• Type:
  • Genre:
  • Duration:
  • Average Rating:

България

Съюзът на учените в Кърджали отбеляза с тържествена сесия 40 години от създаването си

Два юбилея отбеляза с тържествена сесия тази вечер Съюзът на учените в Кърджали – 80 години Съюз на учените в България (СУБ) и 40 години Съюз на учените в Кърджали. Началото бе дадено с поздрав към присъстващите от хор „Незабравки“ в родопския град.
Сред официалните гости на форума бяха почетният председател на СУБ академик Дамян Дамянов, проф. д-р Иван Маразов, областният управител на Кърджали Никола Чанев, заместник-кметът Веселина Тихомирова, проф. д-р Жени Стайкова, доц. д-р Дора Щерева, д-р Мария Спиридонова, проф. д-р Тодор Черкезов, директори на различни институции. 
За създаването на Съюза на учените в Кърджали председателят доц. д-р Дора Янчева каза, че в кърджалийския клон са членували над 100 научни сътрудници, като към днешна дата те са малко над 50. В своята лекция пред присъстващите тя разказа за това как кърджалийският клон е създаден през 1984 г. от 30 човека, по идея на Славей Златев, а първи негов председател е Рафет Сейдалиев, който е бил кандидат на философските науки по това време и секретар на Окръжния комитет. Заради невъзможността си да бъде в родопския град за конференцията, той бе изпратил приветствие. 
Доц. д-р Янчева обясни и как през 1986 г. в Кърджали е учреден Клуб на младия научен работник, с 28 членове и председател н.с. инж. Магда Диева. А през 1987 г., по идея на биоложката Стефана Василева и финансовата подкрепа на клона, се създава резерватен кът в Крайно село – разсадникът на Горско стопанство, където се пренасят и отглеждат застрашени от изчезване растения в Източните Родопи. 
Като достижение в проявите на СУБ, клон – Кърджали бе отчетена научната конференция „Наука и общество“, проведена за първи път през 2004 г. и придобиваща през годините все по-голяма популярност, като научен форум, с международно участие. 
Припомнено бе за членовете на клона, удостоени със званието „Почетен гражданин на Кърджали“ – проф. дтн. Владко Панайотов, Славей Златев и Стефана Василева, както и за проф. Хикмет Мехмедов, удостоен с орден „Стара планина“. 
За създаването на централната организация – Съюз на учените в България, пред присъстващите говори почетният председател академик Дамян Дамянов.
Заместник-кметът на Кърджали Веселина Тихомирова връчи почетен плакет на председателя на местната структура на СУБ Дора Анчева с логото „40 години Съюз на учените в България – клон Кърджали, с благодарност за подкрепата в развитието на община Кърджали и за значимия ви принос в областта на образованието и науката“.
Част от програмата бе и разговор с проф. дин Иван Маразов – за посланията в творчеството му към поколенията, които поддържат паметта за богатото наследство на земите ни.
Тържествената сесия по случай двата юбилея бе под патронажа на председателя на СУБ – проф. дбн Диана Петкова, на областния управител и на кмета на Кърджали.
 

Отиде си режисьорът Николай Волев

Отиде си Николай Волев, съобщиха негови близки.
Режисьорът на филми като „Двойникът“ (1980), „Господин за един ден“ (1983), „Да обичаш на инат“ (1986), „Маргарит и Маргарита“ (1989), „Козият рог“ (1994) и „Огледалото на дявола“ (2001) е загинал при битов инцидент.
 

Отиде си режисьорът Николай Волев

Отиде си Николай Волев, съобщиха негови близки.
Режисьорът на филми като „Двойникът“ (1980), „Господин за един ден“ (1983), „Да обичаш на инат“ (1986), „Маргарит и Маргарита“ (1989), „Козият рог“ (1994) и „Огледалото на дявола“ (2001) е загинал при битов инцидент.
Николай Волев е роден на 10 април 1946 г. в София. През 1967-1968 г. учи пет семестъра в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС).
През 1968 г. бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, заминава за Великобритания, където завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище, в класа на Майк Лий  (1969-1972). След като се завръща в България, през 1973-1975 г. работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия, а от 1976 до 1991 г. е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми „Бояна филм“. От 1991 г. работи на свободна практика. 
Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са „Цимент“ (1980), за който получава наградата на критиката на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм „Грънци“ (1983) е удостоен през 1984 г. с наградата „Сребърен дракон“ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша.
През 1987 г. за документалния си филм „Дом № 8″ (1986) получава главната награда на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и наградата на международната кинокритика на ФИПРЕССИ, наградата на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и наградата на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 г. През 1993 г. излиза документалния му филм „Вестникарската война“, а през 1999 г. –  документалните му филми „За смъртното наказание“, „Бърза помощ“, „Зимна приказка“, „Вечният любовник“ и „Кремиковци – снимка за спомен“.
Всичките му игрални филми са удостоени с множество български и международни награди. Първият му игрален филм е „Двойникът“ (1980), за който същата година получава наградата за най-добър дебют на Съюза на българските филмови дейци. Следват „Господин за един ден“ (1983), за който получава наградата  за най-добър комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 г., „Да обичаш на инат“ (1986), за който същата година получава специалната награда на журито и награда „Дон Кихот“ на Международната федерация на киноклубовете на 25- кинофестивал в Карлови Вари, както и специалната награда на журито, награда за операторска работа, награда на кинокритиката и награда на зрителите – на 17-ия кинофестивал  във Варна, както и таграда за режисура на Съюза на българските филмови дейци.
През 1989 г. за „Маргарит и Маргарита“ (1989) получава наградата за най-добър филм на Съюза на българските филмови дейци. През 1994 г. за филма „Козият рог“ (1994), на който е сценарист, получава „Златна роза“ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 г. излиза игралният му филм „Огледалото на дявола“. Последният му игрален филм е „Извън пътя“ (2017).
По време на десетия международен „София филм фест“ през 2006 г. Николай Волев получава „Наградата на София“ за цялостен принос към киноизкуството. През 2018 г. излиза автобиографичната му книга „Девствената проститутка“.  През 2024 г. е премиерата на  втората му театрална постановка „Принципът на несигурността“ в „Театро отсам канала“ по пиесата на британския драматург Саймън Стивънс. Първата му театрална пиеса „Сексът – начин на употреба“ е поставена през 2018 г., след като 12 години режисьорът Николай Волев е търсил актриса, която да може да изиграе 27 персонажа – от 6-годишно дете до 80-годишен мъдрец.
/ДД
 /МГ/отдел „Справочна“

Източници: https://www.bta.bg/bg/news/lik/622243-nikolay-volev-pred-bta-printsipat-na-nesigurnostta-e-za-istinskata-dalbokata; https://www.bta.bg/bg/news/lik/620982-nikolay-volev-pred-bta-lyubovta-e-edinstvenoto-koeto-tarsim-i-prodalzhavame-d„ /в. „Вечерни новини“, 13.10.1988 г.; в. „Антени“, 7.3.1990 г.; сп. „Европа“, бр.1/1994.

Приключи протестът с искане за прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор

Приключи протестът пред бившия Партиен дом, на който стотици граждани се бяха събрали с искане да бъде прекратена процедурата за избор на нов главен прокурор. Мероприятието беше организирано от Инициатива „Правосъдие за всеки“, под наслов „#Кой прегрупира главните прокурори“.  
В началото на протеста движението по бул. „Цар Освободител“ между Българската народна банка и т.нар. триъгълник на властта беше ограничено, но вече е възстановено. В района все още има засилено полицейско присъствие.
Организаторите събираха подписи за спиране на процедурата за избор на главен прокурор.
„Има една традиция, че за поста на главен прокурор за втори пореден път има само една кандидатура и за втори път има лауреат на Висшия институт на МВР. Нямаме нищо против този институт, но нека подготвя кадри за МВР, полицията или борбата с престъпленията, но не и за прокуратурата“, каза Емил Георгиев от организаторите. 
На 10 октомври т.г. на последното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), в което могат да се направят номинации за нов главен прокурор, бе издигната кандидатурата единствено на Борислав Сарафов. 
В момента Сарафов е изпълняващ функциите главен прокурор, след като мандатът на предшественика му Иван Гешев бе прекратен предсрочно. 
В края на протеста гражданите оказаха почит към паметта на музиканта Кирил Маричков с едноминутно мълчание. 

Проф. Александър Шурбанов представя антологията „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“

Проф. Александър Шурбанов ще представи антологията „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“ на 18 октомври в арт центъра „Сити марк“. Това съобщават издателите от „Изток запад“.
Събитието ще е с участието на Анжела Тошева, Ангел Игов, Дария Симеонова, Валентин Ганев и Руси Чанев.
Както писа БТА, антологията събира наедно стихотворения, които са привлекли вниманието на проф. Шурбанов и са го подтикнали да ги пресътвори на български език. „Това пресътворяване не е станало нито за ден, нито дори за година, а за цял един живот. Пред читателите се разгръща разноликата красота на англоезичното поетично изкуство – от зараждането му до ден днешен“, казва той по повод изданието.
/ ГН

Необходими са ясни решения за работещите в сектора на енергетиката, смята вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов

Най-накрая трябва да има крайни и дългосрочни решения за развитието на енергетиката и за бъдещето на работещите във въглищната промишленост. Това каза вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Огнян Атанасов пред журналисти в Стара Загора, където взе участие във форум на тема „Разговори за енергийната трансформация“. Според него нито един документ не е решил бъдещето на енергетиката, „тя си върви по течението и дори Народното събрание не може да контролира развитието ѝ в момента“. 
Според Огнян Атанасов няма смисъл да има извънредно заседание на парламента във връзка със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за дейности по техническа рекултивация на терените в „Мини Марица Изток“ ЕАД. „И да се събере парламентът, решение за парите по ПВУ няма да се вземе, ще бъде едно предизборно говорене“, посочи той и изрази мнение, че това само допълнително ще изнерви хората. Според него е имало достатъчно време да се изготвят всички документи и промени в законодателството, това няма да стане за няколко дни и средствата няма да дойдат сега. Длъжен съм да поздравя правителството, че успяха да договорят пари за мините, в момента не можем да ги вземем поради това, което наблюдавахме на последното заседание на парламента, коментира още Огнян Атанасов. Той отбеляза, че не може да се каже дали ще дойдат тези пари. „Дали правителството има право да внесе документите без санкция от парламента не знам, ако зависеше от мен, аз щях да го направя“, каза вицепрезидентът на КНСБ и подчерта, че рекултивацията на терените трябва да започне незабавно. Атанасов напомни, че синдикатите са против вкарването на всякакви междинни цели за закриване на въглищните мощности през годините. 
По думите му в края на полугодието комплексът „Мини Марица Изток“ е на загуба, производството е малко и не покрива заплатите на работещите. „Хубаво е, че е предизборно време, защото няма да има срив и неплащане на заплати, но не се знае докога ще продължи този процес“, коментира той. 
Огнян Атанасов посочи още, че днес е бил на среща с ръководството на „ТЕЦ Марица Изток 2“ и „Мини Марица Изток“ в Стара Загора, поводът за която е ускоряването на процеса за картографиране на уменията на работещите, което се осъществява съвместно с Министерството на труда и социалната политика. Според него има непознаване на това какво всъщност е картографиране и има леко изоставане в процеса. „Всъщност единственото място, където процесът не е започнал, са „Мини Марица Изток“, каза той и допълни, че е получил уверение от директора на комплекса, че това ще се случи. „Опитваме се да не оставим хората без работа. Този процес няма да навреди на никого, а това, което е уникално, е, че се срещаме с всеки един човек, правим индивидуален профил с уменията на всеки и с лични предложения на базата на това, което ни е дадено от бизнеса като свободни работни места“, обясни той. По думите му е по-добре да има предварително взети мерки и да няма сътресения на пазара на труда. „Нашата цел е тези хора да си останат и да работят в мините, в рекултивацията, която ще се извършва там“, коментира Атанасов и подчерта, че тя няма да продължи по-малко от 10 години. „Ние поискахме и законопроект за хората в предпенсионна възраст, с който да бъдат защитени в следващите няколко години. Това са около 1200 души и всъщност целта е  намаляването на персонала, ако се налага такова, да не минава през масови съкращения, а да вкараме постепенно всичко в релси“, коментира вицепрезидентът на КНСБ. 
Атанасов изрази мнение, че в Министерството на енергетиката трябва да се помисли и по отношение на концесионния план на „Мини Марица Изток“, който трябва да бъде преработен и вътре да влязат и всички социални измерения. „Като казвам социални измерения, прехвърлям и към всички нормативни актове и стратегии в държавата – в тях трябва да са включени социалните измерения, какво се случва с хората, защото това липсва“, категоричен беше той. 
Огнян Атанасов допълни, че днешният форум, чиито организатори са посолството на Федерална република Германия в София и Германо-Българската индустриално-търговска камара, е полезен относно обмяната на опит, тъй като Германия и синдикатите там имат много голям опит по отношение на енергийната трансформация. 

Визуални артисти ще творят графити с ученици тема „Пристанище на 60 корабни статуи“ в Русе

Графити фестивал на тема „Пристанище на 60 корабни статуи“ беше открит в Доходното здание в Русе.
Припомняме, че в него осем световни и български утвърдени визуални артисти ще създават съвременно изкуство заедно с 30 млади участници от русенски училища.
Във фоайето на Доходното здание днес бяха показани творби на Мария Иванова, Нина Лишовска и Иван Иванов-Йоаний от Русе, Живко Терзииванов от Сан Франциско, Александър Цанев от София, Ецуро Ендо от Финландия, Гергана Попова от Виена и Йоана Туджарова от Кьолн. Част от тях са възпитаници на Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ и на Русенския университет „Ангел Кънчев“, съобщиха организаторите.
В дните от 16 до 18 октомври на живо и онлайн те ще творят заедно с учениците в работилниците в зала „АртСтарт“ на Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“. На 19 октомври те ще се върнат в Доходното здание, за да покажат в изложба резултатите от творческия процес.
Директорът на фестивала младата художничка Мария Иванова поясни, че идеята е да се приобщят едни към други младежите и утвърдените вече артисти и да ги въведе в същността на изкуството на графитите.
Творческият координатор на фестивала Нина Лишовска добави, че участниците ще творят на хартия, като най-добрите произведения догодина ще бъдат отразени на винил или на стена и изкуството им да е по-общодостъпно.
Организаторите от сдружение „Екоарт“ съобщиха, че форумът се организира с подкрепата на общинската програма „Култура“.
Заместник-кметът по „Образование и култура“ на Община Русе Енчо Енчев заяви, че кандидатстването по тази програма е било улеснено през миналата година и днес културният календар на града е много по-богат.
„Този фестивал има своето важно място в Русе, защото до този момент в нашия град няма изградени достатъчно стойностни графити. Сега вследствие на този фестивал ще се покаже и на широката общественост, че графитите не са просто драсканици по сградите и по стълбовете, а едно сериозно изкуство. Нашият град заслужава да преодолее драсканиците и да има едни прекрасни символи, които да са на важни за града места“, добави Енчо Енчев.
„Този фестивал обединява творците и изкуството и дава възможност на нашите съграждани да се докоснат до него. Той звучи съвсем интересно и различно, нещо, което на Русе му приляга“, заяви председателят на Общинския съвет в крайдунавския град акад. Христо Белоев.

Изграждане на тактилни карти в подкрепа на хората с увредено зрение започва столичният район „Средец“

Инициатива за изграждане на тактилни карти в подкрепа на хората с увредено зрение за публични сгради и обекти започва столичният район „Средец“, съобщи за БТА кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков по повод Международния ден на белия бастун – 15 октомври.
Проектът има за цел да подобри достъпността на градската среда за хора с увредено зрение, като им осигури възможност за по-лесно и безопасно ориентиране в пространствата. Тактилните карти са релефни карти, специално проектирани за хора с нарушено зрение, които позволяват ориентиране чрез докосване, обясни районният кмет.
Трайков очаква изграждането на тактилните карти да започне до две-три седмици, като първите инсталации ще бъдат завършени до края на годината. Средствата за първите две-три тактилни карти са осигурени от дарители, като един брой струва около 700-800 лева, каза БТА Трайков. Идеята е тактилни карти да бъдат поставени поетапно, първо на изходите на подлезите в район „Средец“, на входовете на най-важните обществени сгради, информира още районният кмет. Средства за изработването и поставянето на тактилните карти ще се търсят от Столичната община. Предвидено е и разработването на специални мобилни приложения с аудио навигация, които да съпътстват тактилните карти, за да осигурят още по-пълноценно потребителско преживяване, съобщи Трайков.
Район „Средец“ работи в тясно сътрудничество с Национално читалище на слепите “Луи Брайл”, Благотворителна фондация „Творци на надежда“, организации на хора с увреждания и експерти по достъпност, за да се гарантира, че решенията отговарят на техните специфични нужди и изисквания, посочиха от районната администрация. Целта е да се създадат условия за независимост и по-добро качество на живот за всички граждани.

Разяснителна кампания за машинния вот организират Община Смолян и Районната избирателна комисия

Разяснителна кампания за начина на гласуване с машина за предстоящия вот ще се проведе на 18 октомври в сградата на Община Смолян, съобщиха от пресцентъра на администрацията. Представител на Районната избирателна комисия (РИК) ще обяснява на желаещите в петък от 12:00  до 14:00 часа как да се гласува с машина и ще отговаря на поставените въпроси.
Целта е гражданите да получат пояснения как се използват устройствата за изборите на 27 октомври т.г., посочи Виолета Филипова – експерт „Връзки с обществеността“. 
От РИК – Смолян призовават гражданите да се включат активно в обучителния процес.

Диана Добрева бе обявена за „Рицар на изкуствата и литературата“

Диана Добрева получи ордена „Рицар на изкуствата и литературата“ заради приноса й към театралното изкуство. Събитието бе в резиденцията на френското посолство, в София.
Почетното отличие се дава от Министерството на културата на Франция – на творци за изключителни постижения в областта на изкуството или литературата и за влиянието им във Франция и по света. То бе връчено от френския посланик  Жоел Мейер.
Съветът на Ордена на изкуствата и литературата включва дванадесет членове от Министерство на културата на Франция, Националния архив за литература, музеите на Франция, член на Ордена на Почетния легион и дванадесет представителни личности от артистичните и литературни среди, определени от министъра на културата на Франция, Рашида Дати.
Диана Добрева е театрален режисьор и актриса. Завършила е магистратура по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ, френска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, история на изкуството в Сорбоната, Париж, и театрален колеж „ Любен Гройс“. В периода 2000-2006 е актриса в „Сфумато“. Играла е и в постановки на Народния театър „Иван Вазов“, Малък градски театър „Зад канала“, Национална сцена на театъра в Анси, Франция. Изиграва главните роли в няколко български и чуждестранни филми. За „Пазачът на мъртвите“ и „Маймуни през зимата“ получава награда за най-добра актриса на фестивала на българското кино „Златна роза“ през 2006 и наградата за главна женска роля на Национален филмов център. Дебютът в режисурата е спектакълът й „Медея“, за който получава награда „Аскеер“ за режисьорски дебют и номинация за награда „Икар“. През 2009 г. авторският й спектакъл „Казанова“ участва на фестивала в Авиньон, Франция. На същия фестивал през 2011 година „Медея“ получава награда на критиката и пресата Coup de Coeur за най-добро представление в конкуренция с 1600 спектакли от цял свят. От 2017 година е режисьор на Народния театър, продължава дългогодишната си работа и с Драматичния театър в Пловдив. Нейната постановка „Коприна“е първият български спектакъл, избран в официалната селекция на Световната театрална олимпиада през 2023 в Унгария, а на следващата година спектакълът „ Одисей“ е избран да открие престижния фестивал MITEM в Будапеща. Нейни спектакли са участвали в международни театрални фестивали в Япония,  Унгария, Монако, Франция, Турция, Румъния. Поставяла е като режисьор и във Франция, Литва, Русия, а през декември 2024 се очаква премиера на неин спектакъл в Националния театър, в Будапеща, Унгария.
/следва
/ДД

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. Виж още
Приеми