Общо 522 граждани в област Ловеч са се възползвали от улеснения достъп до мобилното приложение – еЗдраве и са сдвоили своите телефони. Това каза за БТА директорът на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Ловеч д-р Росица Милчева.
Кампанията на Министерството на здравеопазването за популяризиране на мобилното приложение еЗдраве и възможността за осигуряване на достъп на гражданите до здравните им досиета стартира в началото на септември, припомня БТА. 
В рамките на кампанията инспекцията организира изнесени офиси във всички общински центрове в областта. От услугата в изнесени пунктове са се възползвали 439 души, а съдействие в офиса на РЗИ – Ловеч са потърсили 83 души.
Д-р Милчева отчете, че еднодневните кампании по общини са минали много успешно и смята, че мобилните екипи са успели да направят нещо добро за хората. По думите ѝ хората остават удовлетворени от това, което виждат, когато успеят да влязат в електронното си досие. Интерес към кампанията са проявили по-скоро хора в зряла възраст, допълни тя.
Д-р Милчева подчерта ролята на доброволците от Младежки червен кръст, които са помагали за популяризиране на кампанията по места като са раздавали информационни материали. Подаването на подробна предварителна информация за кампанията към медиите, разгласата в социалните медии и личните контакти с кметовете по населени места също са сред факторите, допринесли за успеха на кампанията на областно ниво, смята д-р Милчева.

Вътрешното отделение в МБАЛ „Югозападна болница“ може да бъде закрито, каза за БТА доктор Илия Тонев, управител на лечебното заведение. Началникът на вътрешното отделение в болницата доктор Огнян Благоев е депозирал молба за напускане. Така  работещите лекари в отделението в МБАЛ „Югозападна болница“ база 1 – Сандански остават трима, като двама от тях са със защитена специалност, а един няма специалност, поясни доктор Тонев. 
В момента се провеждат срещи и разговори със специалисти в търсене на вариант за решаване на кризата. Според управителя на многопрофилната болница ситуацията тепърва ще се усложнява. Докторът очаква кризата да се разрасне и да обхване и други отделения на МБАЛ „Югозападна“, тъй като броят на работещите лекари е под необходимия минимум. Застрашено е вътрешното отделение в МБАЛ „Югозападна болница“ база 2 – Петрич, където към настоящия момент работещите лекари също са трима. Управителят на лечебното заведение е на мнение, че ситуацията възниква в резултат на дълго неглижиран проблем с липса на кадри. Лекари се пенсионират или напускат, а нови не постъпват на работа, обясни доктор Тонев. 

Втората част на изследването „Българската литература през XXI век“ от проф. Милена Кирова излезе на книжния пазар. Това съобщават издателите от „Колибри“.
Те цитират думи на авторката, според която в края на тома са се натрупали въпроси, на които самата тя не е намерила отговор. Всички те са свързани с разбирането за това какво ще означава литература до края на нашия век, посочват издателите.
„Тъй като нямам отговор, постарах се да събера най-голямото възможно количество информация в помощ на бъдещата литературна история. Тя, като всяка история, ще бъде написана от победителите. Само че литераторите никога не са били победители“, пише проф. Кирова относно книгата „Българската литература през XXI век (2000 – 2022). Част 2“.
Тя разказва, че след пет години работа и стотици изчетени книги може да каже със сигурност, че през последния четвърт век българската литература е станала по-разнообразна от всякога досега.
„Доколко това е резултат на нейното вътрешно развитие и доколко е отражение на някакви глобални тенденции, не може да се претегли с точност. Важна е тъкмо невъзможността да се тегли черта между „вътре“ и „вън“, между свое и чуждо“, отбелязва авторката. Проф. Кирова посочва, че броят на новите книги от български автори е пораснал „главоломно“, като всяка книга „иска да бъде различна от другите“.
„Това разрояване на литературните почерци ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за неспособността да се общува на всички езици едновременно. И наистина, какво би станало, ако всеки пише за себе си? Навярно в един момент броят на писателите ще се окаже равен на броя на читателите. Нищо чудно, че не остана място за критика”, допълва проф. Милена Кирова.
Проф. дфн Милена Кирова е родена през 1958 г. Преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Ръководител е на катедрата по българска литература от 2003 г. до 2011 г. и от 2015 г. насам. 
Автор е на петнадесет книги, сред които „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002) и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009), „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия” (2011). Съставител и редактор е на два тома „Неслученият канон“ (2009 и 2013). 
През 2023 г. излезе томът „Българската литература през XXI век (2000 – 2020). Част 1“. Изследването в нея е фокусирано главно върху първото десетилетие от века, но книгата започва с глава, посветена на предходното десетилетие, която е озаглавена „Докога продължават 90-те години? Дългият двайсети век“.
/ ГН

Молебен за децата с увреждания ще бъде отслужен в Търговище, в църковния храм „Св. Успение Богородично“ във възрожденския квартал „Вароша“. Службата ще води свещеникът Бисер Христов, съобщи той за БТА.
Молебенът за децата с увреждания е насрочен за 24 октомври, когато Българската православна църква почита Чудотворната икона на Божията майка „Всех скорбящих радост” или „Радост за всички скърбящи“, каза отец Христов.
Службата ще бъде в чест на св. Богородица и с надежда в нейната помощ, отбеляза свещеникът. По негови думи в черквата по-често идват онези, които са в нужда, поради болест или скръб, по-рядко хората пристъпват прага й, за да благодарят.
Празникът на иконата на Божията майка „Всех скорбящих радост“ възниква в края ХVІІ век, когато тежко болната сестра на Московския патриарх Йоаким – Евфимия, укрепявала се духом единствено с молитвата към Божията майка, успяла да оздравее по нейната милост, разказа свещеникът.

На 1 ноември е премиерата на „Изкупление“ с Лиъм Нийсън, Рон Пърлман и  Йолонда Рос, съобщават от bTV Studios.
Режисьор е Ханс Петер Моланд, сценарист – Тони Гейтън.
Застаряващ гангстер се опитва да се сближи отново с децата си и да поправи грешките от миналото, но престъпният свят няма да отпусне хватката си доброволно…
Участват още Франки Шоу, Даниел Димер, Левон Панек, Том Кемп, Райън Хомчик.
/ДД

В Габрово откриха изложба по повод 105 години от създаването на Националния съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК). Експозицията е подредена в Регионалния център за развитие на социалната икономика – Габрово.
„Благодаря, че засвидетелствате уважението си към нас. Привилегия е да бъдем сред организаторите на събитието по повод годишнината на Националния съюз на трудово-производителните кооперации в Република България. Искам да отбележа една традиция – българската държава винаги е била съпричастна към нашата кооперативна система. Нашата мисия е успешна и ще бъде успешна тогава, когато кооперациите функционират нормално в съвременните условия, защото нашите усилия се радват на ангажираност“, каза на събитието Владислав Лазаров, председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации.
Изложбата е реализирана от НС на ТПК и Държавна агенция „Архиви“. Експозицията проследява историята на създаването на Съюза на занаятчийските производителни кооперации от 1919 г. до днес. Негов правоприемник в наши дни е Националният съюз на трудово-производителните кооперации. Включени са архивни документи, страници от печатни издания и фотографии, които показват развитието му в отделни исторически периоди и настоящата му дейност, посочват организаторите.
„По инициатива на Министерството на труда и социалната политика за пети път с изложбата посещаваме български град. Дойде ред и на Габрово, много вероятно е обиколката да завърши тук. Но може да стартираме оттук догодина, когато се бележат 130 години от създаването на кооперация „Напредък“ в Габрово“, каза по време на откриването проф. Стефан Мичев, директор на Центъра за професионално обучение към НС на ТПК. 
Националният съюз е изразител на интересите на трудово-производителните кооперации, трудово-производителните кооперации на хора с увреждания, регионалните кооперативни съюзи и други кооперативни организации. Той има фундаментално значение за развитието на сектора на социалната и солидарната икономика в България, както отбеляза министър Ивайло Иванов при откриването на изложбата в Министерството на труда и социалната политика през август тази година, допълват от Регионалния център.  
„Моята трудова кариера започна точно в трудова кооперация. Ние имаме дълбоки традиции в това дело. Неслучайно тази изложба е в Габрово, защото първата кооперация от 1895 година в България е създадена именно в Габрово. Това е шивашката кооперация „Напредък“, това е огромна чест за града ни. Благодаря на Националния съюз, че избра Габрово за експониране на тази изложба“, посочи на откриването Даниела Маринова, заместник-областен управител на Габрово. 
Част от документите в изложбата отразяват партньорството между Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Националния съюз на трудово-производителните кооперации в различни области. Една от тях е организирането на Европейския форум на субектите на социалната и солидарна икономика, което е най-мащабното по рода си събитие в Югоизточна Европа. 
Изложбата може да бъде видяна в залата на Регионалния център за развитие на социалната икономика в Габрово до края на месец октомври 2024 г., допълват организаторите. 
БТА припомня, че създаването на Регионален център за развитие на социалната икономика – Габрово бе оповестено през март 2023 г. от тогавашния вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов и заместник-министъра на труда и социалната политика Надя Клисурска.
 

Институтът за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) тържествено отбеляза своята 55-а годишнина, заедно с 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и 20-годишнината на Международната научна сесия “Космос-Екология-Сигурност“.
Годишнините бяха отбелязани с тържествена юбилейна сесия-събрание, която се състоя в сградата на Българската академия на науките, в зала “Проф. Марин Дринов“.
Събитието се провежда под егидата на президента на Република България Румен Радев.
Тържеството бе уважено от първия български космонавт Георги Иванов и чуждестранни космонавти, сред които Бертелан Фаркашщ от Унгария, Владимир Ремек от Чехия и Думитру Пронариу от Румъния. Всички те са работили в програмата “Интеркосмос‘‘, чрез която е осъществен и полетът на Георги Иванов.
На събитието в БАН присъстваха учени от Института по космически изследвания и технологии, членове на БАН, представители на Българската армия, на военновъздушните сили на Република България, ученици и участници в конференцията “Космос-Екология-Сигурност 2024г.“
Сред присъстващите официални лица бяха министърът на отбраната Атанас Запрянов, командирът на военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров, началникът на Военна академия “Г.С. Раковски‘‘ ген. майор Тодор Дочев и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Директорът на Института за космически изследвания и технологии проф. д-р Георги Желев започна своето приветствено слово по повод годишнината с кратка ретроспекция за това как се е развил ИКИТ – БАН през годините от своето създаване през 1969 г.
“През 1972 г. е изстрелян космически прибор “П1” – Прибор 1, когато България заявява своите космически амбиции в овладяването на Космоса. Tова ни прави и 18-ата космическа държава в това отношение”, отбеляза проф. Желев.
Той каза, че с полета на първия български космонавт Георги Иванов, а след това и на Александър Александров, България се наредила на шесто място сред страните, изпратили свои космонавти в космическото пространство.
“Аз лично се гордея с това, което са направили колегите преди нас, които са ни дали тази добра основа, която да надграждаме сега ние, а в бъдеще – надявам се, и младите хора, които виждаме тук”, коментира директорът на ИКИТ – БАН.
Проф. Георги Желев обясни, че в Института в момента се работи много по отношение на новите условия на финансиране, на развитието на науката и космическите изследвания.
По думите на проф. Желев, ако преди време финансирането е било централизирано и може би целево, сега то е по-скоро проектно. Той отбеляза, че това не пречи на екипа на ИКИТ да работи почти във всички сфери на космическите изследвания – от дистанционните наблюдения и проучвания на земната повърхност през физиката на Космоса, телемедицината, автоматите и автоматизираните системи за управление, до нанотехнологиите и новите материали.
“С тези изследвания ние защитаваме една голяма наукометрия с много публикации, цитируемост, с много проекти, обучени докторанти по различните програми, които поддържаме, много патенти, които защитаваме на национално ниво”, каза директорът на института.
Първият български космонавт Георги Иванов припомни най-важните години от дейността на първите групи по космически изследвания в България.
“Началото на космическата ера бе открито през 1957 година, на 4 октомври. Тогава е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята, създаден в Съветския съюз от генералния конструктор на космически ракети и спътници – Сергей Павлович Корольов”, разказа Георги Иванов.
/Следва/

Институтът за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) тържествено отбеляза своята 55-а годишнина, заедно с 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и 20-годишнината на Международната научна сесия “Космос-Екология-Сигурност“.
Годишнините бяха отбелязани с тържествена юбилейна сесия-събрание, която се състоя в сградата на Българската академия на науките, в зала “Проф. Марин Дринов“.
Събитието се провежда под егидата на президента на Република България Румен Радев.
В честването участваха първият български космонавт Георги Иванов, Красимир Стоянов, считан за третия български космонавт, дубльор на космонавта Александър Александров, заедно с чуждестранни космонавти. Сред тях бяха Бертелан Фаркашщ от Унгария, Владимир Ремек от Чехия, и Думитру Пронариу от Румъния. Всички те са работили в програмата “Интеркосмос‘‘, чрез която е осъществен и полетът на Георги Иванов.
На събитието в БАН присъстваха учени от Института по космически изследвания и технологии, членове на БАН, представители на Българската армия, на военновъздушните сили на Република България, ученици и участници в конференцията “Космос-Екология-Сигурност 2024г.“
Сред присъстващите бяха служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, командирът на военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров, началникът на Военна академия “Г.С. Раковски“ ген. майор Тодор Дочев, генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Поздравителен адрес за празника бе прочетен от името на президента Румен Радев.
“Решителен е приносът на ИКИТ за успешното участие на България в програмата “Интеркосмос‘‘, по която преди 45 години полетя първият български космонавт Георги Иванов. България стана шестата страна, изпратила човек в Космоса, макар и прекратен преждевременно поради възникнала аварийна ситуация. Tози космически полет има уникален принос за по-нататъшното развитие на пилотираните полети в космоса и за преосмисляне на принципите и системите за безопасност на космическите екипажи“, отбелязва в поздравителния си адрес президентът Румен Радев.
“В онези първи години, когато уважаемите космонавти извършваха първите полети и изследвния, никой не си представяше, че днес светът не може да живее без космическите технологии, без всички онези системи, които се намират в Космоса, които подпомагат живота на цивилизацията“, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов.
По думите му е немислимо днес да се говори за отбрана на която и да е държава, ако тя не се базира на космически технологии.
Милена Дамянова, директор на дирекция “Наука‘‘ в Министерство на образованието и науката (МОН), прочете поздравителен адрес от името на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков и екипа на образователното министерство. В него се казва, че МОН изразява решимостта си да продължи да инвестира в научна инфраструктура, в националния човешки потенциал, в специфични програми за научни изследвания и иновации, както и да продължи подкрепата си за международно сътрудничество.
Зам.-председателят на БАН  чл.-кор. дтн Стефан Хаджитодоров прочете поздравителен адрес от името на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски.
Преди официалното откриване на тържеството се състоя кратка пресконференция, на която чуждестранните космонавти, заедно с Георги Иванов и Красимир Стоянов, споделиха своя опит и информация за програмата “Интеркосмос‘‘.
Директорът на Института за космически изследвания и технологии  проф. д-р Георги Желев,започна своето приветствено слово по повод годишнината с кратка ретроспекция за това как се е развил ИКИТ – БАН през годините от своето създаване през 1969 г.
“През 1972 г. е изстрелян космически прибор “П1” – Прибор 1, когато България заявява своите космически амбиции в овладяването на Космоса. Tова ни прави и 18-ата космическа държава в това отношение“, отбеляза проф. Желев.
Той обясни, че с полета на първия български космонавт Георги Иванов, а след това и на Александър Александров, България се наредила на шесто място сред страните, изпратили свои космонавти в космическото пространство.
“Аз лично се гордея с това, което са направили колегите преди нас, които са ни дали тази добра основа, която да надграждаме сега ние, а в бъдеще – надявам се, и младите хора, които виждаме тук“, коментира директорът на ИКИТ – БАН.
Той обясни, че в Института в момента се работи много по отношение на новите условия на финансиране, за развитие на науката и космическите изследвания.
По думите на проф. Желев, ако преди време финансирането е било централизирано и може би целево, сега то е по- скоро проектно. Той отбеляза, че това не пречи на екипа на ИКИТ да работи почти във всички сфери на космическите изследвания – от дистанционните наблюдения и проучвания на земната повърхност през физиката на Космоса, телемедицината, автоматите и автоматизираните системи за управление, до нанотехнологиите и новите материали.
“С тези изследвания ние защитаваме една голяма наукометрия с много публикации, цитируемост, с много проекти, обучени докторанти по различните програми, които поддържаме, много патенти, които защитаваме на национално ниво“, каза директорът на Института.
Проф. Желев удостои с плакети Георги Иванов, Красимир Стоянов и Александър Александров, на присъстващите чуждестранни космонавти, както и на началника на военновъздушните сили ген.-майор Димитър Петров и на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски в знак на признателност за сътрудничеството и подкрепата.
Първият български космонавт припомни най-важните години в дейността на първите групи по космически изследвания в България. Той разказа интересни факти от подготовката на своя полет и историята на космическата наука в глобален план.
“Началото на космическата ера беше открито през 1957 година, на 4 октомври. Тогава е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята, създаден в Съветския съюз от генералния конструктор на космически ракети и спътници Сергей Павлович Корольов“, разказа Георги Иванов.
На събитието бе представен доклад ”Академичното участие на ИКИТ-БАН в признаването на България за 18-а космическа държава и по-нататъшното развитие на българската космическа наука”.
След честването на годишнината от създаването на Института и от полета на Георги Иванов, чл.-кор. Петър Гецов откри 20-ата Международна научна конференция “Космос-Екология-Сигурност” с доклади на учени от САЩ, Индия, Австрия и Египет. Тя ще се проведе от днес до 25 октомври. В откриването й участие взеха директорът на ИКИТ проф. Георги Желев и проф. Гаро Мардиросян.

В Народния театър започнаха репетициите на „Нечовек“. Премиерата ще бъде на 17 януари 2025 г., съобщават от трупата.
Режисьор е Любомир Колаксъзов. Участват актьорите Славена Керезова, Елена Иванова, Стелиан Радев, Мартин Димитров, Елена Дечева, Ангела Канева и Илиян Нонов.
„Нечовек“ се фокусира върху съвременния човек и предизвикателствата, пред които той е изправен в сложния и често разпадащ се свят на нашето време. По думите на режисьора този проект за него е не само творчески, но и морален дълг: „Като човек, гражданин и режисьор, съм задължен и отговорен да не съм спокоен, и да търся със средствата на театъра какво се случва с човека… Театралната сцена трябва да бъде актуална, да вниква в микро и макро космоса на човека, да бъде негово пространство за памет, място за съвест и критично въображение“.
Драматург на постановката е писателят Стефан Иванов. По думите му съвременният контекст, в който се поставя този спектакъл, е артистичният и човешки инстинкт за неприспособимост към жестокостта, фалшивите новини, несправедливостта, пропагандата: „Необходимо е сценично намерение, което да рискува да погледне тези феномени не само от осъждаща гледна точка, но и чрез перспективата на възстановителното правосъдие“.
Сценографията и костюмите са на Елена Цонкова и Деница Николова, композитор е Христо Намлиев, хореограф – Калина Георгиева.
Спектакълът е от програмата „Апостол Карамитев“, по която досега са реализирани „Хипотетично“ на хореографката Галина Борисова и „Съзвездия“ по идея на актрисата Радина Думанян, режисьор Елица Йовева.
/ДД

Художникът Тодор Маринов празнува 50-годишнината си с изложбата „Животът е празник“. Експозицията ще бъде официално открита на 24 октомври в столичната Todor Marinov gallery.
За юбилея си авторът представя изцяло нова серия от 20 платна, специално нарисувани за повода. „Експозицията е посветена на разбирането, че основни ценности в живота са добротата, приятелството, общуването, усмивката – всички онези мигове, които превръщат човешкия живот в празник. Всяко платно пресъздава празника в различните му измерения – песен, танц, усмивка, целувка, среща. Веселието е пресъздадено и чрез любимите български традиции и обичаи“, казват от екипа.
„През годините Тодор Маринов успява да изгради собствена творческа индивидуалност и фокусира таланта си в две основни направления – фигурални композиции и пейзажи. Творческите търсения на известния живописец започват със света на наивистичното изкуство – посока, която го изгражда и прави разпознаваем художник в България и в чужбина. Уникални са неговите коледари, кукери, нестинари, самодиви, както и обикновеният човек от българското село, уловен в някои от най-съкровените епизоди от живота. Така върху платната на Тодор Маринов оживяват българските сватби, празници и народни обичаи и традиции, почитани от поколения наред“, разказват още организаторите на изложбата.
Тодор Маринов завършва Национално художествено училище за изящни изкуства в София през 1993 г. и Националната художествена академия (НХА) през 1998 г. От 1998 г. до днес Тодор Маринов има множество индивидуални изложби. Негови партньори през годините са Софийска градска художествена галерия, Софийска филхармония, СУ „Св. Климент Охридски“, галерия „Агора“, галерия „Ромфея“, галерия „Икар“, Европейски културен център – Русе, Национална галерия на Черна гора, Български културен институт – Берлин, галерия „Гутман“ – Берлин. Негови произведения са притежание на частни колекционери в България и чужбина. Картини на Тодор Маринов са собственост на ценители от Европа, САЩ, Канада, Япония, Китай.
/ВСР