 минути и са подходящи във възрастта между 6 и 12 години. 

В първото есенно ателие на 25 октомври темата е „Запознаване с оперното изкуство“. Водещ ще бъде драматургът на Варненската опера Евгения Стефанова с помощта на сопраното Лилия Илиева-Михайлова. Децата ще могат да се научат колко различни специалисти са необходими за създаването на един спектакъл. Следващата дата на „Оперни тайни“ ще бъде 8 ноември. 

Находки от Варненския халколитен некропол, включително най-старото обработено злато в света, ще бъдат показани в Общинския музей в Букурещ, съобщиха днес от Регионалния исторически музей (РИМ) във Варна. Изложбата „Пътешествието отвъд: Погребалните обреди във Варна и региона през древността“ ще бъде открита на 23 октомври. Тя ще остане в Румъния до 29 март 2026 г.

Повечето от артефактите, които ще бъдат показани в Букурещ, са част от постоянната експозиция на Археологическия музей в българския крайморски град. Изложба с намереното във Варненския некропол ще бъде представена за пръв път в Румъния. Концепцията на експозицията е да илюстрира представите на древните обитатели на днешните български земи за отвъдния живот и практикуваните от тях погребални обреди. Посетителите ще имат възможност да проследят развитието на разбиранията за задгробния живот през праисторическата, античната и средновековната епоха. Експонатите са свързани с проучвания, проведени при спасителни или редовни археологически разкопки най-вече през втората половина на XX век.

Погребалните обреди дават богата информация за религиозните възгледи и за организацията на обществото, подчертават от РИМ – Варна. Данните за погребалните практики в региона показват, че колкото по-назад във времето се проследяват, толкова по-богати са гробните дарове.

БТА припомня, че през юли тази година находки от Варненския халколитен некропол бяха включени в изложбата „По вълните на Черно море през вековете“, показана в централата на ЮНЕСКО в Париж.