Постановката на „Момче и вятър“ е по популярната автентична народна приказка, каквато е версията на Ран Босилек. Има детайли, които са променени, но те с нищо не променят разказа. Това каза режисьорът на спектакъла Леонард Капон на пресконференция днес по повод предстоящата му премиера на 22 октомври в Държавен куклен театър (ДКТ) – Пловдив.

„Това, с което се занимаваме, най-общо е умението, силата да бъдеш себе си, независимо от лъжите, независимо от подигравките. Уникално детско умение е да превръщаш страховете в приключения, да търсиш приятелството и да вярваш в него“, каза Капон.

По думите му става дума за изпитанията, които създават едно истинско приятелство, и за разбирането, че всъщност най-голямото вълшебство е това да имаш приятели, а не онова, което то може да ти донесе като материален дар. 

„Вятърът поставя препятствия пред малкия не само за да провери устойчивостта му, а за да му даде този най-голям дар да разбереш колко е важно да бъдеш себе си въпреки всички обстоятелства“, допълни режисьорът.

Той посочи, че актьорите са млади и са го учудили с желанието и умението си за работа, както и с удоволствието, което са му донесли по време на репетициите си с тях. 

На пресконференцията в ДКТ – Пловдив освен режисьорът на спектакъла присъстваха и актьорите Йордан Стоянов, Мария Йорданова и Мария Павлова, които представиха пред медиите кратък откъс от спектакъла. Сценографията и куклите за спектакъла са на Георги Пасев и Таня Пасева, а композитор е Веселин Койчев.

Много е хубаво, че нито едно дете не се ражда страхливо. Страхът е нещо, в което порастваме – губим умението да не се страхуваме с времето. Добре е да си припомняме, че смелостта не е отсъствие на страх, а това да правиш нещата въпреки страха и по пътя да срещаш приятели, да намираш най-големия подарък – връзката между хората, каза Мария Йорданова, която играе ролята на Петко.

Мария Павлова посочи, че понякога в очите на децата големите изглеждат точно по този начин, както нейната героиня – злата жена. „Не защото наистина искаме да ги нараним, а просто защото сме твърде обсебени от себе си. Децата са по-отворени към света, докато възрастният е фокусиран навътре – какво иска, какво трябва, какво не трябва, а погледът на детето е по-чист, то вижда нещата такива, каквито са. Може би това прави децата по-смели. Възрастните понякога никак не сме смели – просто твърде много искаме“, каза актрисата.

„Вятърът прави много неща – чисти листа, прогонва облаци, прави вълни. Животът ни без вятър е немислим“, каза Йордан Стоянов, който е в образа на Вятъра. „Това е една интерпретация в едно израстване. Как се променят нещата, как малкият Петко се научава и накрая си получава наградите. Вятърът харесва Петко, Петко го вдъхновява и му носи разнообразие, кара го да променя своето състояние“, добави Стоянов и уточни, че по принцип вятърът забавлява хората, но в случая е обратното – Петко го забавлява и затова вятърът го харесва и му става приятел. „Може би Петко е момченцето, което прави на вятъра да му е слънчево под шапката. Хубаво е да си вятър. Ако трябва, ще е пакостник, ако трябва, ще е благодетел. Вятърът преценява нещата на момента – който си е заслужил, ще му отвърне с пакост, а който заслужава дар, ще му поднесе дар. Всичко е според заслугите“ обобщи актьорът.

„Момче и вятър“ е една от най-обичаните български приказки, казват от екипа на театъра. Добре познатата история за момчето, което тръгва да търси вятъра, за да си върне отнетото брашно, е представена в съвременен прочит, който съчетава магията на кукления театър, музиката и актьорската игра. Спектакълът е поетичен разказ за силата на упоритостта, справедливостта и смелостта да отстояваш правото си – ценности, които звучат актуално и вдъхновяващо за зрители от всички възрасти.

В края на октомври започват репетиции и на емблематичното за ДКТ – Пловдив заглавие – „Пук“ от Валери Петров. Новината бе съобщена по време на пресконференцията от пиара на кукления театър Мария Павлова „Това е спектакъл, който през 1983 година професор Петър Пашов е поставил тук с участието на видни за нашия театър актьори – Иван Сивинов, Ваня Сивинова и други. Сега режисурата е поверена на Димитър Стефанов, който ще работи с почти целия състав на театъра“. Премиерата се очаква да бъде през декември, каза още Павлова.