Изложба „Българските околосветски плавания“ откри Военноморският музей във Варна. Директорката на институцията Мариана Кръстева подчерта, че това се случва в Седмицата на морето и в навечерието на 10 август, когато се чества Денят на Българските военноморски сили. 

Пред БТА тя съобщи, че това е първата експозиция, посветена на всички родни околосветски мореплавания. Подредена е хронологически, започва с първия български плавателен съд, обиколил света през 1964 г. – моторния кораб „Г. С. Раковски“, и завършва с търговския кораб „Милин камък“, завърнал се през май тази година. 

Това, което показваме, е отговор на въпроса дали България е морска нация, защото в рамките на 60 години можем да отбележим 18 плавания на търговски кораби и още 8 на яхти, като в момента се подготвят още две, каза още Кръстева и добави, че страната ни стои адекватно сред останалите морски нации. По думите й тръгването от Черно море има своите особености при плаванията, тъй като при излизането в откритите морета се преминава през Босфора и Дарданелите и това е навигационно препятствие и географска бариера. 

Трудните маршрути за ветроходците и моряците са тези с големи изпитания от природна гледна точка, посочи още тя и добави, че най-сложният е южно от нос Хорн, затова плаването оттам е постижение от първокласно значение. Първото, реализирано от българин, е на кап. Николай Джамбазов с яхта „Тангра“, която той строи с лични усилия. По същия начин са направени и съдовете на Владимир Христов – „Аквариус“; д-р Васил Куртев – „Одесос“; Васил Попов – „Магнолия“, Светльо Димитров – „Съни Куин“.  

Кръстева смята, че околосветските ни мореплаватели получават нужната подкрепа и внимание в своята общност. Първото българско самотно плаване – на кап. Георги Георгиев, е било осигурено от държавното ръководство, което е напълно обяснимо, защото през 1970-те години личната инициатива е изцяло регламентирана. Той е избран от яхт клуба да участва в регата OSTAR’76 и след това в околосветската обиколка. Кап. Георги Георгиев е награден с поредица държавни отличия и е вписан в „Книгата на рекордите Гинес“ за 1981-1882 г. като „Най-бърза соло обиколка на света с еднокорпусен съд по време: „Кор Кароли“ – 201,9 дни (201 дни, 21 часа и 36 минути)“.

Околосветските плавания се увеличават след промените от 1989 г., защото режимът за пътуване в чужбина и за строене на яхти е по-либерален, отбеляза още директорката на Военноморския музей. Яхтингът придобива интерес и навлиза сред българите, особено след обиколката на Георги Георгиев. По думите й няма пример за българско околосветско плаване, завършило с инцидент, смърт или тежки травми. 

Последният яхтсмен представен в изложбата е Павлин Надворни с участието му с Espresso Martini в околосветската регата за едночленен екипаж с определен маршрут Global Solo Challenge 2023-2024 г. Неговият път е прекъснат по здравословни причини, припомни Кръстева и му пожела да успее да го завърши. Според нея той е един от примерите за много добре подготвен съвременен моряк, отдал се изцяло на идеята. 

Технологиите за 60 години са се променили, развиват се амбициите, но морето не е станало по-милостиво. Нужна е доза лудост с положителен заряд, за да се отправиш на такова пътешествие. Мореплавателите са специална порода хора, каза още Кръстева и добави, че това може да се види в цитатите на паната в изложбата. Тъй като най важното при плаването е яхтата, във витрините са показани чертежи и елементи от текелажа. Могат да се видят бинокълът, който кап. Георги Георгиев използва; предмети от яхта „Тангра“; наградата на д-р Васил Куртев за най-доброто българско морско постижение с околосветската обиколка с яхтата „Одесос“; корабния дневник на Дончо Папазов от яхтата „Тивия“; документи от пристанищни власти от различни точки на планетата, издадени по време на плаването на яхта „Магнолия“ с шкипер Васил Попов.

Посетителите могат да гледат моменти от филмите „Около света за 202 дни“ – за кап. Георгиев, и „Мореплавателят, който сбъдна мечтата си“ – за д-р Куртев, както и кадри, заснети от Надворни при пътуването му. Поставени са и QR-кодове. 

На откриването, освен част от мореплавателите, присъства командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, който отбеляза, че за всички, свързали живота си с морето, това, което яхтсмените показват в своите плавания, е постижение, будещо адмирации и възхищение. „Те са различна порода хора. За съжаление България е повече крайбрежна държава, отколкото морска, защото нашите управляващи, а и хората, са се вторачили повече в пясъчните плажове и брега и не вдигат поглед навътре в морето“, каза той. 

Военноморският музей ще работи извънредно на празника на флота 10 август.