Кураторът Надежда Джакова събира шестима автори в изложбата „Колко те харесвам“. Експозицията ще бъде представена в Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство от 7 ноември 2024 – 5 януари 2025, съобщават организаторите от Националната галерия.
БТА е медиен партньор на събитието. В изложбата участие вземат Божидар Бончев, Георги Ружев, Ива Яранова, Мариана Василева, Момчил Георгиев и Юлий Таков. 
„Колко те харесвам“ е поетично-ироничен поглед на шестима съвременни художници към заобикалящата ги среда. Те показват как се самовъзприемат, как другите ги възприемат, в какво време живеят. Чрез автобиографичния похват като средство за самоизразяване и търсене на собствена идентичност, авторите разглеждат културни, религиозни, политически и социални теми, акцентирайки върху авторефлексията и подлагайки на критика представата за лично и обществено пространство. Изложбата е част от дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова“, отбелязват от екипа. 
Божидар Бончев извежда керамиката от утилитарен модел в постмодернистичен наратив. В „Опитите за портрет“ се оглежда самият художник. Тези автопортрети съдържат в себе си различни похвати на изразяване и разказ – смесица на скулптурна форма и живописно наслагване, основни обеми и интригуващи малки детайли, цветни петна и идеалистични пейзажи. 
Георги Ружев обича да се превъплъщава в митологична личност, музикална звезда или киноактьор. Плакатът от 1977 на групата „Секс Пистълс“ и фотоколажът на художника в образа на нейния фронтмен Джони Ротън препраща към анархистките и пънк прояви по време на митинги и шествия от 1990-те, в които Ружев се включва.
Ива Яранова участва в експозицията с портрети на колекционери – хора, които са част от нейната артистична среда. Виждаме не просто ликове на приятели, а ситуация, в която колекционерите са изобразени сред заобикалящ ги магичен свят. Зад всяка живописна работа на художничката се крият много истории, наситени с разнопосочни знаци, които „настояват“ да бъдат разгадани. 
Мариана Василева е мултимедиен артист, който от години живее и работи в Берлин. Във видеото „Никога не носи две дини под една мишница“ тя цитира популярни изрази, използвани от нейната баба. В различен социо-културен контекст днес тези поуки от  детството изненадващо се повтарят. 
Момчил Георгиев изгражда строго разпознаваема образна система, върху която работи от години – черен плътен контур конструира мъжка глава, контрастираща на пастелно вибриращ фон. Художникът придава конкретност на тази форма в  портрети на приятели – колеги, изиграли важна роля в живота му.    
Юлий Таков продължава серията живописни картини, върху която работи през последните две години, като изобразява дългото си пътешествие в една загадъчна реалност. В безкрайната интерпретация на околния свят художникът попада в множество битки и се сблъсква с препятствия, но намира и начини за преодоляването им. 
/ВСР