От началото на кампанията до 12:00 часа днес в структурите на МВР са получени 796 сигнала за нарушаване на изборното законодателство и политическите права на гражданите. От тях 625 са свързани с купуване на гласове в полза на политически партии или коалиции, 52 – за неправомерна агитация, 14 – за унищожаване на имущество, три – за корпоративен вот и 103 – за други нарушения, свързани с изборния процес. Сигналите, постъпили в изборния ден, са 75. Това съобщиха от МВР.
По линия на противодействие на престъпленията против политическите права на гражданите са образувани 123 досъдебни производства, 81 са разследвани по общия ред и 42 са бързи. От всичките досъдебни производства 111 са именно за нарушени политически права. Общо 71 са задържаните в рамките на проведените до момента 227 специализирани полицейски операции на територията на страната. Съставени са 1771 предупредителни протокола по чл. 65 от Закона за МВР
Създадена е организация за нормалното функциониране на граничните пунктове. Оперативната обстановка в зоните за отговорност е нормална. Трафикът през отделните гранични контролно-пропускателни пунктове е съобразно спецификата на всеки един от тях.
Екип от пожарната в Кюстендил е оказал съдействие на секционна избирателна комисия в село Пиперков чифлик за осигуряване на електрическо захранване на машината за гласуване. За обезпечаване на обществения ред и охраната на избирателните секции на територията на страната, в т.ч. и подвижни, са ангажирани над 15 хиляди служители на МВР.

Заради проблеми с устройствата към 11:30 часа Районна избирателна комисия в Хасково (РИК) е издала решения за прекратяване на машинния вот и преминаване към гласуване изцяло на хартия в седем секции в областта. Тези секции са на територията на Хасково, Димитровград и Харманли, каза на брифинг председателят на комисията Добромир Якимов. В тях машинното гласуване е изцяло прекратено, след като техниците на „Сиела“ са казали, че там проблемите с устройствата не могат да бъдат отстранени. Сигнали за проблеми с машините има в още 27 секции в региона и по тях се работи, допълни Якимов. Основният проблем при машинния вот продължава да е свързан с хартията, каза още той.
„Имахме уверение от Централната избирателна комисия, че този път проблемът с хартията на машините няма да съществува, но според мен той дори се усложнява спрямо предходните избори“, коментира председателят на РИК- Хасково. Той уточни, че до момента няма избиратели, които да не са успели да упражнят правото си на глас. 
От началото на изборния ден в РИК са получени седем жалби и сигнали, които са основно за неправомерна агитация  и разлепени предизборни плакати на по-малко от 50 метра до секции. Два от сигналите са за опит на кметове и общински съветници в състава на секции да оказват натиск и осъществяват контрол върху изборния процес.
И двата сигнала са от община Стамболово, обобщи Гергана Грозева, член на РИК- Хасково. Единият от тях е от село Поповец. Полученият сигнал е, че кметът на населеното място е агитирал нерегламентирано за определена партия вътре в секцията. След извършената проверка на РИК и разговор на място с председателят на СИК, е станало ясно, че лицето е било извън секцията и не е присъствало в самото изборно помещение, уточниха от комисията.  При другия сигнал  – в село Рабово става въпрос за жалба, в която се уведомява РИК, че кандидат за народен представител провежда агитация в изборното помещение. Проверката е показала, че действително кандидатът е посетил помещението, но без да агитира.
Относно нападението над екипа на БТВ в хасковския квартал „Република“ днес преди обед от симпатизанти на определена политическа партия, Добромир Якимов каза, че  в РИК не е постъпил сигнал за случая, но комисията категорично не толерира подобен акт на агресия. „За мен това е прецедент в нашия изборен район и с тъга бих отбелязал, че поведението на симпатизанти е агресирало до такава степен, в която да се случи нападение и то над журналисти, чието право е да отразяват обективно хода на изборния ден“, каза Добромир Якимов. Той уточни, че ако хипотетично има подобно нападение от страна на членове на СИК, то те ще бъдат отстранени незабавно от  комисията и ще им бъде наложено административно наказание.

Над десет са сигналите от секционни избирателни комисии в Бургаско за дефектни разписки от машините за гласуване. Това съобщи за БТА председателят на Районната избирателна комисия в Бургас Фани Семерджиева. По думите ѝ при подобен случай членовете на съответната секционна избирателна комисия съставят протокол, след което на гласуващия се предоставя възможност да упражни правото си на глас чрез хартиена бюлетина. 
Четири са машините, които са били спрени от началото на изборния ден, каза още Семерджиева. Три от тях се намират в областния център Бургас, а една – в град Айтос. Към този момент в РИК – Бургас не са получени сигнали за сериозни нарушения на изборното законодателство. Три сигнала за изборна агитация са получени от община Руен. 

Избирателната активност в област Враца към 11:00 ч. е 14,08%, съобщи на брифинг говорителят на Районната избирателна комисия (РИК) – Враца Силия Иванова. Най-висока е тя в община Борован – 22,76%. БТА припомня, че на парламентарните избори през юни активността за областта към същия час е била 11,32%. В Борован също са били най-активни – тогава 19,65% от имащите право на глас са дали своя вот. 
От началото на изборния ден в РИК са получени сигнали за дефектирали машини в 18 секционни избирателни комисии (СИК). В пет от тях вече е преминато към гласуване с хартиени бюлетини. Това са 12-а СИК в Бяла Слатина, 16-а СИК в Мездра, 10-а СИК в Мизия и 79-а и 40-та СИК във Враца. Според Силия Иванова причините за отказа на машините са различни – от това, че не се отпечатват бюлетини до системен проблем. Единствено в Бяла Слатина машината и снощи не е сработила, добави говорителят на РИК. 
В Районната комисия са получени сигнали за купуване на гласове в общините Козлодуй (селата Бутан и Гложене) и Бяла Слатина и те са изпратени по компетентност към органите на МВР и прокуратурата, допълни Иванова. 

Днес отбелязваме 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, на българската фонетика и граматика. 
Александър Теодоров-Балан е роден е на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян Балан е от голям род от Сливен. Майка му Мария Грекова е дъщеря на Панайот Греков, защитник на българщината в Бесарабия и сестра на българския политик и юрист Димитър Греков. Началното си образование Александър Теодоров-Балан започва в местното училище в Кубей. Учителят Рашков е впечатлен от ученолюбието му и го изпраща като стипендиант във Висшето бесарабско-българско централно училище в град Комрат. Негови учители в Комрат са Петър Оджаков, Николай Карамфилов, отец Феодор Златев и други. През 1872 г. той е приет в Болградската гимназия, където му преподават Васил Стоянов, Киряк Цанков, Богдан Горанов и Павел Теодорович.
Балан учи славянска и чешка филология в Карловия университет
Александър Теодоров-Балан пристига в София през 1878 г. и е назначен за секретар в съда. През 1879 г. той заминава за Прага, за да учи в Карловия университет славянска филология при професор Мартин Хатала и чешка филология при Ян Гебауер. В периода от 1882 г. до 1884 г. по предложение на Константин Иречек той слуша лекции по славистика в Лайпциг, изучава гръцки, латински и немски.
Александър Теодоров-Балан завършва Карловия университет в Прага, където защитава и докторска дисертация през 1884 г. с труда си „За звука „ь“ в новобългарския език“. Същата година той се завръща в България и е избран за дописен член (член-кореспондент) на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а от 1945 г. е обявен за академик. Александър Теодоров-Балан работи като учител и поддиректор на Народната библиотека в София. От 1887 г. той е началник на средното образование в Министерството на народното просвещение, а през 1888 г. е учител в Първа мъжка гимназия. 
През 1889 г. Александър Теодоров-Балан е избран за първи ректор на Висшето училище – днес Софийски университет
Александър Теодоров-Балан е избран през 1889 г. за първи ректор на Висшето училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). „На 3 октомври 1888 г. се почнаха преподавания, за които постепенно се установи означение „лекции“, както се установи и за преподавателите „професори“. Зачетоха се лекции из българска и славянска филология, из история – политическа и културна, из философия, а край тях и поучение в езици класични и нови. Филолози слависти бяхме двама с Л. Милетич“, разказва Балан в спомените си, издадени под заглавието „Книга за мене си“.
От 1890 до 1893 г. Балан е директор на Първа девическа гимназия, след което отново започва да преподава в Софийския университет. Негов ректор той е бил още два пъти – в периодите от 1896 до 1897 г., и от 1902 до 1903 г. Александър Теодоров-Балан е бил и декан на Историко-филологическия факултет на университета. Той преподава до 1934 г. в Софийския университет. В периода от 1907 до 1910 г. Балан е главен секретар на Българската екзархия.
Заниманията на учения са областта на съвременния български език, граматиката, фонетиката, в правописа и диалектологията
Александър Теодоров-Балан работи в областта на съвременния български език, българската граматика, фонетиката, диалектологията, строителството на българския книжовен език, устройството на българския правопис, езиковата култура, благозвучието на речта, диалектологията, речниковата чистота на българския език. Той е автор на около 900 статии, доклади, изследвания и книги.
Александър Теодоров-Балан е първият теоретик на българския книжовен език, на българската фонетика и граматика. Той пише първата българска научна фонетика озаглавена „Българска граматика. Дял първи: за думите“ от 1930 г. и научната граматика – „Нова българска граматика“ от 1940 г. Александър Теодоров-Балан участва дейно в разискването на правописните въпроси и ратува за улесняване на правописа и приближаването му до живия книжовен изговор. Книгите му „Борба за съвременен правопис“ и „Принос към българския правопис“, както и многобройните му статии поставят редица въпроси за реформиране на правописа.
Основоположник е и на българската библиография
Александър Теодоров-Балан е основоположник и на българската библиография. През 1885 г. той печата в органа на Българското книжовно дружество „Периодическо списание“ библиография на българската книжнина. През 1907 г. Балан издава „Български книгопис за сто години (1806-1905)“, който е обемен труд от 1670 страници и представя библиографски данни за българския печат.
Александър Теодоров-Балан е заслужил деятел на науката от 1949 г. През 1954 г. за 95-ата му годишнина е награден с орден „Георги Димитров“.
Александър Теодоров-Балан умира на 12 февруари 1959 г. на 99-годишна възраст.
На него дължим думи като заплаха, гледище, излет, общувам, проява, хижа, усет и много други.
Филологът пише и за красотата на българския език
На 95-годишния си юбилей, отбелязан в Софийския университет, акад. Балан казва: „Учих се, за да зная и да умея; учих се – и още се уча – за да уча и други, които още не знаят и не умеят. Учих се, не за да съм учен, а да бъда учител; и бидейки учител, пръсках светлина не отгоре надолу, а между слушатели и читатели“.
„Хубав сам по себе си език се понизява в хубост от нехубаво говорене или изговор, та и от нехубав глас… Ние можеме да извлечеме из строя на българския език много средства за разхубавяване на личната си реч и на оная, която искаме писмено да предадем на потомци. Нека подслушаме нейната хубост у народа там, където е дадена“.
/ТЖ/отдел „Справочна“
Използвани източници:
сп. „Литературна мисъл“, бр. 4, 1985 г.
в. „АБВ“, бр. 39, 27 септември 1988 г.
сп. „Език и литература“ бр. 5, 1978 г. и бр. 5 от 1988 г.
в. „Труд“, бр. 18, 25 януари 1989 г.
в. „Дума“, бр. 36, 19 февруари 1999 г.
Голяма енциклопедия България, том 11, с.4382.
http://archiv.cl.bas.bg/Participants/F.109k_Balan.htm

Избирателната активност в област Благоевград към 11:00 часа е 10,19 процента, съобщиха от Районната избирателна комисия (РИК) в Благоевград. Правото си на глас са упражнили 32 226 избиратели от общо 316 174 имащи право на глас. Справка на сайта на ЦИК показва, че към същия час на парламентарните избори на 9 юни са гласували 9,51 процента. 
Най-голям процент гласували има в Белица – 22,33%, в Якоруда – 21,01% и Струмяни – 18,44%. Най-ниска е избирателната активност в Благоевград, където към 11:00 часа са гласували само 5,07 процента от имащите право на глас. По данни на РИК ниска е и избирателната активност в Петрич – 9,26% и Хаджидимово – 9,95%. 
На територията на област Благоевград се гласува в 565 секции. Броят на хората, които имат право на глас, е 316 174. 

Избирателната активност за цялата страна е 9,55 процента към 11:00 часа. Това каза заместник-председателят и говорител на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица Матева на брифинг в сградата на комисията. По думите й тя се изчислява на база брой избиратели в окончателните избирателни списъци, с които се гласува – 6 601 262 избиратели.
Най-висока е избирателната активност в Монтана – 14,44 на сто, докато най-ниска е във Варна – 5,25 процента, посочи Матева. Тя сравни с предходните избори за Народно събрание на 9 юни, когато към 11:00 часа избирателната активност е била по-ниска – 8,34 процента. И тогава най-висока отново е била в Монтана – 12,67 процента, а най-ниска – в 24-ти район в София – 5,44 на сто.
Изборният ден започна нормално в цялата страна и извън страната, информира Матева. Всички избирателни помещения са открити и всички избирателни секции работят. В България и в чужбина има места, в които не са се явили членове на Секционни избирателни комисии (СИК). В страната Районни избирателни комисии (РИК) назначават на тези места резервни членове и продължават работата си. Извън страната ЦИК предстои да вземе решение по предложение на Министерството на външните работи да бъдат попълнени местата в онези секции, в които членовете не са се явили. 
Към 11:40 часа в ЦИК са постъпили решения на Районни избирателни комисии (РИК), с което е преустановено машинното гласуване на 35 машини, добави Росица Матева. Най-много са в Хасково – 7, Благоевград – 4, в Пловдив-област – 4. На останалите места една-две машини не работят, като има и райони, в които няма нито една машина, с която да е преустановено гласуването. Основните причини, които се посочват от СИК и техниците на „Сиела норма“, са, че не се отпечатва бюлетина, има неработещ принтер, проблем със софтуера, проблеми със сензорния екран на машината, не се разчитат смарт картите. Има една машина, която не е със сверен час в Съединение. Има и една машина в Шумен, за която е посочено, че няма електрозахранване в СИК и това е причината да бъде преустановено машинното гласуване. „Може би е трябвало да бъде използвана батерията на машината, но така или иначе Районната избирателна комисия е взела своето решение и е преустановила гласуването с тази машина“, обясни Матева.
В ЦИК към 11:40 часа са постъпили 11 сигнала. Те са от компетентността на РИК и са препратени на тях, за да се вземат конкретните мерки и да се произнесат. В ЦИК са останали за разглеждане три сигнала – два от които са за агитация в телевизии. „Изискали сме информация от Съвета за електронни медии и предстои Централната избирателна комисия да се произнесе“, добави Матева. Тя допълни, че е получен сигнал за заснет вот. От Пловдив пък е получен сигнал за това, че студент не е допуснат да гласува. Всичките тези сигнали са изпратени по компетентност, за да могат РИК своевременно да вземат мерки и да осигурят възможност на българските граждани да гласуват.
Имало е обаждания по телефона в ЦИК от избиратели, които твърдят, че членове на СИК не поставят два печата на гърба на хартиените бюлетини или един печат на бюлетините от машинно гласуване. „На всяка хартиена бюлетина трябва да се постави един печат при откъсването й от кочана, да се предостави на избирателя да гласува, след като той гласува се откъсва отрязъкът, който е в долния десен ъгъл и се поставя втори печат. На машинните бюлетини се поставя един печат. На хартиените се поставят два печата“, подчерта Росица Матева.
Изборният кодекс предвижда, че ако на хартиена бюлетина не са поставени два печата, тя ще се счита за недействителен глас, отговори говорителят на ЦИК на журналистически въпрос какво ще се случи с тези, на които не е поставен необходимият печат на разписката от бюлетината от машината или не са поставени два печата на хартиените бюлетини. „Затова се обръщаме към членовете на Секционните избирателни комисии да бъдат много внимателни, защото това са техни задължения и те носят отговорност за това да изпълняват задълженията си – да поставят два печата на хартиените бюлетини и един на бюлетините от машинно гласуване“, каза още заместник-председателят и говорител на ЦИК Росица Матева.

През нощта над по-голямата част от страната ще бъде ясно и почти тихо. След полунощ в източните райони ще образува мъгла или ниска облачност, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Минималните температури ще бъдат между 2° и 7°, в София – около 4°.
Утре ще бъде предимно слънчево. В сутрешните часове, главно в Източна България ще има ниска облачност или мъгла, които до обяд ще намалеят и разсеят. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад. Максималните температури ще бъдат между 20° и 25°, в София – около 22°.
По Черноморието на много места преди обяд видимостта ще е намалена, но след обяд ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб вятър от запад-югозапад. Максималните температури ще бъдат между 18° и 22°. Температурата на морската вода е 17°-18°. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала.
В планините ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб до умерен вятър от север-северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 18°, на 2000 метра – около 10°.
Във вторник ще е все още сравнително топло, сутринта и предимно слънчево. Около и след обяд от запад облачността ще се увеличава, отначало висока, по-късно и средна. В Източна България вятърът ще се обърне от североизток и с него вечерта ще започне да прониква студен въздух. В сряда облачността ще е променлива, по-често значителна, на места са възможни и слаби превалявания. Вятърът ще отслабне, на места и ще стихне. Дневните температури ще се понижат с 3-5 градуса.

Андрей Янев е тазгодишният носител на наградата „Сирак Скитник“ с произведението „Бурни небеса“. Това съобщиха от пресцентъра на Община Сливен.
Той е роден в Бургас, завършил е Национална художествена академия със специалност „Стенопис“ в класа на проф. Мито Гановски. Специализира художествен емайл при проф. Таласчук в Художествена академия “Вера Мухина” – Санкт Петербург, Русия.
На Димитровден официално беше открита Националната изложба по изобразително изкуство „Сливен‘2024“. В нея участваха художници от различни части на България с произведения в областта на живописта, скулптурата, графиката и неконвенционалните форми на изобразително изкуство.
В категория „Живопис“ втора награда взе Надежда Златкова с „Прелом“. Първа награда получи Велин Динев с „Годишни времена“. В категория „Графика“ втората награда отиде при Димо Колибаров с „Фрагменти от една мечта I“, първа – при Виолета Апостолова със „Заедно“.
Ален Каранфилян и „Симбиоза“ получиха втора награда в категория „Скулптура“. Първа награда отиде при Радостин Дамасков с „Торс“.  В категория „Неконвенционални форми“ наградата получи Вълка Парушева с „Точка на пресичане“. В категория „Млад автор“ наградата отиде при Валентин Панайотов и „Фрагменти“. Наградата за сливенски автор получи Елена Янкова с „GAMES 2“. Наградата на Съюза на българските художници взе Станислав Божанков – „Sub-statio III“.
За втора година Министерството на културата, Българското национално радио, Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“-Сливен, Художествена галерия „Димитър Добрович“ и представителството на Съюза на българските художници в Сливен организираха Национален конкурс за живописна творба „По стъпките на Сирак Скитник“. Наградите в категория до 18 години бяха осигурени от Община Сливен и връчени от кмета Стефан Радев. В категория над 18 години отличията връчи генералният директор на Българското национално радио Милен Митев.
Националната изложба по изобразително изкуство „Сливен‘2024“ се организира за поредна година от Община Сливен, Художествена галерия „Димитър Добрович“-Сливен, Съюза на българските художници – Представителство-Сливен, Дружеството на художниците-Сливен, Съюз на българските художници, Национална художествена гимназия „Димитър Добрович“-Сливен и Драматичен театър „Стефан Киров“. Както БТА съобщи носител на наградата „Сирак Скитник“ през 2023г. беше художникът-график Онник Каранфилян.
Тази година изложбата беше подредена в Драматичен театър „Стефан Киров“ поради текущия ремонт на зала „Сирак Скитник“.
 

Към 11:00 часа избирателната активност в област Кърджали е 8,73 процента или по-висока към същия час на предходните избори на 9 юни с 1%, каза председателят на Районната избирателна комисия (РИК) Беркант Барзат.
По думите му до урните сега са отишли 23 337 избиратели от 269 805 имащи това право, докато през юни броят им е бил 20 679. В процентно отношение избирателната активност е най-висока в община Крумовград – 11,72 на сто, а като брой на гласувалите – в община Кърджали –  8895 човека. В община Ардино за народни представители са гласували 6,05 процента, в община Джебел – 9,56 процента, в Кирково – пет процента, в Кърджали – 8,84, Момчилград – 9,69 на сто и в община Черноочене – 10,28 на сто.
В РИК вече са подадени и първите жалби за деня. Те са общо пет, а като най-фрапантна от тях Беркант Барзат определи, че една от общините – община Момчилград, не е предоставила автомобил за подвижната секционна избирателна комисия, с който да обикалят по адресите. Автомобил вече е предоставен, допълни Барзат.
Останалите жалби са за това, че част от кметовете на населени места са агитирали за определена политическа сила пред секциите. Става въпрос за секции, които са разположени в сградата на кметството, обясни председателят на РИК. 
Той допълни, че проблеми с машините има в около 10 секции в областта. Основно проблемът е, че машините изкарват празни разписки или такива, на които не се вижда ясно вотът. „В тези случаи на избирателя се дава възможност да гласува само и единствено с хартиена бюлетина“, каза Беркант Барзат. Той уточни, че в края на изборния ден членовете на комисията ще броят хартиените бюлетини и разписките от машинното гласуване. Белите и тези с вот, който не се вижда, няма да бъдат броени, като за тях комисията ще състави протокол.