С разпит на свидетели продължава делото за катастрофата край Своге, при която загинаха 20 души. Инцидентът стана на 25 август 2018 година.
Обвинителният акт бе връщан три пъти на прокуратурата заради откривани допуснати нарушения. Подсъдим е шофьорът на автобуса, който се обърна – Григор Григоров, и още петима – Бисер Иванов, Светослав Трифонов, Иван Иванов, Стела Попниколова и Михаела Томова. Обвиненията са за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице и на телесни повреди на други при катастрофата. Григор Григоров е обвинен за това, че при управление на превозно средство е причинил смъртта на 20 души и телесни повреди на други десетима вследствие на катастрофа.
Колега на Григоров от транспортната фирма – Румен Павлов разказа за организацията на работа. По думите му всичко е било изрядно откъм документация. Автобусите също били технически изрядни. Григоров бил механик, той преглеждал технически превозните средства, разказал Павлов. Пред разследващите той посочил, че преди няколко години имало друг инцидент във фирмата. Тогава дете се качило на единия от тегличите на превозните средства. При инцидента то получило леко нараняване, но за Григоров нямало последици, защото инцидентът не бил по негова вина. 
Антон Николов от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разказа, че преди инцидента са правени проверки на транспортната фирма. Тогава нарушения не са открити. След инцидента обаче са издадени няколко документа, с които са открити нередности. Пред разследващите Николов заявил, че във фирмата нямало график за почивки, имало шофьори без квалификация и превозни средства без преглед. Пренебрегвани били и други административни изисквания.
Яна Обрешкова, част от консултантите по ремонта на пътя, разказа, че всички документи са минавали през строителния надзор. Асфалтовите смеси са били изследвани, не е имало проблеми, за които да ме уведомяват, каза тя. Работили сме по документи, не съм правила проверка на място, каза още Обрешкова. Тя добави, че пред нея са били представени всички документи и протоколи за проби на асфалта. За документ, който да удостоверява акредитация на лабораторията, тествала асфалта на въпросния участък, Обрешкова не си спомни.
Прокуратурата твърди, че инцидентът е станал при мокра настилка, след като автобусът е навлязъл в насрещното движение. Ударил се е в две коли и после се е блъснал в мантинелата, преминал през нея и навлязъл в страничния скат. Там се е преобърнал и спрял в дерето.
Превозното средство се е движило с 53,5 км/час. Така, според обвинението, с тази скорост шофьорът не е имал възможност да завие, без да навлезе в насрещното платно. Това е било възможно само ако е спазил максимално допустимата скорост от 40 км/час. Разследващите имат претенции и за качеството на пътната настилка в района на катастрофата.
Материалите по делото са около 270 тома, разпитани са над 100 свидетели, има и заключения на десетки вещи лица.

Творческият екип на плевенската арт школа „Колорит“ се завърна с награди от 25-о издание на Международна среща на младежкото изкуство „Евора 2024“ в Португалия. Това съобщи ръководителят на школата Майя Ананиева.
Заедно с нея в международния форум са участвали Пламена Захариева (14 г.) и Елена Георгиева (15 г.). Двете момичета са отличени за творбите си на тема „Творческо пресъздаване на художествена творба от Музея в Евора“, създадени по време на пленера, съпътстващ младежката среща. В него са участвали близо 50 млади художници от различни страни. Пламена е отличена с втора награда, а Елена с поощрителна.
Повод за поканата към плевенската школа за участие в международната среща са отличените рисунки на нейните възпитаници от конкурса за рисунка „Евора 2024“ на тема „Чудесата на морското дъно“. В индивидуалното класиране пет деца са удостоени със „Златна награда“, четири със „Сребърна награда“, а 12 деца са с почетно отличие за постижения.  
Наградите от конкурса са връчени по време на тържествена церемония в двореца „Крал Мануел“ в Евора при откриването на международния форум. На церемонията Пламена Захариева получи лично своята „Златна награда“, а Елена Георгиева почетното си отличие, добави Ананиева.
Важна част от програмата на форума е била и откриването на 10-та Международна изложба за професионални художници и арт педагози „Евора 2024“. Плевенската художничка Майя Ананиева е представила четири живописни творби – маслен пастел по темата „Чудесата на морското дъно“ и е носител на „Почетен диплом“. 
Малки творци от арт школа „Колорит“ донесоха награди и от друг международен конкурс – Mini restART 2024, проведен в Сърбия. Творческата надпревара е единствената в света за малък формат. 

Общо 23-ма души са ранени при 17 тежки катастрофи в страната през последното денонощие, съобщиха от МВР на сайта си. 
В София са регистрирани три тежки и 35 леки пътнотранспортни произшествия, при които има трима пострадали.
От началото на месеца са станали 335 катастрофи с 22-ма загинали и 412 ранени.
От началото на годината са регистрирани 5746 пътнотранспортни произшествия, при които живота си са загубили 361 души, а пострадалите са 7233-ма.
 

„Око“ представя програмата на българското си издание. Международният фестивал на етнографското кино ще се проведе от 8 до 15 ноември в София, съобщават организаторите.
Тази година екипът е подготвил над 100 заглавия от 61 държави. От тях 53 филма са украински, създадени в копродукция или от украински режисьори, които ще имат премиерни прожекции в България.
Ще бъдат показани 88 филма в четири конкурсни секции. Под името „Нашето око“ ще има два национални  конкурса – за пълнометражен и за късометражен филм, и Oko Global – два международни конкурса за пълнометражен филм и за късометражен филм. „Важно е да се отбележи, че международният конкурс за късометражен филм вече се състоя по време на кинофестивалното издание в Болград, Украйна, (от 8 до 15 септември), като главната награда на журито в тази секция спечели украинският филм „Мариупол. Сто нощи“ (режисьор – София Мелник)“, припомнят организаторите.   
Има и няколко несъстезателни програми, наречени „Oko фокус“, „Oko хитове“, Oko Special и „Oko Ретроспектива“. Последната се състои от две части – ретроспекция на режисьора Тарас Томенко, който е член на тазгодишното жури и носител на специалната награда на фестивала за приноса му в развитието на киното. Втората е селекция от филми, спечелили награди по време на предишни издания на фестивала.
Всичките конкурсни заглавия ще бъдат оценявани от професионално жури, членове на което са кинодейци, историци, фолклористи, антрополози и етнографи от Украйна и България. Ще бъде избран носител на наградата на публиката въз основа на резултатите от всички офлайн прожекции (с изключение на филмите в секциите Oko Special, „Oko фокус“ и „Оko ретроспектива“).
Фестивалът ще започне в кино „Люмиер“ с премиерната за България прожекция на „Балада за малките хора“ на украинския режисьор Иван Суткин. Филмът беше показан за първи път миналата година на фестивала „Молодист“ в Киев и спечели наградата на публиката в украинското издание на „Око“, а се състезава в конкурсната секция за пълнометражен филм „Нашето око“. 
Закриващият филм е израелският „Седем благословии“ на режисьорка Айелет Менахеми, спечелил 11 награди „Офир“ от Израелската филмова академия. Филмът беше официален представител на Израел в международната секция на наградите „Оскар“ през 2024 г. 
Предвидени са и дискусионни панели – „Кино и пропаганда. Информационна хигиена и политика“, „Българското културно наследство в Украйна: заплахи и начини за опазване“ и „Как паметниците на окупатора паднаха в Украйна и защо това е толкова трудно в България?“.  Включен е и фокус разговор, посветен на двете ключови фигури в историята на Украйна и България — „Националните будители на Украйна и България. Сравнителна характеристика на Шевченко и Ботев“. Ще бъде представена книга „Сестра ми, София“ на Лариса Ившина. 
/ДД

Детска „Киномания“ раздава своите награди на 30 ноември в кино  „Люмиер“. Петото издание на фестивала е посветено на мира – в широкия смисъл на думата, съобщават организаторите. 
До 20 ноември ще се приемат творбите на сценаристите, актьорите, операторите и режисьорите на възраст от 8 до 18 години. Всички селектирани участници ще получат грамоти за участие, а спечелилите – статуетки.
Фестивалът ще се проведе в две направления – анимационно и игрално късометражно кино.
/ДД

Курсанти от Националния военен университет „Васил Левски“ и Духовият оркестър на Военния университет се включиха в отбелязването на празника на Търновския гарнизон.
Почитаме бойната слава на 18-ти пехотен Етърски, 20-ти пехотен Добруджански, 46-ти пехотен, 50-ти пехотен резервен, 50-ти опълченски – съставен от доброволци, 70-ти и 83-ти пехотни полкове и отдаваме чест на саможертвата на всички смели български воини, които продължават да живеят в историческата памет на града и народа ни, каза курсант – младши сержант Даниел Иванов.
Той припомни датата 1 септември 1914 година, когато търновецът генерал-лейтенант Иван Фичев става министър на войната, на 22 септември, той подписва заповедта, с която се обявяват бойни празници на частите. С тази заповед 20 октомври, който е последният ден от боевете при Бунархисар, е определен като празник на двата търновски полка – 18-и пехотен Етърски и 20-и пехотен Добруджански.
Дълги години празникът е бил честван независимо от влезлите в сила клаузи на Ньойския договор, според които през 20-те години в Търновския гарнизон остава само една дружина. Честванията продължават до 1943 г., когато за последен път в гарнизона се отдава почит към полковете, формирани и дислоцирани в Търновския гарнизон. Празникът е възстановен през 2015 г. 
Сред официалните гости бяха и четиримата заместник-началници на Националния военен университет – полк. Георги Крайнов, полк. Николай Урумов, полк. Иван Йовков, подполк. Светломир Стоянов, както и зам.-кметът на Община Велико Търново проф. Георги Камарашев.
Цветя пред паметника „Майка България“ поднесоха заместник-председателят на Общинския съвет Росен Иванов, полковникът от запаса проф. Михаил Харалампиев – председател на Областната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва във Велико Търново. 
 

Групата X-r@y представа нов албум с концерти в два поредни дни – на 8 и 9 ноември в арт център „Сити марк“. За разлика от първия албум – „О.К.“, издаден през 2019 г. и почти изцяло акустичен, вторият, чието име все още се пази в тайна, прави плавен завой към повече рок и блус звучене, коментират музикантите.
По думите им, не са забравени и други стилове, към които винаги са проявявали интерес – като поп, фънк, а също така и изпълнения в стилистиката на българския фолклор. 
„Този албум ни костваше доста време и усилия, но сме убедени, че си е струвало“, казва вокалистът Веселин Кирев. Идеята за албума се ражда спонтанно по време на пандемията. Записите продължават през последните 2 години.
В групата са още Николай Димитров (китара), Николай Николов (гъдулка), Мариян Живков (барабани), Симеон Германов (бас).
/ДД

Можем ли заедно да променим средата си? Може ли актът на творчество да бъде споделен с някой, който ти е напълно непознат? Тези въпроси поставя интерактивният перформанс-инсталация „Epiphania: Магията на свързаността“, чиято премиера е на 19 октомври в градината пред Народния театър „Иван Вазов“, съобщават от „Жар театър“, копродуцент на проекта, заедно със Stalker Teatro от Торино (Италия).
„Става дума за оригинална творческа интервенция в публичната среда. Артистите, заедно с  всички присъстващи на събитието зрители, които имат желание да се включат, ще създадат текстилна инсталация. Тя трансформира пространството по неочакван начин и демонстрира силата на общността, на малките общи действия, които могат да създадат – сякаш от нищото – съществена, значима и красива промяна. Всичко това, потопено в звуците на инспирираните от случващото се в момента вокални импровизации на композитора, певец и музикант Рикардо Руджери“, разказва от „Жар театър“.
„Живеем във време, когато в обществото ни има силни тенденции към отчуждаване, индивидуализъм, самоотдръпване, затваряне в себе си. В същото време, всички сме много зависими един от друг“, казва режисьорът Елена Пап от „Жар театър“.
„Вярваме, че личната устойчивост на индивида е свързана с живата му връзка с общността, с усещането, че той има своето място в нея, че може да бъде полезен, да се реализира, като в същото време усеща подкрепата на общността, нейната сила, устойчивост и възможност за развитие. Но, за разлика от разрушаването й, изграждането на общност, осъзнатото включване в общия живот е продължителен и изискващ лично посвещение и усилия процес“, допълва Стефано Боско – актьор, режисьор и продуцент от Stalker Teаtro.
Това е третият съвместен проект на българската и италианската компания. През 2019 г. те бяха партньори при реализацията на проекта „Айляк парад“ в Пловдив, а през лятото на миналата година, след тридневен майсторски клас, реализираха в София „Лабиринт на цветовете“.
/ДД

Концертът на хор „Чиксерда“ (Csíkszerda) от Унгария по случай Деня на българско-унгарското приятелство и унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз ще се състои в аулата на Софийския университет. Събитието е на 19 октомври, съобщават от Унгарския културен институт.
По думите им за хористите хор „Чиксреда“ означава не само пеене, а и споделения опит при организирането на концерти, програми и фестивали: „Чиксерда“ е импровизационен любителски хор, затова, освен че разширяват обичайните рамки на хоровото пеене, те превръщат в неизменна част от концертите си и играта със звука и движенията. Съставът гради репертоара си, черпейки от различни музикални традиции, използва с удоволствие средствата на хоровата импровизация, посредством които често съчетава творбите на класическите и съвременните автори с народната музика на различни култури. Концертите им обхващат музикални жанрове и вековни традиции, комбинирани със споделеното музикално изживяване на свободата“.
Концертът в София е наречен „Балада за Анна“. Негов ръководител е Арпад Тот.
Анна Молнар е от унгарска фолклорна традиция. Според легендата войник съблазнява младата майка. Когато обаче се озовават в гъстата тъмна гора, се оказва, че мъжът е хладнокръвен убиец. Анна му устройва капан и, в крайна сметка, побеждава нападателя си. Облечена в неговите дрехи, тя се промъква обратно при семейството си и, все още в чуждите дрехи, пита съпруга си дали би приел обратно невярната си съпруга. Необичайно за унгарска народна балада, историята завършва щастливо със събирането на семейството – Анна кърми плачещото си дете, а съпругът й прощава.
През 15-годишната си история, „Чиксерда“ разработва специфичен стил на изпълнение. Концертите им се основават на традиционния фолклор, но не разиграват историята, а представят с песните си нейния емоционален поток. На концертите публиката седи в кръг и се сблъсква с пространственост, импровизация, 50-гласна звукова завеса и други  ефекти.
/ДД

Филмът „Оркестър без име“ ще бъде излъчен тази вечер в кино „Одеон“ като част от фестивала за българско класическо кино „24 през 2024“, съобщават инициаторите от „Филмаутор“.
Вечерта се посвещава на режисьора Людмил Кирков. Премиерата на „Оркестър без име“ е на 4 януари 1982 г. Сценарист е Станислав Стратиев, оператор – Виктор Чичов, художник – Ася Попова, музика – Борис Карадимчев.
Ролите изпълняват Велко Кънев, Филип Трифонов, Павел Поппандов, Георги Мамалев, Катерина Евро, Мария Каварджикова, Антон Радичев, Георги Русев, Димитър Манчев, Николай Николаев.
В малък провинциален град четирима младежи, местни самодейни музиканти, се канят да направят оркестър и да заминат на море. Всичко изглежда уредено – модерният морски курорт с изисканите си хотели, като че ли с нетърпение очаква техния оркестър. Но се появява проблем. Момчетата нямат добра усилвателна уредба. Един ден те застават пред вратата на управителя на младежкия културен дом, който може да я осигури. Комсомолският функционер им поставя условие – те ще получат уредбата само ако заменят тяхната певица с друга – негова позната. Както може да се очаква, малкият компромис е направен. Момчетата тръгват на път. Но не всичко, което този „оркестър без име“ си представя, излиза точно така. Дългоочакваното турне започва, а заедно с това започват и разминаванията между мечти и реалност. След редица перипетии младите музиканти разбират, че най-ценното нещо в живота е приятелството и любовта към музиката.
Филмът е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) – за режисура на Людмил Кирков (1982), с наградата на СБФД за музика – на Борис Карадимчев (1982), както и с първа награда за игрален филм на фестивала на комедийния и сатиричен филм в Габрово (1983).
/ДД