Започна новият сезон на археологическите разкопки в раннонеолитното селище край врачанското село Оходен, каза за БТА ръководителят на проучванията и директор на Регионален исторически музей Враца Георги Ганецовски. По думите му е планирано да се отворят два допълнителни квадрата от план-квадратната мрежа, с което ще започне  разкопаването на нова структура, за чието предназначение все още нищо не се знае.

Ще се направи разчистване и в северната част на проучената площ, от където е излязъл археологически материал с най-ранната датировка до момента – 30-34 хил. години преди Христа. „Ще се опитаме да разберем какво е това, от което излизат тези материали, културният пласт е от късния палеолит. И това ни поднесе Оходен като изненада“, коментира археологът.

Планира се да бъде разрязана напречно и най-голямата наземна структура, за да се придобие  максимална информация за нейното изграждане и евентуално за наличие на по-ранни културни пластове под нея. „Години наред я пазихме с идеята да се реализира един проект от преди повече от десетилетие за социализацията на този обект, но няма как да се случи. Тази структура е един голям масивен храм, както сме го нарекли, от над 350 кв.м, с конструкция от масивни колони, които са го държали в страни и в средата, доста е бил внушителен в древността, с ровове с вода от двете му страни. Имаме още какво да черпим като информация от това, но за съжаление ще бъде по деструктивния метод“, разказа Георги Ганецовски.

Той припомни, че до момента при разкопките е разкрит сакрален сектор с шест гроба и шест скелета, два от които се съхраняват във врачанския музей, а единият е в музейната сбирка в с. Борован, както и две светилища, наречени от археолозите Светилище на слънцето и Светилище на огъня. През последните години е проучван участък с битов характер, в който са живеели обитателите на селището, паралелно с извършваните от тях обреди. Един от най-интересните артефакти от обекта е нефритеният амулет, много интересни са и остриета от обсидиан, заради което РИМ във Враца се е сдобил с най-богатата в България колекция от подобни остриета, обясни археологът.

По думите му е установено е, че обсидианът е добиван от Западните Карпати, тъй като в България няма такива находища, което е потвърдило констатацията на археолозите за много добре развити търговски отношения на жителите на селото, както в посока изток – североизток, така и в посока северозапад. Интерес предизвика и откриването на структура, която е запазвала храната, чрез осигуряване на хладен въздух, заради което бе наречена от археолозите хладилника. Намира се в най-отдалечената от слънцето северозападна част на масивната наземна сграда.

„Направихме 24 години проучвания край Оходен и обектът всяка година ни изненадва. Планираме да приключим към средата на октомври, а средствата за разкопките са от Министерството на културата по проект“, каза още Ганецовски.