Преди век Ловеч се превръща в ярък пример за силата на кооперативния дух и обществената солидарност, каза за БТА Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в града.
По думите ѝ през 1925 г. – време, когато България се бори с икономически трудности и политическа нестабилност, ловешката интелигенция и гражданство избират път на труд, взаимопомощ и предприемчивост.
„Този възход става повод за вдъхновение по време на първото общо събрание на кооперация „Българска захар“ в Плевен. На събитието присъстват общественици от цялата страна, а директорът на Тютюневия синдикат в Ловеч д-р Неделчев заявява с вълнение: „Кооперация „Българска захар“ е най-грандиозното кооперативно дело в България. Неговият успех е успех на кооперативна България; неуспехът му – смърт на кооперативна България. Подбудени от тези думи, група участници посещават Ловеч, за да видят с очите си икономическото чудо, което се разгръща в малкия град. Впечатленията от видяното надхвърлят очакванията. Отзив от посещението е публикуван през 1925 г. във „Варненски Окръжен вестник“. Статията „Кооперативен Ловеч“ описва с възхищение усилията на ловчанлии, които със собствени сили, организираност и вяра в общото благо постигат забележителни икономически и социални резултати. Макар и малък, градът е спретнат, с красиви здания, но това, което прави впечатление на гостите, е активната обществена дейност. Интелигенцията се е предала на обществена работа и благодарение на нея са основани крупни кооперативни предприятия“, посочи Петрова.
Тя разказа и за работата на синдикатите и кооперациите в Ловеч преди сто години.
Съсредоточен върху местното производство, тютюневият синдикат събира близо 200 000 кг тютюн. Освен това благодарение на сътрудничество с италианска фирма синдикатът изкупува и изнася 35 000 кг пашкули, реализирани в чужбина на високи цени. Само в Ловешкия регион са произведени близо 30 000 кг.
Воден синдикат „Осъм“, създаден от кооперация „Светлина“ и индустриални акционери, разполага със събран капитал от 10 000 000 лв. Изграждането на 160-метров тунел през скала, отклоняващ река Осъм, позволява създаването на пад за хидроелектрическа централа с капацитет 600 конски сили. Машините са инсталирани, юзината е готова, и градът е на прага да получи електрическо осветление – постигнато само за една година.
Табашка кооперация „Св. Никола“ изгражда фабрика за обработка на кожи, разширявайки индустриалния облик на града.
Кооперация „Хисар“ произвежда копринени платове, като по този начин допринася за възраждането на текстилната индустрия в региона.
Безалкохолна, винарска и бубарска кооперация „Здраве“ очаква доставка на френски машини за производство на безалкохолни вина, а междувременно произвежда 3000 кутии бубено семе – продукт, който доскоро се е внасял от Италия. Намерението на кооперацията е да продава това семе с 50 процента по-евтино от вносното.
Кожарско училище с работилница на стойност около 2 000 000 лв. е в процес на изграждане, за да гарантира подготовка на млади специалисти и устойчивост на местната кожарска индустрия. Половината от сумата е дарена от ловешкия благодетел Маринчо Караконов, а останалата – от държавата. Благотворителното дружество „Здраве“ и Младежкият Червен кръст засаждат сто декара овощна градина, която се обработва от учениците от горните класове. Строи се двуетажна сграда за „Детска колония“ – впечатляващ проект с дългосрочна социална полза.
Според Светлана Петрова сто години по-късно този разказ звучи едновременно като признание и предупреждение. Признание към поколенията, които превърнаха Ловеч в икономически и културен център, с далновидност и със собствени усилия. И предупреждение – че постигнатото не е вечно, ако не бъде съхранявано и развивано. „Може би именно сега, век след този подем, е време отново да си припомним уроците на кооперативния Ловеч: че икономическото възраждане е възможно, когато хората работят заедно, когато интелигенцията не се оттегля, а повежда, и когато се гради не само за настоящето, а за идните поколения“, призова завеждащият отдел „Краезнание“ в ловешката библиотека.
/ВЙ/
Последни коментари