Днес се навършват 110 години от кончината на Пейо Яворов (1878-1914) – български поет символист и революционер, автор на произведения като „Молитва“, „Две хубави очи“, „На Лора“, биографичната книга „Гоце Делчев“ и др.
ПРЕКЪСВА ОБРАЗОВАНИЕТО СИ ЗАРАДИ ЛИПСА НА СРЕДСТВА
Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 13 януари 1878 г. Учи в Пловдив, но поради липса на средства прекъсва образованието си. В периода 1893 – 1900 г. е пощенски служител в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (днес Поморие). От 1900 до 1901 г. е завеждащ ІV телеграфо-пощенски клон в София.
УЧАСТВА В ЧЕТИТЕ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ И ЯНЕ САНДАНСКИ
През 1897 г. Пейо Яворов се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), докато работи в Сливен. През февруари 1902 г. заминава за Македония, за да участва в националноосвободителните борби на българите останали в границите на Османската империя. През януари 1903 г. става част от четата на Гоце Делчев, а след убийството му преминава в четата на Яне Сандански. През юли 1903 г. се връща в София и работи за в. „Илинден“.
От септември 1904 г. Пейо Яворов е библиотекар в Софийската публична библиотека (дн. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), а от началото на 1905 г. е неин подуправител. През 1906– 1907 г. е командирован в Нанси, Франция, където се запознава отблизо с модерната френска поезия. 
През 1908 г. той е избран за дописен член на Задграничното представителство на ВМРО. От 1908 до 1913 г. е артистичен секретар (драматург) на Народния театър в София, където поставя няколко пиеси, сред които „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
ОСТАВА ПОЛУСЛЯП СЛЕД ОПИТ ЗА САМОУБИЙСТВО
През 1909 г. Яворов посещава Женева, Виена и Париж. През 1910 г. той е командирован в Париж, „за да изучава отблизо театралното дело“. По това време там умира неговата любима – Мина Тодорова (сестра на Петко Ю. Тодоров). През септември 1912 г., два месеца преди отново да замине с чета за Македония в помощ на Българската армия по време на Балканската война, Пейо Яворов се венчава за Лора Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов). На 29 ноември 1913 г. Лора се самоубива. След това и той прави опит да сложи край на живота си, прострелва се и остава полусляп. Обвинен в убийството на съпругата си, оскърбен и изтерзан от съдебните разследвания Пейо Яворов се застрелва и умира на 29 октомври 1914 г.
РОДОНАЧАЛНИК НА СИМВОЛИЗМА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Яворов е един от най-големите майстори на българския стих. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред!…“, (в. „Глас македонский“, 17 август 1895 г.). За пръв път поетът се подписва с псевдоним П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков, под стихотворението „Свърнах стадо, либе Радо…“ (сп. „Мисъл“, 1899). Той пише изпълнена с драматизъм и психологична дълбочина социална поезия – стихотворенията „На нивата“, „Градушка“, „Арменци“ (1900) и др. Яворов е родоначалник на символизма в българската литература. Той утвърждава философската проблематика, темата за отчуждението на индивида, за смъртта – сборниците „Безсъници“ (1907), „Подир сенките на облаците“ (1910). Създава любовна лирика, която е връх в българската интимна поезия с постиженията в музикалността и виртуозността на стиха – стихотворенията „Калиопа“, „Обичам те“, „Пръстен с опал“, „Молитва“, „Две хубави очи“, „Вълшебница“, „На Лора“ и др. До 1909 г. Яворов се изявява предимно като автор на социална, романтическа, декадентска, символистична лирика. 
НЕГОВИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ СА ПРЕВЕДЕНИ НА 25 ЕЗИКА
През 1910 г. е убеден, че драмата е най-адекватният жанр, който би могъл пълноценно да изрази вътрешния му свят. В мемоарните му творби и публицистика се проявява творчеството му, тясно свързано с Македоно-одринското революционно движение, което е и безценно за историографията. Той е един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). Автор е и на мемоарите „Хайдушки копнения“ (1908), разказващи за премеждията на четниците в Македония.
Редактор е в издания, свързани с ВМРО, сред които в. „Дело“, легален печатен орган на организацията (1901-1902), нелегалния „Свобода или смърт“, „Илинден“ и „Автономия“. Автор е и на литературна критика и преводи. Негови произведения са преведени на 25 езика.
Заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров създава литературния кръг „Мисъл“, сформиран около сп. „Мисъл“ (1892-1907). Мисията на идейния кръг е да отвори българската литература към европейското културно пространство.
ПРИЗНАНИЕ
В памет на Пейо Яворов са издигнати множество паметници в цялата страна, обособени са музеи в Чирпан и София, както и различни културни прояви на негово име. Ежегодно в родния град на Яворов – Чирпан, от 1968 г. до сега се провеждат т.нар. „Яворови януарски дни“, посветени на рождението на поета (13 януари 1878).
/ ГН
/СЗ/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: Голяма енциклопедия България, т. 12. София, 2012 г., с. 4911-4912, https://www.bta.bg/bg/news/lik/598080-s-bogata-programa-v-chirpan-shte-bade-otbelyazana-146-ata-godishnina-ot-rozhdeni

Животновъди от Ямболско настояват за отмяна на пълната забрана за паша, въведена заради огнища на шарка по дребните преживни животни в съседните области Хасково и Стара Загора. Това стана ясно след среща между тях, областният управител на Ямбол и ръководството на община Тунджа.
В област Ямбол няма огнища на шарка по дребните преживни животни, бе отчетено преди седмица на заседание на Областната епизоотична комисия. Забраната за паша бе въведена със заповед на директора на Българската агенция по безопасност на храните, заради огнища в хасковското село Узунджово и старозагорското с. Свободен.
Според фермерите забраната е абсурдна. „Шарката, когато беше наскоро в нашия регион в село Войника, никой не ни ограничи да пасем овцете, сега е в Хасково и Раднево, а ни ограничават. Защо?“, попита животновъдът Стоян Матев. „Поне да се разреши през топлите дни сега животните да бъдат малко повече навън“, посочи Друмка Донева.
Животновъдите са в готовност да протестират. „Предвид отдалечеността на нашата община от съответното огнище и близостта на други територии, които не са включени в съответната заповед, според мен те имат обективно основание да протестират срещу тези мерки“, коментира кметът на община Станчо Ставрев.
„От 17 октомври, откакто влезе в сила мярката, започнаха в общината да валят въпроси. Хората с право протестират, че не могат да пашуват животните, а времето все още позволява, не могат да стоят затворени по цял ден“, посочи заместник-кметът на Тунджа Тодор Налбантов.
„Напомням на държавата, че това е отрасъл, към който трябва да сме много внимателни и прецизни в административните мерки, които се прилагат, и по-скоро да им помагаме, отколкото да ги ограничаваме във възможността да отглеждат животни“, подчерта кметът Ставрев.
Предстои исканията на фермерите да бъдат разгледани, заяви областният управител на Ямбол Николай Костадинов: „Да обективизират исканията си в едно писмо до директора на Областната дирекция по безопасност на храните и Областната администрация и да предприемем действия, с които мярката да бъде смекчена.“

Добромир Иван представя 15 български артисти и една легенда на германското изкуство – Йозеф Бойс. Експозицията Kunstwaffe ще бъде открита на 1 ноември в софийската галерия Hostgallery, съобщават организаторите.
В изложбата свои творби ще покажат Жоро Тушев, Iv Toshain, д-р Йово Панчев, Lina Bo, Д. Димов – Ротшилд, Стефан Петрунов, J.Pank, проф. Станислав Памукчиев, Диана Дафова, проф. Петер Цанев, Лиана Димитрова, Лили Сотирова, Ивайло Христов, Йозеф Бойс и Добромир Иван. 
От екипа информират, че заедно с техните произведения публиката ще види и непоказвана до момента творба на легендарния творец и активист Йозеф Бойс със специално посвещение към неговия ученик – куратора на изложбата.„Kunstwaffe идва навреме и точно поставя акцент върху съвремието, върху многоликия живот и артистичната сцена – изкуството, като мощно средство за изразяване и въздействие“, казват организаторите.
„Понякога името на едно събитие казва всичко: Kunstwaffe може да се преведе „Изкуство-оръжие“ или „Въоръжено менте“. Изложбата в Hostgallery ще ни даде може би отговор. Там няма да видите тесен кръг от съмишленици или плътна приятелска група, а разнопосочни автори с много различна чувствителност“, казва Добромир Иван.
Както БТА писа, през февруари кураторът събра в обща изложба автори от различни поколения и с противоположни стилове. Експозицията „Равновесие“ бе показана в в One Gallery и представи творби на Косьо Минчев, Георги Тушев, Георги Ружев, Лиана Димитрова, Леда Старчева, Стефан Петрунов, Сашо Стоицов, Lina Bo, Ваня Петкова, д-р Гатев, J. Pank, д-р Паушенвайн, Стефан Милев, Йозеф Бойс, Слав Недев, Елена Панайотова, Елица Барамо и Филип Попов.
/ВСР

Близо 20 дни – от 11 октомври, полицаи от управлението в Хасково издирват 14-годишната Донка Лазарова Петрова от село Узунджово, напуснала дома си на 11-и този месец, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР (ОД на МВР). На следващия ден тийнейджърката е обявена за общодържавно издирване с телеграма. По данни на близките ѝ Донка е била в компанията на 52-годишен мъж и до момента те смятат, че са заедно.
Непълнолетната девойка е била облечена с широк бял панталон на оранжеви цветчета и суитшър в черно и червено. Момичето е средно на ръст, с нормално телосложение, дълга, черна права коса, продълговато мургаво лице, тънки вежди, дебели устни, с кафяви очи. Отпред на врата има белег по рождение. Роднините ѝ информират, че тя няма издадени документи за самоличност и е без телефон и парични средства.
Полицаите умоляват гражданите, които имат информация за момичето да сигнализират на тел.112 или в най-близкото районно управление на МВР.
Предишният случай с изчезнал непълнолетен бе с 13-годишния Дениз Рамадан Яшар от Хасково, който не се прибра от училище на 10 май т. г. На следващия ден обаче той бе открит при роднини в кърджалийско село. 

След задържането на Илко Захариев на 29 февруари до момента няма данни за заплахи срещу съдия Владислава Цариградска или семейството ѝ, установява проверка на МВР, съобщават от прокуратурата.
Данните са от справка  от и.д. главен секретар на МВР гл. комисар Мирослав Рашков в изпълнение на разпореждане на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, с което бе изискана цялата налична в МВР информация за отправени срещу съдията и семейството ѝ заплахи. Разпореждането бе по повод изявления на съдия Цариградска, дадени по време на изслушването ѝ на 15.10.2024 г. в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. 
Справката съдържа данни по публично известна информация за започнала през 2022 г. в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ проверка във връзка с отправени на 14.01.2020 г. заплахи срещу съдията в открито съдебно заседание в Районен съд-Луковит. По случая е образувано досъдебно производство в Софийска градска прокуратура, като има и отделени материали, изпратени на Окръжна прокуратура-Ловеч. Работата по случая продължава.
Извън горното в МВР са налични данни, че на 19.02.2024 г. на служебната електронна поща на ОС-Плевен са получени заплахи срещу Вл. Цариградска и семейството ѝ. По случая от дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП извършват оперативно-издирвателни и компютърно- разузнавателни мероприятия, на база на които установяват редицаидентификационни данни (IP адрес, дата, доставчик на хостинг услуги и др.) относно регистрацията на пощенската кутия, ползвана за изпращане на заплашителните съобщения. От извършените проверки се установява, че потребителят, който е регистрирал електронната пощенска кутия, е българският гражданин Илко Захариев. 
На 21.02.2024 г. от друга електронна пощенска кутия до множество адресати са изпратени съобщения със съдържащи се обиди и закани за живота и здравето на различни лица, в т.ч. и съдия Цариградска. Установено е, че съобщението е изпратено от мобилен телефон от публичен IP адрес.
На 29.02.2024 г. в резултат на проведените множество действия по разследването е установен и задържан Илко Захариев, като същият е привлечен в качеството на обвиняем. От установяването на лицето до момента не са налични други данни, вкл. и такива от оперативни източници и съдържащи се в класифицирани документи, съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), съдържащи заплахи срещу живота и здравето на съдия Цариградска или членове на нейното семейство, пише в справката на главния секретар на МВР.
БТА припомня, че на 19 март съдът окончателно отказа да задържи за постоянно в ареста Захариев и го пусна на свобода.

Биографичната история „Гунди – легенда за любовта“, проследяваща професионалния и личен живот на футболиста Георги Аспарухов, продължава да е най-гледаният филм в България, сочат обобщените данни от киносалоните. За двете седмици от излизането му на екран продукцията е гледана от общо 238 237 зрители, като приходите от билетите им до момента възлизат на 3 406 160 лева.
На втора позиция е първата премиера от изминалия уикенд – „Венъм: Последният танц“ с Том Харди в главната роля. Третият филм от поредицата с драматичния сблъсък между Еди/Венъм и враговете им – от света на хората и на симбиота, са гледали 27 102 зрители, а постъпленията от билети са 445 524 лева.
Хорърът „Усмивката 2“ е на трета позиция. Преживяваните от поп сензацията Скай Рейли ужасяващи и необратими събития са проследили 19 474 зрители, а за двете седмици в кината приходите са 255 285 лева.
Четвърто място е за анимацията „Дивият робот“, който е вече трета седмица по екраните. Адаптацията по книгата на Питър Браун, превърнала се в бестселър и трилогия, има вече 22 710 зрители и 289 972 лева от билетите им.
На пето място е втората премиера от миналия петък – анимацията „Героите от Ла Манча“. Приключенията на Алфонсо в областта Ла Манча с неговите приятели Панчо и Виктория са привлекли интереса на 2361 зрители и реализират 27 568 лева приходи.
Шеста позиция заема хорърът „Терифайър 3“. Превръщащият коледната нощ и емблематичния червен костюм в кървава баня зловещ клоун Арт са гледали 20 870 зрители, а за трите седмици в кината постъпленията са 255 810 лева.
На седмо място в топ 10 е анимацията „Аз, проклетникът 4“, която отчита над четири месеца в кината. Новата порция от пакости на миньоните, новата мисия на Гру, заедно със семейството му са проследили 218 466 зрители, а приходите от билетите им са 2 618 745 лева.
Германският „Училището на магическите животни 2“ е на осма позиция. Подготовката на мюзикъла за големия юбилей на училището, в което се включват питомците му и техните животни, са гледали 7432 зрители, а за месец в кината приходите възлизат на 87 954 лева.
Девето място е за анимацията „10 живота“, която е вече втори месец в киносалоните у нас. Поуките, които успява да научи котаракът Бекет след загубата на деветте му живота, в десетия са видели 45 601 зрители, а постъпленията са 454 996 лева.
На десето място сред най-гледаните филми е „Жокера: Лудост за двама“, който вече месец е в кината. Продължението на филма от 2019 година, в което си партнират Хоакин Финикс и Лейди Гага, отчита 33 715 зрители и 479 150 лева приходи.
Миналия уикенд, в който избирахме отново парламент, кино са гледали 117 477 зрители. Миналата година по същото време в киносалоните са били 56 872 зрители.

Патриарх Максим беше човек мъдър и благ – това е най-краткото определение за личността на най-дълго управлявалия предстоятел на Българската православна църква (БПЦ).  Той беше начело на БПЦ от 4 юли 1971 г. до последния си земен ден, каза за БТА богословът проф. Иван Желев по повод 110 години от рождението на Негово Светейшество патриарх Максим. От 1984 до 1987 г. проф. Иван Желев е бил началник на личния кабинет на Негово Светейшество българския патриарх Максим (1914-2012).
Българският патриарх Максим е роден със светското име Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, община Троян.
Възпитан е в патриархално семейство в село Орешак край Троянския манастир и от дете се изгражда с нравствените начала, на които е учен от родителите си. За тези нравствени ценности той слушал и от старите троянски монаси, някои от които били забележителни духовници и още носели в себе си възрожденския плам за духовна обнова на народа ни, разказа за патриарх Максим проф. Иван Желев.
„Младият Марин завършил с отличие Духовна семинария и Богословския факултет в София, и под ръководството на видни български духовници се насочил към монашеския път. Затова като студент във факултета приел монашество. Дали му името Максим, носено и от други известни троянски монаси като Пловдивския митрополит Максим“, обясни богословът.
По думите му йеромонах Максим напълно се посветил на служение на Църквата без кариеризъм и „службогонство“. „Оценен заради качествата си, той естествено стигнал до висшата степен епископ и така през 1960 г. беше избран за митрополит на родната си епархия – Ловчанската (по това време бях ученик в семинарията и помня тези неща). Митрополит Максим беше дясна ръка на големия българския патриарх Кирил и след смъртта му единодушно беше избран за патриарх“, разказа проф. Иван Желев.
„Още като митрополит той посвети в монашество двама млади и даровити богослови – сегашният митрополит за САЩ, Канада и Австралия Йосиф, и покойният вече патриарх Неофит. И двамата бяха мои състуденти. Дядо Максим, както му казвахме неофициално в църковните среди, не се доверяваше на някого без да го изпита и в тези два случая той направи отличен избор. Ние пък като студенти в края на 60-те години, когато на Запад започнаха студентските и младежки вълнения, в Духовната академия също проведохме три стачки. И тогава бяхме приятно изненадани, че Ловчанският митрополит Максим ни защити и не ни изключиха като водачи на студентските протести“, каза богословът.
Патриарх Максим отстояваше правата на Църквата, но също на клириците и на вярващите
„В служението си като патриарх – дядо Максим, се прояви като умиротворител и насърчител на онези, които в годините на втората вълна (след първата по времето на Сталин) на атеистична пропаганда и ограничения на религиозните свободи се стремяха да изучават православната вяра и да служат на народа ни със слово и свещенодействие. Дядо Максим успяваше да отстоява както правата на Църквата като институция, така и на отделните клирици и вярващи. Във връзка с честванията на 1300 години от основаването на българската държава (681-1981 г.) властта реши да отнеме старинната столична базилика „Света София“ и да се постави в нея устройството за „вечния огън“, и паметник на незнайния воин. С големи усилия патриарх Максим успя да се пребори да не се отнеме храма за този паметник, който сетне беше изграден извън него. Съумя да запази и църквата „Св. Иван Рилски“ в центъра на град Перник, защото местното окръжно ръководство на БКП беше решило да я премахне – също по атеистични подбуди“, разказа проф. Иван Желев.
Той припомни, че през 1990 г. се възстановява Пловдивската духовна семинария, закрита още през 1950 г., а Софийската семинария се завръща в сградите си, отнети през същата година за т. нар. Пионерски дворец.
Патриарх Максим разви отношенията с православните църкви и се изяви като дипломат
По времето на патриарх Максим се развиха отношенията с останалите поместни православни църкви. Той посети последователно всички други църкви, както и техните предстоятели посетиха нашата църква, с което се утвърди нейният авторитет както в международен план, така и вътре в страната, особено по времето на комунистическата власт. Бяха изпращани много български богослови на специализация в чужбина, които след това станаха висши клирици или преподаватели в семинарията и академията или в Богословския факултет, каза проф. Иван Желев.
„Имах възможността много години да бъда негов преводач за гръцки език (няколко от православните църкви са гръцкоезични и общуването става на гръцки), както и началник на кабинета му. Това за мене беше най-полезното практическо обучение в църковност и нравственост, защото няма как да не се стремиш да подражаваш на един такъв изряден духовник. Неговата лична нравственост, съчетана с мъдростта му, беше предпоставка и за благостта му в отношенията с всички“, каза богословът.
„Патриарх Максим беше и добър дипломат, включително в отношенията си с държавната власт преди и след промените. Защото преди промените властта беше атеистична и с антицърковно настроение, а след промените властта заявяваше привързаност към християнските ценности, но същевременно създаде разкола в БПЦ в стремежа си да овладее и църквата като институция. Бяха трудни години на големи изпитания, които патриарх Максим понесе с достойнство и съхрани единството на нашата църква. Затова често ще чуете хората да казват, че той е бил свят човек. Естествено, това Бог най-добре знае, но аз не преставам да свидетелствам, че патриарх Максим беше човек мъдър и благ. И с думите на апостол Павел ще кажа: „Такъв първосвещеник ни трябваше!“. И винаги ще ни трябва“, заяви проф. Иван Желев.
110 години от рождението на патриарх Максим
Българският патриарх Максим е роден под светското име Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, община Троян. Баща му Найден Рачев е член на църковното настоятелство в селото, а майка му Пена Борджукова е стожер на духовния живот в махалата – събира съседките за молитви и за четене на църковна литература, се казва в справка, подготвена от отдел „Справочна“ на БТА.
В нея се отбелязва, че родителите на бъдещия патриарх посещават редовно богослуженията в близкия Троянски манастир „Успение Богородично“. Марин Минков завършва основното си образование в родното си село. Дванадесетгодишен той става послушник в Троянския манастир. От 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, когато неин ректор е архимандрит Борис Симов, който впоследствие става Неврокопски митрополит.
Марин Минков завършва семинарията с отличие и става църковен певец и деловодител при храма „Успение Богородично“ в Русе до 1938 г. През същата година той започва следването си в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянския манастир.
На 13 декември 1941 г. в параклиса на Богословския факултет Марин Минков е постриган за монах с името Максим от Ловчанския митрополит Филарет. На 19 декември 1941 г. в храма на Софийската духовна семинария той е ръкоположен за йеродякон от Врачанския митрополит Паисий. Монашеското пострижение става под духовното старчество на игумена на Рилския манастир архимандрит Натанаил.
„Монашеството ми даде душевно удовлетворение. Приех духовното име Максим – на св. Максим Изповедник. Щастлив съм, че нося името на този светец, който въпреки всички гонения от светските власти и жертвени изпитания, които е понесъл, е останал верен на светата православна истина. Той ми е достоен пример за подражание и към него винаги отправям молитвите си за помощ пред престола на Всевишния“, разказва патриарх Максим в интервю за вестник „24 часа“ от 28 октомври 2004 г.
През 1942 г. е назначен за учител възпитател в Софийската семинария, където преподава основно богословие и пастирско богословие. На 14 май 1944 г. Максим е ръкоположен за йеромонах в Черепишкия манастир „Успение Богородично“. С решение на Светия синод от 12 юли 1947 г. той е издигнат в духовен сан архимандрит от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1947 г. до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия.
През 1950 г. е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. Светейшият руски патриарх Алексий Първи пише до Негово Светейшество българския патриарх Кирил за архимандрит Максим: „Скромен във външните си прояви, вътрешно изпълнен със съзнанието за свой дълг, той спечели искрената любов на църковните среди в Руската православна църква и уважението на обществеността“. След завръщането си в България той заема поста главен секретар на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ) от 15 юли 1955 до 1960 г., като е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на БПЦ. На 30 декември 1956 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски“ Максим е хиротонисан в епископски сан с титлата Браницки. Той е утвърден за Ловчански митрополит на 20 ноември 1960 г.
След смъртта на патриарх Кирил на 7 март 1971 г. , Ловчанският митрополит Максим става наместник-председател на Светия синод. На 19 май 1971 г. архиереите решават да се проведе избор за нов патриарх на 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София започва с Божествена литургия в синодалния параклис „Св. цар Борис“, след което е изборът в Синодалната палата. Ловчанският митрополит Максим е провъзгласен за патриарх на Българската православна църква с 98 гласа „за“ от 101 гласували.
Според Устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит. „Нека да кажа, че грешки може да съм допускал, но компромиси за сметка във вреда на Църквата никога не съм допускал, нито съм си позволявал да мисля, че мога допусна“, споделя патриархът в интервю за списание „Биограф“ през 2012 г.
Патриарх Максим е носител на ордена „Народна република България“ първа степен през 1974 г. и на ордена „13 века България“ през 1985 г. По повод 90 години от рождението му, както и за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква, президентът Георги Първанов го награждава с ордена „Стара планина“ първа степен на 25 октомври 2004 г.
Светейшият патриарх Български и Софийски митрополит Максим умира на 6 ноември 2012 г. и е погребан в обичната му Троянска света обител на 9 ноември 2012 г.
На въпрос на журналиста Горан Благоев през януари 2012 г. „Коя е съкровената молитва на българския патриарх?“, той отговаря: „Моля се за родината, за мира в нея и в целия свят, за любов между хората, за добронамереност в отношението им и за щастие на всички по земята. Моля се за възхода на нашето отечество. Моля се и за укрепването на единството, което го има между светите православни църкви – за възход на светото православие. Моля се за просвещението на всички ни във вярата Христова. Моля се и за спасение на моята душа“.
/ТЖ/МВ/ отдел „Справочна“ на БТА
Използвани източници:
в. „24 часа“, 28.10.2004 г.в. „Стандарт“, 7.11.2012 г.https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/702078-na-4-yuli-1971-g-lovchanskiyat-mitropolit-maksim-e-izbran-za-balgarski-patriarhhttps://www.bta.bg/bg/news/lik/563466-pokoyniyat-patriarh-maksim-sas-svoya-dalag-98-godishen-zhivot-dade-tvarde-mnogo-, https://bg-patriarshia.bg/bulgarian-patriarch-maxim

Кръгла маса на тема „Младият учител и неговата адаптация в училище“ ще се проведе днес във Враца от Регионалния синдикат „Образование“ и Синдикалния регионален съюз на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ – Враца, съобщиха организаторите. На форума ще бъдат засегнати основни проблеми, свързани с адаптацията на младия учител и съответно на стажант-учителя, ще се дискутират дефицитите на базови учители и формализма при избора на наставник.
Според предоставената на БТА програма сред обсъжданите теми ще са „Младият учител – приемственост, актуални проблеми“, „Поддържане на благополучието на младите учители в училище“, „Наставничеството. Учителят наставник и неговата роля за професионалната подкрепа на младия учител“,  „Стажант – учителят и младият учител в училище. Проблеми и професионална адаптация“ и др.
Във форума ще вземат участие млади учители, студенти, учители, директори на училища и детски градини, преподаватели във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалисти от държавни институции, синдикални лидери от структурите на КТ „Подкрепа“ от областта и страната.

В Художествена галерия в Силистра, за първи път в България, ще бъде представена изложбата „Гьоте – шедьоври, вдъхновени от шедьоври“. Това съобщиха за БТА от културната институция.
В експозицията са включени 52 творби на световноизвестните художници от 19-и и 20-и век  – Йожен Дьолакроа, Салвадор Дали и Хенри Мур. Тя ще бъде открита на 31 октомври и ще остане в Силистра до края на годината.
Всички творби са част от колекцията на фамилия Кесаури от Грузия. Това е шестата изложба, която те представят в Силистра. През февруари в крайдунавския град бе открита изложба с оригинални рисунки на френски импресионисти. Експозицията включваше творби на Пол Гоген, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Пиер Огюст Реноар, Едуар Мане, Алфред Сисле, Арман Гийомен и Пол Сезан. Всички те са част от колекцията на семейство Кесаури.
Представителите на грузинската фамилия са колекционери и меценати на изобразителното изкуство. Колекцията им наброява над 3000 творби на майстори на четката от световна величина.

Безплатна разходка с екскурзовод из древния Абритус организира музеят в Разград за закриването на туристическия сезон. Инициативата ще е на 30 октомври, съобщиха от културната институция. 
През целия ден всички, които желаят да разгледат археологическия резерват, ще бъдат придружени и ще изслушат безплатна беседа от екскурзовод за живота и бита на римляните, обитавали някога града. Късноантичният Абритус е възникнал в края на I век като римски военен лагер, след това прераснал в значим градски център на провинция – днешна Северна България. Крепостните му стени са с дебелина три метра и с височина 12 м. В границите на града добре е запазен перистилен комплекс, разположен на площ от 3200 кв. м. – вероятно резиденция на висш държавен магистрат, съвместяващ функциите и на военен командир.
Специалната програма за закриването на туристическия сезон ще започне с Детска работилница за усвояване на тънкостите в един от най-древните занаяти – обработването на керамика. Момичетата и момчетата ще отнесат в домовете си реставрираните и оцветени от самите тях съдове. Ще участват и във викторинната игра „Открий експоната“.
Посетителите ще могат да разгледат също мобилната изложба „Спомени от музея през 2024 г.“, която ще е подредена в пространството пред постоянната археологическа експозиция и в Интерактивния музей, посочиха от културната институция.
Ден след закриването на сезона – от първи ноември, музеят минава на зимно работно време, което ще продължи до края на март 2025 година. Обектите в Археологическия резерват „Абритус“ ще бъдат отворени за посетители от 9:00 до 17:00 ч. Предварителни заявки за посещения в събота и неделя ще се приемат до четвъртък на съответната седмица.