Един човек е загинал при катастрофа между лек и тежкотоварен автомобил по път II-19 Симитли-Разлог в района на Разлог, съобщиха за БТА от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в София. Оттам уточниха, че е загинал шофьорът на лекия автомобил. 

Движението е ограничено, а водачите изчакват на място до приключване на процесуалните действия в района на произшествието. 

 Трафикът се регулира от „Пътна полиция“, а шофьорите изчакват на място, съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). 

От Добрич през Пловдив до Барселона, а оттам до сцени в цяла Европа и извън нея преминава пътят на виртуозния акордеонист Калоян Куманов до момента. Роден е в Добрич, завършва Пловдивската музикална академия, след което специализира в Държавния университет в Барселона музикална педагогика и дирижиране. За БТА Куманов разказа, че заминава за Испания с намерението да остане да живее там, но в България го връща … България.

Акордеонът е част от него още от двегодишна възраст, а музиката, която иска да прави, не слага в рамки. Моята идея е просто да правя красива музика, каза Куманов.

„Акордеонните импресии“ на Калоян Куманов квинтет звучаха в седмата фестивална вечер на „Банско джаз фестивал“. Калоян Куманов, Стоян Янкулов – Стунджи, Мирослав Иванов, Радослав Славчев и Юлиан Янев поднесоха на публиката многообразие от стилове, които непрекъснато преливаха или се сливаха един в друг – джаз, етно мотиви, танго, прогресивен рок, блус, класика.

Следва цялото интервю:

С акордеона изглеждате като едно цяло, кога се случи тази среща?

– Няма как да не сме вече като едно цяло… Първата ми снимка с акордеона е на две години, тогава е първият ми досег. Даже ми бяха купили едно малко акордеонче от Съюза (СССР бел. а.). Исках да излизам да играя с него навън, но не ми позволяваха, за да не го счупя. Затова взимах една туба и я правех на акордеон. Още от малък, бил съм на три – четири – пет години, даже имам снимка с тубата.

А пък вече са и много години, на всякакви сцени – в България, в чужбина, във всякакви проекти и, въпреки че моят инструмент е много тежък – казвам моят инструмент е много тежък, защото от съществуващите акордеони, тези модели са най-тежките. Първо са с повече клавиши в дясната ръка, акустичната им кутия отпред е по-широка, самият обем е по-голям, за да се получи тази акустика. Иначе има и по-малки акордеони, мога да си взема, но няма да звучат така.

Защо Ви взеха акордеон, семейството ви музикантско ли е?

– Музикално семейство – да, но нереализирано музикално семейство са били моите родители, и двамата. Винаги се е слушало много музика, майка ми е пяла в любителски хор, баща ми постоянно слуша народна музика, много харесва. Когато станах на пет-шест години и вече ме попитаха какъв инструмент избирам, ние сме закърмени с акордеона, така че – акордеон.

Акордеонът е уникален инструмент, сякаш може да се имплементира навсякъде. 

– Абсолютно навсякъде.

Вие кога го осъзнахте?

– Аз имам малко странно мислене и акордеона го виждам в точно ей такава музика също. Не само в България, в много страни, този инструмент се използва за фолклорните музики – било то в Ирландия, Шотландия, Франция, Италия, Испания. Там съм бил много години и мога със сигурност да кажа, защото съм запознат – използват го много за техните музики. Така че, не само в България е познат за фолклорната музика, но аз го виждам в един малко по-широк спектър, защото всеки един инструмент, когато го погледнем, било то цигулка, саксофон, са в един широк спектър на проекти, на оркестри.

Една цигулка можеш да я видиш в симфоничен оркестър, във фолклорна музика, може да я видиш къде ли не, няма да се учудиш толкова много. Докато акордеонът е по същия начин, но реакцията е: „А, акордеон“. Защо се получава това нещо –  защото е сравнително млад инструмент. Ненапразно давам пример с цигулката, защото тя има доста вековна история и е успяла вече да я познават хората. Нашият инструмент е млад и той може, но сега тепърва си търси мястото. Това е единственият инструмент, който го няма в държавен оркестър. Ако си примерно кларинетист, може да си в симфоничен оркестър, в биг бенд, саксофон – навсякъде имат, но акордеон – не.

От десетина – петнайсет години обаче намира място във фолклорните ансамбли – една ниша. Представете си след още 100 години или 200 години, или колкото имат история пианата, цигулки, китари, те са се намерили малко по малко.

Новаторите са тези, които проправят пътя, Вие кога открихте различния път за акордеона?

– Винаги така ми е звучало в главата. Първият сингъл на „Калоян Куманов проджект“ – „Легенда“, е на базата на „Астурия“ на Исак Албенис. Може да я видите в ютуб в какви ли не варианти – с китари, пиано, обаче този, който съм направил аз, това е „Легенда“. Още когато я чух и си казах: „Ето това, тук, трябва да има електрическа китара, комплект барабани и звучи по съвсем друг начин“.

Рових, видях, че не е правено и много години, може би 17-18, дори 20, откакто я чух тази „Астурия“, чак през 2021 г. я направих. Дотогава никой не беше я правил така и когато излезе, ми се обаждаха даже колети от Консерваторията от Испания, впечатлени от виждането му за „Астурия“. Моето виждане е това и мога да го реализирам с тези музиканти, защото без тях няма да звучи така.

За пръв път сте на „Банско джаз фестивал“, как се усетихте Вие тук?

– Много се радвам, защото когато излязох от сцената, ме посрещнаха много хора. Те бяха дошли в бекстейджа и видях блясъка в очите им. Искрено се надявам това, което го видях в тези хора, които ме спряха, да е в по-голямата част от публиката.

Извикаха Ви и на бис.

– Много е хубава публиката. Чувстваш се добре на сцената, може да дадеш максимума от себе си и казах това на публиката. Личи си, че аудиторията е възпитана и то с годините. Много добре посрещат и дано повече хора да го имат този блясък.

В този глобален свят, където всеки може да е навсякъде, Вие, въпреки реализацията в Испания, сте избрали да се върнете в България. Какво Ви върна?

– Ами, върна ме България. Защото, когато заминах 2006 г., заминах с ясното съзнание, че искам да се установя там, да живея там. Пътувахме много, особено в Европа, имал съм концерти и извън Европа, но в Западна Европа много съм пътувал и я познавам – отиваш във Франция: най-хубавите вина са френските, най-хубавият хляб е френският, най-хубавите чорапи са френските. Попътуваш малко в Италия и там най-хубавите вина са италиански, най-хубавите чорапи са италиански и т.н. Връщам се в Испания, три четвърти от същия филм, и в един момент започнах да се ядосвам. Но си казвам: „добре де, аз защо не си обичам и защитавам толкова моята си родина“ и затова се върнах, може би поузрях и тука се чувствам много добре. Пак мога да пътувам в чужбина, но ние да си обичаме България, нека да сме отворени към света, но да си обичаме България.

Това е тайната на всички тези държави, към които се стремим. Не знам защо чак толкова се стремим към тях, но имат хубави неща, които да вземем оттам. Те обичат тяхното и тогава са отворени, и ние трябва да започнем да си обичаме нашето и тогава да се отворим. 

Като че ли музиката Ви е точно като усета Ви за света – много е хубав, но и нашето е много хубаво, всичко от света, плюс нашето.

– Моята идея е да правя красива музика, показвам нашето, защото съм свирим фолклорна музика, показвам класическа музика, защото съм завършил и средно музикално и после висшето с класически акордеон, после имам някакви познания за прогресив рока, за джаза, макар и не много, колкото имам – гледам да ги използвам. Така че това е моята идея за правене на музика. Не искам да ме вкарват дали съм свирил музика от изток, от запад, от север или от юг. Музиката е красива навсякъде, така че това ми е идеята.

Една красива музика?

– Една красива музика, каквато ще да е, да е красива.

Кен Окада, Йойока и Христо Вичев разказаха за синергията между тях, която показват тази вечер на „Банско джаз фестивал“.

15-годишната виртуозна перкусионистка Йойока е сензация в музикалния свят. Предизвиква световен интерес още от 8-годишна възраст, повече от две години свири в „Кен Окада груп“, създадена от басиста, композитор и аранжор Нориюки Кен Окада.

Йойока става популярна в целия свят след участие в конкурс за жени барабанисти. Отличена е като музикант на седмицата, но това е било нещо малко на фона на мащаба на конкурса, разказа пред журналисти в Банско тя. Месец по-късно видео с нейно изпълнение добива огромна популярност. За това допринася канадското радио, както и много музикални станции и онлайн издания в САЩ. Нейната работа започва да се коментира и от легенди на музикалната сцена с постове в социалните мрежи.

Това преобръща живота ѝ и преди около три години цялото семейство се премества в САЩ, където се запознава и с Кен Окада. Макар да свири основно рок, постепенно джазът започва да става част от нейната музика.

Началото в новата страна определи като трудно, не е знаела езика, не са имали дом. Въпреки това желанието да свири било по-голямо.

Талантът на Йойока не е случаен. Цялото ѝ семейство е музикално, обкръжението им – също. Вероятно затова и никога не е ходила на музикални уроци.

Барабаните са част от живота ѝ още от най-ранна възраст, а на пресконференцията баща ѝ показа снимка, на която Йойока е на година и половина и вече е пред музикалните инструменти.

Има силна синергия между нас, определено се учим от нея, надяваме се, че и тя научава нещо от нас, каза на пресконференцията Кен Окада. Той разказа, че понякога си напомня, че Йойока е едва на 15 години и може би понякога има нужда от съвети и напътствия. Въпреки това подчерта, че на нея в студиото може да се разчита най-много. „Останалите от групата също се учим от нея“, допълни Окада.

Кен Окада привлича в проекта си Христо Вичев, с когото свирят на различни сцени в района на Сан Франциско от около 15 години. Изпълняваме много акустичен джаз, американски тип джаз стандарти и преди да се запозная с Йойока нямах представа, че е композитор и свири джаз фюжъни, каза Вичев. Той посочи, че при получаване на поканата да се включи в проекта е очаквал да е нещо, което вече са свирили заедно. „Много бързо разбрах, че е с „жица“, което на мен много ми допада, защото и аз съм започнал като рок китарист, през фюжън до джаз“, допълни Вичев.

В „Кендаро Окада груп“ влизат още Бен Торес (тенор саксофон) и Мъри Лоу – (пиано/клавишни). Участието им в „Банско джаз фестивал“ е своеобразен финал на тяхно малко турне из Европа, което е започнало преди седмица в Лондон. Този вторник бяхме в Барселона, а тази вечер е завършек на тази енергия, която събрахме и генерирахме през тази седмица, така че ще е епично, посочи Окада.

Музиката, която ще свирят на сцената в Банско, е от двата им издадени албума, както и парчета от третия им албум, върху който работят в момента.

„Банско джаз фестивал“ се организира от Асоциация „Фестивалите в България“ и Община Банско. БТА е медиен партньор на фестивала.

Частично е възстановено движението по път II-19 Симитли-Разлог, трафикът преминава двупосочно в една лента. Това съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). 

Малко по-рано днес, при катастрофа между лек и тежкотоварен автомобил по път II-19 Симитли – Разлог, в района на Разлог, е загинал шофьорът на лекия автомобил. Той е на 52 години от Благоевград. Сигналът за произшествието е подаден около 15:16 часа, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Благоевград.

„Световната сцена“ на „Банско джаз фестивал“ посрещна тази вечер Мелтем Еге и нейния квартет, в който влизат известни имена на турската джаз сцена – Озан Муслуоглу, Йондер Фокан и Серкан Алагьок.

На сцената на фестивала турският квартет представи авторска музика от албума им от 2011 г., както и от най-новия албум на Еге, който излиза само преди три месеца.

Има турски влияния, но не такива, каквито можете очаквате да чуете, каза малко преди да излязат на сцената на пресконференция Мелтем Еге. Една от изненадите за публиката беше суинг на турски език. „Трябва да ви кажа, че суингът не се получава толкова лесно на турски, без да се губи нищо от спецификата на езика“, каза още Еге. Въпреки трудността обаче, джаз певицата успява да вплете по красив начин музика и език.

Мелтем Еге се среща с Йондер Фокан през 2006 г., когато Фокан прави конкурс за млади изпълнители към своя джаз клуб. Еге печели този конкурс, а оттам и финансиране за участие в конкурси във Финладия и Литва, където също печели първи награди.

Аз бях много щастлив, че турска певица успява да впечатли журито, каза пред журналисти Фокан, който е сред популярните и утвърдени имена на турската джаз сцена.

Наред с музикалната си кариера, Еге е и преподавател в Калифорнийския институт по изкуствата в САЩ. За работата с млади хора каза и за приемствеността между различни поколения в джаза каза, че това е стил, който има нужда от младите, тя принадлежи на днешния ден, а всяко ново поколение идва с нещо, което да допринесе. По този начин, когато се събере знанието на миналото и тези нови идеи, музиката продължава да бъде актуална, допълни Еге.

Не ние помагаме на младите музиканти, а всъщност взаимно извличаме полза от музикалното си взаимодействие, допълни Фокан.

„Световна сцена“ е най-новият проект на „Банско джаз фестивал“, организиран от Община Банско и Асоциация „Фестивалите в България“. Всяка фестивална вечер от 19:00 часа на сцената в градския парк на Банско излизат музиканти от различни краища на света.

БТА е медиен партньор на „Банско джаз фестивал“.

„Ню Йорк войсес“, Кристиан Александров и Шанън Гейе ще излязат тази вечер на сцената на „Банско джаз фестивал“, съобщиха организаторите от Асоциация „Фестивалите в България“.

Квартетът „Ню Йорк войсес“ е в състав Дармън Мийдър – тенор, Питър Елдридж – тенор и сопраните на Лорън Кинан и Ким Назариън. В продължение на три десетилетия усъвършенстват изкуството да превръщат четири гласа в пълноценен инструментален оркестър, допълват организаторите. Най-отличителната черта на формацията е паралелната им ангажираност към сцената и към педагогиката. Чрез своя Vocal Jazz Camp и университетски практики, те подготвят нови поколения джаз вокалисти, развивайки и солови кариери.

На прага на четвъртото си десетилетие квартетът продължава да еволюира, като остава верни на основната си мисия: да доказва, че човешкият глас остава най-гъвкавият и изразителен инструмент в джаза.

На голямата сцена на фестивала тази вечер излизат и Кристиан Александров (клавишни) и Шанън Гайе (вокал, перкусии). Започвайки своя път от музикалните среди на София, Кристиан Александров се издига до световнопризнат джаз артист. От 1995 г., когато се установява в Канада, той се утвърждава като авторитетен пианист, композитор и продуцент. Списъкът с неговите сътрудничества включва имена като Ранди Брекър, Кей Ди Ланг и Ален Карон, като паралелно е работи с тромпетиста Йенс Линдеман.

Шанън Гайе привлича вниманието като един от най-характерните вокални таланти в Канада. Певица, текстописец и перкусионист, тя е изградила уникален стил, който съчетава автентичен соул със съвременни ритъм енд блус и хип-хоп елементи, казват организаторите на фестивала в Банско. Шестте ѝ самостоятелни албума демонстрират рядко срещана лирична дълбочина, като някои от нейните композиции са намерили място във филмови и телевизионни продукции в Северна Америка и Великобритания, допълват те.

На „Банско джаз фестивал“ Кристиан Александров и Шанън Гайе ще представят нова продукция, резултат от тяхното десетилетно творческо партньорство. Изпълнението им обещава да бъде едновременно завръщане в родината за Кристиан и откровение за българската публика – пример как музикалните корени могат да обхващат континенти, запазвайки своята същност.

Концертите на голямата сцена на фестивала започват от 20:30 часа. От 19:00 часа е началото на концерт на „световната сцена“ в парка в Банско, на която тази вечер Durty Purchase отбелязват 30-годишнината от създаването си.

„Банско джаз фестивал“ се организира от Община Банско и Асоциация „Фестивалите в България“. БТА е медиен партньор на фестивала.

Моята работа като музикант е да накарам хората да се чувстват добре, да им нося щастие на фона на всичко това, което се формира в този свят. Това каза младият пианист Султан Стивънсън, който тази вечер излиза на сцената на „Банско джаз фестивал“ със свое трио, в което влизат още Джейкъб Грийн и Люк Маккалфи.

Едва на 25 години Султан Стивънсън се нарежда сред най-завладяващите джаз артисти на Лондон. Той е сред представителите на младото поколение артисти на британската столица. На сцената на джаз фестивала в Банско ще свири авторска музика от двата си албума, издадени през 2023 г. и през пролетта на настоящата година.

С джаз започва да се занимава на 14-годишна възраст. Голям почитател е на Маккой Тайнър и на музикантите, повлияни от него. Самият той е част от новото поколение джаз музиканти в Лондон, където в момента има нов подем в този стил. Това е продължение на лондонското джаз наследство, но по нов начин. Това, което ние правим сега, е да се върнем към нашето карибско и западноафриканско наследство, музиката на нашите баби и дядовци, връщаме се и го смесваме с афроамериканския модел на джаза, посочи Стивънсън. Много хубави неща се случват на джаз сцената в Лондон, всъщност, сега е едно от най-вълнуващите време да си джаз музикант, каза още младият пианист.

На пресконференция в Банско Стивънсън разказа за пътя си към пианото и ролята на семейството и учителите му. Неговите родителите са емигранти от карибския остров Барбадос, журналисти. Силно влияние върху пътя на Султан към джаза има баща му. Той имаше джаз радиостанция, с която вечер се разтоварваше, отделно пишеше много рецензии и стадии за джаза. В Барбадос имахме щастието по онова време да имаме джаз фестивал, който привличаше много известни имена и баща ми уговаряше с мениджърите на изпълнителите кратки интервюта, преди да излязат на сцената, разказа Стивънсън.

Рецензиите и статиите на баща му добиват голяма популярност, което довежда дори до това големи музикални компании да изпращат дискове с нова музика, за която да пише. В даден момент вкъщи имаше над 4000 диска, те бяха навсякъде, имаше дори в детската стая, в банята, в колата, буквално бяха навсякъде, разказа Султан Стивънсън. Той допълни, че реално джазът е бил постоянно около него и израснал е с неговото влияние.

За младия музикант пианото не е било първи избор. На осем години мечтата му е била саксофонът. „Саксофонът изглежда по-добре, златен е, има интересна форма, привлича вниманието, просто е по-специален инструмент“, разказа с усмивка младият пианист и допълни, че по това време е приемал пианото като инструмент, на който свирят всички.

Пианото първоначално е компромис и път към саксофона. „В началното училище, в което учих, нямаше преподавател на саксофон, имаше само по пиано. Тогава баща ми предложи като условие да започна с пианото, а по-късно да премина на саксофон. Това беше само до първите пет минути на първия ми урок, просто се влюбих в пианото“, каза още Стивънсън.

Училището и пианото се свързват по интересен начин и в гимназията. Започвайки този етап от обучението си, Стивънсън отправя въпрос до един от старши учителите дали има учител по пиано. Оказва се, че в училището няма учители по нито един музикален инструмент. Старши учителят – г-жа Фрост, приема тази битка присърце и успява да убеди ръководството на гимназията, че това не е излишен разход, а училището осигурява преподаватели по различни музикални инструменти, спомни си Стивънсън.

Г-жа Фрост беше от Чехия и тази година, по време на турнето ни, реално 15 години по-късно, тя беше на първия ред, за да ме слуша, разказа за емоционалния момент младият пианист. Пред публиката в Прага Стивънсън разказва тази история, за която посочи, че е не само трогателна, но и показва, че има смисъл от тези битки, а конкретно тази му е дала възможност да продължи музикалното си образование. 

Традиционен футболен турнир с благотворителна цел ще се състои в симитлийското село Крупник, съобщи за БТА кметът на селото Александър Равначки.

Той обясни, че от 19:00 часа на 14 август ще има среща на стадион „Арена Крупник“, на която ще бъде записването на отборите и тегленето на жребия за футболната надпревара. Самият турнир ще започне в зависимост от броя на записаните отбори – очаква се това да стане на 17 или 18 август. Турнирът се е превърнал в истински празник за селото – събира много хора и продължава между седмица и седмица и половина, отбеляза кметът на селото.

По думите му в състезанието могат да участват само отбори от Крупник, включително и футболистите на ФК „Левски Крупник“. Таксата за участие на отбор е 100 лева. Събраните средства ще бъдат дарени на нуждаещ се.

Равначки обясни, че в момента в селото събират средства за Вили Маринкова и парите от турнира най-вероятно също ще бъдат дарени за нея. Турнирът винаги се организира с благотворителна цел, защото винаги има хора, които се нуждаят от помощ или са изпаднали в беда по един или друг начин, допълни той.

В края на февруари Община Симитли организира заедно с детски градини, училище и социални центрове благотворителен базар на мартеници. Събраните средства бяха дарени на 39-годишната Вили от Крупник и 45-годишния Румен от Симитли, които се борят с коварни заболявания.