В планината няма лоши хора, а туризмът е форма на патриотизъм. Преди 30 години мой братовчед ме снабди с камери и тогава заснех първите кадри от екскурзионно летуване в Родопите. Това ме запали и оттогава не посещавам планините без камера. Мисля, че съм един от хората, които положиха основите на планинарското кино в България. По онова време камерата струваше колкото моя апартамент в град Септември, каза Евгени Попов, който е оператор, създаващ филми, представящи туристически маршрути и преживявания. Той гостува за представянето на августовския брой на списание ЛИК в Националния пресклуб на БТА в Пазарджик.

Имам над 400 маршрутни филми, документални, с много вложена енергия. В България се организира Международен фестивал на планинарското кино, като участвах във второто му издание. 

Любимият маршрут ми е в Пирин. Дълги години предпочитах други места, но когато преминах през Тодорина порта, връх Вихрен, това стана предпочитано място за мен. Създал съм два филма за тези места. Единият ми отнема около три седмици. Тези продукции изискват много познания по документалистика, а аз имам завършен курс към НАТФИЗ, който продължи три месеца. Документалният филм трябва да има линия на развитие, да имаш увод, да грабнеш зрителя, разясни още Попов, като добави, че продължителността е от 28 до 52 минути.