Автор: Георги РУСЧЕВ
Дори една драсканица може да се превърне в причина за повишена престъпност, сочи проучването на двама видни американски криминалисти – приложете опита на Ню Йорк
Пикът на престъпността в най-големия американски град Ню Йорк е през 80-те и 90-те години на миналия век. 10 години по-късно, в началото на второто хилядолетие, тя постепенно умира. Но как? И защо изобщо тази история е важна?
През 1982 г. криминалистите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг публикуват статия, в която обсъждат „Ефекта на счупения прозорец”. Техният аргумент е, че ако на дадена улица има едно счупено стъкло, което не се поправя дълго време, минувачите виждат това и отчитат, че на никого не му пука за нищо и никой не носи отговорност. Това води до счупването на още прозорци, после до драскането на грозотии по фасадите, а накрая до престъпност – дребна и дори организирана. Идеята им е, че човек не нарушава законите, защото носи лоши гени и е възпитан зле, а по-скоро, защото се влияе от това, което вижда около себе си.
Ако средата е грозна, тя никога няма да стане по-добра, а напротив – ще бъде още повече разрушавана. Ръководството на Ню Йорк възприема добре теорията на двамата криминалисти и взима нещата в свои ръце. Решението на проблема започва с метрото. Новият директор директно започва работа в борбата с графитите. Заповядва на служителите си независимо от случая да чистят основно целите вагони от драсканици – всеки ден, без изключение. В началото това е посрещнато негативно – като пилеене на парите от бюджета. Но бързо дава резултат. Оказва се, че когато грозотиите бъдат чистени ежедневно, драскачите в един момент се отказват, защото разбират, че няма кой да види „труда им”. И така стигаме до настоящия проблем.
Ключова за пешеходната свързаност между бургаските жилищни комплекси „Изгрев”, „Славейков” и „Зорница” пасарелка е в ужасяващо състояние от месеци. За това сигнализират местни хора, на които ежедневно се налага да преминават по съоръжението над кръговото кръстовище до хотел „Мираж” и всеки ден виждат гнусотиите по него.
„Ако бяха само грозните надписи, може би щяхме да го преживеем все някак – те се трият сравнително лесно. Но пасарелката изглежда просто изоставена на произвола на съдбата. Никаква поддръжка – препълнени кошчета с излята край тях течност, която не искам да си представям какво точно е, пилешки курешки по парапетите и по плочките. Все едно никога не е чистено”, жалва се наша читателка, която ни изпраща и снимки.
От фотосите се виждат фрапиращи надписи, очевидно писани от деца и подрастващи. Някои са използвали парапетите като „трибуна”, на която да оставят данните си за инстаграм и тикток профили, други да обяснят на целия свят, че някой си Пешо бил с обратни наклонности и подобни. Най-странното е, че пасарелката е буквално окичена с камери за видеонаблюдение и въпреки това, на вандалите явно не им пука и драскат свободно. Хората настояват да бъде назначено почистване на обекта и неговата продължителна поддръжка.
Да, със сигурност, ако пасарелката бъде изчистена утре, то тя неминуемо пак ще бъде надраскана в следващите дни, но ако се отдели време тя прилежно да бъде изтъкрвана от всякакви грозотии ежедневно, в един момент ще остане чиста. И това правило важи за всичко в градската среда.
Последни коментари