Преди 93 години на днешната дата един от най-известните мафиоти – Ал Капоне, е осъден на 11 години затвор, но не за престъпната си дейност, а за неплащане на данъци. Капоне доминира организираната престъпност в Чикаго от 1925 до 1931 г., пише в „Енциклопедия Британика“. Известен е с прякора „Белязания“, който получава, след като едната му буза е нарязана от бандит на име Франк Галучио заради груб коментар за сестра му, направен от Капоне. 
Ал Капоне е роден  на 17 януари 1899 г., в Бруклин, Ню Йорк, и е четвъртото от девет деца на италиански имигранти в САЩ. Посещава училище, което напуска на 14 години, след като удря учител. Става член на банда на Джони Торио, който се превръща в негов наставник за цял живот и към когото се присъединява по-късно и в Чикаго. Забраната за алкохол в САЩ през 1920  г. създава доходоносен пазар и Капоне бързо разширява операциите си в контрабандата, хазарта и проституцията. След като Торио се оттегля през 1925 г., Капоне става „царят на престъпността“ в Чикаго, натрупвайки значително богатство и влияние. Богатството му през 1927 г. се оценява на близо 100 милиона долара. За да разшири територията си, елиминира съперниците си. Най-известен е случаят на Свети Валентин 1929 г., когато  в гараж са убити седем членове на бандата на Бъгс Моран. 
През октомври 1931 г. Капоне е признат за виновен за неплащане на данъци и осъден на 11 години затвор и 50 000 долара глоба. Той влиза в затвора в Атланта през май 1932 г., но е преместен в новия затвор „Алкатрас“ през август 1934 г. През ноември 1939 г., след общото влошаване на здравето му вследствие на сифилис, той е освободен и влиза в болница в Балтимор. По-късно се оттегля в имението си във Флорида, където умира през 1947 г. 
В архивите на БТА от 1931 г. е запазена кратка информация за присъдата на Ал Капоне: 
Чикаго, 24 октомври 1931 г. /Ройтер/ Прочутият главатар на разбойническа банда Ал Капоне бе осъден на 11 години затвор и 50 000 долара глоба. Той бе обвинен на 18 октомври за неплащане на данъка върху дохода.
Интересът към известния гангстер продължава да е жив и години след смъртта му. През 1999 г. в международната емисия на БТА може да се прочете материал, свързан със 100-годишнината от раждането на прочутия мафиот:
На 17 януари Ал Капоне щеше да навърши 100 години
Ню Йорк, 13 януари 1999 г./Хелмут Ретер от ДПА/ Дълго преди да бъде провъзгласен официално за враг номер едно на Америка, Ал Капоне непрекъснато повтаряше и на приятели и на врагове:  „Аз съм номер едно.“       
Неговите приятели и врагове бяха, подобно на него, в по-голямата си част гангстери, дори да са имали собствени бакалници, компании за автомобилен превоз, дори да са били полицаи или да са заемали изборни политически длъжности.
Ал Капоне успя да се издигне въпреки свръхскромния си произход и да се превърне в супербос на мафията, като в повечето случаи контролираше цялата мафия. „Полицията е моя“, каза той веднъж. На 17 януари тази година той щеше да навърши 100 години, ако не беше починал преди повече от 50 години от сифилис. Тази  венерическа болест го погуби, въпреки че беше успял да си набави новия чудодеен пеницилин: това не беше никак лесно непосредствено след Втората световна война. Но беше твърде късно.В продължение на десетилетия този дребен, набит човек използваше армия от около 1000 тежковъоръжени бандити, бомбаджии и убийци за изпълнение на целите си. Най-успешната му акция беше т. нар. клане от 14 февруари 1929 г., деня на Св. Валентин. Режисьорът Били Уайлдър пресъздава тази сцена във филма си „Някои го обичат горещо“. Седем мъже спокойно играят карти в гараж. Изведнъж пред тях спира кола, от нея изкачат няколко души, въоръжени с картечници и покосяват картоиграчите. Истинска екзекуция.
Тази акция /Капоне, разбира се, си има алиби и никога не е бил съден за убийствата/ беше кулминационната точка на престъпната му кариера: тогава властта в Чикаго фактически преминава в негови ръце. Същевременно обаче клането в деня на Св. Валентин беше началото и на неговия упадък. Две години по-късно той се озова в затвора. И когато през 1947 г. почина, дните на славата му бяха отдавна отминали.
Ако си беше плащал данъците, той без съмнение щеше да изживее целия си живот като свободен човек. Хилядите обвинения срещу него, повечето от които бяха свързани с търговията с алкохол по време на сухия режим, така и не доведоха до завеждането на съдебно дело. Провалът му заради неплащане на данъци беше истинска ирония на съдбата, защото Капоне, син на италиански имигранти в Ню Йорк, никога не е имал никакво намерение да плаща данъци. Той предпочиташе да финансира корумпираните политици, между които кмета на Чикаго „Биг Бил“ Томпсън.
За пръв път Капоне се прочува в началото на 20-те години като дясната ръка на бандитския шеф Джони Торио, а по-късно, като негов наследник. През 1919 г. сухият режим доведе до забрана на производството и продажбата на алкохол в САЩ. Но поради огромното търсене незаконната търговия с алкохол беше безкрайно доходно предприятие. Капоне и неговата гангстерска организация контролираха не само Чикаго, но имаха влияние и в Ню Йорк. Същевременно обаче той се беше превърнал в истинска знаменитост. Даваше интервюта на вестници и се представяше за филантроп, който организира кухни за раздаване на безплатна храна на бедни. Създал си беше репутацията на почтен бизнесмен и на човек, който държи на семейството.
Властите нееднократно се опитваха да го арестуват за ред престъпления – убийство, изнудване, подкупи и контрабанда с алкохол, но така и не успяха да го заловят на местопрестъплението. Както писа в мемоарите си тогавашният президент Хърбърт Хувър, най-големият парадокс е, че човекът, който организира стотици убийства и лично е участвал в някои от тях, е могъл да бъде наказан само защото не си е плащал данъците върху парите, спечелени от тези убийства.
Името на Ал Капоне все още е известно в САЩ, не на последно място заради безбройните филми и романи, които се основават на легендата за него.  
Имотите и вещите на Ал Капоне се обявяват на търгове  години по-късно, като името на стария им собственик е все още акцент в информациите, въпреки новите притежатели, които са реалните продавачи на имуществото: 
Продава се на търг имение на Ал Капоне в Уисконсин
Вашингтон, 20 септември 2009  /БТА/ Имение на известния чикагски гангстер от началото на миналия век Ал Капоне в щата Уисконсин ще бъде продадено на търг в началото на октомври, съобщи Асошиейтед прес.
Началната цена на къщата с постройки за прислуга, две наблюдателни кули, бар, ресторант и 165 хектара земя близо до Къдъри, на 225 км североизточно от Минеаполис, е 2,6 милиона долара. Търгът ще се състои в сградата на съда в град Хейуърд, окръг Сойър. Към имението вече са проявили интерес няколко купувачи.
Имението е предложено за продан от банката кредитор на собственика, който го е купил още през 50-те години. Капоне го е притежавал във времето на сухия режим и както се говори, там са били докарвани със самолети от Канада пратки с уиски, което после товарели на камиони за Чикаго.    
Доскоро имението беше туристическа атракция, посочва АП. 
***
Лос Анджелис, 24 август 2021 /БТА/ Огнестрелни оръжия, принадлежали на Ал Капоне – един от най-известните гангстери в света, ще бъдат предложени на предстоящ търг в Калифорния от неговите наследници, предаде Франс прес.
Сред 174-те лота, за които ще могат да наддават участниците в търга, са любимият пистолет „Колт” калибър 45 на Капоне, семейни снимки, писмо, написано до сина му от килията му в „Алкатрас“, леглото, което е споделял със съпругата си в луксозната им вила във Флорида.
Колекцията, която ще бъде пусната в продажба на 8 октомври в Сакраменто от тръжна къща „Уидърълс“, е от наследството, оставено през 1947 г. от Ал Капоне на вдовицата му Мей Капоне, която я завещава на единствения им син Сони.Ал Капоне, наричат също „Белязаният“, е един от най-страховитите мафиотски босове по времето на Сухия режим в САЩ, когато всяко производство или продажба на алкохол е официално забранено.
Въпреки че цялата полиция по петите му – включително известният Елиът Нес, ръководител на прочутия екип, наречен „Недосегаемите“ – Ал Капоне никога не е съден за насилствените си престъпления. Вместо това гангстерът е осъден на 11 години затвор за укриване на данъци. Първоначално Капоне излежава присъдата в затвор в Атланта, където е третиран повече като гост. Впоследствие той е прехвърлен в „Алкатрас“, където отношението към него е сурово, колкото и към останалите затворници.
От аукционна къща „Уидърълс“ очакват любимият пистолет на Ал Капоне да бъде продаден за сума от порядъка на 150 000 долара. Предварителната оценка на друг от пистолетите на гангстера е между 30 000 и 60 000 долара. Партидите включват и джобен часовник „Патек Филип“ от платина и диаманти, както и други лъскави бижута с инициалите на Ал Капоне. Настоящите собственици на тези артикули са внучките на гангстера, Даян и Барбара Капоне.
През миналата година имението, в което е починал Ал Капоне, е разрушено: 
Имението на Ал Капоне беше разрушено въпреки опитите за спасяването му
Маями Бийч, Флорида, 18 август 2023 г. /БТА/ Вековно имение в Маями бийч, Флорида – последната резиденция на гангстера Ал Капоне, беше разрушено въпреки усилията на местна организация да го спаси, предаде ДПА.
Къщата на „Палм авеню“ 93 беше съборена миналата седмица. Така беше попарена надеждата на онези, които настояваха за спасяването й, откакто през 2021 г. станаха известни плановете за събарянето й.
Близо 26 000 души бяха подписали онлайн петиция за запазването на имението.
„Това, в което вярваме, е, че трябва да помним нашата история, независимо дали става въпрос за добрите или лошите й страни“, каза Даниел Хиралдо, изпълнителен директор на местна организация за опазване на облика на Маями. 
Чикагският престъпен бос Ал Капоне купува имота с площ 30 000 квадратни метра за 40 000 долара през 1928 г., шест години след построяването му. Той често го посещава и организира пищни партита по време на Сухия режим. 
След като прекарва по-голямата част от 30-те години на миналия век във федерален затвор, Ал Капоне се завръща в дома си, където прекарва последните си години до смъртта си през 1947 г.
Имотът, който сменя собствениците си няколко пъти, след като съпругата на гангстера го продава през 1952 г., се състои от основна къща, къща за гости и къща с басейн. 
Това е едно от първите имения, построени на изкуствения остров Палм айлънд, който понастоящем е обител на богаташи. 
Миналата седмица са били разрушени основната къща и къщата за гости, казва Сиралдо. Съдбата на имението стана почти сигурна в края на миналата година, когато собственикът на имота – живеещото в съседство семейство Кларамонте, поиска разрешение за събаряне от управата на Маями бийч. Градът издаде разрешението на 20 юли.
Перспективите за спасяване на имението помръкнаха, след като миналото лято бяха направени промени в местните закони, касаещи събарянето на определени къщи. 
Последната дума имаше градската комисия. Някои от членовете й поставиха под въпрос историческата стойност на имота. Други изразиха безпокойство, че по някакъв начин ще бъде честван известен мафиот, наричан навремето „Обществен враг номер 1“. Напомнено беше също, че по онова време местните жители не са били във възторг от присъствието на Ал Капоне в града. 
Сега, когато по-голямата част от обекта е превърната в купчина отломки, остава неясно какво ще последва.
Когато имотът е обявен за продажба от настоящите си собственици, не е споменато, че някога в него е живял скандалният мафиотски бос. Вместо това в обявата е изтъкнат „шанс да бъде построено мечтаното крайбрежно имение в рая на Маями бийч“.

Общинските съветници в Несебър ще се съберат на редовно заседание, а в проекта за дневен ред са включени девет точки. Това сочи публикувана на сайта на Общинския съвет (ОбС) покана.
Заседанието е насрочено за 11:00 часа, в заседателна зала „Мелас“.
Съветниците ще разгледат проект за изменение и допълнение на наредба за определяне размера на местните данъци, както и изменение и допълнение на наредба за условията и реда за осъществяване на специална закрила на деца с изявени дарби от община Несебър.
Внесена за разглеждане е и докладна записка относно актуализация на капиталовата програма на община Несебър за тази година.
Одобряване на бюджетната прогноза за местни дейности на общината за периода 2026-2028 г. е петата точка от дневния ред.
Съветниците ще дискутират и предложение на председателя на ОбС Върбан Кръстев относно отпускане на допълнителна финансова субсидия на местни спортни клубове. Съветниците трябва да гласуват и отпускане на бюджетни средства за нуждите на Ловно-рибарско дружество „Несебър“.

Един човек загина, а друг е с опасност за живота, след скок с парашут от балон с горещ въздух в Софийска област, между ботевградските села Литаково и Новачене.
Сигналът за инцидента е постъпил около 9:12 минути. Според първоначалната информация е ставало въпрос за трима пострадали парашутисти, съобщиха от пресцентъра на МВР. Впоследствие стана известно, че претърпелите произшествие са двама души, единият е загинал на място.
Другият пострадал парашутист – на 37 години, е настанен в столичната болница „Св. Анна“ с опасност за живота. Пациентът има травми на лумбални прешлени и е настанен в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на болницата, съобщиха от лечебното заведение.
Парашутистите са цивилни. Скочили са от балон, в който са били общо четирима души, сред които собственикът и един делтапланерист, казаха от МВР и допълниха, че времето е било мъгливо.
Окръжната прокуратура в София е образувала досъдебно производство във връзка с инцидента, съобщи за БТА окръжният прокурор на София Наталия Николова. То е за престъпление по чл. 123 от Наказателния кодекс – причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност.
Собственикът на балона, от който скочиха парашутистите край Ботевград, е задържан за срок до 24 часа, съобщиха за БТА от пресцентъра на МВР. Съпричастността му към инцидента предстои да бъде изяснена.
Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ Анелия Маринова каза, че балонът няма никакви документи и е без регистрация, няма летателна годност и пилотът не е лицензиран.
Балонът е собственост на физическо лице, уточни Маринова. По думите ѝ са получавани сигнали за този човек, правени са и инспекции, като последната е била преди две седмици, а на 13 октомври е съставен констативен протокол за установяване на административно нарушение.
Маринова коментира, че разрешение за подобен полет не е необходимо. Тя добави, че балонът трябва да има всички необходими документи и пилотът да бъде лицензиран. 
Глобата, която се налага за използване на балон без летателна годност, е от три хиляди лева до 10 хил. лева. Същата е и санкцията за пилота, който не е лицензиран да изпълнява подобни полети. 
„В страната има регистрирани само 11 балона, от които четири са с летателна годност“, каза Маринова.
Тя допълни, че няма изрични забрани парашутисти да скачат от балон.
Често сме виждали балона, каза кметът на Литаково Пешо Петков. Той допълни, че тази сутрин е имало мъгла и не е било подходящо за такива полети. Петков каза, че балонът е на човек от Трудовец. Доста често го пуска тук, добави кметът и обясни, че не са виждали да скачат хора от него. Друг път не е имало такива инциденти, каза Петков.
 

Георги Господинов получи френския Орден за изкуство и литература, степен кавалер. Церемонията се състоя тази вечер в резиденцията на френското посолство, в София.
Почетното отличие се дава от Министерството на културата на Франция. Днес ще почетем литературния талант на Георги Господинов, каза посланикът на Франция в София Жоел Мейер. По думите му решението на френския министър на културата орденът да бъде връчен на българския писател, е не само заради неговия „огромен литературен гений“, но и защото всички произведения на Господинов се отличават с дълбок хуманизъм. „Те разпространяват ценности, които са съвременни, общочовешки и европейски. успяват да ни напомнят за тези ценности в един свят, в който ние понякога ги забравяме“, отбеляза Мейер.
Той представи подробно творческия път на Георги Господинов. „Вие сте значим автор, не само в българската литература от началото на 21 век, но и в европейската литература, за което свидетелстват множеството международни награди, които сте получили“, каза посланикът. 
Посетих Франция за първи път през 2000 г., но вече я бях съчинил в себе си от „Парижката Света Богородица“ от Юго, от „Тримата мускетари“, от Рембо, Верлен, по-късно Гийом Аполинер, Жак Превер, Ромен Гари, каза Господинов. „Франция е страната, която прие неочаквано възторжено първия ми роман „Естествен роман“. Беше преди 22 години. Аз бях абсолютно неизвестно име за френската и за която и да е чужда публика. Най-хубавите отзиви получих тъкмо от френската преса“, отбеляза писателят.
Разказа, че никога няма да забрави отзива за „Физика на тъгата“ от френския философ Жан-Люк Нанси (1940-2021). „Той написа най-човешката, най-топла и възторжена рецензия не просто за „Физика на тъгата“. Това беше предсказание, че нещо много хубаво, ново и различно се задава откъм българската литература и скоро ще усетим неговия полъх. Мисля, че той ще се окаже прав поради всички нови български автори, които сега излизат и ще излязат на френски“, каза Георги Господинов.
„Отношението към Георги Господинов може да се види навсякъде, където го срещнат хората по улицата в България. Аз обаче съм виждал и опашките в Германия, и във Великобритания, от хора, които искат да си купят негова книга или пък да вземат автограф от него. Френският орден за изкуство и литература показва още веднъж и отношението на Франция към него“, каза служебният министър на културата Найден Тодоров. „Ние спокойно можем да кажем, че Георги Господинов е българин, но той не е български писател, а писател на човечеството“, посочи той.
Бих казала, че един от най-големите приноси на Георги Господинов е, че благодарение на него, българската литература, за която се боря във Франция чрез своите преводи от 40 години, най-после получи своето напълно заслужено място в голямата република на литературите, каза българистката и преводач Мари Врина-Николов. На церемонията присъстваха близки, приятели и колеги на Господниов – артисти,, режисьори, преводачи, литературни специалисти.
Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 година в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор е по нова българска литература в Института за литература при БАН. Сред наградите, с които е отличен, са „Аскеер“ през 2010 година, „Български роман на годината“ през 2013 година, „Стоян Михайловски“ през 2015 година, „Христо Г. Данов“ през 2023 г. Автор е на книги с поезия и проза, сред които „Лапидариум“, „Черешата на един народ“, „Писма до Гаустин“, „И други истории“, издадена на френски през 2003 г., „В пукнатините на канона“, сборникът с разкази „Избрани истории“, „Невидимите кризи“, „Всички наши тела. Свръхкратки истории“. Съставител е на сборника „Аз живях социализма” и „Инвентарна книга на социализма”. Има четири романа – „Естествен роман“, „Физика на тъгата“, „Времеубежище“ и „Градинарят и смъртта“. През май 2023 г. Господинов и Анджела Родел бяха отличени с международната награда „Букър“ за английското издание на „Времеубежище“.

Ето какви прояви имаха днес кандидатите за народни представители в 12-и Многомандатен избирателен район (МИР) – Монтана, представени по реда на изтеглените от Централната избирателна комисия номера в бюлетините за гласуване на предстоящите избори на 27 октомври: 
Подемът на “Възраждане” се дължи на нашите последователни действия, заяви Петър Петров, цитиран в съобщение от партията.
Върви вяла предизборна кампания, в която малко се чуват посланията, заяви лидерът на „Български възход“ Стефан Янев, съобщиха от местната структура на партията.
Нито един българин не трябва да се чувства изоставен и нито една област не трябва да бъде забравена, заяви Атанас Зафиров, цитиран от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“. 
БТА осигурява равнопоставено отразяване на предизборните кампании на всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции и инициативни комитети. Редът и условията за това може да видите тук.
До този момент останалите политически сили, регистрирани за предстоящите на 27 октомври парламентарни избори, не са подали информация до БТА за активността на техните кандидати.

Изказване на новия треньор на Спартак 1918 Варна Николай Киров след срещата от 13-ия кръг на efbet Лигата между варненския тим и Локомотив Пловдив, завършила 1:0 за домакините.
Николай Киров (треньор на Спартак 1918 Варна, дебют начело на отбора) – „Благодаря първо за поздравленията. Беше важно да се види промяна в сравнение с предния двубой. Мисля, че тя се видя откъм агресия, откъм концентрация, откъм самочувствие. Беше важно да накараме футболистите през тези два дни да имат именно такава реакция – в положителен план.
Самият двубой показа, че сме съумели да го направим това нещо. Създадохме през втората част две чисти ситуации и най-нормалното нещо бе да отбележим. Дайте да говорим за положителните неща в играта. Винаги и в един двубой, и в един състав има както положителни, така и отрицателни неща. Но ние в момента трябва да се концентрираме върху положителните, защото добрата емоция е много важна в такъв момент, за да може да запазим добрия старт и добрия точков актив, който набра дотук съставът. 
Да, такъв беше двубоят – разкъсан, и аз на състезателите на полувреме това им казах – в такива двубои, който е по-малко изнервен и повече концентриран, защото знаех, че ще има малко ситуации, той ще спечели двубоя. От самата първа минута започнаха тези нерви, има и такива двубои, в които те са водещи в мача. Въпросът беше ние да запазим спокойствието и в последните минути да имаме търпението да разиграем топката, докато противникът освободи някои от неговите флангове, защото при тази сгъстена обстановка трудно може да се случи нещо през центъра. Изчакахме си момента и закономерно отбелязахме гол.
Не мога в момента да правя генерални изводи. Важното е да можем да използваме пълния потенциал на отбора. Лошото е, че имаме контузен човек, който излезе на полувремето. Имаме и наказание днес. Виктор Митев игра в ситуация, в която не беше 100 процента готов. В момента трябва да се концентрираме да възстановим играчите по най-бързия начин, защото другата седмица ни предстои двубой от Купата на България, който двубой е много важно да съумеем да спечелим, защото това е турнир, който може да даде много както на състезателите на отбора, така и на клуба. Трябва да подходим по най-сериозния начин към него. 
В момента използваме хората, които са били преди мен като щаб, плюс имаме нов човек, първи мой помощник, който беше днес и на скамейката. Ще се правят в движение нещата, тъй като моментът е доста труден за оформянето на щаб. Вече има прикрепен нов човек към щаба, за да може да се оформи най-добрият екип, който да помага на състезателите. Идвам във Варна с абсолютно положително настроение. 
Нормално е да има доста сериозни амбиции, тъй като се вижда, че е сглобен един доста боеспособен състав, който има вече изграден стил и начин на поведение, което от спортно-техническа гледна точка е доста добре за всеки един треньор. Страхотна база, страхотни привърженици, въобще неща от спортно-технически план, които са изключително важни, когато един треньор иска да постига успехи“.

В почти всичките си книги разказвам за Родопа планина, каза във Враца писателят Светозар Казанджиев, който представи тази вечер романа си „Съдба“. Той е определен за роман на годината за 2022 г. от Съюза на българските писатели. „Идвам от един край, където най-силно пее сърцето на България – Родопите. Тази магична планина освен, че пее, в нея и най-силно тупка сърцето на България. Почти всичките ми 23 книги са посветени на Родопите, за мен това е божествена земя, погалена от Бог“, каза за БТА Казанджиев.
По думите му в „Съдба“ читателите ще прочетат отново за Родопа, но и за българския човек, защото в книгата е събрана половинвековната история на България – от Втората световна война до наши дни, и ще узнаят за живота на един славен родопчанин Султан Татаров.
„Не знам дали знаете, но Султан е българско име, има героиня Султана в романа „Снаха“ на Георги Караславов, в томовете на Димитър Талев също. Татаров е мой съселянин. Когато му казах, че ще пиша за него, ме хвана за ръката и тихо ми каза „Недей, джанъм, моля те, тези, които ме въртяха цял живот на шиш, умряха, Бог да ги прости, но синовете им командват днес парада, те ще ме довършат“. Но той има такъв забележителен живот, че няма как, ако си вречен на българското слово, да пропуснеш този герой, който е част от националната ни история“, каза Светозар Казанджиев, допълвайки, че книгата е замислена преди 32 години.
Казанджиев заяви, че нарочно е оставил героя си с истинското си име „за назидание на плутократите, които взеха под аренда родината“. Майка му е християнка, баща му – мюсюлманин, а в Родопите това е често срещано явление. „Това дава друг привкус на характерите на хората – да гледат по-нашироко, да бъдат по-добри, да бъдат по-великодушни, да бъдат много гостоприемни, това е пословично за родопчани“, посочи още авторът.
Той разказа, че Султан е бил участник във Втората световна война, където загинал приятелят му, а той, след като се прибирал, отгледал сина му като свой. После станал партиен секретар за кратко, но бил свален заради доноси, отказал да смени името си, защото за него то е българско и го изселили в Елена. След девет години отново успял да се върне в родното си село Медино, но перипетиите му продължили.  
„Той почина преди да напиша романа. В книгата има и много мъжка болка, и мъжка сила, но се чете трудно, защото ти се иска да разбереш какво те очаква на следващата страница“, сподели Светозар Казанджиев.
„Когато я замислих тази книга исках върху нейните страници да димят пожарите на Втората световна война, но да не е книга за войната. Исках да разкажа за отнемането на частната собственост, на животните и на земята на хората, но да не е книга за колективизацията. Исках да разкажа честно и открито за възродителния процес, но да не е книга за тоталитарната държава. Исках да разкажа за голата идея, която ни поведе с два вдигнати пръста и лъвчето напред и ние се втурнахме по площадите, мислейки, че там, зад върха ни чака голата победа да я прегърнем и да станем по-богати, по-щастливи, по-красиви хора, по-добри. Нищо от това не се случи, но не исках да е тъжна книга“, сподели авторът.
За мен този роман е едромащабно, многопластово и разнобагрено пано на епоса на родопския българин, каза при представянето на книга литературният критик, член на Контролната комисия на Съюза на българските писатели Юлий Йорданов.
 

Изказване на новия технически директор на Спартак 1918 Варна Панайот Кискинов след срещата от 13-ия кръг на efbet Лигата между варненския тим и Локомотив Пловдив, завършила 1:0 за домакините.
Панайот Кискинов (технически директор на Спартак 1918 Варна) – „Искам да честитя победата на всички привърженици на Спартак Варна. За съжаление днес стадионът не може да се напълни, работен ден е, надяваме се в следващите мачове публиката да се върне на стадиона.
Момчетата изиграха един много добър мач. Видяхте, Локомотив Пловдив е корав отбор, бяха се затворили от първата минута, но мисля, че ги смачкахме тотално. Имахме положение още в 30-ата секунда, аз лично гледах 10 пъти повторението – имаше чиста дузпа. Съдията направи мача малко по-изнервен. После имахме второ положение, когато падна голът и когато го отмени. Измисли един фаул преди това. Но в крайна сметка съумяхме да си спечелим мача.
Честитя победата на момчетата, за тяхно самочувствие, малко да им се върне увереността. Честитя на г-н Киров, негов първи мач, както и мой първи като директор в клуба. Пожелавам си на мен, на него, на целия щаб, на футболистите да имаме сериозни успехи със Спартак Варна и да радваме привържениците.
Не мога да кажа кога ще дойдат очакваните от привържениците ганайски и бразилски футболист. Не мога да кажа нищо по този въпрос, ние с г-н Киров сме от три дни в Спартак, така че още самите ние се ориентираме в клуба. Ще ви дадем информация със сигурност следващите дни, естествено първо ще разберете вие, медиите.“

Изказване на треньора на Локомотив Пловдив Димитър Палазов след срещата то 13-ия кръг на efbet Лигата между Спартак 1918 Варна и пловдивския тим, завършила 1:0 за домакините.
Димитър Палазов (треньор на Локомотив Пловдив в днешния мач) – „Нито от резултата, нито от играта сме доволни. До червения картон на Мартин Паскалев може би имахме контрол над срещата, бяхме организирани, това, което тренирахме се получаваше, но самият червен картон дебалансира нашия състав.
Така и променихме и тактическата схема на игра, което не доведе до добри неща в нашия отбор след червения картон. Накъсаната игра идва от съдията, като гледам той е младо момче, свири всяко единоборство и за едните, и за другите, а така няма как да има динамика в мача. Накъсва се. Няма как да се получат преходи, бързи атаки, но няма какво да направим за цялото това нещо.
Аз съм от два мача, помагам на Христо Златински и както казах след предния мач – мястото на Локомотив Пловдив е да играе с най-добрите, да бъде в горната част на таблицата, но засега явно точките са това, което е играта ни.“

Шведската дарк метъл група Eleine пристига у нас със самостоятелно шоу в подкрепа на актуалния си студиен албум We Shall Remain (2023). Едноименното турне вече минава през Европа и Великобритания, а София се включва във втората част от него, , съобщават от „София мюзик ентърпрайсис“ (СМЕ). Датата в България е 15 април 2025 г., а мястото – Joy Station.
„We Shall Remain е обред на посвещение на групата, колекция от химни за техните непрекъснато растящи легиони, следвайки едно просто верую: „Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!“, коментират от СМЕ.
Припомнят, че групата вече представи няколко парчета от албума пред българската публика, когато бяха подгряващи на концерта на Pain в София преди точно една година. Eleine вече няколко пъти е гостувала у нас, но винаги като съпорт група, включително и с акустично шоу, като част от турне на Sonata Arctica. „Но сега са квинтет, след като туринг китариста им Виктор Юнасон стана постоянен член на бандата, и са подготвили впечатляващ спектакъл, както подобава на един хедлайнер“, допълват от СМЕ.
Предстои да бъдат обявени и групите, които ще се включат като съпорт в турнето на Eleine.