Във Велинград откриват новия театрален сезон с гостуващата постановка „Крадецът на праскови“, съобщиха от народно читалище „Васил Левски – 1904“.
„Крадецът на праскови“ е театрален спектакъл от Музикално-драматичен театър „К. Кисимов“ –  Велико Търново по едноименната повест на Емилиян Станев. 
Драматизацията и режисурата са на Бойко Илиев, а сценографията и костюмите на Никол Трендафилова. Участие взимат актьорите Веселин Калановски, Полина Петкова, Борис Атанасов, Детелин Кандев, Стефка Златкова и Стефан Методиев.
В един просмукан от жестокост, лудост и болести свят се ражда красива, неподвластна на времето, изгаряща любов. Плод на естествения стремеж за щастие и свобода, за осмисляне на абсурдното всекидневие, тя бива убита сред хаоса на войната и епидемията във време, когато човеколюбието е изтрито от лицето на земята.
Изключителната по своята психологическа проницателност, поетичност и дълбочина повест на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“ е в основата на спектакъла. Героите на тази трагична и наситена с много емоции любовна история – Елисавета, Иво Обретенович, Полковникът, Учителят, Ординарецът и Майката – разкриват света на любовта, която макар и тайна, е единствено способна да придаде смисъл на страданието, да възроди и да възвиси човешкия дух, представят сюжетната линия и съдържание от театъра.
В края на месеца – на 29 октомври, в читалището ще се играе спектакълът по Чудомир „Присмехулници“, допълват от Народно читалище „Васил Левски – 1904“.

Добри са условията за туризъм по планините, но желаещите да се разходят трябва да се съобразят с по-ниските температури, съобщиха за БТА от Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския Червен кръст (БЧК).
Сутрин температурите са 1 – 2 градуса, а в по-високите части те са отрицателни, допълват от ПСС. По билата е ветровито, има разкъсана облачност, а в Стара планина е слънчево.
Планинските спасители препоръчват да се обърне внимание на екипировката и маршрутите да се обмислят добре, тъй като заради ниските температури терените са мокри и може да се стигне до инциденти.
В планините ще има променлива облачност, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология. Ще духа до умерен, а по най-високите върхове на Рила и Пирин временно силен северозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде 10°-11°, на 2000 метра – около 4°.

Празник на дюлята и тиквата събира за шеста поредна година в кубратското село Юпер любители на двата плода. Традиционното вече събитие под наслов „Тиквендюл“, организирано от Народно читалище „Напредък 1915“ ще се проведе на 19 октомври, съобщи за БТА секретарят на културната институция Даринка Пенева.
„В Юпер почти във всяка къща може да видиш тикви от различни сортове. Малко са и дворовете в селото, където да не се отглеждат дюли. Те са част от поминъка на хората. Това е и причината да посветим този празник на вкусните плодове. Правим го в знак на благодарност, че ценим даровете, които земята ни дава“, отбеляза Пенева. 
Тя добави, че акцент в празника е кулинарният конкурс, който се провежда в шест категории. Домакините и любителите кулинари отново ще покажат своето майсторство в приготвянето на салати и ордьоври, супи, основни ястия, десерти и тестени изделия и напитки от двата плода. „Идеята е да се демонстрират както рецепти, предавани от поколение на поколение в семейството, така и нови, съвременни. Целта е също да се възстанови автентичността на семейната трапеза. Искаме да се покаже още кулинарното разнообразие на местните общности“, посочи секретарят на местното читалище.
Тя обясни, че специална комисия ще дегустира представените ястия и ще отличи най-добрите в различните категории – за най-нестандартна и интересна форма, за артаранжировка на тиква или дюля, и за етновизия на трапезата. Приз ще има също за най-голяма и най-малка тиква и дюля. Ще бъде връчена и годишната награда „Голямата вкусотия“ на „Тиквендюл-2024 г.“. 
След обявяване на резултатите присъстващите на празника ще имат възможност да дегустират от тиквено-дюлевите ястия. Всички кулинарни рецепти от тиква и дюля, представени в тазгодишното издание на конкурса, ще намерят място в новото издание на книгата „Тиквендюл“. 
За доброто настроение на присъстващи на празника на дюлята и тиквата със своите изпълнения ще се погрижат самодейни групи към читалища и пенсионерски клубове в община Кубрат и съседни общини и области, допълни Даринка Пенева.

В знак на признателност към донорите на органи и техните близки днес от 17:00 часа ще бъдат засадени 16 рози в розовата градина зад Националния дворец на културата (НДК) в София, съобщиха от Изпълнителна агенция ,, Медицински надзор’’ (ИАМН).
Инициативита на „Медицински надзор“ има за цел популяризиране на смисъла и значението на донорството и трансплантацията. На събитието ще присъстват трансплантирани, близки на донори, представители на неправителствени организации, както и представители на ИАМН.
Розовата градина е създадена през 2020 г. от Министерството на здравеопазването и ИАМН, по инициатива на Сдружението на пациентите с дихателна недостатъчност и белодробна трансплантация. Тя символизира признателността и благодарността на трансплантираните хора към донорите и техните семейства. Всяка година Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ добавя в градината рози на брой, колкото са реализираните донорски ситуации, се посочва в съобщението. 
На 13 октомври трансплантирани пациенти, роднини на донори, служители на ,, Медицински надзор” и техни съмишленици застанаха в самостоятелен старт на Уиз еър София маратон 2024. Трансплантираните и техните съмишленици пробягаха 42,19 метра (символично разстояние по аналогия на пълната дистанция на маратона от 42,195 км), с което изразиха подкрепата си и дадоха надежда на всички хора от листата на чакащите, че имат шанс за пълноценен живот, съобщиха от ИАМН.
На 12 октомври мотошествие и концерт в подкрепа на донорството на органи и на генетичен материал се проведе в центъра на София. Събитието под надслов „Да! На живота“ беше организирано от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с подкрепата на 36 мотоклуба и на неправителствени организации. 
Днес се събрахме всички да кажем „Да на живота“, посочи Митко Рашков, президент на мотоклуб „Джентълмен“. Нека си спомним за тези, които не са тук, но са дарили на някой друг живот, каза той и призова приживе всеки да си даде сметка дали би искал някога да стане донор и да продължи нечий друг живот. 

Членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) ще изберат генерален директор на Българското национално радио (БНР) на свое заседание днес. Това съобщават от медийния регулатор.
Общо седем са кандидатите за позицията – настоящият генерален директор на БНР Милен Митев, чийто мандат изтича на 31 октомври, Цветослава Георгиева, Хелия Чавдарова, Маргарит Русев, Ива Дойчинова – Димитрова, Валерий Тодоров и Георги Даскалов. Те представиха своите концепции за развитие на националното радио на изслушвания във вторник и сряда.
Ако никой от кандидатите не получи най-малко три гласа, един час по-късно се насрочва второ заседание на СЕМ. В случай, че и на него не бъде избран генерален директор, един час по-късно се насрочва трето заседание. Ако и на него не бъде избран генерален директор на Българското национално радио, процедурата се прекратява.
/ ГН

Днес, по повод 200 години от началото на църковно-националното движение, свързано с Враца и врачанинът Димитър Хаджитошев, се провежда тържествено честване в Регионален исторически музей – Враца, съобщават от институцията. От там допълват, че гост лектор ще бъде проф. дин. Вера Бонева. Участници в честването ще бъдат и ученици Професионалната гимназия „Димитраки Хаджитошин“ – Враца и школа за таланти „Амадеус арт“ – Враца.
Събитието е тази вечер в залата на Художествената галерия в музея, а входът е свободен. 
Издигането на Враца като важен стопански, политически и просветен център в края на XVII и началото на XIX в. намира израз и в борбата на българския народ за самостоятелна църква, сочи справка на отдел „Справочна“ в БТА, чрез три издания*. Врачани стават инициатори на борбата срещу гръцките владици. По този начин от 20-те години на XIX в. нататък историята на българското църковно-национално движение е тясно свързана с името на града. 
Наличните сведения сочат като пръв открит конфликт с църковно-национален характер противоречията между първенците и владиката на Враца през 20-те години на XIX в., факт, който е от безспорно значение не само за историята на града, но и за общата национална история на България.
На врачани принадлежи, както се изразява Й. П. Георгиев в книгата си „Град Враца. Принос към историята му, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (1904 г.), „палмата на първенството за повдигането на църковния въпрос“. 
Преходът към организирано църковно-национално движение продължава десетилетия и преминава през поредица от местни конфликти между български първенци и гръцкото духовенство.
Като начало на тези конфликти се посочват врачанските събития от 1824 г., когато местните чорбаджии, под ръководството на Димитраки Хаджитошев, настояват гръцкият владика Методий да бъде заменен с българина Гаврил Бистричанин. Причината за конфликта е нареждането на Търновския митрополит Иларион Критски за събиране на 7 гроша извънреден данък под формата на еднократна помощ. Този акт предизвиква широко недоволство сред българите в подчинената на Търновския митрополит епархия. Освен това моментът за такъв протест е твърде благоприятен, тъй като турците, след избухването на гръцкото въстание, са враждебно настроени срещу гърците. Като се позовават на султански ферман, в който се регламентира процедурата по събирането на данъци от страна на духовната власт, врачанските първенци решават да се възползват от възникналата ситуация и да злепоставят не само Методий, но и Иларион Критски. Уверени в своята победа, те влизат в преговори с Гаврил Бистричанин и му предлагат да го издигнат за врачански епископ.
Врачанските събития имат драматичен финал.
Инициаторите са арестувани, а на 24 юни 1827 г. Димитраки Хаджитошев е екзекутиран във Видин, обвинен, че поддържа тайни връзки с Русия и че подстрекава българите към непокорство и бунт. Целта обаче, макар и наполовина, е постигната – Методий е отстранен от заемания пост. Подобен характер имат скопските събития от 1825 г., когато местният чорбаджия Хаджи Трайко настоява за отстраняването на гръцкия владика. През 1827 г. конфликтна ситуация с търновските чорбаджии създава митрополит Иларион Критски. Две години по-късно се надигат самоковските първенци срещу владиката Игнатий.
Посочените събития не могат да се приемат за начало на организирано църковно-национално движение, тъй като чорбаджиите се стремят да заменят „непослушните“ гръцки владици с „послушни“, пък били те и българи. В тези спорове с гръцкото духовенство местните първенци не търсят подкрепата на българския народ, а се домогват преди всичко до благоволението на висшите турски сановници. И все пак припламването на първите искри показва появата на една нова, и при това трайна тенденция, чиято насоченост и крайна цел изкристализира ясно с напредването на новите процеси и с укрепването на българското национално съзнание.
*В справката са ползвани изданията: 
Град Враца. Принос към историята му, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Й. П. Георгиев, 1904, с. 54
История на град Враца, Васил Харизанов, София 1976, с. 211-234
История на Българското възраждане, Иван Стоянов, Велико Търново, 1999

Независимостта винаги идва с компромиси. Човек трябва да намира време за себе си и, ако започне да изчезва в другия човек, това не е много полезно. Дори, когато обичаме някого, трябва да запазим нашата индивидуалност, защото тя е това, което е създало връзката – този съюз между двама души, които в един момент са били непознати, а после стават семейство. Това казва пред БТА режисьорът Ясен Пеянков по повод премиерата на „Куклен дом, втора част“ в Народния театър „Иван Вазов“.
Пиесата на американския драматург и носител на наградата „Оби“ за изключителни постижения в областта на драматургията – Лукас Нейт, е своеобразно продължение на едноименната пиеса на Хенрик Ибсен, и случващото се с Нора петнадесет години по-късно. 
„Цената на независимостта е самотата. В случая, моята героиня е трябвало да се скрие, да скрие името си, да пише под псевдоним, за да може да публикува книгите си. Въобще не съм мислила за тази битка между половете, която, може би, е основната тема. Мен наистина много ме вълнува темата за травмата от изоставянето, която тази жена причинява на децата си, какво тя прави с нейното майчинско чувство, как живее, как кастрира чувствата си, за да оцелее“, казва пред БТА Снежина Петрова, в ролята на Нора. 
По думите на Пеянков пиесата има много съвременни нотки, написана е на съвременен език, без да е жаргонен: „В същото време се играе с костюми, които според драматурга е най-добре да напомнят на епохата. Оттам нататък, има едно много интересно напрежение между съвременния език, времето, в което се развива, което отваря възможностите за нашия зрител да се почувства в тази атмосфера – сякаш не гледа нещо отдалечено, а нещо, което се случва сега, в този момент“.
„Много беше важно за тази проект да се създаде една защитена среда за много личен разговор помежду ни. Защото пиесата докосва много лични теми за всеки човек. И Ясен създаде такава среда, без да бъдем в психо-драматична ситуация. Самата пиеса е такава, но той беше много деликатен през цялото време и разбираше, че всеки работи със собствени, много раними зони в този текст“, допълва Снежина Петрова.
В „Куклен дом, втора част“ участват още Бойка Велкова, Радина Боршош, Цветан Алексиев. Сценограф е Кънчо Касабов, костюмограф – Йордан Михалев, композитор – Теодосий Спасов. Драматург на постановката е Анелия Янева.
Режисьорът Ясен Пеянков и актрисата Снежина Петрова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за репетиционния процес, за сътрудничеството между режисьор и актьори, за семейството и традиционните роли на мъжа и жената, за верността към Ибсен и Лукас Нейт, за цената на независимостта.
Г-н Пеянков, от 2002 г. сте в трупата на „Степенулф“ – театърът, сред чиито основатели е Джон Малкович.  Случайно ли е, че поставяте по едно и също време с Малкович в Народния театър?
Ясен Пеянков: Да, абсолютно случайно е. Просто съвпаднаха нашите дати. Даже аз бях на неговата репетиция и съм много доволен, че имаме възможност да прекараме малко време заедно. Никога не съм предполагал, че двама актьори от театър в Чикаго ще се окажат режисиращи в Народния театър, в София, по едно и също време.
Усещането е различно. Тук сме на моя територия, така че сега аз мога да му показвам и да му давам съвети за някои неща. Джон много обича България, обича българските артисти и се чувства прекрасно тук. Къде сме с него, няма значение, но събитията тук са много приятни в момента и просто ни е хубаво да сме заедно по едно и също време, макар и за кратко.
Начина, по който работите в САЩ като режисьор, различава ли се от начина, по който работите в България?
Ясен Пеянков: Да, има разлика, първо, във времетраенето на процеса. В Съединените щати ние имаме процес, който продължава четири седмици с репетиции – между шест и осем часа на ден, шест пъти в седмицата. След това, има три дни само технически репетиции, които продължават по 10-12 часа, след това има десет предпремиерни представления. След това, всяка вечер се играе една и съща постановка, което е различно от репертоарния театър.
Тук имах много повече време да репетирам с артистите. Даже процесът беше разделен на две фази. Репетирах преди лятната ваканция, в третата седмица на май, после дойдох за още един месец, за да довърша пиесата. Харесва ми, защото, по някакъв начин, пиесата стои с теб. Артистите получават натрупвания, които водят до много интересни резултати, и, когато започнем да се връщаме към работата, повече време са живели с образите. Така че тук имам време за по-подробна работа с артистите, отколкото, когато репетирам в Щатите. 
Иначе, третирам по един и същи начин и американските, и българските артисти. За мен е важно да разкажем историята по най-честния, най-правдивия, най-образния и най-интересния начин. Всяка пиеса има своите качества, но много важен е начинът, по който разказваш – какво ще излезе на преден план, дали публиката ще бъде съпричастна и ще се забавлява, или ще бъде съкрушена.
Актьорът или режисьорът надделява в работата Ви като режисьор? Режисьорът Стоян Радев говори за „невидима“ режисура…
Ясен Пеянков: Аз също обичам „невидимата“ режисура. По принцип, работя с артистите като с мои сътрудници. По същия начин работя и с дизайнерите. Спектакълът не е роден само в моята глава. Но това, което артистите донасят в спектакъла, е най-важното. Като актьор знам, че невинаги обичам режисьорът много да се меси в моята работа, че има един процес, в който си казваш: „Виж, какво, остави ме малко на мира. Аз знам какво искаш, но не съм стигнал дотам. Още работя!“. Така че на мен това ми е познато и наистина давам тази „невидима“ режисура. Оставам актьорите да търсят, и когато видя посоката, започвам да давам конкретни конкретни бележки. Оттам нататък, когато вече си получил всичките тези неща от артистите, започваш да ги моделираш, ставаш като скулптор. Взимаш от всичко и започваш да изграждаш картината, както и да изчистваш нещата, които работят за спектакъла или против него. 
Снежина Петрова: Много беше важно за тази проект да се създаде една защитена среда за много личен разговор помежду ни .Защото пиесата докосва много лични теми за всеки човек. И Ясен създаде такава среда, без да бъдем в психо-драматична ситуация. Тя самата пиеса е някак си такава, но той беше много деликатен през цялото време и разбираше, че всеки работи със собствени, много раними зони в този текст. Беше много толерантен към това, което е изключително важно.
Всеки натиск, всяка амбиция, всеки опит да режисира, да поставя, да ни манипулира, мисля, че щеше да катастрофира – точно, защото в пиесата става дума за една архетипна ситуация. И мисля, че всеки човек има опит, поне в собственото си семейство или със свои близки. Това беше ключово качество на Ясен, благодарение на това ние така се разкрихме един към друг, а този спектакъл е просто комуникация между артистите.
Как се случи това сътрудничество, за което говорите. Някои го наричат „химия“… 
Ясен Пеянков: Да Ви кажа честно, процесът беше дълъг. Те не ме познават. Естествено, имаха някакви подозрения към мен от типа на „К`ъв е тоя американец, дето е дошъл да ни режисира“.
Преди това бях работил само с Бойка Велкова. Но мисля, че по време на процеса успях да спечеля тяхното доверие. Артистът трябва да се чувства удобно. Артистът трябва да е предразположен по такъв начин, че да може да извади най-доброто от себе си. Режисьорската професия има една малко треньорска жилка – защото наистина, като треньор, трябва да дадеш на твоите играчи самочувствие и поле за изява. Мисля, че успях да изградя тази връзка с артистите – достатъчно да ми се доверяват и да знаят, че знам какво правя и това, което казвам, ще допринесе не само за цялата визия на спектакъла, а също и те да работят на най-високото ниво в техния занаят. 
В каква посока „Куклен дом, втора част“ продължава темата за семейството и традиционните роли на мъжа и жената? 
Снежина Петрова: За мен по-важно е не толкова темата за традиционните роли, а по-скоро ситуацията на травмата в едно семейство. Защото напускането на майката е травматично – както за нея, така и за всички членове в системата. Интересни са нейните аргументи, как тя намира сили и аргументира това бягство от семейството. В тази травма остават трите и деца, съпруга и жената, която се явява нещо като втора майка, заместител за собствените й деца. Какво се случва 15 години по-късно, когато тя се завърне? Как всички рани се отварят? Как се оказва, че всъщност никой не е живял нормално през тези 15 години? Как без тази среща животът не може да продължи нормално? Тази среща е колкото болезнена, толкова и лечебна… 
Ясен Пеянков: Пиесата на Ибсен е била много скандална, даже е била забранена. В Германия не са могли да я играят, докато не се променили края, който всички знаем – Нора си отива. Но, ако Нора не си отиде, за какво е била цялата пиеса? Това вече не е шок в наше време, но това, което ми харесва в драматургията на Лукас Нейт, е, че той има невероятен респект към Ибсен. Той пише цялата пиеса, стоейки само по правата линия – между Торвалд и Нора, и е изчистил всичко останало. И оттам отива към идеята какво би се случило, ако тази жена се завърне след 15 години. Но това пак става в историческите обстоятелства на тогавашна Норвегия, което е в края на 19-и век. Оттам нататък той развива историята за това какво е направила, как е успяла, но също и какви са ограниченията за нейния успех и как тя трябва да плати за този успех. И, естествено, на първи план, веднага излизат отношенията между мъжете и жените, спорът дали има нужда от брак, какъв е смисъла на брака, какво става с децата в брака, какво става с всички хора, които са били засегнати от една такава случка… И се говори много за човешките отношения между мъжа и жената, каква е ролята на жената в съвременното общество…
Пиесата има много съвременни нотки, написана е на съвременен език, без да е жаргонен. В същото време се играе с костюми, които според драматурга е най-добре да напомнят за епохата. Оттам нататък има едно много интересно напрежение между съвременния език, епохата, времето, в което се развива, което отваря възможностите за нашия зрител да се почувства в тази атмосфера – сякаш не гледа нещо отдалечено, а нещо, което се случва сега, в този момент. Проблеми, към които всички ние сме съпричастни… 
Оставате верен – и на Ибсен, и на Лукас Нейт. Защо това е важно за Вас като режисьор?
Ясен Пеянков: Важно е, защото, след като има автор, той е имал идеи за всяко нещо. Така че, ако тръгнеш да променяш нещата, трябва да си доста доста смел и наистина да знаеш какво правиш. Аз, след като чух за първи път за тази пиеса, имах една много дълга пауза. „Куклен дом, втора част“ малко ми звучеше като холивудски сериал –  „Бързи и яростни 2“. Помислих си, че е много арогантно от страна на този човек да се осмели…
След като започваш да четеш, историята те въвлича и разбираш, че това, което е измислил, наистина е резонно продължение на оригиналната история на Ибсен, и как биха могли да се развиват отношенията между Торвалд и Нора след 15 години, ако тя се върне, без да е имало ни вест, ни кост от нея, и какво е отношението й към едно от децата… И това създава предпоставки за много интересни конфликти и много любопитен театър. 
Снежина Петрова: При Ибсен Нора напуска семейството си, дълбоко разочарована от своя съпруг и от неговото предателство спрямо нея, и се опитва някак си да оцелее сама, което в онази епоха е било голямо предизвикателство. Може би, това са прояви на първите опити на жената да се еманципира. В тази пиеса виждаме как тя се завръща 15 години по-късно, за да поиска официален развод, защото се оказва, че съпругът й не й го е дал. 
Каква е цената на независимостта?
Снежина Петрова: Цената на независимостта е самотата. В случая, моята героиня е трябвало, дори и като идентичност, малко да се скрие, да си скрие името, да пише под псевдоним, за да може да публикува книгите си. Тя почва да пише, след като избягва… Въобще не съм мислила за тази битка между половете, която, може би, е основната тема. Мен, по-скоро, наистина много ме вълнува темата за травмата от изоставянето, която тази жена причинява на децата си, какво тя прави с нейното майчинско чувство, как живее, как кастрира чувствата си в един момент нататък, за да оцелее… 
Ясен Пеянков: Независимостта винаги идва с компромиси – каква независимост търсиш, от кого търсиш независимост? Човек винаги трябва да намира време и за себе си – и, ако започне да изчезва в другия човек, това не е много полезно. Дори, когато обичаме някой, ние трябва да запазим нашата индивидуалност, защото нашата индивидуалност е това, което е създало връзката – този съюз между двама души, които в един момент са били непознати, а после стават семейство. 
Г-н Пеянков, в Народния театър срещнахте ли актьори, които по нищо да не отстъпват на Брадли Купър, например, с когото сте работили?
Ясен Пеянков: О, разбира се. Ние имаме невероятни актьори. В Америка няма толкова талантливи артисти. Аз преподавам актьорско майсторство в университета, знам и виждам какво се случва. Невинаги най-талантливите успяват. Нашето театрално образование наистина създава артисти, които действително могат всичко да правят. 
Както споменах, с Бойка Велкова работя за втори път. Тя беше в моята постановка на „Август в Оклахома“ (Премиерата е през 2011 г., отново в Народния театър – бел. а.), където игра главната роля. Мисля, че имаме много добро колегиално разбиране и работни отношения.
Със Снежина Петрова не бях работил досега, но съм я гледал в няколко спектакъла и винаги съм бил невероятно впечатлен от нейния талант, от нейната изобретателност. И до ден днешен, тя не престава да ме удивлява, защото е човек, който постоянно търси, и винаги е толкова органична. Тя може да чете телефонния указател и пак да я слушаш с интерес.
С Цветан Алексиев не бях работил, но съм работил с баща му в предната постановка. Цветан също е много интересен артист. Създава много интересна трактовка на Торвалд. Не отиде в неочаквани посоки, но когато виждаш, че артистът е верен на това, което търси, позволяваш това да се случи. Радина Боршош също е невероятна професионалистка. Прави много добра роля. Като присъствие сред всичките, може би, е най-малката в пиесата, но нейната сцена е много значима, защото там става развръзката на пиесата. 

Автор – Даниел ДимитровОператор – Красимир МихайловКадри от спектакъла – Народен театърМонтаж – Валя Ковачева

Общо 51 пожара са ликвидирани в страната през последното денонощие, съобщиха от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР. Информацията е актуална към 6:00 часа тази сутрин. Пожарникарите са реагирали на 91 сигнала за произшествия. 
С преки материални щети са възникнали 11 пожара, от които един в жилищна сграда, шест в транспортни средства и други.
Без нанесени материални щети са възникнали 40 пожара, от които 18 в сухи треви, горска постеля и храсти, два в стърнища, 14 в отпадъци и други.
Извършени са 34 спасителни дейности и помощни операции, от които седем при катастрофи в транспортни средства, два битови или промишлени инцидента и 25 за оказване на техническа помощ. 
Регистриране са шест лъжливи повиквания.
При пожарите няма загинали и пострадали. 

С концерт на академичния симфоничен оркестър на Националната музикална академия (НМА) „Проф. Панчо Владигеров“ с диригент Георги Патриков продължава тази вечер Музикалният фестивал Лауреатски дни „Катя Попова“ в Плевен. За това съобщават от Плевенска филхармония.
Солисти ще бъдат Никола Николов, кларинет, Пламена Манолакева, виолончело, и Ангел Ялъчков, пиано.
Никола Николов е студент в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности: кларинет и оперно-симфонично дирижиране. Усъвършенства се в майсторски класове на именити кларинетисти като Мартин Фрост, Пол Майер, Андрю Маринър, Фабио ди Казола, Петър Шмидл и други.
Виолончелистката Пламена Манолакева е лауреат на Националния конкурс за млади инструменталисти и певци „Светослав Обретенов“, на Международния конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика MAGIC, на Международния виртуален конкурс „Flying Stage“ и други. Стипендиант е на програмата „1000 стипендии“.
Пианистът Ангел Ялъчков е носител на повече от 40 награди от международни конкурси. Стипендиант е на Министерството на културата по програма „Закрила на деца с изявени дарби“, фондациите „Америка за България“, „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Венцислав Янков“, на Национален фонд „Култура“.
Концертът ще се състои в зала „Катя Попова“. В програмата са включени Концерт за кларинет и камерен оркестър от Любомир Пипков, Концерт за виолончело и оркестър от Веселин Стоянов и Концерт за пиано и оркестър № 3 от Панчо Владигеров.
Международният музикален фестивал Лауреатски дни „Катя Попова” е учреден през 1966 г. като ежегоден музикален празник с участието на лауреати. От третото си издание фестивалът носи името на оперната прима Катя Попова (1924 – 1966), която е една от основателите му. 
В настоящото издание участват над 600 изпълнители, от които 60 са лауреати от престижни конкурси от Европа и цял свят. Музикалният фестивал ще продължи до 25 октомври. Той се организира от Община Плевен и Плевенската филхармония, под патронажа и с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Общинският съвет в Бяла Слатина ще проведе редовното си заседание днес, съобщиха от Съвета. Двадесет и три точки са включени в предварителния дневен ред на общинските съветници.
Една от точките касае актуализация на бюджета на общината. Кметът инж. Иво Цветков предлага на съветниците бюджетът да се актуализира със 17 401 600 лв. В докладната си той посочва, че през годината, след проведени процедури за избор на изпълнители по проектите, финансирани от държавния бюджет, са сключени договори за над 14 млн. лв. Те касаят ремонт на централния площад, облагородяване на пешеходно пространство по улица „Димитър Благоев“, ремонт на улици в Бяла Слатина, както и ремонт на тротоари по протежението на улиците с името „Георги Димитров“ в селата Търнава и Алтимир. 
Две от учебните заведения в общината са спечелили проекти за над един милион лева, получени са средства от държавата за социални проекти, за компенсации и субсидии за превози и издръжка на училищни автобуси, спечелени са проекти към Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Всичко това налага да се актуализира бюджетът на общината, посочва в докладната си кметът.  
Капиталовата програма на администрацията също ще бъде осъвременена с 1300 лв. за мултифункционално устройство, което да се използва за отпечатването на формуляри, документи, образци и др, във връзка с организационно техническата подготовка на предстоящите избори за народни представители. Средствата са от държавния бюджет, става известно още от публикуваната документация за сесията. За произвеждане на изборите за народни представители през месец юни и предстоящите такива държавата е отпуснала на община Бяла Слатина около 71 000 лева, е записано в докладната за актуализацията на бюджета. 
БТА припомня, че на последното заседание на ОбС също бе актуализира капиталовата програма на общината. 
Голяма част от точките касаят устройствени въпроси. Ще се разглеждат молби на граждани за отпускане на еднократна помощ за лечение, ще се обсъдят и възможностите за финансово подпомагане семейства и лица, живеещи на семейни начала, с репродуктивни проблеми. Съветниците ще обсъдят и намерението на администрацията да кандидатства с проект за финансиране на ремонтни дейности на стадиона в Бяла Слатина.