След публикуването на първата част от интервюто с бившия разузнавач, криминалист и дългогодишен служител на МВР Тихомир Стойчев, в което акцент бяха локалите, прокурорския син, Дебора и случая с Явор от Варна, разговорът с него продължава – още по-директно, още по-дълбоко.

В тази втора част Стойчев навлиза навътре в мрачната анатомия на Прехода, в корупционните зависимости между институции и сенчести фигури. 

Стойчев говори откровено за мутренските години, политическите зависимости, покритите разследвания и нерешените убийства, като тези на Андрей Луканов, Алексей Петров, Емил Кюлев, Илия Павлов, Иво Карамански, Георги и Васил Илиеви и всички лоши момчета от Прехода.

Кой е Тихомир Стойчев?

Тихомир Стойчев е роден е на 23 февруари 1953 г. в София Завършил е история във ВТУ „Св. Кирил и Методий“, слушателски курс в Академията на МВР и политология. Специализирал е управление и овладяване на кризи. Работил е на различни длъжности в МВР, в Националната служба за сигурност и в Централната служба за борба с организираната престъпност. Директор на ЦСБОП през 1991-1992 г. Председател на НААФ (Национален антикриминален и антитерористичин форум).

Тихомир Стойчев пред БЛИЦ:

– Вие от колко години сте криминалист? Питам ви, за да ви помоля да направите един кратък анализ по-различна ли е някогашната престъпност от страна на мутрите спрямо сегашната?

– Цял съзнателен живот с това се занимавам, включително след като съм излязъл от системата. Успях да наблюдавам ръста на престъпността в развитие. Станах свидетел на израстването на конвенционалната престъпност, появата на професионални престъпници, рецидивисти, сами създали свои престъпни предприятия, известни днес като ОПГ.

Така наречените „мутри” произлезе от външния вид и поведение на специфичен контингент, предимно от средите на спортисти. С промените на обществените отношения те изгубиха ориентири, спокойната перспектива. Повечето от тях, докато се състезаваха за своите клубове имаха възможност да учат, да се готвят за треньори, учители, да придобиват и други професии.

В мрежата от училища, армейски спортни школи, спортни клубове изявените спортисти се радваха на почит и уважение. С тях работеха треньори, педагози, в ръководството на тези клубове влизаха представители на местната и централна власт, което предполага тези връзки да придобият траен, ако не и постоянен характер. В новите условия , след обявеното начало на промените се промени и стратификацията на обществото, мнозина бяха уволнявани, очакваха разправа с тях заради политическа, номенклатурна принадлежност, лустрация. Всички тези хора откриваха близки идентичности, съдби, търсеха нови възможности за себе си.

Появи се криминален пазар на стоки и услуги, без да се позволи на службите за сигурност, на правоохранителната система да продължи да работи с предишната ефективност. А всичко това обуслови появата на организираната престъпност.

Натрупването на криминален капитал позволи пренасочване през разрешени или полуразрешени дейности, които осигуриха неговото изпиране, легитимация. Мнозина „мутрите” постепенно се превърнаха в бизнесмени, в собственици, съюзиха се в нови съдружия, като мнозина се откъснаха от престъпния начин на живот. Основните етапи ставаха пред очите на всички- трансформация на банковия капитал, раздавани несъбираеми кредити, безнаказани финансови и строителни пирамиди, криминална приватизация, вихреща се контрабанда, раздържавяване, което не спира…

Днес се хвърлят обвинения срещу премиери, министри- Жан Виденов, Филип Димитров, Иван Костов, Йордан Соколов, други.

Всъщност обща е вината, че организираната престъпност получи подарък с началото на обществените и политически промени у нас, от края на 80, през 90-те години, та до днес.

– Говорите ми за Андрей Луканов, който прави жеста към така наречените бизнесмени в анцузи?

– Аз не знам до колко можем да виним Луканов за това. Познавам процесите от този период. Сигурно сме засичали връзки и на Луканов, на други хора. Далече съм обаче от разследването, защото то беше предадено не на службите като цяло, а на определен отдел.

Всичко зависеше от политическото и професионално ръководство, които към времето на убийството търсеха на поръчители и извършители, а начин да хвърлят върху определена партия или група.

Андрей Луканов

– Според вас кой поръча убийството на Андрей Луканов?

– Трябва да се върнем да говорим с подробности. Има стотици случаи от онова време, които останаха неразкрити. Повечето от тези личности бяха публично известни, привличаха обществен интерес още преди техните убийства, някои се намираха и без това непрекъснато в полезрението на службите, вършили деяния против закона, срещу цялото общество. Приживе никой не взима мерки, не си дава сметка, че се въвлича в множество конфликтни ситуации. По този път нерядко престъпниците може да се превърнат в един миг в жертви. Това е процесът на виктимизиране.

Останаха открити въпроси: Кой и защо уби военния прокурор Н. Колев? Кой или кое накара да се самоубие заместник-министър на вътрешните работи, дългогодишен следовател от Националната служба; кой принуди да се самоубие психолог от отряда на баретите… Или защо се стигна до стрелбата в Ж.К. „Белите брези”, в при което бяха простреляни и убити барети от СОБТ.

Според мен не на последно място вината лежи върху политици, върху ръководители от средното ниво на изпълнителната и съдебна власт, допълнено не на последно място с липсата на опит, на политическа зрялост, както и на воля. Престъпните групировки с тяхната дейност се оказаха благоприятни кредитори за политически партии, държавни служители, представители на съдебната система. Влияние оказа и типично българската склонност да се приемат или извършват назначения на хора без съответна подготовка и опит, непознаващи системата, безотговорни, готови обаче да служат на силните на деня, драскащи в съюз със заби и нокти да получат и останат на престижни и високоплатени постовете.

И този процес го виждаме и сега.

– Провален ли беше процесът срещу Луканов?

– Не мога да кажа това. До някакви разкрития, до процес там се стигна. Много неубедително се получи. Обществото така и не получи обяснение за мотивите и интересите, съюзили българи и украинци- килъри.

Процесът срещу Андрей Луканов

А иначе ако имаше отначало рекет на улицата, днес той нерядко е политически. Това особено виждаме и днес.

– Какво смятате за ликвидирането на Илия Павлов?

– Много интересни фактори се оказаха обвързани с появата на тази групировка, вътрешни, и външни. С неизчерпаеми ресурси. Ние виждаме, че и до сега голяма част от хората от „Мултигруп” се реализират: в образованието, бизнеса, в банките.

Илия Павлов го няма. Аз го познавам лично, както и баща му, който беше управител на заведение, закусвалня на бул. „Витоша“, в центъра на София. Илия споделяше мечта- да завърши магистратура по спортна журналистика и попадне в някоя европейска столица, в българско посолство в качеството на пресаташе. Възможно е да е разчитал на брака с дъщерята на генерал Петър Чергиларов, началник на ВКР по това време. Много му се искаше да отразява крупни спортни събития.

Илия Павлов

Когато започна частен бизнес изведнъж около него се появиха колеги от различни нива на МВР, от политически кръгове, поставиха началото на „Мултигруп”. Със сигурност имаше още отначало двама съдружници от САЩ. Намериха кредитиране. Около два месеца преди убийството на Илия той казва: „Абе какво ни пишат, че сме толкова богати. Ние сме потънали в кредитни задължения“.

Дали е така или не, но виждаме, че и днес мнозина от личното му обкръжение, антураж продължават да живеят изключително охолно. Наблюдението на „Мултигруп” показа, че в нея точно търсеха работа уволняваните от държавна и партийна номенклатура, почуствали се застрашени от лустрация заради принадлежност към стария режим, които носеха със себе си образование, опит и връзки.

Това в условията на крайно напрежение по оста на политическото противопоставяне.

В холдинга попадаха и много спортисти, които се познаваха с него от спортното училище, от армейската спортна школа, от участия в състезания и спортни- тренировъчни лагери. При тях най- често можеше да се очаква да използват в престараването си злоупотреба със сила.

Постепенно някои от тях потърсиха собствено поприще, попадайки в появилите се по- късно „групировки”.

В службата добихме усещане, че мнозина от хората, назначени на работа в „Мултигруп”, повечето ерудирани, високо образовани личности, като са загубили работата си, продължават и на новото място да се проявяват като законопослушни граждани, смятайки, че служат на обществото и в частния сектор. Мнозина от тях не си даваха сметка, че принадлежат към групировка, която в някои сегменти се криминализира и върши престъпления.

– Екзекуциите на братята Васил и Георги Илиеви ли бяха най-знаковите убийства на прехода?

– Всичките дали началото на тези групировки- СИК, ВИС и останалите, голяма част от техните лидери отначало работеха при Илия Павлов или изпълняваха поръчки на „Мултигруп”. След това, като видяха от каките и батковците, станаха необходими на новия политически и управленски елит, от което получиха нови възможности.

Георги и Васил Илиеви

Попаднаха и във времето, когато се разграждаше държавата,, трансформираха икономическите и обществени отношения. Така започна и раздържавяването дори на сектора „Сигурност“.

Много хора започнаха охранителна дейност, без тя да бъде легитимирана, узаконена. Последваха застраховането, различни банкови дейности. Всичко това повиши възможностите за осъществяване на престъпна дейност.

Охраняваш, но и придобиваш информация. Откриваха възможности за кражби, присвоявания, изнудване. Под формата на грижа за собствеността започна налагане на принудително сключване на договори за охрана. Масово по движима и недвижима собственост увиснаха лепенки „Охранява се от…” Застраховани автомобили нерядко се оказваха инсценирано „крадени”, а с имитация на усилия за тяхното издирване и връщане ощетени се оказваха клиентите. Същото се случваше с хора, с недвижимости.

С новопридобитите средства идваха и нови възможности за реинвестиции, с високи печалби. „Борци”, „боксьори”, „каратисти” създаваха нови полезни контакти, превръщаха се в необходими партньори. Така „силовите групировки”, за сметка на предизвиканата от политиците неспособност за противодействие прераснаха от ОПГ в мафиотски структури, чиито плодове тровят обществения организъм и днес. Те също успяха да проникнат в политиката, в местната власт, въобще да се внедрят във всички клетки на обществото и дори да регулират отношенията в него.

Когато съзнавахме тези процеси вървят, предложихме на тогавашното ръководство на МВР през 1992 година, при правителството на Филип Димитров, към Окръжните управления на МВР и националните служби, като юридическо лица, да бъдат създадени охранителни и детективски структури, така, както тогава работеха звената СОТ.

Аргументите ни бяха, че ще бъде регулиран процесът в най- висока степен, без да се допусне криминализиране на сектора. След политическият отказ и решение всъщност това се случва и до сега.

А без проблем хора не само с криминалистически регистрации, но и с присъди разкриваха фирми, получаваха право да закупуват и притежават огнестрелно оръжие. Усилваха се техните възможности, авторитет и влияние. Все за сметка на авторитета на власти и институции.

– Тези убийства за които ви питам, включително на Крушата, на Маймуняка, на всички от прихода, колко от тях са неразкрити?

– Между 155 и 160 са тези, които аз слагам в графата знакови и са неразкрити. Вземете сега тези които и сега се случват, включително и Алексей Петров и смятайте.

– Кажете за Алексей Петров?

– Около разследването на убийството на Алексей Петров трябваше да бъдат викани, разпитвани и дори задържани мнозина, мисля дори министри на вътрешните работи. Завършил милиционерското сержантско училище Алексей Петров става служител, но после доброволно напуснал системата. Никога в миналото, доброволно напуснал служител не можеше да се върне.

Алексей Петров

Регистрирал верига от фирми, Алексей Петров приживе през годините беше героизиран. Писаха книги за него, колко бил велик, както за Васил, и за Илия и много други. Просто комерсализация на писателския бизнес?

Като създава около името му легенда, всичко това му позволи да гради кариера на общественик, на спортен деятел, без да се отказва да съчетава действията си с принуда и насилие. Както се видя около ареста му, воденото срещу него разследване и съдебно дело той е страна в множество конфликти- с колеги по служба, с бизнес партньори, които в един момент се оказват измамени, ограбени, заплашвани с насилие и разправа.

Видимо около процеса се проявяват сериозните възможности на Петров, след като тъжители и свидетели променят дадени вече показания, оттеглят заявителски материали. Прокурор, съдия и заседатели губят работата си, след като са работили по това дело. Неясно как и защо министър на вътрешните работи иска чрез Алексей Петров да му осигури среща с двама други бивши служители.

При управлението на ОДС Петров е назначен като офицер на прикритие в НСС, ръководена по това време от Атанас Атанасов, включен е в борда на директорите на МК Кремиковци, докато една фирма поема охраната му, а друга извозва търсена скъпа продукция, която се продава изключително изгодно на гръцка фирма, закупила преработвателен комбинат в Перник. После МК е продаден за… „1 долар”. „Разконспириран”, Алексей Петров се оказва „съветник на председателя на новосъздадената ДАНС”.

Логично избухват скандали с изтекли данни от използвани СРС, оперативни разработки. Хора от ръководният екип на НСС от времето на ген. Атанасов, оказали му съдействие да подпомогне премиера Иван Костов да спаси правителството и остане на власт изготвят доклад, който дава основание половината от МС да бъдат освободени с подозрения за тежка корупция.

Другите корумпирани фаворити остават във властта до края на мандата. При идването на ново правителство тези хора логично очакват да оглавят и ДАНС. Така в новоучредената служба се очертават два лагера, буквално воюващи помежду си. Твърди се, че Алексей Петров по това време е използвал привичните си методи, раздал юмручно право върху вътрешните опоненти, високо стоящи в служебната йерархия, в която е инсталиран.

Накрая той се оказва замесен по странен начин в преговори между политически партии, преговарящи за съставяне на правителство с участие на ПП на Кирил Петков и Асен Василев.

Обяснението е просто, обичайно.

Тренировките по карате, айкидо и т.н. свързват бащата Петко, самият Кирил Петков и Алексей Петров. Учудващо ли е, че в „Сглобката” попадат ДБ, в чиято коалиционна формула отчетливо лежи ген. Атанас Атанасов, някога дал тласък на поредната кариера на Алексей в НСС.

Точка.

Освен всички изброени фигури за дълги години около Алексей Петров постоянно блести с присъствието си красивото лице на външна министърка от десницата, известна с бърза дипломатическа кариера и участие в апетитни приватизации.

Изброяването на тези всички фигури чертае както временни съюзи, така взаимни зависимости и конфликти, в които всеки от участниците има основания да се страхува и „поръча” другите.

Познавах много добре Карамански служебно.

Оказа се замесен в опасна и крупна измама, при която от едно младо семейство бяха отнети златни предмети с висока нумизматична стойност, получени от тях по наследство. Само стойността по оценка като метал възлизаше на около 35-38 хиляди лева, много пари за онова време(1984-5 г.). Съучастниците бяха до един регистрирани и осъждани. Самият Карамански имаше регистрация и присъда за кражба на защитно чергило от автомобила на чужд турист, което препродава на един барман. Това е първото му престъпление. Парите му трябвали спешно, за да платят сметката с негова компания спортисти в близко заведение. За това получава условна присъда с три години изпитателен срок. По делото с измамата всички съучастници бяха изпратени на съд.

Видимо на по-късен етап с Карамански са продължени контактите, след като ръководни служители от ДНСП- МВР решават да го използват, за което е организирана срещата в апартамента в „Белите брези”, собственост на бивш техен колега, по това време в игралния бизнес. Жертвите на престрелката, служители на СОБТ, остават кървава илюстрация на желанието на политическите елити да използват службите за сигурност за свои цели, да се намесват грубо в оперативната и издирвателната работа, може би и с комерсиални намерения.

Както сделката с „Кремиковци” беше представена за „печеливша”, докато той се оказа нарязан и превърнат в скъпо платено сметоразтоварище за опасни отпадъци. Има много действащи престъпни съюзи, които потвърждават модела.

– И все пак, кой беше за вас най-тежкият случай в кариерата ви?

– Всеки от нас, аз и моите колеги, приемаме всеки случай за тежък. Известно време работих с Емил Кюлев в общ кабинет.

Емил Кюлев

Напусна по свое желание. Заради вътрешни конфликти със стари колеги, техни отношения с неговия баща, също някога служител. Беше фин, интелигентен, добре образован колега. Чувах всякакви версии, между които много странни. Нямам подозрения, защото не познавам детайли, но съм разговарял с хора, включително отговорни за неговата сигурност.

Колега от едно Районно управление премина в БОП. Когато подозира, че по него тръгва вътрешна проверка, набързо напуска и започва работа при Кюлев. След неговата смърт отново е върнат в системата, прави сериозна кариера, дори за известно време минава на дипломатическа работа. Чувал съм съмнения, че има намеса на външни, чужди хора, корпорации, което не е лишено от логика. Но някой трябва да ги проверява тези неща. Връщам се на темата за професионалните ръководства. Имаме Закон за управление и функциониране на системата за сигурност.

Някои трябва да се върнат към прочита на тези закони, приети след 2015 г. Въведоха се механизми, създаде се „Разузнавателна общност“. Независимо дали се работят по външни или по вътрешни предизвикателства и опасности, тази разузнавателна общност трябва да работи заедно, съгласувано. И тогава за „локалите” щяхме да сме предизвестени, можеше да бъдат набелязани превантивни мерки.

Подобни прояви едва ли ще спрат.

Около ЧВК „Вагнер“ в Русия се заговори много. Младежката публика взима символиката, но си харесва герой от японски мултфилм, когото възприема като положителен.

Самонаричащи се ЧВК „Редан”, големи групи младежи, като се свикват и си поставят задачи през различни приложения в Мрежата, си избират ден и час, когато осъществяват „операция” в МОЛ, голям „супермаркет”, парк или площад, където издевателстват над представители на други младежки групи. Освен нарушения на обществения ред, извършват различни други престъпни деяния, включително въоръжени с гладно оръжие. Както полицията, така и други подразделения извършват чести операции по тяхното локализирани и задържане.

Вече са произнесени присъди на организатори на младежки аудитории в Мрежата, които скрити зад своят анонимност упражняват до най-висока степен контрол върху своите последователи. Като заиграват с техни зависимости, слабости, желание да еманципиране от възрастните, за придобиване на собствена идентичност те се оказват манипулирани да вършат всевъзможни нарушения, престъпления, да се самонараняват. Крайната цел е да бъдат накарани да доказват документално всичко извършено, като го кацват в мрежата, включително самонаранявания и самоубийства.

Разследване на следствените органи сочи, че извършителите поне на два от масовите разстрели в училища са били активни членове на подобни групи, чиито лидери им внушават, че „са богоизбрани, специални, стоящи по- високо от другите, които не заслужават да живеят”.

Както се оказва, Мрежата днес става все по-опасно място, след като терористични организации и специални служби ги използват за вербовъчна дейност за своите цели.

Все повече нараства усещането за несигурност.

Политическата нестабилност изисква да се отговори с мобилизиране на цялата държавна и обществена пирамида, която да започне ефективно да функционира.

Не може експериментите с различни самозванци да продължават.

При претърсване на Косьо Самоковеца, убит в Амстердам, е намерена карта на Националната служба за сигурност, издадена на негово име. Тогава, както и при убийството на Алексей Петров, не бяха проверени собствените ни служби. Не поканиха и ген. Атанасов да отговори тази карта той ли е издал и подписал, връчена на човек от криминалния контингент.

Както при Алексей Петров, така и при случая с Константин Димитров, наред с ген. Атанасов като директор трябваше да бъдат разпитани Иван Драшков, Цветлин Йовчев, Николай Начев и други от този кръг, които като съучастници са използвали възможностите на службата за интриги, манипулации, лично облагодетелстване и търговия с влияние.

Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ