Духовната храна за душата е молитвата, каза в проповедта си отец Милен от плевенския храм „Света Параскева“ в деня, в който църквата отбелязва Неделя след Въздвижение, когато кръстът Господен се прибира в светия олтар.

Той каза още, че мотото на светото евангелие, което се чете днес, е: „Който иска да върви след мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва, а който погуби душата си заради мен, той ще я спаси“. Това ни напомня, че всеки един от нас със своя житейски кръст може да бъде добър и предан християнин.

Нека да помним, че човек има в себе си онази божествена частица, която след смъртта продължава да живее и отива при своя създател. Заради това и дните, наречени за помени за душите на починалите, се наричат „задушница“. Душата е тази, за която ние трябва да се грижим така, както се грижим за своето тяло. Духовната храна за душата е молитвата. Християнинът живее с молитвата. Има благодарствени, просителни молитви и молитви за здраве и успех във всяко едно начинание, добави отец Милен.

Той припомни думите от светото литургийно евангелие, че всички ние, които сме събрани под купола на Божия дом, сме събрани не със сила, а по своята свободна воля, защото човек сам избира пътя, по който да върви.

Христос е казал, че е тесен и трънлив пътят, който води към вечен и спасителен живот, а широк и пълен с наслади е пътят, който води към погибел. Кръстът е слава за ангелите и язва за демоните. Кръстът Христов съпровожда християнина от люлката и стои на гроба като символ на нашето спасение. Чрез своите кръстни страдания Иисус Христос ни изкупи от смъртта и ни дарува живот вечен, а живот вечен е това да познаваме истинския Бог и да спазваме неговия свят и божествен закон.

Често пъти, изоставени в своя жизнен друм от своите близки, поглеждаме към спасителното дърво и казваме, че се покланяме на кръста.