Изложбата „Луксът в Малката Виена“ ще бъде открита в Музея на градското всекидневие в Русе тази вечер, съобщи пиарът на Регионалния исторически музей в крайдунавския град Силвия Костадинова. 
Тя включва часовници, интериорни новости, като етажерка тип „какво ли не“ (Whatnot), бисквитиери, яйцедържачи, сервизи за ликьор, индивидуални комплекти с прибори, модни аксесоари, които са част от битието на старите русчуклии, за които Малката Виена не е ретро утопия като днес, а начин на живот, съобщиха още от културния институт. 
Костадинова уточни, че експозицията представя промяната във всекидневния начин на живот на гражданите, които през 19-и век имат достъп до множество изделия, определяни днес като луксозни вещи. В своите първообрази, изработени от благородни метали, те наистина са били част от лукса за избрани, но предметите от 19-и век се създават във фабрики по готови модели, които наподобяват оригинални скъпи изделия. 
От културния институт добавиха, че за статуетки и метални съдове са използвани различни метални сплави, които заменят среброто и бронза. Появяват се нови сплави, каквато е „алпака“, наричана „немско сребро“, а порцеланът постепенно измества керамиката. Това прави лукса и изкуството достъпни за повече граждани. Увеличаващата се средна класа и силата на модните тенденции през 19-и век водят до широко производство, а луксът на това време всъщност се оказват стандартни вещи, достъпни за буржоазията и част от нейната всекидневна култура.
Появяват се каталози с различни изделия, които дават възможност за избор, но и формират вкус – показват модната линия. Каталозите на стоки от 19-и век илюстрират в детайли всекидневния свят и насърчават търсенето на достъпния лукс.
Колекционирането на книги в миналото е било привилегия за управници, които създават цели библиотеки. През 19-и век книгите отдавна не са непостижим лукс, а се превръщат в потребност, за да се означи социалния статус. Луксозни подвързии, редки издания, разкази за пътешествия и илюстровани истории правят общуването със света пъстро, уточняват от музея в Русе.
Фотографията и рисунките също стават достъпен лукс и постепенно придобиват невиждана масовост. В началото фотосите копират сюжети от картини и използват сценографски интериори в студио. По-късно основен акцент на снимките са хората – роднини, приятели, обитатели на далечни места или известни личности.

Хиляди изпратиха Кирил Маричков. Повече от два часа продължи поклонението пред един от най-обичаните български музиканти и лидер на група „Щурците“.
През цялото време опашката с дошли да се сбогуват продължаваше от входа на църквата „Света София“ до ул. „Раковски“. Сред опечалените имаше много граждани, колеги музиканти, почитатели, политици, актьори. Ковчегът бе изнесен от храма под аплодисментите на гражданите.
„За мен той беше легенда приживе и легенда ще си остане. Той беше запазена марка и стил, и продължава да бъде. И ще бъде вдъхновител за редица поколения – за свобода, за любов и въобще за рок музиката и музикантите“, каза пред БТА Стоян Янкулов–Стунджи.
„Голям човек, голям музикант, но преди всичко човек, с огромно сърце. Когато те приеме за приятел, ти наистина си му приятел. Всички трябва да взимаме пример от него – за постоянството. И тук не става дума само музиката му, която е един огромен фар за нас, музикантите и за хората. Като човек беше непримирим. Никога не си смени вижданията. Винаги е бил демократ. И винаги държеше на истината, което може би е най-ценното“, каза пред БТА Атанас Пенев от Б.Т.Р.
Изпращаме един уникален човек, една епоха, колос в българската музика. И се радвам, че толкова много хора го обичат и идват да го изпратят в последния му път. Искрено вярвам, че той ще е в небесния оркестър“, каза пред БТА Етиен Леви.
„Аз го познавах от събитията, на които съм присъствал. Когато Кирчо Маричков е бил с моите приятели от Б.Т.Р., когато са свирили на общи концерти, на събития, свързани с „Щурците“ или „Фондацията“. Уникален човек. Изключително добър, много възпитан и много над суетата, славата и всички глупости, които съпътстват ежедневието на хората от този бранш. Беше аристократ. Много ми харесва това определение за него – че е патриархът на българската рок музика“, каза пред БТА Христо Мутафчиев.
„Неговото място в музиката е ясно – само като видим хората, които са дошли и го обичат. Той винаги е бил свързан с музиката. За хората понякога говори и само творчеството им. Не е нужно да си изсмукваме думи от пръстите. Всеки има песен, с която го свързва – и това е показателно какво е оставил той, какво е бил за българската музика, изкуство, култура“, каза пред БТА Васил Гюров. Направи ми впечатление, че костюмираните хора минаха първи, както е било винаги, добави той.
„Познавах го и сме се виждали по концерти. Той беше емблемата на българската демокрация. „Щурците“ бяха нашите „Бийтълс“-и много се радвам, че сме ги имали“, каза пред БТА певицата Мими Николова.
„Той заема едно от първите места в българската музика. Незабравим. Казват, че няма незаменими хора, но има неповторими. Но ми се струва, че той ще бъде и незаменим. Мечтая си като него да извървя пътя си достойно, както той го направи“, каза пред БТА Мариана Попова.
Пред медиите, сред които и БТА, думи за Кирил Маричков споделиха и други негови колеги.
„Определено, той беше Дон Кихот и борец за права и истини“, каза Васил Найденов. „Той имаше един наивитет, подкрепен с изключителна интелигентност и компетентност, не само в областта на музиката. Затова остава явление за поколенията“, каза още Найденов. По думите му не всеки може да пише музика, а неговите песни остават десетки години, което означава, че е имало смисъл да живее.
„След такава внезапна случка оставаме без думи, особено когато това присъствие е било значително във всички посоки“, каза Йорданка Христова. „Щастлива съм, че сме били близки през годините, и че сме споделяли еднакви мисли, защото и той, както и аз, сме родени свободни хора и демократи по душа, но в истинския смисъл на демокрацията, а не тази, изкривената, която в момента съществува“, добави тя.
Празнината, която оставя, е огромна. Хубавото е, че с делото си и с целия си живот, той си създаде сам паметник още приживе. Беше не само много голям музикант, но и много голяма личност, с всестранни интересни, много честен, много праволинеен. Би трябвало такъв човек да служи за пример на всички“, каза Иван Лечев. Чудехме се дали да направим обявените вече концерта на „Фондацията“, но мисля, че той самият би искал това да се случи – голяма зала, в която всички да пеят неговите песни, каза още Лечев.
„Аз съм музикант заради него. През 1979 година го срещнах с мой приятел в градинката пред „Кристал“ и му поискахме  автограф. Кирчо нямаше картички и ни даде едни лепенки. Дълго време се чудех къде да залепя тази лепенка и накрая я залепих на една китара, която си купих от единствения магазин за инструменти, който беше в ЦУМ. Той много ми е помагал и след това. Първото ни турне като група е с „Щурците“. Последното ни турне беше през 2004 година, но след това се чувахме непрекъснато“, разказа Денис Ризов („Ахат“).
Той е история, не само за мен, а за всички, които са захранени с рокендрола, каза Милена Славова. Бях в четвърти или пети клас, когато за първи път отидох на концерт на „Щурците“, и така се заредих от присъствието и от енергията на сцената, че това беше нещо като моето кръщение в рокендрола, и тогава изнудих майка да ми купи китара. Почнах самостоятелно да си уча песента „Две следи“, без да познавам нотите“, разказа тя.   
„Легенда, патриарх. Отиде си Р-то на рокендрола в азбуката на музиката. Бог го прибира с космическия му талант, за да го издигне на още по-големи висоти“, каза Николай Сотиров.
„Той беше вдъхновител и учител. Много ни е мъчно“, каза Благовест Аргиров. Отиде си една от най-големите легенди в българската музика, който сега е на по-хубаво място, каза Светослав Аргиров. 
„Имахме добро приятелство, раснахме заедно с неговите песни. С безкрайна обич и уважение към таланта. Той се превърна с времето в легенда и хит, пример за поведение“, каза Вежди Рашидов.  
Пред църквата бяха оставени десетки венци – от Лили Иванова, група „Тангра“, от министър-председателя, Министерството на туризма, столични и извънстолични общини, Съюза на артистите в България, различни партии, организации, медии, сред които и БТА. 
/ДД

Международният турнир по карате за Купа „Плевен“ ще се състои на 19 октомври в града. В него ще участват само поканени отбори, каза за БТА президентът на Българска национална федерация карате (БНФК) Русалин Русалинов, който е и президент на карате клуб Петромакс (Плевен), организатор на спортното събитие.
Турнирът се организира по идея на Русалинов. Последното му издание е през 2020 година.
„Има прекъсване заради COVID-19 и липсата на подходяща зала. Сега се възстановява като проиграване за големия турнир, който се очаква догодина за полувековния юбилей на спорта карате в Плевен“, подчерта Русалинов.
Поканените за участие клубове са 15. Четири от тях са от други държави – Турция, Република Северна Македония,  Сърбия и Румъния.
Състезанията ще бъдат в дисциплините ката и кумите, а за 6-7 годишните ще има игра с макивара. Очакват се около 300 каратеки, допълни президентът на БНФК.
Очаква се на официалното откриване да присъства олимпийската шампионка от Токио 2020 Ивет Горанова.

Правителството одобри 297 674 лева, с които се осигурява безплатен транспорт до училище на ученици с временна закрила от Украйна. Със средствата ще се обезпечи превозът им от местата за настаняване до образователните институции за цялата нова учебна година – от 16 септември до 30 юни 2025 г., съобщи пресслужбата на Министерския съвет.
Най-голям брой деца и ученици са приети и се обучават в образователни институции в областите Бургас и Варна. Те се записват в училища с налични свободни места и поради тази причина някои от децата посещават по-отдалечени образователни институции.
За да се гарантира достъпът им до образование, правителството взе решение днес да осигури допълнителни средства за организирането на транспорт до училищата и обратно.
Финансовата помощ ще бъде преведена по бюджета на Министерството на образованието и науката, както и по бюджета на пет общини – Несебър, Поморие, Варна, Аксаково и Балчик.
Както писа БТА през февруари тази година, украинските ученици, които в момента учат в българската образователна система, могат да се ползват от няколко възможности, за да се запишат за висше образование в България. Това каза тогава министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков в отговор на парламентарен въпрос за обучението във висши училища на украински граждани, завършили средно образование в България, зададен му от народния представител Валентин Тончев.
„Голяма част от украинските младежи, които в момента се намират в България, за съжаление, те не са в българската образователна система, особено учениците от гимназиалния етап. Те се обучават дистанционно в украински училища. Има и проблеми, свързани със структурата на образователните системи, тъй като завършващият клас в Украйна е 11-и клас, а в България е 12-и клас“, обясни тогава министър Галин Цоков.
 

Служебното правителство одобри днес на заседание допълнителни 125 млн. лв. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за т.нар. украинска помощ за земеделците за 2024 г., съобщиха от пресслужбата на кабинета.
Средствата ще бъдат осигурени и изплатени към земеделските стопани в срок до 30 ноември 2024 г.
Финансовият ресурс се отпуска за изплащане на част от втория транш на обща стойност 325 млн. лв. по схеми за държавни помощи „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.
С постановление на правителството от 4 октомври тази година бяха одобрени допълнителни разходи по бюджета на Фонд „Земеделие“ за 2024 г. за осигуряване на подкрепа в размер на 200 млн. лв. Средствата са изплатени на земеделските стопани от първичното селскостопанско производство и производители на зърнени и маслодайни култури.
БТА припомня още, че в началото на февруари 2024 г. земеделски производители в страната излязоха на поредица протести с искания за преразглеждане на предложението за разпределение на помощите и бюджета, които биха възпрепятствали масови фалити в българското земеделие, както и за ясни гаранции за законодателни промени, които да гарантират устойчивост на сектора.

Центърът за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания в Шумен отбелязва Международния ден на белия бастун. Служителите в институцията демонстрират различни помощни и техническите средства в полза на незрящите граждани в рамките на Деня на отворените врати на институцията.
Миглена Пенкова, социален работник в Центъра каза за БТА, че в Деня на отворените врати служителите в центъра представят на посетителите белия бастун, брайловата клетка, плочата и шилото за писане на брайл, ученически пособия, увеличителни лупи, релефни карти за ориентиране в пространството, говорещи термометър, апарат за измерване на кръвно налягане, везна за измерване на личното тегло.
Пенкова поясни, че белият бастун се изработва от различен материал в миналото и днес. „Можем да го срещнем в по-сребърен цвят днес. Червената част от белия бастун е светлоотразителна. Ако видим бял бастун с голяма червена част, това означава, че се ползва от човек с двойно сензорно увреждане“, добави тя.
За да могат да четат на брайл е много важно първо хората да развият усетливост на пръстите. Тактилността е изключително важна за четенето, за писането не толкова много, подчерта Пенкова. „След като направят поредица от упражнения за развитие на тактилността се продължава с изучаването на буквите, които се учат две по две, които са сходни. Дълъг и продължителен е процесът“, каза още тя.
Изписването на самите брайлови букви с плочи и шило става огледално. Използването на брайловата кутийка и надписването на буквичката предполага след това, като се обърне листа, огледално изображение, това е по-трудното и специфичното, подчерта Пенкова.
Тя поясни, че всички специалисти в Центъра работят с посетителите в насока четене и писане на брайл. „Сред посетителите на центъра има хора, които са били обучавани в училища за деца с увредено зрение и те идват подготвени браелисти. В момента има трима човека, които са късно ослепели и имат желание да се научат на брайлово писмо“, допълни Пенкова.
Тя каза още, че за посетителите на Центъра ще се организират занимания по йога за слепи. Преминаха инициативи за разходка по дендрологична пътека по Шуменското плато, продължават да се организират турнири по шахмат и табла, съобщи Миглена Пенкова.
Както БТА съобщи, капацитетът на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания в Шумен е 25 души, в момента го посещават 48 граждани, екипът, който работи с тях, е от петима специалисти.

Жените на ръководни позиции в България се увеличават, въпреки че остават по-малко от мъжете, като през 2023 г. техният брой е достигнал 68 000, което с 3200 повече в сравнение с предходната година. Това показват данните от Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете за 2023 г., който беше одобрен днес от служебното правителство, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. 
През миналата година делът на жените, които са част от управленски бордове, се е увеличил от 14,8% на 18,3%. Разликата в заплащането между двата пола през 2022 г. е била 13% в полза на мъжете, се посочва в доклада.
Докладът показва, че през миналата година коефициентът на заетостта на жените на възраст 15-64 години е бил 67,4%, а на мъжете – 73,9%. Разлика се отчита и при средния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. За мъжете той е бил 942 лв., а за жените – 765 лв. Дамите обаче са получавали пенсия средно по 27,6 години, което е с над седем години повече в сравнение с мъжете.
През 2023 г. средният осигурителен доход е бил 1445,55 лв. За мъжете размерът му е бил 1488,15 лв. – с 6,2% повече отколкото за жените, сочат данните от доклада.
Докладът отразява резултатите от изпълнението на политиките в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост; намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; насърчаване на равнопоставеността в процесите на вземане на решения; борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите; преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма. 
Една трета от фирмите в България са собственост на жени предприемачи, според данни на Дирекция „Интернационализация на малките и средните предприятия“ в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Третокласници от основно училище „Н. Й. Вапцаров“ са новините членове на „Детското полицейско управление“ в Ботевград, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – София (ОДМВР -София).  Децата доброволци бяха посрещнати тържествено в сградата на районното управление в Ботевград за началото на дейностите по превантивната програма „Детско полицейско управление“. Програмата включва извънкласно обучение на деца по инициатива на МВР.  
По време на първото им занятие децата бяха запознати с дейността на полицията, научиха каква е разликата между полицай и пътен полицай, както и се запознаха със задачите на служителите от охранителна и пътна полиция, се посочва в съобщението.
Децата са разгледали оборудването на патрулен автомобил, техническите средства за заснемане на скорост и за тестване на водачите за употреба на алкохол, както и с полицейско оборудване – белезници, каски, щитове, бронежилетки.
Идеите и темите на Националната програма „Детско полицейско управление“ са дългосрочни и предназначени за двугодишно извънкласно обучение на деца от началните и прогимназиалните класове, се посочва на сайта на МВР. 
Целта е чрез теоретични и практически занимания децата да получат знания и умения за опазване на своя живот и този на приятелите си, за справяне в трудни ситуации вкъщи, на училище и на улицата, за своите права и отговорности, за работа в екип, уважение и толерантност към другите.  

Медийното присъствие на читалищата бе тема на дискусия в Благоевград, в която взеха участие заместник-министърът на културата Калин Вельов, председателят на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов, почетният председател на СНЧ проф. Стоян Дечев, както и заместник-ректорът на Югозападен университет „Неофит Рилски“ доц. Илия Недин, главният редактор на „Читалищен вестник“ Анита Тарасевич. 
Преди официалното начало на дискусията зам.-министърът на културата Калин Вельов каза за БТА, че според него читалищата присъстват слабо в медиите, а това е любимо място на деца и родители. За много от нас и хобито, и професията, са стартирали с първоначалните уроци и кръжоци, и с всичко, което се случва в едно читалище, допълни той. Впоследствие обаче се забравя колко важна е функцията на читалищата за началния етап на култура и образование. 
Читалището си е нещо много специфично българско, което е вековно и то ще продължи да изиграва роля, въпросът е да върви в крачка с времето, но и да пази първоначалната си идея, да пази традицията, каза още Вельов. Той допълни, че е необходимо и дигитализиране, осъвременяване на читалищата. Според зам.-министърът в читалищата работят много „съвестни, свестни хора, които вярват във функцията на читалището“, а във всяко село центъра на живота е кметството и читалището.
По думите на Вельов ролята на читалищата е важна и в градския живот, която донякъде се обуславя и от обезлюдяването на селата. Читалището продължава да върши функции в града, да пази традиции и култура, които има опасност да изчезнат в обезлюдяващите се села. То следва да пази традициите, но и да се осъвременява откъм всички останали функции, които днешният модерен свят изисква от нас, допълни Калин Вельов и посочи, че е важно всичко това да бъде медийно известно, да бъде популяризирано. 
В днешната дискусия взеха участие още читалищни дейци от целия регион, както и заместник областният управител на Благоевград Христо Ангелов и зам.-кметът по култура, спорт и образование в Община Благоевград Станислав Кимчев. 
Организатор на дискусията е Съюз на народните читалища, а домакин е Народно читалище „Никола Вапцаров 1866“. Повод за организиране на дискусията е 25-годишнината на „Читалищен вестник“.

Министърът на вътрешните работи Атанас Илков освободи от поста директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР старши комисар Лазар Христов. Това съобщиха от институцията.
Сменен е и директорът на полицията в Русе Пламен Пенчев. 
Преди месец бе сменен директорът на полицията в Бургас. Сега титуляр на поста е Владимир Маринов.