Чрез колекция от над 5500 захарчета млада жена от Търговище съхранява отношението и любовта на близки и приятели към себе си. Александрина Ангелова е родена в Търговище, но от 15 години живее със семейството си в Пловдив. В родния град се ражда хобито й – да събира захарчета, а в града под тепетата и с годините бройката постепенно расте, благодарение на подкрепата на запознатите със заниманието й, казва тя пред репортер на БТА.
Още от детските си години  34-годишната днес Александрина се запалва по събирането на захарчета. „Започнах случайно. Всички деца събираха салфетки и ароматизирани картинки – по онова време това беше модерно. Аз исках да си измисля нещо различно и на шега започнах със захарчета“, спомня си Александрина. 
Младата жена разказва, че първоначално майка й е била най-активна в попълването на колекцията. „Спомням си, че си взимаше кафе от различни кафенета, за да може да ми донесе разнообразни видове пакетчета. Постепенно и всички близки ми носеха, защото се радвах много. Имах няколко приятелки, които започнаха да събират и те, но в последствие спряха.  А аз – не и до ден днешен, това продължава да ми създава също толкова положителна емоция при всяко ново попълнение!“, каза колекционерката на сладост. 
В ежедневието си Александрина Ангелова е медицински представител,  занимава се с продажби и търговия  –  има онлайн магазин. Майка е на почти 11-годишна млада дама на име Ангела, която е нейна подкрепа и в упражняването на хобито. 
Ангелова допълни, че към днешна дата колекцията й наброява около 5500 различни захарчета. „Смело мога да кажа, че са от цял свят! Страшно съм благодарна на всички хора около мен – семейство, приятели и дори приятели на мои приятели, защото знам, че след всяка почивка ми носят захарчета. Това е много мило – жест личен и специален за мен, защото не просто ми носят подарък или сувенир, а това е повече! Ценя техния жест, защото са се сетили за мен – отделили са от времето си да изберат и съберат различни видове, каквито видят през почивката си, единствено  да ме зарадват. Как да не ми е мило! Ако не бяха подарените захарчета от приятели, колекцията ми нямаше да е толкова богата и разнообразна“, казва с нескрита благодарност и умиление Александрина Ангелова. 
Колекционерката споделя, че благодарение на захарчетата има частички от какви ли не места от цял свят – всяко има своята красота и заряд, твърди тя. Спомня си, че и имала какви ли не ситуации – привидно смешни за другите хора. Разказва, че редовно й се случва, например в кафене да види, че няма точно от този вид захарче и започва да рови и избира различни. Това неминуемо създава смут у персонала. „Винаги им обяснявам каква е целта ми и в повечето случай започват да ми помагат с подбора“, добавя Александрина. 
Колекцията ѝ се допълва от захарчета от цял свят.  „Не ми се иска да изброявам, за да не пропусна държава, но за моя радост, са изключително разнообразни!“, казва тя и обяснява, че българските захарчета също не отстъпват по креативност на тези от другите държави. Особено в последните години, когато се натъква на голямо разнообразие. 
Сравнявайки захарчетата, които има, Александрина казва, че тези от Турция и Италия винаги са най-цветни и имат красиви бучки захар, направени в отделни пакетчета. „Имам и такива с пакетирана лъжичка към тях, но са изключително рядко за жалост“.
Дълго време колекцията е била „разделена“ – част в Търговище и друга в Пловдив. Но отскоро всички са вече заедно – при нея, за да й напомнят за топлите отношения между хората. „Съхранявам ги в кутии, разделени по форма.  С дъщеря ми сме голяма комбина и решихме, че така ще е по-добре да не се мачкат. За моя радост, тя също е ентусиаст и подозирам, че ще помага активно за разрастване на колекцията“,  добавя Александрина Ангелова.