Демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) след 2009 г., като средният отрицателен ефект е около 0,9 процентни пункта на година. Това представлява около 45 на сто от средния годишен темп на нарастване на БВП за периода 2010-2021 г.
Отрицателният ефект се дължи главно на емиграцията и промените във възрастовата структура на населението. В бъдеще, без промяна в икономическите условия и политики, има риск този отрицателен ефект да продължи, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на застаряването на населението. Това са основните изводи от анализа на Съвета за икономически анализи (СИА) на тема „Демографски предизвикателства пред българската икономика“.
Автори на изследването са членовете на СИА Калоян Ганев, Георги Камбуров, Георги Кочарков, Пламен Ненов и Ралица Симеонова-Ганева, както и Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека на Българската академия на науките (БАН). Анализът беше представен днес в Гранитната зала на Министерския съвет.
България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, които пораждат множество обществени дискусии относно националното благосъстояние и перспективите за развитие на страната. От началото на 90-те години на 20-и век населението е намаляло с около 2,5 милиона души, посочи Пламен Ненов. 
Намаляването на населението се дължи както на глобални тенденции като спад в раждаемостта и застаряване, така и на специфични за страната фактори. Тези промени имат дългосрочни икономически последствия за съвкупното производство, пазара на труда, социалното осигуряване и регионалното развитие. Демографските показатели показват негативни тенденции: раждаемостта остава под нивото на заместване на населението, въпреки бавното ѝ възстановяване от началото на новото хилядолетие. Смъртността в България е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската – 74,2 години, при средно 80,6 години за ЕС.
Населението намалява поради отрицателните естествен прираст и нетна миграция, особено в периода 2012-2019 г. От 2010 г. се наблюдава значително увеличение на демографския натиск върху населението в трудоспособна възраст, е посочено в анализа.
Демографските промени в България представляват сериозен риск за икономическия растеж и устойчивостта на социалните системи. Според авторите на анализа е необходим стратегически и дългосрочен подход за разработване и прилагане на политики, насочени както към непосредствените, така и към дългосрочните последствия от тези тенденции. За да се отговори на тези предизвикателства, е необходимо прилагане на комбиниран подход, предполагащ както директни, така и компенсаторни политики. Директните политики могат да включват както мерки с дългосрочно действие като стимулиране на раждаемостта и подобряване на здравния статус на населението, така и такива с по-краткосрочен ефект, свързани с управление на миграционните процеси, отбелязват авторите.
Според тях компенсаторните политики могат да бъдат насочени към увеличаване на заетостта, повишаване на производителността и подобряване на качеството на трудовите ресурси чрез образователни политики и инвестиции в продуктивен капитал.
От началото на 90-те години на 20-и век е налице драматичен спад в населението на България, който по последни данни до момента възлиза на около 2,5 милиона души. Демографските процеси в България не протичат изолирано, а на фона на глобална демографска трансформация. В световен мащаб се наблюдава спад в раждаемостта, увеличаване на продължителността на живота и застаряване на населението, каза Пламен Ненов. 
Освен че демографските тенденции са съпътствани от социални промени, те имат и важни икономически последствия. Тези последствия могат да бъдат дългосрочни и да засягат редица аспекти на икономиката, включително съвкупното производство, пазара на труда, социалното осигуряване и регионалното развитие, предупреждават изследователите.
В анализа е отбелязано също, че раждаемостта в България се характеризира с устойчив спад, който се ускорява през периода на прехода след 1990 г. Икономическата криза и нарастващата политическа нестабилност са едно от обясненията за рязкото спадане на раждаемостта до т.нар. „най-ниски ниски нива“ в този период. Изследователите отбелязват, че друг фактор са културните промени и либерализацията на отношението към семейството и възпроизводството, които са част от настъпващия втори демографски преход в Източна Европа. Според тях взаимодействието между тези два процеса определя траекторията на страните от Източна Европа към установяване на режим на фертилност под нивото на заместване на населението.
След началото на новото хилядолетие се наблюдава тенденция на бавно възстановяване както за България, така и за другите страни от Централна и Източна Европа, като в периоди на икономически рецесии има известни колебания в раждаемостта. В последните години нивата на плодовитост в България са по-високи в сравнение с тези в останалите страни от ЕС. Въпреки увеличението на средния брой деца на една жена, тоталният коефициент на плодовитост в България продължава да бъде под нивото на заместване на населението. 
В същото време смъртността в България расте устойчиво в продължение на десетилетия в резултат на процеса на застаряване на населението, което започва още от 60-те години. В резултат на това, брутният коефициент на смъртност в България е доста висок в сравнение с другите страни от ЕС, дори преди пиковата смъртност, наблюдавана по време на пандемията от КОВИД-19.
Средната продължителност на живота при раждане в България е най-ниска в сравнение с останалите европейски страни. Освен тези тенденции, в България към 2022 г. се наблюдава и голяма разлика (от порядъка на 7 години, при 6 години средно за ЕС) в средната продължителност на живота между мъже и жени. Подобно на високата смъртност, ниската средна продължителност на живота в България също представлява важен специфичен за страната демографски фактор.  
Въпреки относително високото ниво на плодовитост спрямо другите европейски страни, стойността му под нивото на заместване и високата смъртност обуславят силно отрицателния естествен прираст на населението за целия период от 1990 г. насам, пише в анализа.
Авторите отбелязват, че като цяло са налице съществени трудности, свързани с проследяването на динамиката на миграцията в Европа. Те са свързани с институционални разлики в административното отчитане на имиграцията и емиграцията за различните държави. В резултат на това, данните за миграцията се характеризират с известни неточности в годините между преброяванията, което налага актуализацията им след всяко ново преброяване. В периода между последните две преброявания, след 2011 г. се наблюдава ново ускорение в нетната емиграция, като тя достига относителни нива, сравними с тези от 1992 г. Този силен темп на изменение на отрицателната нетна миграция се дължи основно на периода 2012-2019 г.  
След 2020 г., за първи път от много години, се наблюдава положителен коефициент на нетна миграция (т.е. имиграцията е по-висока от емиграцията). Това се дължи както на завръщането на много българи по време на пандемията, така и на бежанския поток от Украйна след инвазията на Русия през 2022 г. Не е ясно дали тази тенденция ще се запази в бъдеще, или само отразява специфичните особености на този период, отбелязват авторите на анализа.
Освен броя на населението, важен индикатор за демографското състояние и особено за неговите икономически последствия е възрастовата структура на населението, посочват авторите на анализа. Основният индикатор, описващ възрастовата структура на населението, е т.нар. коефициент на възрастова зависимост. За периода от 1960 г. насам стойността на коефициента за България е около 50. От 2010 г. насам обаче демографският натиск върху населението в трудоспособна възраст се увеличава значително, като към 2023 г. стойността му е над 60. Това нарежда България сред европейските страни с най-неблагоприятна възрастова структура на населението.  
Общият коефициент на възрастова зависимост е съотношението, умножено по 100 на сумата от броя на младите и броя на възрастните хора на възраст, когато и двете групи обикновено са икономически неактивни (т.е. под 15 години и на 65 и повече години), спрямо броя на хората в трудоспособна възраст (т.е. 15-64 години).  
Причините за нарастването на коефициента на зависимост след 2010 г. е бързото застаряване на населението. Последното се дължи на два основни фактора. Първият е високата емиграция в този период, основно на населението в трудоспособна възраст, а вторият е свързан с кохортни ефекти, породени от ниската раждаемост през 90-те години на 20-и век, която води до недостатъчно заместване на възрастно население в трудоспособна възраст. Допълнително влияние оказва и увеличението в средната продължителност на живота в този период. Към края на периода се наблюдава известна стабилизация в структурата на населението, но на по-високо ниво.
Стабилизация или по-плавно нарастване на коефициента на зависимост могат да се очакват и през следващите 10 години при допускане за липса на нови високи нива на емиграция като тези в периода 2012-2019 г. След 2035 г. обаче, при липса на промени в демографските тенденции, към 2050 г. се очаква ново ускорение и силно увеличение на коефициента на възрастова зависимост.  
Авторите на анализа посочват, че застаряването е сериозен средносрочен и дългосрочен риск пред икономиката. Ефектите от нетната миграция, поради трудността от точното отчитане на миграцията, крият основният краткосрочен и средносрочен риск пред демографската перспектива на страната. Ако тенденцията от 2012-2019 г. продължи и през третото десетилетие на 21-ви век, това ще има силно отрицателен ефект върху растежа на БВП, сравним с тези от второто десетилетие на 21-ви век Обратно, при евентуално трайно обръщане на посоката на нетна миграция, е възможен и положителен принос през този канал на въздействие.
В анализа е отчетено, че възможните политики за преодоляване на негативните ефекти могат да бъдат разделени най-общо в две групи. На първо място са тези, които пряко въздействат върху демографията. Такива са например политики, свързани с миграцията, раждаемостта, семейството и здравеопазването. Втората група са т.нар. компенсиращи политики, които въздействат на останалите (недемографски) фактори, влияещи върху икономическия растеж. Това са например политики, насочени към подобряване на заетостта и увеличаване на активността на пазара на труда. Други компенсиращи политики са насочени към повишаване на производителността – например образователни политики, повишаващи качеството на трудовите ресурси и политики, целящи увеличаване на инвестициите и растежа на общата факторна производителност.
Според изследователите политиките, насочени към насърчаване на раждаемостта, са със силно дългосрочен характер по отношение на икономически ефекти. Причината е, че тяхното основно влияние върху икономиката е по линия на промяната в структурата на населението и увеличаването на относителния дял на населението в трудоспособна възраст. Такива промени обаче биха настъпили с хоризонт от десетилетия, а не години.
В анализа е посочено, че могат да бъдат приложени и политики, насочени към миграцията, която е основен краткосрочен и средносрочен демографски риск за България. 
Отчетено е също, че са нужни и здравни политики, защото високата смъртност и ниската средна продължителност на живота се открояват като демографски индикатори с особено силно изразена специфичност за страната. Според авторите на изследването здравните политики са важни директни мерки за преодоляване на тези специфични за страната проблеми. Мерките в тази сфера могат да бъдат групирани в три категории: Подобряване на достъпа до здравни грижи, разширяване на обхвата на услугите на майчино и детско здравеопазване, както и подобряване на организацията на грижите за възрастни хора. Освен това е необходимо да се обмисли по-широка подкрепа за лечение на безплодие, като например въвеждане на безплатни тестове за плодовитост. 

Над 20 доклада, свързани с историята на Казанлък и региона, представят днес в местния Исторически музей (ИМ) „Искра“ учени, краеведи, представители на културни институти и общественици в рамките на 35-ите Краеведски четения, които са неизменна част от културния календар на града в навечерието на Деня на народните будители. Събитието откриха зам.-кметът Сребра Касева, директорът на Общинската библиотека „Искра“ Теодора Георгиева и зам.-директорът на ИМ „Искра“ Радослав Петков. Присъстваха ръководителят на Регионалния академичен център (РАЦ) към Българската академия на науките инж. Владимир Чучумишев, учители, ученици, граждани. 
Краеведите са жарта в историческата наука, каза Радослав Петков. Той напомни, че събитието се организира вече дълги години и изрази надежда то да допринесе за това чрез запазването на знанието за миналото „да избистрим погледа на нашите деца за бъдещето“. 
Теодора Георгиева посочи, че за поредна година инициативата продължава да се надгражда и да привлича нови участници с интересни теми. Тя изказа благодарност към зам.-кмета Сребра Касева и към инж. Владимир Чучумишев и РАЦ – Казанлък за подкрепата в организацията, както и на участниците, които откриват и разработват теми, ценни не само за местната общност, но и за националната история. Георгиева посочи, че съпътстващо четенията събитие е изложбата „Градски метаморфози“ по идеен проект на ученици от Професионалната гимназия „Иван Хаджиенов“.
Сребра Касева поздрави участниците от името на кмета Галина Стоянова. Тя изрази мнението, че четенията трябва с времето да придобиват все по-широка аудитория, защото без да познаваме миналото си, не можем да градим бъдещето си. В Казанлък има хора, които са нашата жива история и които могат да разкажат много нови неща не само за града, а и за региона, посочи тя и подчерта, че историята на Казанлък е нещо, с което всички могат да се гордеят. 
Форумът започна с разработка за нумизматиката в Казанлък и с доклад за историята на първото следосвобожденско предприятие в страната „Арсенал“, което тази година отбелязва 100 години на казанлъшка земя. В рамките на четенията ще бъдат представени още доклади за историята на читалището в Шипка, както и за занаятите в подбалканския град, за къщите в Павел баня, както и за историята на казанлъшкия колодрум и на единствения в страната Музей на фотографията. Включени са и теми, посветени на видни казанлъчани като Стефан Почеков, Иван Хаджиенов и Стефан Дамянов. Посетителите ще имат възможност да научат повече за яхната в Казанлък, рода на композитора Емануил Манолов, освещаването на наскоро изградения войнишки паметник в Ясеново, участието на 56-и пехотен полк в заключителния етап на Първата световна война и други. 
Участие ще вземат историкът д-р Косьо Зарев, юристът Стефан Саранеделчев, директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов, директорът на Общинската библиотека „Искра“ Теодора Георгиева и други. В края на форума участници и публика ще имат възможност да обменят опит и знания в отворена дискусия. 

В МВР са получени общо 512 сигнала за изборни нарушения, от тях 408 са свързани с купуване на гласове в полза на политически партии и коалиции, 21 за неправомерна агитация, 13 за унищожаване на имущество, 3 за корпоративен вот и 67 за други нарушения, свързани с изборния процес, съобщи на брифинг директорът на пресцентъра на МВР Митко Димитров.
Образувани са 110 досъдебни производства, като са задържани 51 души. Издадени са 1450 предупредителни протокола по Закона за МВР.
При спецакция срещу нарушения на изборния процес днес в Бургас са задържани трима души и са образувани три досъдебни производства. Други четирима са задържани за държане и разпространение на наркотици.
В охраната на изборните секции в страната са ангажирани малко над 15 хиляди служители на МВР. Осъществява се постоянна комуникация с ЦИК и другите компетентни институции.
 Издадени са 843 удостоверения, с които граждани ще могат да гласуват на изборите в неделя, като те заместват личните им документи.

В неделя, на предсрочните парламентарни избори, 1370 обвиняеми и подсъдими, които нямат влязла в сила присъда към датата на провеждането на вота, ще могат да упражнят правото си на глас в 26 секции, разкрити в арестите и затворите. Това сочат данните на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). В затворите ще могат да гласуват 765 души, а в арестите – 605.
В София изборните секциите ще са три – в затвора и в арестните помещения на бул. „Г. М. Димитров“ и на ул. „Майор Векилски“.
Според Изборния кодекс, избирателна секция се образува при наличието на не по-малко от десет избиратели. 
В полунощ приключва предизборната кампания за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Утре е определен за ден за размисъл.  

Средният добив при царевицата за зърно в област Добрич е 301,6 кг/дка. Той е най-висок в община Тервел, където земеделците прибират до 415 кг/дка, а най-нисък е в община Балчик – 210 кг/дка. Това показват данни на Министерството на земеделието и храните, предоставени в отговор на въпрос на БТА. В община Генерал Тошево земеделците са прибрали среден добив от слънчогледа 230 кг/дка, като там има и 187 дка пропаднали площи.
Средният добив от културата в община Добричка е 350 кг/дка, в община Добрич земеделците прибират по 330 кг/дка. При земеделските стопани в община Каварна средният добив е 250 кг/дка, в Шабла – 235,4 кг/дка, а в Крушари – по 310,6 кг/дка. Към момента е прибрана реколтата от 732 630 дка, а засетите с царевица полета в област Добрич са 816 350 дка, посочват още от МЗХ.
През миналата стопанска година засетите площи с царевица за зърно са били 970 800 дка, а средният добив е бил 314,1 кг/дка. 
Около 2500 дка от маслодайния слънчоглед са останали за прибиране от земеделските стопани в област Добрич. Засетите площи с културата са 932 850 дка, като са пожънати 930 200 дка. При маслодайния слънчоглед средният добив за областта е 180,1 кг/дка. Най-висок добив са получили стопаните в община Тервел, където прибират по 200 кг/дка. Средният добив от културата в общините Добрич, Балчик и Генерал Тошево е 180 кг/дка. В община Добричка е 185 кг/дка. По 170 кг/дка прибират стопаните в общините Каварна, Крушари и Шабла. 
Миналата стопанска година жътвата на слънчоглед приключи със среден добив за областта от 170,2 кг/дка, като засетите площи са били 844 450 дка. 
Започнала е сеитбата при пшеницата и рапицата за новата стопанска година. Към момента засетите площи с пшеница са 411 480 дка, а с рапица са 67 100 дка. 

Пожар в Белене отне живота на възрастна жена. Тя е на 87 г., съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Плевен.
Сигналът за горяща къща в гр. Белене е постъпил вчера сутринта. Служителите от районната пожарна служба в града са реагирали незабавно. При огледа е намерено тялото на 87-годишната обитателка, което е дадено за аутопсия. Причините за пожара и нанесените материални щети са в процес на установяване.
Тази сутрин е възникнал пожар в пристройка в частен имот в град Койнаре. Предполагаемата причина за инцидента е небрежност при боравене с открит огън. Пожарът е засегнал покривната конструкция на съседния имот, като е запалил цялата къща. Изгорели са покривна конструкция, част от сградите, мебели, техника и домашно имущество. 
През изминалото денонощие пожарникарите в страната са реагирали на128 сигнала за произшествия. Ликвидирани са общо 94 пожара.

Оставен без надзор работещ казан за ракия е предизвикал пожар в новозагорското село Млекарево, съобщиха от пресцентъра на областната полиция в Сливен.
На 24 октомври, около 04:30 часа, е възникнал пожар в постройка, използвана  за варене на ракия, намираща се в селото. Произшествието е ликвидирано от един екип на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ПБЗН)-Нова Загора. Пострадали няма. Унищожени са 20 кубика дърва за огрев и два казана за ракия.
Както БТА съобщи, през първото шестмесечие на 2024 г. дежурните екипи на пожарната служба в област Сливен са гасили 478 пожари.

Българската адвокатура ще продължава да влага все повече усилия, за да бъде независима и насочена към своето европейско развитие. Това посочва председателят на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев в поздравителен адрес по повод 25 октомври – Европейския ден на адвокатите, публикуван на сайта на институцията.
Той отбелязва, че саморегулирането на адвокатската професия е от решаващо значение и гарантира, че адвокатите няма да бъдат обект на натиск от страна на държавата или на когото и да било.
От 2014 година по инициатива на Съвета на адвокатурите в Европа, в който България е активен член, се отбелязва европейският ден на адвокатите. Тази година празникът ще премине под европейския надслов „Независимите адвокати са фактор за по-силна демокрация “, допълва адвокат Дерменджиев.
По повод предстоящия празник пожелавам на всички адвокати здраве и успех, смелост и отговорност, допълва председателят на Висшия адвокатски съвет.

Условията за туризъм в планините са много добри, съобщиха за БТА от Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския Червен кръст (БЧК). Времето е слънчево и тихо. Температурите са между 2° и 6°- 7° в курортите. Съоръженията не работят.
От Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) информираха, че в планините днес ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб и умерен вятър от изток-североизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 15°, на 2000 метра – около 9°.   

Поредната предизборна кампания не даде съществен принос за изборна мобилизация. Това се потвърждава и от декларативната избирателна активност, която възлиза на около 30%, показват данните от изследване на „Екзакта рисърч груп”, съобщиха от агенцията. Оттам отбелязват, че можем да очакваме реална активност в деня на вота различна от заявената в това изследване. Но при сегашните данни очакваният брой избиратели, които ще отидат до урните, е около 2 милиона, като изчисленията се базират на официалните избирателни списъци, добавят експертите.
Настоящото национално изследване на „Екзакта рисърч груп“ е осъществено от 19 до 22 октомври 2024 г. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю “лице в лице”. Максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е +/- 3%. Изследването е реализирано със средства на „Екзакта рисърч груп” като част от изследователската програма на агенцията. 
Категорично намерение да гласуват заявяват по-често избиратели на възраст над 50 г. – половината от тях. В същото време, не повече от една трета от хората на възраст под 40 г. са сигурни, че ще отидат до урните, посочват от „Екзакта рисърч груп”. Висшистите, жителите на градовете областни центрове, както и живеещите в селата по-често заявяват категоричното си намерение да гласуват. Представителите на етническите общности у нас също декларират по-висока увереност, че ще гласуват, отбелязват експертите.
От агенцията коментират, че обществените нагласи са белязани от висока степен на нетолерантност към политическата ситуация в страната, както и към политиците. Изследванията ни от последната година показаха, че все повече българи се определят като отвратени от политиката и политиците у нас, а не просто като политически апатични, отчитат от „Екзакта рисърч груп”.
Електорални нагласи към 22 октомври
Попитани за кандидатите на коя партия/коалиция ще гласуват на предстоящите парламентарни избори на 27 октомври, 26,7% от твърдо решилите да гласуват българи посочват ГЕРБ-СДС, 14,6% – „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), 14,3% – „Възраждане“, 8,1% -„Алианс за права и свободи“ (АПС), 7,5% – „БСП – Обединена левица“, 7,3% – „ДПС – Ново начало“, 6% – „Има такъв народ“ (ИТН), 3,7% – МЕЧ, 2,8% – „Синя България“, 2,7% – „Величие“.
Според данните на „Екзакта“ от това изследване, седем партии намират място в следващия състав на парламента. За участие в 51-ото Народно събрание се състезават и три по-малки формации, които остават под 4-процентовата бариера. Най-близо до четирите процента е партия МЕЧ, посочват от агенцията.
Оттам добавят, че ГЕРБ без съмнение ще победи в предстоящата изборна надпревара. От изследването е видно, че няма обществена група или прослойка, в която ГЕРБ да не получава първи резултат. Предвид оспорваната надпревара за второто място между коалицията ПП-ДБ и „Възраждане“, данните от изследването показват, че „Възраждане“ имат по-голяма подкрепа от ПП-ДБ сред мъжете и сред най-възрастните избиратели, а ПП-ДБ имат по-добри позиции от „Възраждане“ сред младите и образовани българи, както и сред живеещите в по-големите населени места – столицата и градове областни центрове, посочват от „Екзакта“.
Според тях е трудно да се прогнозира как ще приключи в изборния ден надпреварата между АПС и „ДПС – Ново начало“. Може да се коментира обаче, че в хода на кампанията „ДПС – Ново начало“ успя да стопи част от преднината на АПС на Ахмед Доган, добавят от „Екзакта“. „БСП – Обединена левица“ се явява във формат, който цели да обедини левите избиратели. Предстои да установим как ще бъде приета тази формация и ще успее ли да привлече периферен вот, коментират социолозите.
МЕЧ, „Синя България“ и „Величие“ имат електорални дялове, които ги поставят непосредствено след формациите, които с висока вероятност попадат в следващия парламент, посочват от „Екзакта“ и добавят, че МЕЧ и „Синя България“ имат по-твърди електорални ядра отколкото „Величие“. Според данните 91% от бившите избиратели на „Възраждане“ от парламентарния вот през юни т.г. твърдят, че отново ще гласуват за тази партия. ГЕРБ-СДС могат да разчитат на 90% от избирателите си отпреди няколко месеца. БСП са запазили 81% от избирателите си, а ПП-ДБ – 78%. 71% от избирателите на ИТН също заявяват, че отново ще ги подкрепят.
Протестният вот понастоящем най-силно се олицетворява от негласуващите българи, чийто дял расте, посочват от „Екзакта“ и добавят, че няма партиен електорат, който през последните години да не попълва периодично, макар и в различна степен, „армията” на негласуващите у нас. В същото време намаляват хората, които отиват до урните, за да гласуват с опцията „не подкрепям никого”, отчитат експертите.
Управление след изборите
Общо 71% от българите, участвали в настоящото проучване, не вярват, че е възможно след изборите на 27 октомври страната ни да има добро и стабилно управление. Оптимисти са 29% от интервюираните. По-често допускат, че е възможно добро управление избиратели на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ, посочват от „Екзакта“ и добавят, че подобен отговор изразява очаквания техните партии да участват в управлението на страната.
Силно скептични към възможността да има добро и стабилно управление на страната след 27 октомври са избирателите на „Възраждане“ (три четвърти от тях), както и привържениците на МЕЧ и на „Величие“, посочват експертите. Общо 42% от заявяващите категорично намерение да гласуват на 27 октомври, посочват, че е възможно след изборите страната ни да има добро и стабилно управление. Болшинството от твърдо решилите да не гласуват на 27 октомври, отхвърлят възможността у нас да има добро и стабилно управление след изборите, показва още изследването.