Ако не се отнасяш отговорно, театърът не ти се отблагодарява, а публиката го усеща. Отношението към всяка роля трябва да бъде такова, независимо от обема ѝ, независимо от значението ѝ и дали ти харесва или не ти харесва. Това каза в интервю за БТА Христофор Недков, който е актьор в Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора от 1985 г. и ръководител на Младежката театрална студия „Сцена 99“.
Недков е изиграл над 200 роли в куклени и драматични спектакли, шоу програми, концерти, авторски радио- и телевизионни предавания, в които е участвал като актьор, сценарист и режисьор. Той е и в главната роля на спектакъла „Масло от кипарис“, който постигна сериозен успех сред публиката и ще бъде представен отново на 30 септември в Културен център – Стара Загора.
Той подчерта, че „Масло от кипарис“ е спектакъл, в който има и хумор, и моменти, които хващат за гърлото. Според Недков най-добрата реклама за всяко представление е то да бъде препоръчано на приятел и да го видиш отново. „За мен разковничето е в добрата драматургия, която Орлин Дяков е написал, и ако не знаеш, че пиесата е на български автор – няма да повярваш. Останалите му пиеси също са много добре написани. Другото, което бележи успеха на пиесата, са поставените проблеми, които са много човешки, и това е един честен, искрен на максимум спектакъл“, каза актьорът.
По неговите думи малкият екип от шестима актьори, които участват, се хвърля максимално искрено и истински – без да играе, просто живее със съдбите на героите. „Тази честност се отблагодарява и затова публиката го харесва. Тя усеща, когато нещо е истинско. Ние много се радваме, защото всеки път човек се надява да се получи хубаво представление, но наистина не очаквахме чак такъв отзвук, защото това не е комерсиално представление – тук няма звезди, няма да се скъсаш от смях на разни евтини комедийни трикове, а напротив. Това ни стопля и дава кураж, че има смисъл от това, което правим. Когато можеш да се смееш или да те хване за гърлото и да пуснеш сълза – тогава нашата функция е изпълнена и ние сме провокирали и отключили емоциите на хората. Те по някакъв начин са станали съпричастни, познали са се в героите, а от това по-голям комплимент няма“, посочи Христофор Недков.
Той обърна внимание и на състоянието и предизвикателствата пред българския театър в днешни дни и смята, че в момента има борба, която се води от известно време – между театъра на формата и театъра на съдържанието. „Аз съм привърженик на театър, който вълнува, има послания. Винаги съм уважавал експеримента, но той сам по себе си не носи провокация и емоция, послание към зрителите. Театърът е създаден точно за това – да пренася хората в други реалности. Колкото и да звучи консервативно, аз съм привърженик на простичкия театър, който е за зрителя, който ни пренася в друга история, в друго време, в други хора. Който кара да се просълзяваш, да се смееш дни наред“, казва Христофор Недков.
Вече 28-и сезон той е ръководител на Младежката театрална студия „Сцена 99“ в Стара Загора и споделя, че вижда бъдещето на театъра в младите. От студията своя актьорски път са започнали над 50 вече утвърдени млади театрали, които работят в цялата страна. „Моята задача и цел в „Сцена 99“ е да поставям основите не само като компоненти на актьорската работа, а като характер и отговорност, без които театърът е немислим. Да преподавам теория и практика на театъра. С упражнения младите да наберат и получат основни театрални умения. Който продължи по актьорския път, ще надгражда и експериментира, но без тях ще му е трудно“, посочва Христофор Недков.
Той подчерта, че работата с децата му носи смисъл и емоции и го кара да се чувства удовлетворен. По неговите думи всяко поколение напред се интересува от себе си и си е самодостатъчно. Много им е трудно да работят в екип и да поставят интересите на екипа над своите. „Това е предизвикателство. Доволен съм, когато видя как израстват и напредват младите. Виждам как с всяко представление напред те се изграждат“, казва актьорът и допълва, че се опитва да предаде на своите възпитаници да се отнасят с всяка роля отговорно.
След над 200 изиграни роли той определя, че е необходимо и важно всеки път да се отнасяш отговорно към образа като за пръв и за последен път. „Както казваше Апостол Карамитев, всяка роля да я започваш независимо от обема ѝ, независимо от значението ѝ и дали ти харесва или не ти харесва. Дали режисьорът ти допада или не – но да я започваш и да се влагаш. Трябва да даваш всичко от себе си и постоянно да поставяш високо летвата и да не се задоволяваш с това, което можеш. Нужно е постоянно да търсиш да бъдеш различен. Ако не се отнасяш отговорно, театърът не ти се отблагодарява, а публиката усеща тези неща“, обяснява актьорът.
/ВБ/
Последни коментари