Книга на Даниел Фокас изследва изображения на животни и фантастични същества върху средновековни паметници по българските земи. Това съобщават от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН).
Изследването е развито в две главни насоки – на събиране и изучаване на наличния визуален фонд и опит за цялостна интерпретация на символика му в културния контекст на епохата.
Книгата „Изображенията на животни и фантастични същества в изкуството по българските земи ХІ – ХІV век“ е изпълнена със сведения и тълкувания, попълва празнини в историята на нашето изкуство и същевременно представя в по-популярна форма информацията за този дял от наследството ни, чрез което да го направи достъпен и за най-широк кръг читатели, посочват от ИЕФЕМ-БАН.
Даниел Фокас е доктор по изкуствознание, изследовател в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките и преподавател по средновековно изобразително изкуство и приложни изкуства в Националната художествена академия в София. Автор е на редица публикации по основните теми, засегнати в книгата, и по въпроси, свързани с присъствието и значението в традиционната и съвременната култура на християнското изкуство. Фокас има интереси и публикува проучвания и върху гръцката диаспора в България.
/ ГН

Общинският съвет даде съгласие община Белоградчик да кандидатства за финансиране и изпълнение на инвестиция за проектно предложение „Деинституционализация на дългосрочната грижа за пълнолетни лица и лица с увреждания в община Белоградчик“ за изграждане на три нови социални услуги. Това каза за БТА председателят на Общинския съвет в Белоградчик Ангел Георгиев.
Финансирането е по процедура за директно предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на конкретни крайни получатели, уточни той. 
Всички 11 точки от дневния ред на заседанието на Общинския съвет са приети. Съветниците промениха поименните списъци за капиталови разходи за настоящата година, съгласиха се да се закупи зарибителен материал с цел даряване, както и за възстановяване на земеделски земи, допълни Георгиев.
По предложение на общинския съветник Борис Николов е коригирана началната тръжна цена на поземлен имот с построена в него сграда в град Белоградчик от 19 200 лв. на 60 000 лв., каза още председателят на институцията.
 
 

Общинските съветници в Ябланица решиха да бъде завишен броят на децата в групите над норматива в детска градина „Райна Княгиня“ в града през тази учебна година. Това съобщи за БТА кметът Найден Найденов, на когото бе предложението.
Искането е на директора на учебното заведение. Целта е навременното ранно обхващане и образователното приобщаване на деца от уязвимите групи в предучилищното образование, подкрепа на достъпа им до качествено образование, на социалното им приемане и сближаване за изграждането им като пълноценни граждани и за успешна професионална, социална и личностна реализация. 
Детската градина и изнесените групи в селата Брестница, Златна Панега и Добревци разполагат с много добра материална осигуреност за отглеждането, възпитанието, социализацията и обучението на децата, както и достатъчна площ и леглова база, гарантираща сигурността и безопасността им. 
Яслената група ще бъде от 26 деца, втора подготвителна група – от 29, а третата подготвителна група – от 28 деца. Изнесената разновъзрастова група в Брестница ще бъде от 31 деца, в Златна Панега – от 29 деца, а в Добревци – от 26 деца.
Дневният ред на заседанието на Общинския съвет в Ябланица включваше общо десет точки, които са приети с пълно мнозинство, съобщи председателят на съвета д-р Румен Гаврилов.

Новият български игрален филм „Заведи ме вкъщи“ ще бъде представен лично от режисьора Мартин Геновски и част от екипа в Бургас на 30 октомври. Предпремиерната прожекция, която е част от изнесената програма на „Синелибри“ в морския град, предхожда с около месец официалното тръгване на продукцията по кината в страната от 22 ноември, съобщават от екипа на събитието. В лентата, която е адаптация по повестта със същото заглавие на Михаил Вешим от преди 10 години, участват актьорите Асен Блатечки, Койна Русева, Китодар Тодоров, Антон Радичев, Албена Колева, Петър Калчев и Яна Маринова.
Филмът проследява историята на сираче на име Ян, което е изиграно от 12-годишния Алекс Маринов. В дома за деца без родители, където то живее, пристига прочут шоумен и водещ на телевизионно предаване, чийто рейтинг отбелязва огромен спад. За да вдигне отново популярността на шоуто, водещият подема инициативата „Заведи ме вкъщи“ и кани малкия Ян да му гостува за Коледа. Така за ден детето попада в светлината на прожекторите и научава от първа ръка за фалшивия блясък на успеха.
Режисьорът Мартин Геновски коментира, че българското кино има традиции в киното с деца и за деца, а предизвикателството за него е било да покаже „Заведи ме вкъщи“ като една различна коледна история. „Във филма смесваме смешно и тъжно, както всъщност става и в живота. Чувствам се късметлия, че имах шанс да създам лента, която е подходяща за гледане от цялото семейство и да разкажа история, която да вълнува както децата, така и възрастните“, допълва режисьорът, цитиран от „Синелибри“. 

Проучихме цялата южна част на източното крило на римските императорски терми, които са най-големият архитектурен комплекс в антична Рациария, известен досега. Това каза ръководителят на археологическите разкопки на обекта доц. д-р Здравко Димитров.
По думите му е напълно възможно след години да се открият форума и други обществени сгради, но за момента това е най-големият комплекс и най-големите бани в България от всички епохи. Те се развиват на площ от почти 10 дка. По огромната си структура са сравними дори с баните на императорите Каракала и Диоклециан в Рим – най-големите терми в самата столица на Римската империя. Затова италианските археолози въвеждат термина „римски императорски терми“ –  защото са изграждани от римските императори с цел демонстрация на мощ и величие, която Римската империя безспорно е притежавала, отбеляза доц. Димитров.
В рамките на три месеца разкрихме още два декара от площта на термите, в които имахме възможност да проучим освен плана на архитектурната структура и етапите на неговата история. Изграждането му започва  в първата половина на III в. и продължава до средата на втората половина на IV в., когато баните са трансформирани в раннохристиянска базилика, допълни той. И уточни, че по това време става голяма промяна в религията – езическите култове вече са изоставени и в Рациария се създава епископски център. Дори има сведения, че един от епископите на Рациария – епископ Силвестър, участва в Сердикийския събор през 343 година. Една от църквите откриваме върху развалините на римските императорски терми. Последният етап е след хунските нашествия. Големият комплекс е напълно разрушен и изоставен, като през втората половина на V-VI в. е превърнат в малък квартал от жилищни сгради, каза доц. Димитров.
При проучванията достигнахме много сериозни научни резултати, като установихме трите етапа в живота на термите в най-южната част на източното крило, архитектурните структури и културните пластове, които им съответстват и са почти напълно запазени. До момента има над 1500 находки, от които над 1200 златни, сребърни, бронзови монети в периода от I в. до края на VI в., уточни ръководителят на разкопките.
Рациария е най-големият археологически обект в Северозападна България и най-важният от обществена гледна точка според археолозите.  С огромната запазеност на архитектурните си комплекси Рациария е изключително необходима на Видинска област за развитието на туризма и е обект от първостепенно национално значение, подчерта доц. Димитров. И допълни, че по тези причини за проучване на обекта тази година са отделени специално средства в размер на 400 хил. лв. Работихме повече от три месеца, като в разкопките участват 70 работници, 10 души археологически специалисти и много учени с интердисциплинарни дейности – реставратори, архитекти, геодезисти, нумизмати и др., допълни той.
Рациария е не само регионална, но и национална кауза. Така, както беше разрушавана и изоставена, сега държавата трябва да поеме своя ангажимент и всяка година да се отпускат средства, за да може да продължи проучването. Заедно с изследването на банята обучаваме сериозна група от млади хора – докторанти, няколко археолози от Софийския университет. Рациария е обект, който никога повече не трябва да бъде изоставен и трябва да се проучва ежегодно, отбеляза доц. д-р Здравко Димитров.

Най-ниските температури през ноември у нас ще са между минус 7 и минус 2 градуса, по-високи ще са температурите по Черноморието, а най-високите температури ще са между 17 и 22 градуса. Това съобщи за БТА Марияна Попова – синоптик в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), представяйки прогнозата за времето през ноември.
По думите й тази година през ноември се очаква средната месечна температура да бъде около нормата, която за Северна България и Горнотракийската низина е между 5 и 8 градуса, за високите полета – между 3 и 5 градуса, по Черноморието и долината на река Струма – между 8 и 10 градуса, в планинските райони – от минус 5 до 3 градуса. 
Месечната сума на валежите ще бъде около нормата, която за по-голямата част от страната е между 40 и 70 литра на квадратен метър, а в южните и планинските райони – между 60 и 90 литра на квадратен метър. 
Месецът ще започне със слънчево време, но към 7 ноември в североизточните райони дъждът ще преминава в сняг
Ноември ще започне с предимно слънчево и сравнително топло време. На 3 ноември от североизток ще започне да прониква студен въздух, като температурите бързо и чувствително ще се понижат. През повечето дни до края на десетдневието ще остане по-студено от обичайното. По-значителна облачност ще има през втората половина от периода, на места и с превалявания. Има повишена вероятност през нощта срещу 7 ноември на места в Предбалкана, в североизточните райони и по високите полета, дъждът да се примесва и да преминава в сняг, без да се образува трайна снежна покривка. В края на десетдневието ще има краткотрайно подобрение на времето и слабо затопляне.
През второто десетдневие температурите ще бъдат близки до обичайните. Сухо и спокойно, предимно слънчево, сутрин на места с мъгли или ниска облачност, ще е времето в средата на периода, а в началото и в края ще бъде променливо, с превалявания. 
През третото десетдневие на ноември тенденцията е за по-спокойно време, през повечето дни без валежи, с температури близки и по-високи от средните за периода, съобщава Марияна Попова.
 
 

Аз съм тук, защото съм имал невероятния късмет да работя с актьори през своята кариера, които са израснали в България. Те са невероятни и фантастични. Когато дойдох да играя тук преди година и половина, бях попитан дали имам интерес да режисирам в София. Разбира се, бях наистина поласкан и това е заради страхотните ви актьори. Това каза днес Джон Малкович на пресконференция в Народния театър по повод предстоящата премиера на „Оръжията и човекът“ под негова режисура.
„Не мога да направя нищо друго, освен да се забавлявам от твърдението, че бих дошъл тук да поставя пиеса, с която да се присмивам на България. Това не е особено интелигентна идея“, каза той.
„Интересувам се от това да правя добър театър и мисля, че „Оръжията и човекът“ е една много хубава пиеса. Режисирал съм я на „Бродуей“ през 1985 година и спомените ми оттогава са, че това е един много забавен и докосващ текст“, добави Малкович. Припомни, че преди две години игра във Варна, където бе в ролята на известен австрийски сериен убиец, който по случайност е и журналист: „Когато играя тази пиеса, не означава, че вярвам, че всички журналисти са серийни убийци или че всички австрийци са такива“.
„Аз не съм голям почитател на Бърнард Шоу, но изключително много харесвам тази пиеса, защото осмива идеализираната любов и има много силни твърдения за безсмислието на войната. Действието се развива в България, защото, както самият автор е казвал, той е търсил държава, за която не много хора знаят тогава. Той самият не е имал никакъв интерес към България, нито е знаел някакви конкретни факти за войната. Той никога не е казвал, че това е истинска история, и че всичко в нея е вярно“, каза Джон Малкович.
По думите му има много текстове, срещу които много хора биха имали възражения: „Жана д’Арк би могла за възрази срещу много текстове, писани по неин адрес, както и Великият инквизитор. Аз самият нямам право да цензурирам Бърнард Шоу по никакъв начин. Играл съм, режисирала съм и съм поставил в 47 държави, и за първи път ме молят да цензурирам текст. Като артист не мога да си позволя да го направя“.
/следва
/ДД

Шестима професори-доайени ще бъдат удостоени с почетния знак „Св. Пимен Зографски“ – огърлие със синя лента и грамота за изключителните им заслуги и принос в развитието на Националната художествена академия. Церемонията ще се състои на 31 октомври в галерия „Академия“, съобщават организаторите.
Престижното отличие на НХА ще получат проф. Спас Доневски, проф. Ивайло Мирчев, проф. Станислав Памукчиев, проф. Греди Асса, проф. Емил Попов и проф. Красимир Вълканов в присъствието на академичния състав, преподаватели, студенти и гости на НХА.
Събитието е по случай 1 ноември, Ден на народните будители, и патронния празник на Националната художествена академия – 3 ноември, църковен празник на Свети Пимен Зографски и Ден на българските художници. Решението за тържествения акт беше гласувано и единодушно прието от Академичния съвет на Академията през месец февруари 2024 г, отбелязват от НХА.
Проф. Греди Асса е роден на 29 януари 1954 г. в Плевен. През 1981 г. завършва специалност „Стенопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Никола Гелов. Член e на Съюза на българските художници от 1985 г. Заедно с Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и Филип Зидаров основават групата за авангардно изкуство „Градът“ през 1986 – 1987 г. В периода 2000–2004 г. е зам.-председател е на Национален фонд „Култура“. В периода 2010–2015 г. е изпълнителен директор на НДФ „13 века България“. Дългогодишен преподавател и един от основателите на катедра „Моден дизайн“ в Националната художествена академия.
Негови картини са притежание на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Бундестага в Берлин, музей „Петер Лудвиг“ в Кьолн, Колекция „Франк Пажес“ в Баден-Баден, Музей на холокоста във Вашингтон, Музей за европейско изкуство в Ню Йорк, Колекция „Джон Бърнс“ при Бостън Колидж, Бостън, Музей за съвременно изкуство в Ниш, Корпоративна колекция „Студио 9“ в Лондон и други. Автор е на множество самостоятелни изложби и е участвал в редица колективни експозиции.  Носител е на Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ за 2023 г.
Проф. Емил Попов е роден в град Кюстендил на 18 юли 1951 г. Завършва специалност „Скулптура“ при проф. Любен Димитров във ВИИИ „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия) през 1975 г. През 1979 г. е приет за член на СБХ. Дългогодишен ръководител и преподавател в катедра „Скулптура“, НХА. От 1972 г. взима участие във всички по-важни национални изложби, организирани от СБХ. Автор е на множество самостоятелни изложби в България, Унгария, Италия, Париж, Германия, Гърция, Белгия, Швейцария, Италия и др. Негови творби са собственост на Националната галерия, СГХГ и на художествени галерии в страната, на музея „Пушкин“ в Москва, Националните музеи на Варшава и Прага, на музея „Данте“ в Равена, музея МОСТ в Норвегия, колекцията на Петер Лудвиг в Аахен (Германия) и на Юго Вутен в Белгия. Емил Попов е автор на бюстовете на Александър Карастоянов и Свилен Русев; релефи на Благой Гебрев и Христо Смирненски; скулптурни портрети на Йордан Радичков, Константин Павлов; портрети на Кирил Петров, Илия Бешков и Златю Бояджиев. Заедно с Ангел Станев е автор на монументално-декоративната композиция „1300 години България“. Носител е на наградата „Златно перо“ за 2021 година. 
Проф. Ивайло Мирчев (р. 11 август 1954 г. в София) завършва Националната художествена академия, специалност „Живопис“ в първия клас на проф. Светлин Русев. Като професор по живопис в НХА, до 2023 г. ръководи ателие № 50, заедно с проф. Десислава Минчева. От 2004 до 2011 г. е председател на Съюза на българските художници. Негови творби са притежание на НХГ, галерии и колекции в Германия, Австрия, Италия, Япония, България и други страни. През 1985 г. е удостоен с наградата за пластични изкуства „Южна пролет“. Лауреат е на Голямата награда на Националната младежка изложба през 1986 г., а през 2014 г. става носител на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“.
Проф. Красимир Вълканов е роден на 25 октомври 1949 г. в София. Завършва специалност „Сценография“ при проф. Асен Стойчев в Национална художествена академия през 1975 г. и при проф. Ю. Шайна в Художествената академия във Варшава през 1977 г. През 1987-88 г. специализира сценография във Висшето училище за визуални изкуства „Ла Камбр“, Брюксел. Дългогодишен професор по сценография в катедра „Сценография“ на НХА. Работи като сценограф в Народен театър „Иван Вазов“, Националната опера и балет, театър „Сълза и смях“, Малък градски театър „Зад канала“, Сатиричен театър, Театър 199, в театрите в Добрич, Ямбол, Плевен, Враца, Пловдив, Русе, Хасково, Сливен, Перник, театър „Българска армия“ и други. През 1981 г. започва преподавателската си дейност в катедра „Сценография“, НХА, а през 2000 става професор по сценография. 
Автор е на над 70 сценографски и 50 костюмографски реализации. Участва в сценографски изложби в Прага, Варшава, Токио, Москва, Нови Сад, София, Пловдив, Велико Търново, Добрич. Взима участие в театрални фестивали в България и чужбина. Носител е на осем национални награди за сценография, три национални награди за костюмография и две международни награди за сценография.
Проф. Спас Доневски е роден на 11 март 1932 г. в град Козлодуй. Проф. Доневски е сред първите представители на професията „дизайнер“ и един от създателите на висшето образование по дизайн в България. Завършва Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия), специалност „Графика“ през 1963 година. От 1963 до 1972 година е художник проектант и главен специалист в Центъра за промишлена естетика, художествено проектиране и конструиране. Професор по специалност „Промишлен дизайн“ (1972 – 1997) в НХА, където е заемал редица ръководни длъжности: ръководител на Катедра „Промишлен дизайн“; заместник-декан и декан на Факултета за приложни изкуства; декан на Факултета за чуждестранни студенти; заместник-ректор по учебната дейност; председател на Научно-изследователския сектор. Председателствал е държавни комисии по дизайн към СБХ, Министерството на леката промишленост и други организации. Носител е на редица престижни отличия и награди, сред които „Златни ръце“ (награда за дизайн); златни медали на български и чуждестранни мострени панаири; държавни награди за дизайн; орден „Кирил и Методий“; почетен плакет за принос към образованието по дизайн в НХА; званието „Почетен гражданин на град Козлодуй“. Учредител е на Секция „Дизайн“ в СБХ; членува в ИНСЕА, автор е на икони, които се намират в български църкви и многобройни колекции в България и чужбина.
Проф. Станислав Памукчиев е роден на 9 май 1953 г. в София. През 1979 г. завършва Националната художествена академия (НХА), специалност „Стенопис“ в ателието на проф. Димо Заимов. Професор в катедра „Рисуване“. Автор е на над 80 самостоятелни изложби в България и чужбина. Проф. Станислав Памукчиев е носител на над 12 национални и международни награди, сред които: Орден „Кирил и Методий“ І степен (2016), Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (2015), Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (2004), а през 2023 г. му се присъжда отличието „Почетен гражданин на София“. 
/ВСР

Катастрофа затруднява движението по пътя Казанлък – Стара Загора в участъка между мъглижките села Тулово и Ягода, съобщиха за БТА от Областната дирекция на МВР в Стара Загора. Движението се осъществява в една лента, на място има полицейски екип.
Инцидентът е настъпл минути след 14:00 часа днес. По първоначална информация той е между четири леки автомобила. Пострадала е една жена, пътничка в едната от колите, оказва ѝ се медицинска помощ.
Водачите са тествани за употреба на алкохол, отчетени са отрицателни резултати. 

Проблемите с намаляването на желаещи да стават базови учители или наставници на младите педагози бяха част от дискутираните теми по време на днешната кръгла маса на тема „Младият учител и неговата адаптация в училище“, организирана днес от КТ „Подкрепа“. По думите на председателя на Регионален синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ – Враца Светла Димитрова проблемът не е в това, че учителите нямат желание, а в това, че са много натоварени.
„Когато поемат ангажимента да работят с един млад стажант-учител, на тях им отнема много време. Да не говорим, че заплащането е изключително малко, но от анкетата, която направихме сред учителите, излезе, че не толкова заплащането, колкото натовареността и ангажимента на учителите е много голяма. Неформално всеки може да окаже помощ, но формално, с договор, голямата си част учителите не се съгласяват, защото е много отговорно  – изисква подготовка, кураж да се изправиш пред класа, пред методиста и студента да преподаваш урок“, обясни Димитрова.
За преодоляване на част от причините за отдръпването на учителите по отношение на работата със студенти и млади колеги от синдиката предлагат намаление на нормативната база, която определя натовареността на базовите учители. Резултатите от работата на кръглата маса ще бъдат предоставени за анализ и в Министерството на образованието и науката, обясниха организаторите.
Във форума взеха участие млади учители, студенти, директори на училища и детски градини, преподаватели във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалисти от държавни институции, синдикални лидери от структурите на КТ „Подкрепа“ от областта и страната.