Малкият Адриан, чиято майка и пастрока му са обвинени в насилие върху него, за първи път след преживяното е отново в България. Детето живее в Германия, където все още се възстановява психически и физически.

Пред БНТ бащата на момченцето сподели очакванията си за хода на делото, което се върна на първа инстанция и ще се гледа отначало.

Почти две години след преживяното, малкият Адриан още не може да се отърси от случилото се.

„Той в момента е с посттравматичен стрес, което е стандартното в този случай. Той е със синдром на хиперактивност. Той е с повишена агресия, което е синдромът на насилника“, обясни Венислав Алексиев – бащата на Адриан.

Преди да стане ясно, че делото започва отначало, пастрокът на момченцето Петър Чернев получи 8 години затвор, а майката на детето административна глоба от 4 хиляди лева, тъй като според съда не е била съучастник. В страната последваха протести.

„Всеки трябва да си понесе на максимум неговата присъда, неговата вина“, каза Алексиев. 

Сега бащата на Адриан е притеснен, че връщането на делото отначало, ще върне детето към преживения ужас.

„Целият процес и цялата мъка да стартира наново. Кошмарите продължават, разбира се. Връщат се спомени и е определено много страшно, когато слушам в моменти на агресия цитати от Петър Чернев от клипчетата. Аз ги слушам от устата на сина ми“, разказа той. 

Бащата няма обяснение защо по време на целия процес не са изискани документи за психическото състояние на детето.

„Психиатърката, която работи с него в Германия и на фона на нейната експертиза на Адриан е дадена оценка инвалидност 100% поради психически щети, което ще се види след 3 години. На следващата оценка надявам се да не е така“, посочи той.

През месеците, в които лекуват травмата на главата на Адриан, детето се изправило и пред ново изпитание – да бъде прието от връстниците си, въпреки различията.

„Сега лека по-лека се надявам по-бързо да го приемат, защото той отива на детската площадка и търси деца да играе с тях. И това е за него най-голямата радост“.

След месец Адриан ще бъде първокласник в Германия и ще има личен асистент, осигурен от държавата. Той ще е до него в училище. Според баща му в България това не би се случило никога, защото институциите дори не са разпознали, че детето е живяло в риск.