Регионална награда за магистрати и граждани, допринесли за правовия ред, правовата държава и развитието на гражданското общество в памет на административния ръководител на Районен съд – Хасково съдия Мария Ангелова (от 2012 г. да 2017 г.), която ни напусна на 31 януари 2023, беше учредена днес в Хасково. Идеята за отличието беше обсъдена и приета по време на изнесеното заседание на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет, водено от съпредседателя му Светла Дерменджиева, което се състоя в Съдебната палата в Хасково.
Пред магистратите, присъстващи на срещата, настоящият административен ръководител на Районен съд – Хасково Пламен Георгиев припомни професионализма на съдия Ангелова и подчерта личностните ѝ добродетели.
Предложението за учредяване на наградата е на Българската асоциация на вещи лица и експерти. Целта на инициативата е носителите на наградата да служат за пример с цялостната си професионална и творческа дейност, подчерта председателят на организацията за Хасково, Димитровград, Харманли, Свиленград и Ивайловград Албена Желязкова.

Плевен се побратими с аржентинския град Роке Саенс Пеня. Договорът за установяване на партньорски отношения между Община Плевен и Община Роке Саенс Пеня, Аржентина беше подписан днес от кметовете д-р Валентин Христов и Бруно Чиполини.
Той е осъществен със съдействието на посланика на Аржентина в България Алехандро Зотнер Майер, който присъства на подписването.
Радвам се, че контактите между двата града са вече факт. Сигурен съм, че въпреки далечните разстояния, ние ще намерим общи теми и проекти и ще изпълним партньорството ни с реално съдържание. Уверявам нашите нови аржентински приятели, че вратите на Плевен винаги ще бъдат отворени за тях и тук ще намерят съмишленици и приятели, каза преди подписването кметът на града.
По повод церемонията, в Плевен е официална делегация от Провинция Чако, където се намира Роке Саенс Пеня. 
Делегацията е на държавно посещение у нас и е водена от Леандро Здеро, губернатор на провинция Чако. В нея е включен и кметът на Община Роке Саенс Пеня Бруно Чиполини. Тук е и председателят на българската общност Педро Маркоф. 
След подписването губернаторът Леандро Здеро и кметът Бруно Чиполини също изразиха задоволството си от подписването на договора и изказаха пожелание за бъдещи успешни взаимоотношения. Гости и домакини си размениха подаръци. На д-р Христов беше връчено знамето на град Роке Саенс Пеня.
От българска страна на церемонията присъстваха областният управител Николай Абрашев, председателят на Общинския съвет доц. д-р Иван Малкодански, заместник-кметове.
Контактите между Плевен и Роке Саенс Пеня датират от 2012 г. след посещение в града на тогавашния посланик на Аржентина у нас Гийермо Салвадор Асрак и предложение за установяване на партньорски отношения между Плевен и аржентински град. Неговият избор на Роке Саенс Пеня е заради наличието на голяма българска общност в града, корените на част от която са от Плевенска област. Българската общност има свое дружество, което носи името на Христо Ботев. Има и своя църква.
Днес населението на града е близо 100 000 души.
Церемонията по побратимяването на Плевен и аржентинския град Роке Саенс Пеня се състоя в Актовата зала на Общината. 
 
 

Областният управител на Монтана Калин Хайтов върна за ново разглеждане решение на Общинския съвет във Вълчедръм, с което съветниците отказват искане на Инициативен комитет на хора от общината за провеждане на референдум по важен за местната общност въпрос, съобщиха от Областната управа в Монтана.
С решението е отказано провеждането на референдум „за“ и „против“ изграждането на ветрогенераторен парк върху обширна площ в плодородната местност Златията в община Вълчедръм. В подписката с искане за провеждане на референдум са се подписали 900 души от общината, като част от тях са земеделски производители. Те настояват нивите в Златията да се използват само за отглеждане на земеделска продукция, а не за други цели.
За БТА Калин Хайтов заяви, че според законовите разпоредби Общинският свет във Вълчедръм няма основания да не проведе референдум по искането на Инициативния комитет, подкрепено от 900 души. Той посочи процедурни нарушения при взетото решение за отказ от референдум. Предстои ново разглеждане на искането за референдум в Общинския съвет във Вълчедръм, уточни той.

Писателят Деян Енев е тазгодишният носител на Националната литературна награда „Йордан Радичков“, стана ясно на церемония в Берковица, проведена тази вечер.
Отличието на Деян Енев е присъдено за сборника „Шейсет разказа“. Енев, който е носител на литературната награда „Йордан Радичков“ и през 2019 година, ще получи статуетка на скулптора Емил Попов и финансова премия от Община Берковица от 1500 лева. Той не присъства на церемонията в Берковица тази вечер.
Втора награда е присъдена на Здравка Евтимова за сборника  „Луничеви разкази“. Трета награда печели Веселина Седларска за сборника „Животът е тълковен речник“. Наградата „Дебют“ е за Михаил Стоянов за сборника „Машина за пуканки“. С дипломи от Община Берковица са отличени още писателите Тодор Костадинов за сборника „Разкази против забрава/анти некролози/“ и Петя Кокудева с „Патагонци, тролове и още мои роднини“, чиито книги са били номинирани и са достигнали финалния кръг.
Участвалите в тазгодишното издание на конкурса сборници са оценявани от авторитетно жури с председател  проф. Боян Биолчев.
Националната литературна награда „Йордан Радичков“ се връчва ежегодно от пет години насам, като организатор на конкурса е Община Берковица. Всички писатели, участвали в конкурса, оставят екземпляр от своите книги на местната библиотека, когато също носи името на големия писател и земляк Йордан Радичков. 
Йордан Радичков е роден в близкото до Берковица село Калиманица, което днес не съществува, тъй като е останало на дъното на язовир „Огоста“ при построяването му преди повече от 40 години. Радичков е учил гимназия в Берковица, а приживе неведнъж заявява, че черпи сюжети за творчеството си от „прекрасния български северозапад“.

Над 500 военнослужещи участваха в командно-щабно учение „Щит-2024“, а други 20 – в учението на НАТО „Steadfast Duel – 2024“, съобщиха от Министерството на отбраната (МО).
Учението „Щит – 24“ се проведе в периода от 22 до 31 октомври в нашата страна с цел повишаване на подготовката на Въоръжените сили за отбрана на страната в национален и съюзен формат.
„Щит – 24“ се проведе по единен замисъл и едновременно с учението на НАТО „Steadfast Duel 2024“, допълват от пресцентъра на МО. Българските представители бяха в Съвместния център за бойна подготовка на НАТО в Ставангер, Норвегия и в Съвместното командване на силите на НАТО в Неапол, Италия.
В рамките на учението „Steadfast Duel – 2024“ на територията на Република България, в Националния военен учебен комплекс „Чаралица“, беше разположен щабът на Съвместната група за логистична поддръжка към командването на силите на НАТО в Неапол.
 

Проф. Георги Фотев е носител на голямата награда на „Портал Култура“ за „огромния му принос към българската социология и безкомпромисното отстояване на истината в трудни времена“. Годишните награди за литература и хуманитаристика бяха връчени тази вечер за 11-и път, в Деня на народните будители. 
В категорията „Проза“ първа награда получи Емануил А. Видински за романа „Дом за начинаещи“ („Жанет 45“, 2023 г.) – заради „неподражаемото му майсторство да превърне болките от съвременността в художествено преживяване“.  Втората награда в категорията бе присъдена на Алберт Бенбасат за „Когато големите станат малки“ (Колибри 2023 г.) – заради „разказваческото му умение да пресъздаде перипетиите на цяло едно поколение“.
В категория „Хуманитаристика“ първа награда получи Пламен Дойнов за монографията „Освен терора. Моделиране на новия писател на НРБ (1944–1956)“ (НБУ, 2023 г.) – заради „проницателното описание на битието на българския писател във време на творческа несвобода“. Втората награда спечели книгата на Бойко Пенчев „Прогресисти и консерватори“ (УИ „Св. Климент Охридски“) – заради „прецизния прочит на отношенията между нашето и чуждото, както и на сложните процеси в българското литературно поле“. 
Специална награда получи писателят Ани Илков – заради „постмодерното начало в поезията му и начина, по който мисли света и бъдещето“. Специалната награда на фондация „Комунитас“ за принос към гражданското общество бе присъдена на певицата Ина Кънчева – заради „нейната неуморна дейност в подкрепа на младите таланти и добрите примери в българското общество“.
/ ГН

Ново издание на първата обща българска граматика, съставена от Неофит Рилски, излиза 189 години след написването ѝ. Това съобщават издателите от сдружение „Българска история“.
По думите им книгата е отпечатана през 1835 г. в столицата на тогавашното Княжество Сърбия Крагуевац. „Никола Поппетров Бенин, както е рожденото име на автора ѝ, е един от най-значимите дейци на българската просвета. Той отпечатва изданието за нуждите на учениците от Габровското взаимно училище, заедно с взаимоучителни таблици и буквар, извлечен от тяхното съдържание“, разказват от сдружението.
Оригиналното название на произведението е „Българска граматика, сега първосъчинена“ и е първият опит за систематизиране на формиращия се единен книжовен български национален език, допълват те. Засегнати си всички основни аспекти на езикознанието – етимология, части на речта, спрежения, склонения и т.н., като в същото време е даден речник на гръцките и турски думи, които са често използвани по това време.
„Приносният характер на това издание е „Допълнението към граматика“, което до този момент бе известно само като ръкопис. Друго предимство е фактът, че осъвремененият текст следва ред по ред оригиналния, представен чрез факсимилета на всяка страница. По този начин читателят може да вникне пълноценно в темата, четейки и сравнявайки написаното от българския възрождец“, отбелязват още от „Българска история“.
Изданието се осъществява в сътрудничество с Кирило-Методиевския научен институт при БАН, където е подготвено с подкрепата на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.
Преводът на съвременен български и научния коментар е на доц. д-р Ива Трифонова, а научни консултанти са гл. ас. д-р Камелия Христова-Йорданова и доц. д-р Татяна Илиева.
/ ГН

Изложба, озаглавена „Заедно да съхраним историческата памет“, показва част от даренията в Регионалния исторически музей във Велико Търново за 2024 година. Тя е подредена в музей „Възраждане и Учредително събрание“ и ще може да бъде посетена през целия месец ноември, съобщиха от пресцентъра на културната институция.
На официалното откриване на традиционната за музея ежегодна изложба всички дарители получиха свидетелства за дарение от директора на Регионален исторически музей – Велико Търново д-р Иван Църов, както и карта за безплатно посещение на музейните обекти. Подарък за тях бяха и книгите „Христо Ботев – да драснем кибрита на въстанието“ и „Гробовете на Трикери“, предоставени от писателя и редовен дарител Димитър Томов.
В експозицията са показани част от близо 500-те материали и книги, попълнили фондовете на музея и неговата библиотека тази година. Най-много са постъпленията в отдел „Нова и най-нова история”. Сред тях е колекцията от 120 медала, грамоти, флагчета, значки и снимки от майстора на спорта по стрелба с лък Петьо Кишев, които отразяват неговата спортна кариера. Колекция снимки на бележити търновски фамилии е дарил Петър Друмев. Снимки са постъпили също от Нелина Църова и Марио Филипов. Бригадирски униформи на Кирил Иванов и материали, свързани с бригадирското движение, е дарила дъщеря му Татяна Иванова.
Предмети от бита и тъкани от ХХ в., предоставени от Ангел Велчев, Павлина Рачева, Светла Кефирова, Кръстю Узунов, Иво Иванов и Георги Станчев ще попълнят колекцията на музея от етнографски материали.
За обогатяване на историята през периода ХV – ХIХ в. допринасят родословно дърво на рода на Васил Левски, предоставено от Иван Чолаков, копие на карта на Търново от ХIХ в., предоставена от проф. д.и.н. Иван Русев, както и карти за дейността на Васил Левски и промени в диоцеза на българската екзархия от 1870 до 1953 г., дарени от фондация „Активна историческа карта”.
Археологически материали са постъпили от Борис Недялков, д-р Калин Чакъров и Даниел Миновски.
По традиция директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов също направи лично дарение – фотография на неизвестен български войник, участник на фронта. Посетителите на изложбата могат да видят и най-новото дарение, постъпило в музея преди броени дни – сребърен медал „Свети Димитър Солунски“ от Българския частен монетен двор „Булминт“.
Сред дарителите са и хора, предоставили финансови средства за разкопките, проведени край великотърновското село Самоводене под ръководството на проф. д-р Хитко Вачев. БТА припомня, че там беше открита църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски. Според проф. Вачев по своите архитектурни характеристики тя се родее с най-блестящите паметници от епохата на Второто българско царство. По думите му това е исихастка монашеска обител, строена през 14-век, вероятно под ктиторството на цар Иван Александър.
Сред дарителите има и много работещи в Регионалния исторически музей, както и в сродни културни институти, посочиха от пресцентъра.

За седма поредна година Сдружението на частните предприемачи и работодатели в Пазарджик отдаде почит и признателност към делото на будителите с поднасяне на цветя пред паметника на един от най-големите патриоти, родолюбци и духовни будители Захари Стоянов. Това съобщиха от Сдружението.
И тази година сред дошлите да се поклонят пред мемориала беше Храбър Стоянов – член на Сдружението, потомък на Захари Стоянов и един от радетелите за издигане на негов паметник в Пазарджик.
Паметникът на Захари Стоянов в Пазарджик беше открит на този ден през 2018 г. с финансовата подкрепа на местния бизнес. Монументът, наречен „Листите“, символизира „Записки по българските въстания“ и е дело на пловдивския скулптор Георги Иванов – Жорж Трак.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и български патриарх Даниил днес в двора на Софийската света митрополия се отслужи панихида за настъпващата Архангелова задушница. Това съобщиха от Софийската митрополия.
Последованието бе отслужено в митрополитския храм „Св. великомъченица Марина“ от Негово Високопреподобие архимандрит Йоан, протосингел на Софийската света митрополия.
На панихидата присъстваха служители на Софийската митрополия, които се помолиха заедно с протосингела за спасение на душите на упокоилите се български патриарси, архиереи, йереи, дякони и монаси, бивши служители на митрополията и близки на присъстващите.
В края на последованието архимандрит Йоан изпроси Бог да прости душите на всички починали.
Архангеловата задушница е денят, в който си спомняме за починалите наши близки. Денят предхожда винаги големия празник на свети Архангел Михаил, който се чества на 8 ноември. С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва обща панихида за починалите наши близки, съобщават от пресслужбата на Българската православна църква – Българска патриаршия.