Театър „Кредо“ гостува в Самоков с „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Ханс Кристиан Андерсен. Събитието на 25 септември, на сцената на читалище „Отец Паисий – 1859“, е със съдействието на датското посолството у нас, информират от театъра.

Спектакълът отбелязва 220-ата годишнина от рождението на световноизвестния датски писател, част е от културния афиш на посолството, в рамките на датското председателство на Европейския съюз през 2025 година и част от програмата за приятелство посолството на Дания и Самоков (2024-2026). „Посолството на Дания има удоволствието да покани всички любители на театъра в Самоков да открият секрета на семейното щастие, затрупан под преспи от ослепително блестящ сняг в спектакъла „Каквото направи дядо, все е хубаво“, създаден по една от любимите за датчаните истории на Андерсен и сътворена от театър „Кредо“ на сцената с огромно въображение и с типичното за Андерсен нежно чувство за хумор“, се казва в поканата.

Режисьорът Нина Димитрова е позната на зрителите с постановките по Гогол – „Шинел“, „Дневникът на един луд“, и „Ревизорът“, както и „Тортила флет“ по Джон Стайнбек.

„Каквото направи дядо, все е хубаво“ в изпълнение на Нина Димитрова и Димитр Несторов ни напомня колко много се нуждаем от някого, на когото имаме доверие и който ни обича въпреки всичките ни недостатъци. Този мъдър и жизнерадостен спектакъл, сгушен в снеговете и студа на далечна Дания, ни кара да осъзнаем, че когато има истинска любов, дори гнилите ябълки могат да се превърнат в злато и че животът, макар и труден, може да бъде приказно красив“, разказват от екипа. Припомнят, че това е един от най-дълго играните спектакли в българския театър и един от най-аплодираните български спектакли по света, който този сезон отбелязва своя 20-и юбилей, с над 200 представления у нас и по света, на 4 езика (български, руски, английски и японски) и участия в над 50 международни фестивала и 10 международни награди.

„Очарователна, шеметна игра, излъчваща топлина“, пише датската критиката за „Каквото направи дядо, все е хубаво” на театър „Кредо“, пише Stiftstidende Arhus (2005). „Публиката затъва до пояс в играта, както героите в белия сняг“, отбелязва сп. „Паралели“ (2006).

/ДД