Директорът на Българския дипломатически институт (БДИ) Таня Михайлова беше удостоена със златен почетен знак на Министерството на външните работи (МВнР) за приноса ѝ към външната политика и дипломатическата служба. Отличието ѝ беше връчено от служебния външен министър Иван Кондов на церемония в МВнР днес.
В словото си министър Кондов заяви, че Таня Михайлова е незаменим лидер на Дипломатическия институт. От създаването на БДИ досега Таня Михайлова има огромен принос той да се превърне в една институция за нашата страна, която издигна обучението на българските дипломати на ново, европейско, дори световно ниво, каза той. 
Министър Кондов отбеляза, че благодарение на нея днес институтът е истинска школа за професионална квалификация и за израстване.
Понякога една добра дума е достатъчна. И днес получавам тази добра дума и благодаря за това навременно признание, каза Таня Михайлова. В Дипломатическия институт сме съмишленици и вярваме в каузата, че можем да бъдем полезни на българската дипломатическа служба и на българската държавна администрация, водени от нашето мото „учейки другите, учим и себе си“. Имаме много още какво да учим, отбеляза Михайлова.
Зад всичко, което сме постигнали като Дипломатически институт, съм вложила усилията си изцяло като личност, време, като разбиране, че можем да оставим след себе си по-добър свят, каза още Михайлова.
Вярвам , че тази награда ще бъде един символ за всички други, които са тук, каза още ръководителят на  Българския дипломатически институт.

Отделението по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) към Търговищката болница отбелязва 50 години. В структурата на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) – Търговище ОАИЛ е основно звено, осигуряващо лечение на всички пациенти с тежки нарушения в жизнените функции, независимо от характера на основното им заболяване. Осъществява денонощна готовност и провеждане на съвременно обезболяване на хирургически интервенции и болезнени процедури, както и интензивно лечение на тежко болни и болни след разширени оперативни интервенции. Това каза за БТА изпълнителният директор на здравното заведение д-р Иван Светулков. 
По неговите думи интензивно лечение се налага на пациенти със застрашаващи живота състояния като неефективно дишане, изпаднали в коматозни състояния, с черепно-мозъчни или съдови увреждания, с риск от спиране на сърдечна дейност. В отделението се лекуват и пациенти преминали през големи оперативни интервенции и за които се налага да бъдат и интензивно лекувани в условията на изкуствена белодробна вентилация – инвазивна или неинвазивна, без значение дали са интубирани или не са, каза още медикът. „Отделението е с изключително голяма важност и сложност на дейността, която извършва“, подчерта д-р Светулков. 
През последните години то страда от липса на кадри и особено на млади кадри, каза директорът на болницата в Търговище. В момента в отделението работят шестима лекари. Началник отделение е д-р Ширин Мустафа, която е най-младата сред екипа. Тя оглавява звеното от миналата година. „Успяват, справят се и с оперативната, и с анестезиологичната дейност, и с интензивното лечение. Но бъдещето е притеснително, предвид на това, че няма млади лекари, желаещи да специализират тази много тежка и отговорна специалност“, коментира д-р Светулков. 
В ОАИЛ работят също 18 медицински сестри, шестима санитари и един технически сътрудник.
Директорът на областната болница добави, че отделението разполага със съвременна апаратура. През тази година е направена инвестиция за закупуване на нов модерен анестезиологичен апарат, функциите на който улесняват работата на медицинските специалисти. 
На територията на ОАИЛ са разкрити десет интензивни легла, две от които са токсикологични.
През миналата година от грижите на екипа на Отделението по анестезиология и интензивно лечение са се ползвали 564 пациенти. От началото на 2024 г. до момента техният брой е 401. 
Годишнината на ОАИЛ ще бъде отбеляза с празнично тържество в утрешния ден. 

Мащабите на трафика на хора стават все по-големи всяка година. Това каза пред журналисти Даниела Савеклиева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора, по повод предстоящия „Поход за свободата“, който ще се състои на 19 октомври в София.
В България за 2023 г. жертвите на трафик на хора са 89, а от началото на 2024 г. са 55. Но това са само формално идентифицираните жертви – тези, които са предприели правни действия срещу престъпниците, обясни Савеклиева. Тя подчерта обаче, че голяма част от пострадалите отказват да предприемат правни действия и не влизат в статистиката, но мащабите са по-големи.
В Европейския съюз всяка година има около 7000 жертви на трафика на хора. Ако преди засегнатите са били социално слаби или безработни хора, сега, чрез социалните мрежи, всеки може да се стане жертва, обясни Савеклиева. По думите й трафикът на хора е престъпление срещу личността, накърнява достойнството на човек и го поставя в позицията на роб.
Периодът за възстановяване на жертвите е много бавен и дълъг, защото последиците са тежки, понякога необратими, обясни психологът Диана Видева от асоциация „Деметра“. Тя разказа, че при тях са идвали хора с липсващи органи, но травмите не са само физически, а и психически. Впоследствие пострадалите трябва да решат дали ще свидетелстват срещу престъпниците, като от асоциацията предлагат помощ по време на съдебния процес, обясни тя.
Инициативата „Поход за свободата“ цели да даде гласност на проблема, да информира обществото и да покаже на хората в робство, че могат да получат помощ, обясни Моника Николова, изпълнителен директор на „Кампания А21“, организатор на шествието. Над 350 000 души са били част от похода по целия свят, допълни Николов.
„Чрез изкуство най-лесно се разпространява информация. Трябва да се говори и да не се си затваряме очите за неща, които са гротескни“, каза музикантът Кристиян Макаров и допълни, че е важно хората на изкуството да имат мнение по проблема с трафика на хора.
„Винаги съм знаел за този проблем, но докато не започнахме да работим по филма, не си давах сметка колко е голям. Всеки ден започвах все повече и повече да се интересувам от него“, разказа Калоян Минев – един от създателите на късометражния филм „Червеният канал“.
„Походът за свобода“ е международна инициатива, в България се провежда от 2014 г. Тази година ще се състои на 19 октомври. Началото на мирното шествие е в 10:30 часа от Моста на влюбените до НДК, ще премине през централната част на града и ще завърши пред Народения театър „Иван Вазов“.

На свое извънредно заседание Общинският съвет в Тополовград измени и допълни свое предишно решение да кандидатства по европейски проект, като така отстрани пречки, които биха възникнали при одобрението му. 
Както БТА вече съобщи, в проекта за дневния ред на сесията бе залегнала само една точка. За да бъдат напълно покрити изискванията на Управляващия орган на Програмата „ИНТЕРРЕГ България – Турция“, по която Общината кандидатства, в книжата трябваше да бъде фиксиран срок на устойчивост на проекта от пет години. Такъв срок не бе вписан при предишното приемане на докладната през юни тази година, обясни заместник-кметът Хараламби Мочев, който е вносител на предложението.
Ако проектът бъде одобрен, с отпуснатите средства ще бъде възстановен детски спортен комплекс. Съветниците гласуваха единодушно докладната с допълнения срок на устойчивост на проекта, макар общинският съветник Пламен Минчев да направи забележка, че има пропуски в работата на общинската администрация и документацията за сесията е непълна.    

Младежите от „Интеракт клуб Русе“ организират кампания за Международния ден за борба с рака на гърдата, който се отбелязва на 19 октомври. Това съобщи за БТА 18-годишната Димана Илиева от неправителствената организация в крайдунавския град. 
Събитието ще се състои на 19 октомври (събота) в центъра на града. Младежите от клуба и лекар мамолог ще дадат полезна информация за всички възрастови групи. Кампанията има за цел да повиши осведомеността за ранното откриване и превенция на рака на гърдата. 
„Заедно можем да направим крачка към по-добро здраве и информираност“, каза момичето. 
 

Нелис Реджеб е новият председател на Общинската избирателна комисия (ОИК) в Омуртаг. Тя е назначена на поста с решение на Централната избирателна комисия от 16 октомври 2024 г. Реджеб поема поста от дългогодишния председател на ОИК – Омуртаг Мина Илиева.
Нелис Реджеб е на 27 години. Работи в Многопрофилната болница за активно лечение в града. По професия е акушер в Акушеро-гинекологичното отделение на здравното заведение. Има завършена бакалавърска степен по „Здравни грижи“ и магистратура – специалност „Психология“, каза Реджеб пред БТА.
Мина Илиева е подала заявление за освобождаване по лични причини. За БТА тя припомни, че е председател на ОИК – Омуртаг от 2019 г. до момента. 
Със същото решение ЦИК освобождава и заместник-председателя на ОИК – Омуртаг Валентин Попов. Към днешна дата не е постъпило предложение за неговата позиция.
Както БТА съобщи, в неделя в община Омуртаг ще се проведат нови избори за кмет на общината. 
 

Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) е домакин на XXIII-та международна научна конференция „Членството на България в Европейския съюз: 17 години по-късно“. Акцентът на конференцията е поставен върху анализ на влиянието на членството на България в Европейския съюз и оценка на постигнатите резултати през изминалите години. 
При откриването ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров подчерта значението на събитието не само за УНСС, като водещ икономически университет, но и за страната. Членството на България в ЕС има много аспекти в различни измерения, с които се срещаме всеки ден. Въпросът е как да използваме тези възможности, които ни дава членството в ЕС, не само, за да пътуваме до Гърция или Италия през лятото, но и за развитието на нашата индустрия, образование и по-добър живот на гражданите, посочи ректорът. 
Служебният министър на външните работи Иван Кондов, посочи, че е възпитаник на УНСС. Пред студентите той открои основните предизвикателства и политики, които следва България, като страна член на ЕС. Наистина се надяваме, че 1 януари 2026 г. ще бъде датата, в която ще се присъединим към еврозоната, заяви Кондов. По думите му България е много активен член на ЕС. Министърът подчерта ролята на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., на започнатия тогава нов диалог между ЕС и страните от Западните Балкани. Иван Кондов открои политиката по разширяване на ЕС като ключов приоритет. Вярваме, че политиката по разширяване ще направи ЕС по-силен, добави министърът.  
Служебният министър на електронното управление Валентин Мундров заяви, че като член на ЕС през тези 17 години нашата страна е направила много стъпки, които допринасят за развитието на ключови сектори за нашата икономика. Като министър на електронното управление и като човек идващ от ИТ сектора, съм горд да кажа, че България е една от водещите страни в сферата на информационните и комуникационни технологии, добави той. Министърът подчерта високото ниво на знания, които получават възпитаниците на УНСС. Министерство на електронното управление търси млади хора, които са добре обучени, посочи още той и добави, че дигиталната трансформация е ключът за развитието на нашата администрация и нашата страна. 
Светла Бонева, декан на Факултет „Международна икономика и политика“, каза, че има много предизвикателства пред страната ни, свързани с процесите на дигитализация, членството в Шенген и еврозоната. Тя добави, че благодарение на партньорските си отношения с различни институции в УНСС се развиват програми като дигитален маркетинг, международен бизнес, киберсигурност. 
Началникът в отдел „Международни икономически отношения и бизнес“ проф. Васил Петков поясни, че в обхвата на конференцията са теми, свързани с Европейския съюз, световната икономика, международен бизнес.  
Ръководителят на Изпълнителна агенция за българите в чужбина Райна Манджукова заяви, посланиците на България са българите, които живеят извън пределите на страната. Тя посочи, че българските организации в чужбина са 1500, като близо 1000 от тях са в страни членки на ЕС. 
Зорница Русева, председател на Икономическия и социален съвет, открои ролята на ИСС в България.
В хода на дискусията проф. Динко Динков посочи, че ЕС е изгубил своите същности характеристики на носител на европоцентристкото начало. По думите му гражданите на ЕС остават в неведение за целите, поставени от „бащите основатели“ на Съюза.
 
 

Народната певица Радка Алексова ще бъде удостоена с „Почетна значка на Община Перник“, реши на днешното си извънредно заседание Общинският съвет (ОС). Отличието се връчва за значителен принос в областта на народното творчество и по повод 80- ата годишнина на изпълнителката.
Съветниците дадоха съгласието си Община Перник да сключи договор за рамков договор с фонд „ФЛАГ“ ЕАД за реализацията на проекти, по които администрацията е бенефициент. Решено бе да бъде изтеглен и краткосрочен общински заем за осигуряване на оборотни средства за погасяване на задължения, натрупали се с високия ръст на инфлацията през тази година и продължаващия военен конфликт в Украйна. 
С единодушие на днешната сесия бе приета и докладната записка на председателя на ОбС Денислав Захариев за приемането на нов учредителен акт на Общинското публично предприятие „Дезинфекция“ ЕООД. 
Дебати в зала предизвика внесената със закъснение, по думите на общинските съветници, докладна записка по приемането на Годишния финансов отчет за 2023 година на фондация „Култура Перник“.
Общинският съветник Милан Миланов коментира, че председателят на фондацията не се е явил на заседание на постоянната комисия по „Образование, наука, култура и вероизповедания“, за да запознае членовете ѝ с финансовите параметри на отчета. По думите му документът е внесен с месец закъснение в Общинския съвет. 
Председателят на „Култура Перник“ Цанко Василев, който присъства в залата, се аргументира, заявявайки, че годишният финансов отчет е внесен със закъснение от един ден, тъй като срокът за това е 30 септември. Отсъствието си от заседанието на постоянната комисия обясни с лична и професионална ангажираност.
Василев отчете, че приходната част от стопанска дейност на фондацията за изминалата година е 7968 лв. Постъпилите приходи от стопанска дейност и продажба на билети са 3240 лв. Община Перник е финансирала организацията с 764 400 лв., Министерство на културата със 78 100 лв., а Национален фонд „Култура“ – с 19 500 лв. От дарения фондацията е получила 155 000 лв. Разходите за нестопанска дейност, основно от провеждането на фестивала „Сурва“, са 506 596 лв. Разходите за граждански договори са 58 831 лв., а за осигуровки – 5113 лв.
Въпреки множеството зададени въпроси от страна на общинските съветници, финансовият отчет беше приет.
Последната докладна точка от сесията на ОбС, засягаща разпределянето на печалбата на дружество „Общински гори“ ЕООД Перник, беше отложена за разглеждане на следващо заседание. 

За агресията, толерантността и безопасното управление на индивидуални електрически превозни средства разговаряха ученици и полицаи в Търговище. Срещата бе осъществена в рамките на националната програма „Работа на полицията в училищата“, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция (ОД) на МВР в Търговище. 
Превантивни беседи пред две паралелки осмокласници от Професионалната техническа гимназия „Цар Симеон Велики“ в Търговище изнесе Бойко Янакиев, инспектор „Детска педагогическа стая“ в Районното управление (РУ) в областния град. Пред младежите инспекторът акцентира върху необходимостта учениците да изградят добър колектив  предвид на това, че за първа година са в този състав, но ще прекарат много часове заедно през идните пет години. Полицейският служител подчерта, че в отношенията помежду си те трябва да съхранят взаимно уважение и толерантност и не трябва да си позволяват обиди и нецензурен език спрямо връстниците си. 
Обсъдена бе темата за агресията в различните ѝ проявления, включително вербална и виртуална, като на младежите бе обяснено, че те всячески трябва да я избягват в контактите си, посочиха от ОД на МВР – Търговище. И допълниха, че са коментирани също различните видове изкушения, които са доста популярни в тази възраст и нерядко са причина някои от младите хора да тръгнат по път, рушащ здравето им и несъобразяващ се със законовите разпоредби, като например употреба на райски газ и вейпове (електронни цигари, съдържащи никотин, аромати и химикали). 
Оживление и въпроси сред аудиторията предизвика разговорът за популярните сред младежите индивидуални електрически превозни средства. Инспектор Янакиев ги запозна с основни правила за управлението им, за да бъде то безопасно, позовавайки се на Закона за движение по пътищата и Наредбата за организация и безопасност на движението на община Търговище, която е в сила от началото на настоящия месец. А именно, че деца до 14-годишна възраст нямат право да управляват подобно превозни средства, а тези до 16 години могат да ги управляват само по изградената велосипедна инфраструктура. Той допълни още, че всички водачи на електрически тротинетки до 18 г. трябва да използват предпазна каска, а максимално допустимата скорост за движение на тези превозни средства на територията на община Търговище е 25 км/час.
От 2000 г. досега служители на Областната дирекция на МВР – Търговище и на районните управления в състава ѝ работят активно по националната програма „Работа на полицията в училищата“, чиито основни цели са да бъдат създадени у децата модели за безопасно поведение и да им се помогне да изградят умения за разрешаване на конфликти, уточни говорителят на Областната дирекция Ани Кръстева.

Час по-скоро България трябва да възстанови водещата си роля на Балканите. Не да реагираме, не да следваме общи политики, а да ги генерираме. Това заяви държавният глава Румен Радев, след като положи венец на паметна плоча в Сараево, символ на приятелството между България и Босна и Херцеговина.
„Крайно време е да извадим главите си от пясъка, да престанем да се занимаваме с нашите вътрешни семейни и провинциални крамоли и да се върнем там, където ни е мястото“, посочи Радев. „В Босна и Херцеговина гледат на България като на един силен и достоен член на НАТО и на Европейския съюз – страна с демокрация, развита икономика и социално устройство. Те гледат към нас с надежда – да подкрепяме, да помагаме, да водим“, отбеляза президентът. 
Той припомни, че България е първата страна, признала независимостта на Босна и Херцеговина през 1992 г. 
„Въпросът ми към българските политици е къде остана тази България – България, която първа реагираше на всички важни проблеми в региона, която беше първа във вземането на решения, беше първа в подкрепата, която инициира процеса за сигурност в Югоизточна Европа“, каза още Радев.
Той апелира към българските политици да решат вътрешнополитическите проблеми и да върнат България на Балканите „в един по-широк регионален план“, защото страната ни е доказала, че може да води с конструктивни политики и може да инициира важни процеси.
Преди срещата си с генерал-лейтенант Ласло Щиц, командващ силите на мисията на ЕС в Босна (ЕУФОР) в операция „Алтея“, Радев каза, че оценката на босненските власти за работата на българските военнослужещи в операцията е изключително висока.
„Това е ясен признак, че България осъзнава колко е важна сигурността и стабилността в този регион, за да имаме сигурност и стабилност в Югоизточна Европа. Затова България е тук, България е силно ангажирана и ще продължи да бъде силно ангажирана“, подчерта президентът Радев.
Към момента броят на българските военнослужещи в „Алтея“ е 121. Държавният глава каза, че днес ще им благодари за важната роля, която изпълняват за сигурността и стабилността на Босна.
„Те работят в един многонационален формат, но нашите военнослужещи се ползват с изключително висок респект за техния професионализъм и отдаденост“, отбеляза президентът Радев и допълни, че България ще продължава помага на въоръжените сили на Босна и Херцеговина, така че те да постигнат един по-висок стандарт в своята подготовка и по своя път за членство в НАТО.
По думите му обстановката в страната към момента е спокойна и стабилна, но с цел минимизиране на рисковете, тази мисия „Алтея“ ще продължи, а България, като отговорен член на тази мисия, ще продължи присъствието си в нея.
„В момента (в Босна) няма политически консенсус за членство в НАТО“, допълни той. „Но аз продължавам да обяснявам на властите тук да погледнат към близката история на Югоизточна Европа – всички страни, които са членки на ЕС, преди това са станали членове на НАТО. Ако погледнете и другите страни от Западните Балкани – Албания, Черна гора, Северна Македония – те вече са членове на НАТО и се борят за членство в ЕС. Това е установеният до момента път. Аз окуражавам властите тук да обмислят още веднъж  евроатлантическата перспектива, тъй като има консенсус за европейския път“, каза Румен Радев.
Държавният глава е на официално двудневно посещение в Босна и Херцеговина по покана на председателстващия босненското Председателство Денис Бечирович. Днес той се срещна с върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит, както и с членове на колегията на двете камари (Камара на народите и Камара на представителите) на босненския парламент.
Очаква се президентът да се срещне с председателката на Съвета на министрите Боряна Крищо, както и да посети военната база на мисията на ЕС в Босна (ЕУФОР) „Алтея“ и българските представители в нея.