Пазителят на бита, културата и традициите на българина в Северозападна България, писателят Георги Костодинов, ще има срещи с монтанските читатели през следващата седмица в Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана, съобщават от културната институция.
На 29 октомври той ще разговаря с ученици в Детския отдел на библиотеката, след това ще се проведе и среща-разговор с други читатели.
Георги Костодинов е роден през 1962 година в Чипровци. Дебютното му издание е през 1998 година. Автор е на книги с поезия за малки и големи, разкази, на пътеводителя „Чипровци – цветето на България“. 
Познанията му и практиката в кухнята са доказвали многократно, че дори и само с няколко продукта можем да приготвим вкусни ястия. Особен акцент в гозбите му заема торлашката кухня. Консултант е в издание на читалището в Чипровци за местни торлашки ястия, поясняват от библиотеката в Монтана.
Част от книгите му са „Приказки от стари времена“, „Детство мое“, „Детска радост“, „Чипровски благинки“, „Закъсняла любов“, „Неизмислени разкази“, „Душата ми е лира тънкострунна“, „Що е турлак, све е юнак“,„Турлашка кухня – гозби в рими“, а наскоро излезе и последната му стихосбирка, озаглавена „Тя е моя стих“ , допълват още от РБ Гео Милев в Монтана.

Книгата „Какво ни питат великите философи“ от Лешек Колаковски ще има представяне на 30 октомври в Полския институт в София, съобщават организаторите.
Събитието ще е с участието на философа и журналист Тони Николов, преводачката Правда Спасова и издателката и редактор на книгата Тодорка Минева.
„През 90-те години на предходния век Лешек Колаковски чете лекции по философия по полската телевизия, които се радват на такава гледаемост, с каквато могат да се похвалят малко развлекателни програми. През 2008 година краковското издателство „Знак“ публикува три цикъла от тях под заглавието „Какво ни питат великите философи“ в самостоятелно книжно тяло“, разказват от Полския институт.
Всяка от лекциите се фокусира върху идеи на философи като Сократ, Платон, Аристотел, Августин, Тома Аквински, Майстер Екхарт, Декарт, Паскал, Лайбниц, Хюм, Кант, Киркегор, Ницше, Хусерл, Хайдегер и други. Те повдигат въпроси за доброто, за това дали моралните принципи са произволни, за това дали е възможно човек да вярва в Бог и в същото време да твърди, че не знае нищо за него.
Лешек Колаковски (1927 – 2009) е полски философ и историк на философията, дългогодишен преподавател във Варшавския университет, а след 1970 година – в Оксфордския университет и Йейлския университет. На български език са преведени книгите му: „Политиката и дяволът“ (1994), „Метафизичният ужас“ (1996), „Религията, или Ако няма Бог“ (1996), „Основни направления на марксизма“ (2006), „Моите правилни възгледи за всичко“ (2013).
/ ГН

Община Пазарджик засажда 120 дървета по три улици и продължава с озеленяването на града, съобщават от общинската администрация.
Вече са засадени 42 фиданки червенолистна слива. Засаждането на нови дръвчета не е просто естетически избор, а важна стъпка към подобряване на градската среда, коментира кметът на общината Петър Куленски, цитиран от пресцентъра на администрацията.
Дърветата играят ключова роля в подобряването на въздуха и осигуряването на сянка, като по този начин регулират високите летни температури. Изборът на червенолистната слива е напълно съобразен с градските условия в Пазарджик. Видът е особено подходящ за градски условия, понасяйки прах, автомобилни емисии и други замърсители. Тя е устойчива на болести и вредители, а кореновата ѝ система не представлява заплаха за инфраструктурата, като тротоари и подземни инсталации. Дървото достига среден размер (около 6-9 метра), което го прави идеално за засаждане по тротоари и булеварди, обясни още Куленски.
Община Пазарджик планира и поетапна подмяна на дървета, които са изгнили поради липса на поддръжка през годините. 
Както БТА писа Общината изгражда и нови поливни системи, за поддръжка на зелените площи.

Няма напрежение сред лекарите в „Югозападна болница“. Това каза за БТА управителят на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) д-р Илия Тонев по повод обявеното от Национален синдикат „Защита“, че медиците готвят гражданско неподчинение и блокада на българо-гръцката граница заради неактуализирани повече от три години трудови възнаграждения.
Тонев обяви, че е постигнато почти пълно съгласие по текстовете на колективния трудов договор с медицинския персонал, който трябва да бъде сключен утре. Управителят заяви, че е постигната договорка за 15 процентно увеличение на възнагражденията на целия медицински персонал. Увеличен ще бъде и размерът на възнаграждението за нощен труд, добави той. 
„Крайно съм изненадан защо се създава такова впечатление в медиите и в общественото пространство, че има напрежение. Напротив. Между ръководството на болницата и трите синдиката, които са представени в „Югозападна Болница“, текат нормални преговори за подготовка и подписване на колективен трудов договор, като почти по всички теми, които биха били спорни и представляват интерес за персонала е постигнато съгласие между страните“, заяви управителят. 
Според него ситуацията в болницата не се е променила и тя функционира нормално. Д-р Тонев каза също, че не намира никакви причини за протестни действия от страна на медицинския персонал. 
 
 

Жена ще трябва да възстанови недобросъвестно получени пенсии на съпруга ѝ след смъртта му в размер на 56 745,55 лв. Това е решил Административният съд в Кюстендил, след жалба срещу решение на териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в Кюстендил, с което е постановено възстановяването на недобросъвестно получената пенсия. Решението е обявено на страницата на съда.
Правото на пенсия е лично и ненаследимо. Жалбоподателката е била задължена да съобщи на НОИ факти и обстоятелства, имащи значение за спиране на пенсията, а именно обстоятелството, че мъжът е безследно изчезнал и е обявен за издирване, а впоследствие – за починал, пише в решението на съда. 

Новопостроена покрита детска площадка бе открита днес във врачанския квартал „Младост“. Лентата прерязаха служебният министър на образованието и науката Галин Цоков, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, кметът на Враца Калин Каменов и представителят на строителя Александър Михов.
Съоръжението е иновативно, подобно няма в страната и може да се ползва по всяко време на годината, дори в дъжд и сняг, предлага възможности за спорт и отдих, достъпна среда за хора с увреждания, обясниха от Община Враца. Паркът около площадката разполага с видеонаблюдение, поливна система за растенията и места за отдих. Вложените средства в целия комплекс са на стойност малко над 726 хил.лв.
„Щастлив съм, че една моя мечта, която видях при едно мое посещение преди години в Италия, се превърна в реалност“, обяви при откриването Калин Каменов, допълвайки, че се надява съоръжението да бъде пазено. По думите му общината планува изграждането в съседство и на специален парк за кучета.

Полярният изследовател проф. Христо Пимпирев, писателката Иглика Трифонова, гл. старшина Анна Стоянова – курсант във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и Елка Василева – участничка в антарктически експедиции, представиха  пред ученици книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ в Шумен в Народно читалище „Добри Войников – 1856“. Трифонова е автор на биографичната книга за полярния изследовател проф.Пимпирев.
Проф. Пимпирев каза, че първите стъпки на България в Антарктида освен от София, са тръгнали и от Шумен. Той припомни, че в Шумен е създадено дружество Антарктида – Шумен, което е изпратило полярници със съветската тогава антарктическа експедиция. „Ние от София, заедно с полярниците от Шумен, проправихме пъртината към ледения континент“, добави проф. Пимпирев.
Той каза, че на Антарктида има връх, носещ името Шумен. „Той се намира в планината Тангра, не е много висок, но е много красив. Така че Шумен, освен че е град в Североизточна България, той е и на картата на Антарктида“, заяви полярният изследовател.
Той подчерта, че сега заедно с англичани, американци, испанци, португалци, българите покоряват континента Антарктида. При първите полярни експедиции не са включвани жени, но в българските от 90-те години на XX век винаги е имало жени, изтъкна проф. Пимпирев.
Изследователят изложи и предимствата, които носи на България изследването на Антарктида и отговори на въпроси на присъстващите в залата на шуменското читалище.
Гл. старшина Анна Стоянова, курсант във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и участник в полярна експедиция, поясни пред публиката, че е шуменка, че е завършила Профилираната природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“ и благодарение на обучението си във Военноморското училище е стигнала до Антарктида. Тя определи като невероятна възможността да се запознае с професионалистите при експедиция до Антарктида. „За мен това е голяма възможност. Беше мечта и сега знам, че всичко е възможно“, добави тя и посъветва присъстващите ученици да изберат да учат във Военноморското училище.
Елка Василева, кормчия на лодки в полярни експедиции, разказа пред публиката, че баща ѝ е бил драматург на шуменския театър, че първите месеци от живота си е прекарала в Шумен, но сега за първи път в съзнателния си живот е в този град. Тя подчерта, че има артистично образование, но тава не е пречка пред това да допринася за живота и работата на българската станция на Антарктида. „Абсолютно никакво значение няма дали си мъж, жена, на колко години си. Всички сме един екип на Антарктида“, каза тя. Базата се разраства, трябват все повече хора, допълни Василева.
Иглика Трифонова, автор на книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ и участник в антарктически експедиции, отбеляза, че изданието представя първия „романтически“ период на изследване на Антарктида. Тя каза, че е интервюирала проф. Пимпирев на Антарктида, по време на път, на кораба „Св. Св. Кирил и Методий“ и по летища.
„Проф. Пимпирев е пионерът, историческата фигура. Много малко хора са направили от личната си мечта държавна политика. Точно заради това в продължение на доста години съм го следвала с фотоапарат и с диктофон в ръка. С идеята, че това, което той е преживял със своите съмишленици, трябва да се запази“, поясни Трифонова.
По-късно в Шумен е организирано още едно представяне на книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“, в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“.
В интервю за БТА преди гостуването си в Шумен проф. Пимпирев каза, че Антарктида го е спечелила от първия път с чистота и с любовта на хората, които са там и си помагат.
Проф. Христо Пимпирев е най-известният български полярен учен и пътешественик, ръководител на 32 български антарктически експедиции, учредител и председател на Българския антарктически институт, директор на Националния център за полярни изследвания. Включен е в световната класация на стоте най-изявени полярни изследователи на Земята.

Изложбата „Поколение Ботокс“ ще бъде представена в столичната галерия „Риволи“. Експозицията ще бъде открита на 31 октомври, а неин автор е артистът 0xec6d0, съобщават домакините на събитието. 
„Имаме удоволствието да ви представим творбите на 0xec6d0, които надхвърлят границите на традиционното и навлизат в сферата на уличното изкуство. Талантливият артист съчетава свръхмодерното с реалното в един уникален стил, който отразява съвременните тенденции и възможностите на стрийт пространството. Изложбата развива идеята за мистерия и кодирано послание“, казват от екипа.
По думите на организаторите на изложбата, вдъхновен от френската класика и модернизъм, 0xec6do използва ярки тонове, за да създаде произведения, които са не само визуално зашеметяващи, но и носят дълбок социален и философски подтекст. „Със своята работа, той ни кани да разгледаме света по нов начин – през призмата на неговата идентичност и като диалог между миналото и бъдещето, между традицията и иновацията. Изложбата ни дава възможност да се замислим за ролята на изкуството и за това как уличният стил може да преосмисли и обогати нашето възприятие за автентичност и новаторство“, отбелязват те.
Както БТА писа, галерия „Риволи“ бе открита през септември с изложба на 20 съвременни художници и скулптури от света. Първата експозиция в новото пространство бе озаглавена „Началото“.

Основният ремонт на хангара на летище Бършен в Сливен, който започна през юли, е към приключване. За това информираха кмета Стефан Радев от системата за спешна помощ по въздух „Bulgaria Heli Med Service“ (HEMS), съобщиха от общинската администрация. 
Покривът на сградата вече е ремонтиран. Хангарът е измазан отвън и отвътре. Положена е нова настилка на пода, отговаряща на всички изисквания. В момента се извършва чертане на хеликоптерната площадка и се работи по електрическата инсталация. Има още довършителни дейности по вратите, както и включване към водопреносната мрежа. 
Сградата ще се използва до построяването на нова база, която ще се намира на метри от ремонтирания хангар.
От HEMS потвърдиха информацията, че доставянето на втория хеликоптер за страната, който ще  бъде позициониран на сливенското летище Бършен, ще се забави. Вместо през първоначално обявения месец ноември, се очаква машината да пристигне в началото на следващата година, се казва още в съобщението.
Както БТА съобщи, ремонтът започна през юли, т.г. Базата ще обслужва източната част на страната.
 

България ще предостави 50 000 евро хуманитарна помощ за УНИЦЕФ в Ливан, каза заместник-министърът на външните работи Мария Ангелиева. Тя участва в Международна конференция в подкрепа на народа и суверенитета на Ливан, която се провежда по инициатива на президента на Франция Еманюел Макрон, съобщиха от Министерството на външните работи (МВнР). 
„България е готова да участва в международните инициативи в помощ на народа на Ливан. В тази връзка предприехме спешни мерки за предоставяне на хуманитарна помощ за УНИЦЕФ в Ливан в размер на 50 000 евро“, посочи заместник-министър Ангелиева.
В своето изказване Ангелиева призова за прилагане на Резолюция 1701, както и подкрепи дипломатическите усилия на Франция и САЩ за спиране на огъня между Израел и Хизбула. Подчерта необходимостта от справяне с хуманитарната криза и подпомагане на вътрешно разселените лица, както и спешното предоставяне на хуманитарен достъп. 
Целта на конференцията бе да допринесе към усилията за намиране на дипломатическо решение на кризата с цел безопасното завръщане на разселените лица, да се мобилизира международната общност за посрещане на нуждите на ливанския народ и да се заяви солидарност и подкрепа за суверенитета на Ливан, посочват от МВнР. В нея участие на високо равнище взеха представители на голям брой държави и международни организации, сред които държавите членки на ЕС, на Г20, държави от региона, ООН, Световна банка и други.
Резолюция 1701 сложи край на войната между Израел и „Хизбула“ през 2006 г. и оттогава е рамката, регулираща динамиката в областта на сигурността по ливанско-израелската граница, посочиха от в. „Гардиън“.
По изчисления на ООН Ливан в момента спешно се нуждае от хуманитарна помощ в размер на 400 млн. евро.