Тракийската царска гробница при исперихското село Свещари е важна освен с високата си степен на запазеност, също и с всичките нови, привнесени в тракийска среда, постижения на елинистическото изкуство, елинистическата култура. Те не са приложени едно към едно, а са пречупени през светоусещането на тракийското племе, както и през вярата им в отвъдния живот и безсмъртието. Гробницата и до днес ни разказва за това как тогава жителите на тази гетска територия са възприемали света и пътя към вечността, каза за БТА директорът на Историческия музей в Исперих и археолог Теодора Василева по повод представянето на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“. 

Василева разказа, че гробницата е открита през 1982 година и е проучена за много кратък период от време от интердисциплинарен екип, ръководен от старши научен сътрудник Мария Чичекова. Затова и гробницата много бързо влиза в листата на ЮНЕСКО –  през 1985 година тя е обявена за паметник, а това се дължи на високата степен на запазеност на цялата гробница. Освен това, тя се състои от три асиметрично разположени гробни камери, покрити с полуцилиндричен свод. Това е едно ново приложение на този начин на покриване на гробници в елинистическия свят, отбеляза Теодора Василева. 

Гробницата се отличава с много добре съчетана хармонична украса, защото част от украсата се състои от каменни скулптури, т.нар. кариатиди. Живописната сцена в люнета на царската гробница показва кой е този, който е погребан в тази гробница, а именно владетелят на тракийското племе гети. Затова научаваме от начина, по който е представена сцената в люнета – как Богинята майка му поднася венеца, с който тя го въвежда в един нов статус – статусът на обожествяването, каза още Теодора Василева.