Въпреки влязла в сила заповед за незабавна защита, издадена от съда в петък, малката 4-г. Ева, за която баща й Васил Ружин твърди, че е отвлечена, остава при майка си – лице, от което, по думите му, би трябвало да бъде защитена.

Случаят се развива вече няколко дни, като към днешна дата – вторник – нито полицията, нито социалните служби са предприели конкретни действия за извеждането му.

Пред БЛИЦ Васил Ружин дава нови и актуални подробности за казуса:

„Нито полицията е извела детето от тази среда, нито социалните ми казват нещо конкретно. Единствено – „Ние бяхме там. Детето не изглеждаше да е в риск“, казва бащата.

В същото време съдът е постановил две определения, включително забрана майката и пастрокът да доближават детето.

„И вие ми казвате, че детето не трябва да се извежда?!“ – това заявих на социалните – продължава Ружин. И добавя:

„Водя някакъв безумен спор с жената от социалните, което за мен не е редно, при условие че има съдебни решения и заповеди.“

По думите му, детето, което в момента се намира при майка си, не трябва да бъде там заради издадена съдебна забрана, според която майката не трябва да се доближава на по-малко от 100 метра от него.

Съдебно решение

„Съдебното решение по родителските права гласи, че тя не трябва да контактува с детето, освен в присъствието на психолог“, пояснява Ружин. И уточнява, че по последна информация от полицията, майката и детето се намират в село Брестовец, до Плевен.

На въпрос дали се е чувал с дъщеря си по телефона, Васил Ружин отвръща така:

„Не, нямам никакъв контакт с нея. А по-интересното е, че майка ѝ също е подала оплакване срещу мен за домашно насилие – с твърденията, базирани на неверни факти и лъжесвидетелстване.

Тя твърди, че съм хвърлял бутилка по детето, при положение че по същото това време аз съм бил със свидетел в прокуратурата, за да подавам сигнал. Вписан е часът на подаване на жалбата, така че всичко може да се провери“, заяви бащата на Ева.

Правен парадокс

Резултатът от ситуацията до момента звучи като правен парадокс: и двамата родители се оказват временно лишени от правото да упражняват родителски права, въпреки че съдебното определение е в полза на бащата. Според закона, в такива случаи грижата за детето трябва да поеме най-близкият роднина – баба, дядо, братовчед или друг роднина. При липса на такава възможност – следва настаняване в социална институция.

„Аз пускам постоянно сигнали до прокуратурата, което се вижда. Следствията са решенията на съда. А тя умишлено се опитва да заобиколи закона, да манипулира ситуацията чрез успоредни съдебни решения. За мен това е престъпление“, категоричен е Ружин. И продължава:

„Най-фрапиращото е, че чрез вратичките в закона се опитват – чрез недобросъвестни адвокати – да пререшават съдебни решения и да заблуждават и използват съда.“

ДАЗД с реакция

Той посочва, че в подадената искова молба от майката никъде не е отбелязано, че има в сила съдебни решения или бюлетина за издирване.

„Подала е една декларация по чл. 9, пълна с неистини“, казва той.

Въпреки горчивия опит с редица институции, бащата подчертава, че Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) е сред малкото органи, които са реагирали адекватно:

„ДАЗД до момента е институцията, която въпреки множеството сигнали ми е отговорила на всички и спрямо правомощията се опитва да помогне. Това е факт и не искам да излизам лъжец, когато някой се опитва да помогне на детето.“

Случаят поставя сериозни въпроси пред правоприлагането, координацията между институциите и прилагането на Закона за защита от домашното насилие.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!