Общо пет чешми са възстановени в Шумен по инициативата „Нов живот за старите чешми“ и по инициатива на доброволци, съобщиха от пресцентъра на Община Шумен.

Втората чешма по пътя към с. Лозево, чешмата на стената на Томбул джамия, чешмата под Часовниковата кула, чешмата по пътя между кв. „Макак“ и с. Царев брод и чешмата на заслона „Лъвчето“ са вече възстановени. Последната чешма е реновирана с традиционната си лъвска глава изцяло по инициатива на доброволци, като водата е изворна и с отлични качества, посочват от пресцентъра на местната администрация.

От страна на Община Шумен в участъка между чешмата и езерото на парка са извършени почистване на растителност, извозване на отпадъци и земна маса, прочистване на речното корито, санитарна сеч, монтира се ново осветление по алеята към чешмата, за да се утвърди „Лъвчето“ отново като място за отдих и разходки, посочват от пресцентъра.

Чешмите на стената на Томбул джамия, по пътя към с. Лозево и чешмата между кв. „Макак“ и с. Царев брод се възстановиха с изворна вода. Със спирателен кран и вода от ВиК – Шумен  функционира чешмата под Часовниковата кула. Дейностите се извършват както със средства на Община Шумен, така и със съществено участие, а в някои от случаите – и с финансови средства на дарители и доброволци, според волята им. 

Община Шумен работи по обновяването на три чешми и по облагородяването на районите около тях – на „Кьошковете“, в кв. „Макак“ и в с. Мадара. Нова чешма на ул. „Г. С. Раковски“, по пътя към парка „Кьошковете“, е изградена от дарител, който не желае да бъде обявен. Чешмата е с изворна вода, за която Община Шумен подаде документи за изследване в РЗИ – Шумен. Резултатите ще бъдат оповестени, след като Общината ги получи от РЗИ. Около чешмата предстоят дейности по обезопасяване на терена и облагородяване.

Възстановяването на Куршун чешма, част от кампанията „Нов живот за старите чешми“, се прави по инициатива на семейството на Фикрет Индже. Документите са подадени в Националния институт за недвижимо културно наследство и се очаква одобрение, тъй като чешмата е паметник на културата от местно значение, посочиха от пресцентъра на Община Шумен.

Както БТА съобщи на 21 март т.г., Куршун чешма да бъде ремонтирана по инициатива на мажоритарния собственик на „Алкомет“ АД и почетен гражданин на Шумен Фикрет Индже беше решено на среща на кмета на община Шумен Христо Христов, заместник-кметове, експерти, граждани и представители на инициативни комитети за възстановяване на обществени чешми. По повод Световния ден на водата – 22 март, Община Шумен започна инициативата „Нов живот за старите чешми“. През август т.г. бе възстановена чешмата в района на бившето заведение „Лъвчето“ в лесопарк „Кьошковете“ в Шумен. На обществената чешма е монтирана глава на лъв, изработена от скулптора Калоян Тодоров.

Двойното обозначаване на цените в левове и евро и подаването на данъчните декларации бяха сред темите на информационна среща с граждани в Смядово, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България. В събитието участваха главният инспектор Владимир Герчев от Териториално отделение – Варна на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Десислава Воденичарова, директор на офиса на Националната агенция за приходите (НАП) в Шумен. Срещата се проведе в залата на Община Смядово.

„Нашата задача е да разясним на потребители и търговци какви са изискванията на приетия Закон за въвеждане на еврото в България“, каза гл. инспектор Владимир Герчев. Той добави, че от 8 август 2025 г. е в сила изискването на етикетите на стоките да се обозначават цените в двете валути (лева и евро). „Този начин на обявяване на цените ще продължи до 8 август 2026 г., независимо, че след края на месец януари 2026 г. ще се пазарува в търговската мрежа само с евро“, добави той. От 1 януари до 31 януари 2026 г. ще е възможно заплащането и в двете валути, а ресто ще се връща в евро. Изключение ще се допуска само при временна липса на евро в търговските обекти. Герчев подчерта, че цените в левове и евро трябва да бъдат изписани в еднакъв шрифт, формат, размер и цвят, без да въвеждат потребителите в заблуждение.

Той препоръча гражданите да обменят левовете си в евро след въвеждането на новата валута в банкови клонове или в пощенските станции. До 1 юли 2026 г. обменът в търговските банки ще бъде без такса, а в Българската народна банка левовете ще могат да се обменят безсрочно и също без такса. Всички кредити ще бъдат автоматично превалутирани в евро от 1 януари 2026 г., уточни Герчев.

Сигнали за нарушения граждани могат да подават към КЗП на телефон 0700 111 22, в офиса на комисията, на тел. на комисията в Шумен 054 800 413, както и по имейл към комисията в Шумен – [email protected], поясни гл. инспектор Герчев.

Директорът на офиса на НАП в Шумен Десислава Воденичарова разясни, че за икономически необосновано покачване на цените са предвидени глоби от 1000 до 10 000 лв., а имуществените санкции – от 5000 до 100 000 лв. За неспазване на изискването за издаване на фискални бонове, съдържащи обща сума в левове, евро и официалния обменен курс, глобите варират между 50 и 200 лв., а имуществените санкции – между 100 и 400 лв. Търговецът е длъжен да предостави изискана от контролните органи информация при проверка, подчерта тя.

По думите ѝ системите на НАП са напълно готови за работа с еврото. Воденичарова уточни, че данъчните декларации за изминали периоди ще се подават в паричната единица, която е била официална в края на съответния период, а декларациите за бъдещи периоди – в паричната единица, която е официална към момента на подаване. Всички задължения на гражданите и фирмите ще бъдат автоматично преизчислени в евро.

След 1 януари 2026 г. плащанията на вендинг автомати ще се извършват само в евро, допълни Воденичарова. По думите ѝ сигнали за нарушения могат да подават граждани към всички електронни адреси на централно управление на НАП, на тел. 070018700, в деловодствата на всички териториални структури на приходната агенция и по пощата с обратна разписка.

На интернет страницата на НАП е създадена рубрика „България в еврозоната“, в която се публикуват въпроси и отговори, свързани с въвеждането на еврото, припомни директорът на офиса в Шумен.

Славянското дружество „Васил Друмев“ организира представяне на книгата „Хлъзгави времена“ на поета и издател Славчо Николов. За житейския и творчески път на автора днес следобед в зала „Сава Доброплодни“ на Народно читалище (НЧ) „Добри Войников – 1856“ в Шумен ще говори проф. Ивайло Петров, съобщиха от библиотеката към читалището.

Славчо Николов ни напусна през месец април т.г. на 79-годишна възраст. Той е роден на 30 юли 1945 г. в с. Маково, Търговищко. Работил е във в. „Народна младеж”. Бил е творчески секретар на литературното дружество в града. От 1990 г. Николов основава издателство „Славчо Николов и сие”, дало живот на повече от хиляда заглавия, посочиха от библиотеката към НЧ „Добри Войников – 1856“.

Славчо Николов е автор на книгите: „Лирика” (1977), „Нощен портрет” (1990), „Молитви за вечер, молитви за сутрин” (1993), „Преповторени грехове” (1994), „Вечеря с грешника. Избрани стихотворения” (2000), „В мига преди живота ни да се повтори” (2003), „Деца на дъжда и снега” (2005), „Сбогом на тайни и птици. Избрани и нови стихотворения, фрагменти (2009), „Прахосник на живота” (2011), „Джобна съдба” (2012), „Все пак” (2015), „Последни новини” (2015), допълниха от библиотеката към шуменското читалище.

Рангел Топалов, отговорен редактор на книгата „Хлъзгави времена“, уточни за БТА, че работата по изданието е започнала, когато Славчо Николов е бил все още жив. По думите на Топалов издаването е подкрепено от Общинския фонд „Култура“ (ОФК) на Община Шумен и от дарители. „Хлъзгави времена“ е над 185 страници, включени са поезия от Славчо Николов и три рисунки на Сливия Михайлова, каза още Топалов.

Както БТА съобщи, Ивайло Диманов гостува в НЧ „Добри Войников – 1856“ в Шумен. На 16 октомври той представи концерт спектакъл и най-новите си стихове, събрани в книгата „Изтанцувай го тоя живот!“.