За мен операта е дом. Израснал съм в операта – буквално и преносно. Моите родители бяха водещи оперни певци. Брат ми също е оперен певец. От бебе съм отгледан в операта. Това каза в интервю за БТА в Русе известният оперен бас и режисьор Орлин Анастасов. 

Той се занимава с режисьорска дейност от 2018 година.

„Когато започнах тази втора моя кариера – като режисьор, първите стъпки ги направих абсолютно по сходен начин с тези като на певец – от Русенската опера. Тук представих четири-пет постановки. Някои от тях мисля, че се получиха много добре. Последните са „Ернани“ и „Лучия ди Ламермур“, обясни Анастасов, който е роден в Русе и е завършил Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в крайдунавския град, в класа на Георги Делиганев.

За първи път български постановъчен екип представя оперен спектакъл в Мариинския театър

След първите си режисьорски стъпки той представя „Бохеми“ в Арменската национална опера в Ереван, „Тоска“ – в Италия, а в началото на месеца и „Ернани“ – в Мариинския театър в Санкт Петербург.
„За първи път български постановъчен екип представи оперен спектакъл в Мариинския театър, който е с голяма история. Ние сме много горди, че за първи път имаме българско участие и от тази страна на сцената, защото там са пели всички наши най-големи оперни певци през годините. За нас това беше страхотно изживяване“, каза Анастасов.  

Той получава покана да представи „Ернани“ от маестро Валери Гергиев, който е главен художествен ръководител на Мариинския театър.
„Маестро Гергиев каза, че в последните години имат всичко – може би най-добрия оркестър в света, както и уникален театър, в който работят 5000 души. Сградата на новия Мариински театър – Мариински театър-2, е може би най-модерната структура в момента в световен мащаб като технологии, възможности, които предоставя, но той каза, че имат нужда и от много добър режисьор. Имам щастието да познавам маестро Гергиев и да съм работил с него преди години. Няколко пъти съм пял под неговата палка и доверието от негова страна го имах като артист най-вече. Никой не казва, че когато някой е бил много добър певец, ще е и много добър режисьор. Но маестро Гергиев предположи, че резултатът ще бъде много добър“, обясни Анастасов, който като оперен певец има участия в най-престижните оперни театри, сред които Кралската опера „Ковънт Гардън“, Метрополитън опера, Националната опера в Париж, Виенската държавна опера и Баварската държавна опера, повече от 50 роли от италианския, френския и руския репертоар, като е пял редом с известни имена като Гена Димитрова, Пласидо Доминго, Фиоренца Косото, Ренато Брузон, Лео Нучи и Мирела Френи.

По думите му публиката много харесала „Ернани“.
„В края на спектакъла имаше 15 минути аплауз, и то от публика, която е много взискателна и сдържана. Имаше дори аплауз между първата и втората картина. Успехът беше грандиозен и веднага след премиерата маестро Гергиев, който е идвал в Русе преди много години на международния фестивал „Мартенски музикални дни“, каза, че „Ернани“ ще има още няколко представления и през август тази година“, обясни Анастасов. 

Той споделя и за друг разговор с маестро Гергиев. Художественият ръководител на Мариинския театър му казал, че въпреки днешните времена, в руски оперен театър се прославя и представя италиански композитор с български постановъчен екип. 

„По думите на маестро Гергиев изкуството и особено операта е най-прекият и директен път на приятелство и хубави взаимоотношения между държавите“, казва още Орлин Анастасов. 

Според режисьора подготовката на „Ернани“ също била свързана с много интензивна работа със солистите от Мариинския театър. 

„Там има огромен солистичен състав и понякога работех с по четирима-петима солисти за роля. Моята задача беше всички да бъдат стилово подготвени по възможно най-добрия начин. На това понякога не се обръща внимание, но за мен като оперен певец и човек, който знае какви са стандартите в големите оперни театри, тези малки детайли са твърде важни. Така работихме със солистите много интензивно относно правилното произношение и поднасяне на фразата, ясната дикция, ударенията, стиловете. При Верди си има специфичен стил на пеене. Така след четири-пет месеца работа достигнахме до нужното ниво и поставихме началото на режисьорските репетиции – да строим операта, като всички солисти бяха на 100 процента готови“, каза Анастасов и допълни, че наесен „Ернани“ ще се играе и в Болшой театър. 

Анастасов работи по няколко проекта едновременно

Орлин Анастасов обясни, че работи по няколко проекта едновременно с постановъчния екип.  

„След успешната премиера на „Ернани“ готвим ново колосално заглавие, пак в Мариинския театър в Санкт Петербург, което ще бъде през следващия сезон. Не мога да го обявя в момента. Причината е, че то трябва да бъде официално съобщено първо от театъра. Като оперен изпълнител, като бас, това е най-апетитното заглавие, което предизвиква у мен и най-голям интерес“, каза Анастасов. 

Друг проект е копродукция на операта „Атила“ по Джузепе Верди, която ще бъде представена в Националната опера в Загреб. 
„Там ще работим съвместно с оперния театър в Марибор, Словения. После ще имаме гостувания в Италия – в Пиаченца, в Модена, в много хубави театри със сериозни традиции“, каза Анастасов.

Друга постановка е на операта „Дама Пика“ от Чайковски, която през идния сезон ще бъде представена в Националната опера и балет на Узбекистан в Ташкент. 

„Нова постановка на „Бохеми“ (Пучини) подготвяме за следващия сезон в Мариинския театър. А операта „Евгений Онегин“ ще представим в два театъра в Испания. Тази постановка е твърде вероятно да бъде изработена в България. Водим разговори с няколко оперни театъра и ще видим за репертоарната политика на кой от тях това заглавие ще е най-подходящо“, каза още режисьорът и оперен певец.

Той обясни, че постановъчният му екип е малък. Работи с Денис Иванов, който е сценограф, а за „Ернани“ като асистент-режисьор бил поканен Александър Мутафчийски – известният солист на Музикалния театър в София. 

„Проектираме всяко едно оперно заглавие. Започваме работа седем-осем месеца преди самата премиера, за да има време да подготвим всичко спокойно и качествено“, обяснява Анастасов.

Режисьорската професия ми дава свръхемоции, казва Анастасов 

Анастасов казва, че след като спрял да пее, от другата страна на сцената също е страхотно. 

„Идеята да се впусна в този съвършено друг свят, който е режисьорската професия, се зароди у мен преди двайсетина години – когато бях още активно пеещ. Докато работех с всички големи режисьори, не ги гледах като оперен певец, а като бъдещ техен колега. Те са ме научили на толкова много неща“, каза Орлин Анастасов. 

Той коментира още, че бивши оперни певци няма и някой ден, при определени обстоятелства, публиката отново може да го види на сцената, но това няма да е системно. 

„Режисьорската професия ми дава свръхемоции и удовлетворение. Дай боже, да върви все в такава посока и на такова ниво, защото е удоволствие да работиш в подобни театри. Режисьорската професия е много отговорна, защото ръководиш цял механизъм и трябва да постигнеш съответния резултат. От млад винаги съм обичал колективния спорт. Доставя ми удоволствие колективната работа, а не индивидуалното изпълнение и изява каквато бих имал като солист“, обясни Анастасов.

Според него сценична треска при режисьора няма. „Ако си имал достатъчно време да изработиш новата постановка и да я репетираш, този механизъм се смазва толкова добре, че няма как всичко да не мине чудесно“, споделя Анастасов. 

По думите му най-важните за него оперни заглавия, в които е участвал като певец, са свързани с откриването на нов сезон в световни оперни театри. 

„Например откриването на сезона в Кралската опера в Лондон, където участвах във „Фауст“ и изпълнявах ролята на Мефистофел. Това беше уникално изживяване. Друг пример е откриването на сезона в театър „Реджо“ в Торино с новата постановка на „Борис Годунов“ под режисурата на Андрей Кончаловски. Като режисьор се гордея най-много с „Ернани“, каза Анастасов. 

Децата могат да заобичат операта чрез родителите си  

Той коментира и какво може да се направи, за да може младите хора да заобичат операта. 

„Има механизми, които във времето са изпробвани и работят перфектно в други държави. За тях е нужна много сериозна стратегия и политика, която да ангажира семействата, родителите, а не толкова децата – т. е. родителите със системен план в годините да запознаят своите наследници и да ги потопят в света на операта, оперетата, мюзикъла, в изкуството като цяло. Това трябва да се превърне в приоритет за българските семейства. В други държави виждам пълни зали с млади хора и с деца. Виждам как идват облечени, как са подготвени от родителите си за дадена постановка, техните реакции. И няма как това да не е потенциалният бъдещ оперен зрител“, казва Анастасов и допълва, че социалните медии също са път към младите, но когато се използват разумно. 

На въпрос дали вижда зад гърба си новия Орлин Анастасов у нас, оперният певец и режисьор казва, че би му се искало много. 

„И не само. Защо да не дръзнем повече и да видим новите Николай Гяуров и Борис Христов. Много ми се иска и се надявам някой ден тази българска певческа традиция полека-лека да се възобнови и отново да дава огромни таланти. В последните 20 години сме като в летаргия. Има ги предпоставките, има преподаватели, и то добри преподаватели. Не може да кажем, че вече не се раждат гласове – такива винаги ще се раждат, но може би трябва да се говори за някаква програмност и да бъдат направени съответните корекции. Фактът, че последното голямо име – говорим за кариера в най-големите театри, е Соня Йончева. Но 20 години по-късно нищо не сме произвели. Има начини младото поколение да бъде на върха – това го видяхме преди дни и в тениса, и във волейбола, но нека да помислим и в оперните среди как може това да е факт отново“, заяви Анастасов, който е носител на наградите „Грами“ и „Златно перо“.