Автор: Стефан МИНЧЕВ

На днешния 2 август, ден на памет, бунт и доблест, когато отбелязваме 122 години от героичния зов на Илинденско – Преображенското въстание, долетя новина, по-черна от саждите на всяко въстаническо огнище. Сякаш самата Странджа заплака, сякаш жаравата изстина в очите на тези, които векове наред са съхранявали пламъка на една от най-свещените ни живи традиции – нестинарството.

Днес в село Кости, онова митично кътче на България, където времето диша с ритъма на тъпана и където вятърът нашепва молитви от езическо-християнската утроба на народната душа – там, тъкмо днес, някой дръзна да забрани нестинарските игри.

Нека повторя: ДА ГИ ЗАБРАНИ!
В този ден, когато България се прекланя пред саможертвата на въстаниците, в село Кости – където по стара традиция се провежда панаир на 2 и 3 август, неизменна част от който са нестинарските игри, жаравата ще остане студена.

Танцьорите няма да минат през огъня. И не защото няма кой да играе. А защото някой се разпоредил, че не бива.

Владиката заклейми нестинарските игри в с. Българи, забрани употребата на иконата на Св. Константин и Елена

Кой? С какво право?

Същевременно, в село Кости – където не е стъпвал митрополитски крак от незапомнени времена – днес тържествено е пристигнал Арсений Сливенски. С антураж. С литургия. В храма „Св. св. Кирил и Методий“. В същия храм, край който векове наред нестинарите са се събирали, благославяли и играели върху жаравата в името на светците, които са превърнали обичая в чудо на националната ни духовност.

И точно сега, точно с идването на Арсений, някой е подписал, разпоредил, наредил… да няма нестинарски игри. Какво съвпадение, а?

Официалният мотив? Пожароопасна обстановка. Сякаш огънят на нестинарите някога е палил гори. Сякаш традицията, обгрижвана с почит и святост, е еквивалент на безразсъдно палене на огън в полето.

Днес селото е пълно с хора. Къщите за гости са ангажирани на 100 %. Децата гледат с очакване, туристите с недоумение. Хората се питат дали да си тръгнат. А жаравата на площада няма да гори, защото някой там, в сянката на властта, е решил, че може да нареди на душата да мълчи.

Нов удар по нестинарите в Странджа! Патриархът иска забрана на обичая, защото бил езически

Не ви ли е срам, бе?

Какви българи сте?

Кои сте вие, че да отнемате от един народ това, което никой – нито султан, нито фашист, нито партиен секретар – не е посмял да отнеме?

Нестинарството е не само част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО – то е пулсът на Странджа, шепотът на боговете, дъхът на земята ни. Това не е просто фолклор. Това е обред, ритуал, молитва в движение. И вие, забранили го днес, сте не администратори, а варвари с власт.

Призовавам гордите странджанци да не мълчат!

Да не сведат глава пред този позор.

Да запазят жаравата в сърцата си.

Защото на вярата не се издават заповеди.

На душата не се пращат протоколи.

И на огъня – оня, вътрешния, вечния – не се слага тапа от страх и догма.

Днес нека си спомним, че когато през 1903 година героите от Илинден и Преображение тръгват към своята обречена свобода, не питат митрополити и началници. Те тръгват с вяра, че има нещо по-свято от страха.

Ако нестинарската жарава не пламне тази вечер, не защото няма кой да стъпи в нея, а защото не е разрешено – значи днес не просто сме загубили традиция. Днес сме изгасили една частица от българската душа.

И това, господа от властта – е национален срам.