Гоце Делчев ще отбележи 122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание с традиционен събор в село Попови ливади, съобщиха от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Събитието ще е на 2 август, събота, и ще започне в 10:30 часа с възпоменателна церемония пред паметника на Гоце Делчев в местността Попови ливади. Там ще бъде отслужена заупокойна молитва за загиналите във въстанието и молебен за здраве от Неврокопския митрополит Серафим, след което ще бъдат поднесени венци и цветя, посочиха от Общината.

Музикалната програма ще започне в 11:30 часа с изпълнения на оркестрите „Щуро маке“, „Класик“, „Ивелия“, „Неврокоп“, „Импулси“, както и оркестъра на Панчо Иванов, добавиха от общинската администрация. На сцената ще се изявят и изпълнителите Любен Дишлянов и Димана Крумова, а специален гост на тържествата ще бъде ансамбъл „Пирин“ от Благоевград.

На 2 август 1903 г. започва Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст. ст.) – въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878). Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България, според информация на отдел „Справочна“ на БТА.

Демокрацията в България е под заплаха в момента, каза пред журналисти кметът на община Благоевград и член на Изпълнителния съвет на „Продължаваме Промяната“ Методи Байкушев.

Попитан дали има опити да се унищожи една партия, той отговори: Разбира се, че има опити, очевидно е“. Ясно е, че ние пречим много, но това е положението, в такива времена живеем, коментира Байкушев. 

Разчитам изключително много на гражданското общество и на неговата подкрепа, защото всеки трябва да знае, че ако падне опозицията, и то с незаконен съдебен терор, след това вече никакви бариери няма да има, заяви той. 

Ще предприемем всички правни действия. Асен Василев вече обяви, че днес ще бъде заведено дело срещу едно лице. Предприемат се и други действия, юридическият ни екип работи, и оттук нататък няма да оставим нещата така, подчерта Байкушев. Той посочи още, че ще търсят всякаква подкрепа – правна, гражданска, обществена и политическа, на всички възможни нива.

До 20:30 ч. днес ще има две ленти за движение в посока Кулата от км 375 до км 376 на път I-1  София –  Кулата в района на Симитли, съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Трафикът в посока София в участъка ще е в една лента. Водачите да се движат с повишено внимание и съобразена скорост, като следват стриктно поставената пътна сигнализация.

До 17 юли ще продължи ремонтът на настилката в 11-километровия участък от път I-1/E79 между Благоевград и Симитли. Дейностите по трасето между 364-и и 375-и км започнаха в края на миналият месец, като при изпълнението им се налага ограничаване на трафика и пренасочването му по обходни маршрути.

Собствениците на помещения в поликлиниката разбраха, че сградата е тяхна отговорност, а не на Общината, която не е собственик. Това каза пред журналисти кметът на община Благоевград Методи Байкушев попитан какво решение е взето на проведено миналата седмица общо събрание за вземане на мерки за обезопасяването на фасадата на сградата. 

Обяснихме им правното състояние на нещата, изразихме подкрепа и ще помагаме с каквото можем. Но това е сграда, която е частна собственост на редица юридически и физически лица, които трябва да се погрижат за нея, отбеляза Байкушев. Кметът обясни, че от Общината са проверили всяка от плочките по фасадата и са свалили тези, които „удрят на кухо“. 

Методи Байкушев каза още, че ще се опитат да намерят решение и да помогнат на собствениците за временно укрепване на фасадата, така че поне да е безопасна.

В Благоевград беше открито обновеното отделение по трансфузионна хематология към Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) в града. Основната му дейност е кръвонабирането. 

Надявам се, че много млади специалисти, завършили своето образование, ще пожелаят да работят, учат и да специализират в отделението по трансфузионна хематология, каза здравният министър доц. д-р Силви Кирилов по време на събитието. Ние сме създали среда, в която те могат да работят, имаме и специалисти, от които могат да се учат, отбеляза министърът. Най-важната цел е животът, а за да бъде той по-продължителен, здравето е основата. Затова трябва да се грижим за здравето си и да възпитаваме нашите деца в тази посока, допълни Кирилов.

Това е център, в който ежедневно се осъществява една от най-важните медицински дейности в тази болница – доброволното кръводаряване, каза директорът на МБАЛ в Благоевград д-р Димитър Димитров. По думите му въпреки трудностите през годините, центърът не е прекъсвал работата си, дори за един ден, включително и по време на ремонтните дейности. Хората продължаваха да идват да даряват кръв, въпреки недостига на условия и съвременна среда, отбеляза директорът. Той обясни, че условията са оптимизирани както за работа на медицинския персонал, така и за хората, които идват да дарят кръв. Центърът обслужва не само нашата болница, а и пациенти от цяла Югозападна България, посочи още д-р Димитров.

Този кръвен център дълги години буквално се разпадаше, изключително съм щастлив, че държавата и болницата намериха начин да го обновят, защото за града това е много важно, каза кметът на община Благоевград Методи Байкушев пред журналисти.

Сред присъстващите на събитието бяха областният управител на област Благоевград Георги Динев, лекари и медицински сестри.

Самият факт, че има обществен съвет, който участва във всички дейности на ръководството на здравната инвестиционна компания за детската болница, е част от гаранцията. Това коментира пред медии в Благоевград здравният министър доц. д-р Силви Кирилов във връзка с темата за изграждане на Националната многопрофилна детска болница.

Всеки един етап се споделя и вчера беше визуализирано пред българската общественост, обясни министър Кирилов. Искам да кажа, че този меморандум между съответната компания и Европейската инвестиционна банка е подписан от правителството на академик Денков с финансовия министър Асен Василев. На базата на този меморандум са трите доклада, които станаха готови в началото на юни. Като съвестен служител, споделих в писмо до финансите съдържанието на тези доклади, отбеляза министърът. Той допълни, че докладът е поръчан от Европейската инвестиционна банка. По думите му, този проект засяга всяко българско семейство и използването му за политически цели не е най-доброто.

Министър Силви Кирилов посети Многопрофилната болница за активно лечение в Благоевград, за да открие обновеното отделение по трансфузионна хематология.

На брифинга вчера, той посочи, че няма да позволи детската болница да бъде заложник на политически сметки, интриги и други действия. Прави се опит за открита манипулация, лъжа е, че строим златна болница за 1 млрд. вместо за 100 милиона лева, добави здравният министър. 

Обявявайки темите за вота на недоверие, председателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев показа преди дни пред журналисти документ, за който каза, че е искане на министъра на здравеопазването към министъра на финансите за включване в бюджета за новата детска болница на почти 1 млрд. лв. за следващите три години.

В началото на юни визуализация на проекта за болницата беше представена на пресконференция в Министерството на здравеопазването. 

Строителството се предвижда да започне в периода март – април 2026 г., обяви директорът на Здравната инвестиционна компания за детска болница (ЗИКДБ) Десислава Малинова. Забавяне няма, целта е през 2028 г. България да има своята национална многопрофилна детска болница, каза тя. 

Структурата на бъдещата болница предвижда 440 легла, повече от 30 специалности, 26 отделения, над 38 диагностичните кабинета, 18 операционни зали, съобщи също директорът на ЗИКДБ.

Най-важното е човешкият ресурс, сградата е красиво нещо, апаратурата е необходима, но хората, целият персонал, са капиталът на българското здравеопазване, каза министърът на здравеопазването Силви Кирилов пред медиите в Благоевград.

Той добави, че държавата трябва да се грижи както за сградния фонд, така и за персонала.

Нашата здравна система с всичките ѝ недостатъци е изключително достъпна, оказаната помощ е навременна, въпросът е да създадем система за оценка на качеството, коментира министър Кирилов претенции към здравната система от граждани и медицински специалисти.

Той отбеляза, че да се протестира е основно право на всички трудещи се и допълни, че проблемите не са от вчера, не са от 10 години, а от дълъг период от време, в който са се натрупвали. Кирилов посочи, че в цяла Европа има подобни проблеми на различно ниво.

Не може да решаваме проблемите „на парче“, поотделно, а трябва да е системно, заяви здравният министър. Според него едно системно решаване на проблемите ще доведе до справедливост и до устойчивост.

Системата за оценка на качеството на работа е един много сложен процес. След като имахме спорове с някои институции, че в крайна сметка купуваме една услуга, която не оценяваме по отношение на нейното качество, се обърнах към хората, които се занимават с този проблем, каза здравният министър в отговор на въпрос, свързан с това дали вече се разработва такава система за оценка в здравната система. Макар че нямаме изградена система, не само в България, сега сме на етап да се запознаем с въпроса, да направим оценка на въздействията, предимствата и недостатъците, възможностите и т.н., и да пристъпим към системна работа за създаване на такава система, допълни още министърът.

Той коментира и темата за изграждане на Националната многопрофилна детска болница. Самият факт, че има обществен съвет, който участва във всички дейности на ръководството на здравната инвестиционна компания за детската болница, е част от гаранцията. Всеки един етап се споделя и вчера, това беше визуализирано пред българската общественост, обясни министър Кирилов. Искам да кажа, че този меморандум между съответната компания и Европейската инвестиционна банка е подписан от правителството на академик Денков с финансовия министър Асен Василев. На базата на този меморандум са тези трите доклада, които станаха готови в началото на юни. Като съвестен служител, споделих в писмо до финансите съдържанието на тези доклади, отбеляза министърът. Той допълни, че докладът е поръчан от Европейската инвестиционна банка. По думите му, този проект засяга всяко българско семейство и използването му за политически цели не е най-доброто.

Министър Силви Кирилов посети Многопрофилната болница за активно лечение в Благоевград, за да открие обновеното отделение по трансфузионна хематология.

Най-важното е човешкият ресурс, сградата е красиво нещо, апаратурата е необходима, но хората, целият персонал, са капиталът на българското здравеопазване, каза министърът на здравеопазването Силви Кирилов пред медиите в Благоевград.

Той добави, че държавата трябва да се грижи както за сградния фонд, така и за персонала.

Нашата здравна система с всичките ѝ недостатъци е изключително достъпна, оказаната помощ е навременна, въпросът е да създадем система за оценка на качеството, коментира министър Кирилов претенции към здравната система от граждани и медицински специалисти.

Той отбеляза, че да се протестира е основно право на всички трудещи се и допълни, че проблемите не са от вчера, не са от 10 години, а от дълъг период от време, в който са се натрупвали. Кирилов посочи, че в цяла Европа има подобни проблеми на различно ниво.

Не може да решаваме проблемите „на парче“, поотделно, а трябва да е системно, заяви здравният министър. Според него едно системно решаване на проблемите ще доведе до справедливост и до устойчивост.

Министър Силви Кирилов посети Многопрофилната болница за активно лечение в Благоевград, за да открие обновеното отделение по трансфузионна хематология.

Най-старото иглолистно дърво в България – Байкушевата мура, устоява на времето, на природни стихии и на човешкия фактор над 1300 години. За да се запази, експерти на Дирекция „Национален парк Пирин“ извършват ежегоден мониторинг на състоянието на дървото, каза за БТА главният експерт към дирекцията Николина Ангелинина.

При такъв мониторинг преди две години се установява, че един от клоните на дървото е изсъхнал и има опасност за туристите, които посещават района. Впоследствие се взема решение специалисти да отрежат изсъхналия клон, който към момента е положен до Байкушевата мура.

Съхраняването на дървото е свързано с редица дейности, основно насочени към човешкото влияние върху района. Преди няколко години от дирекцията изграждат дървени стъпала, които от една страна улесняват достъпа до най-старото иглолистно дърво в страната, а от друга ограничават пространството около Байкушевата мура.

В миналото много от туристите обичаха да застанат до дървото, в корените му, и да се снимат там, но по този начин почвата се изравя, корените се оголват и това е предпоставка за по-лесното навлизане на различни вредители и гъбни патогени, които да го увредят, посочи Николина Ангелинина.

Главният експерт в Дирекция „Национален парк Пирин“ разказа и за друг навик на туристите от миналото – да забиват стотинки в кората на дървото, както и да отчупват от нея за спомен. Именно затова стълбите, които водят до Байкушевата мура, са поставени на известно разстояние от дървото.

За своите 1300 години иглолистното дърво е устояло и на други предизвикателства. Известно е, че в миналото в тази част на Пирин планина е имало голям горски пожар, но Байкушевата мура оцелява при огнената стихия. Оцелява и на сечите, традиционно извършвани от местните хора, тъй като черната мура е популярна като дървесина, една от най-здравите, ползвана в миналото, особено за направа на греди на покривите на къщите. Изсичането на дървета в тази част на Пирин планина се преустановява след създаването на националния парк, посочи Николина Ангелинина.

Историята на откриването и проучването на Байкушевата мура е свързана с името на лесовъда Константин Байкушев, учил в прочутите за времето си лесовъдски школи в Чехия и Германия. Байкушев се връща в България, за да приложи наученото, което запазва името му в историята на родната природа. Константин Байкушев е бил приятел с княз Фердинанд и именно по негова молба идва, за да изследва пиринските гори, разказа Ангелинина. Експедицията се провежда през 1897 г., когато Пиринският край все още е бил под османско владичество, поради което е било искано специално разрешение от Високата порта, за да се проведе експедицията. Изпратен е бил и аскер, който да съпровожда групата.

Името на вековното дърво дава Йонко Вапцаров – бащата на Никола Вапцаров. Той е обичал планината, както и да разпъва палатката си именно в този район – под Байкушевото дърво, Байкушевата мура, откъдето идва и нейното име, посочи главният експерт към дирекцията.

Откритието на Константин Байкушев допринася за запазване на дървото, посочиха от парковата дирекция.

Байкушевата мура вече е преминала средната възраст за вида си и за съжаление отвътре тя леко е започнала да гние, каза още Ангелинина. Тя допълни, че при щателни проучвания, направени след премахване на изсъхналия и счупен клон на иглолистното дърво преди две години, е установено, че в ствола на дървото има и лека кухина. Въпреки това уверението на специалистите е, че Байкушевата мура ще остане там поне още 200-300 години, каза още главният експерт в Дирекция „Национален парк Пирин“.