Ново арт кафе и модерен посетителски център, който обаче ще запази духа на времето в къщата музей на Владимир Димитров-Майстора в село Шишковци, създават в двора на музея от художествената галерия в Кюстендил, носеща името на големия български художник. Къщата музей в селото представя житейския и творчески път на художника, акцентирайки основно върху периода от близо 29-те години, в които Майстора е работил в селото.
Новата реконструкция в двора на музея цели пространството изцяло да отговори на съвременните представи за културен туризъм.
Към къщата музей има изключително голям интерес и това ни мотивира да работим още по-добре. Сега опитваме да върнем нещата във вида, в който са съществували, когато Майстора е пребивавал тук, каза пред БТА директорът на галерията в Кюстендил, под чиято „шапка“ е и музеят в Шишковци, проф. Валентин Господинов.
Стопанският навес в двора, т.нар. сайван, ще бъде съхранен, но преобразуван в място за приемане на посетители. В двора на къщата ще има и арт кафе, което ще бъде издържано в духа на 30-те години, и което ще предлага малко стоки – кафе в джезве, кафе леблебия, ябълков щрудел по селски, прословутия местен зелник. „Така посетителите ще могат да се потопят още по-дълбоко в атмосферата на Шишковци от това време“, обясни Господинов.
Целта е мястото за беседи да бъде използваемо във всички сезони и затова ще бъде покрито, но затворено със стъклена витрина. „Видът няма да се промени, но няма да пречат атмосферните условия. Ще има експозиция, места за сядане, монитор, екран“, посочи директорът на галерията.
„Бабите и дядовците от селото ще продължат да се събират на това място и да почитат рождените си дни, както го правят и днес. Така ще се запази и социалната функция, която дава живот на къщата“, каза още Валентин Господинов.
По отношение на финансирането на ремонта, директорът уточни, че се осъществява със средства на галерията и се прави по начина, по който преди години е създадена и обновената експозиция в самата къща музей. „Стремим се галерията да генерира собствени средства, да не сме в тежест на Общината и разчитаме на хора, които искат да помагат. Макар, че досега не сме разчитали на спонсори. Кандидатстваме по програми и обикновено печелим проектите и нещата се случват. Оптимист съм, защото и самият музей има добри приходи, с които покрива изцяло режийните си и има допълнителни приходи. Така можем да осигурим и поддръжката, която, за съжаление, в България често се пренебрегва – правим нещо добро, красиво, но забравяме, че направеното трябва да се поддържа“, коментира Господинов.
„Когато човек разчита само на постигнатото и направеното, той е обречен на забрава. Затова с колегите непрекъснато мислим за бъдещо развитие. Едното от тях е грандиозен културен проект за село Шишковци, което смятам, че абсолютно ще промени населеното място. В проекта влиза железопътната спирка в селото, построена от Андон Виячев, близък приятел и спомоществувател на Майстора. От Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) бяха бракували гарата и тя трябваше да бъде съборена. В селото обаче върви инициатива постройката да бъде прехвърлена на местното сдружение „Възход за село Шишковци“, а желанието на местните хора е гарата да бъде предадена на общината в Кюстендил, след което сдружението да я ремонтира и превърне в място за културни изяви в знак на памет към Виячев и Майстора“, добави той. 
„Получих приятната новина, че гарата е пред деактуване. Тя би могла да бъде част от голям проект, който да възроди селото“, посочи директорът на галерията и добави, че е подал докладна до Общинския съвет в Кюстендил за купуването на къщата на фамилия Яглеви в селото. В нея Майстора е живял осем години преди да се премести в къщата, която сега е негов музей. „Тя е исторически ценна за историята на Майстора, която се опитваме да развием. В едно факсимиле в галерията в Кюстендил, при разговор със сестрата на Майстора и дългогодишния директор на галерията в Кюстендил Недко Каблешков, сестра му споменава, че Майстора приживе е искал, ако някога се прави посветен на него музей, той да бъде в  Яглевата къща“, разказа Господинов.
По думите му, ако не може да се закупи къщата от Общината, би могло да бъде обявена дарителска сметка. „Това ще бъде едно поредно стъпало, което ще надгради историята за Майстора и част от големия проект“, допълни директорът на галерията.
Творческият екип е замислил голям туристически маршрут, който да започва от железницата, да преминава през Земенското дефиле до гара Шишковци. Там гостите да бъдат посрещнати в гарата, която е била „врата към света“, с експозиция, посветена на селото и плодородието на кюстендилското поле, а след това маршрутът да преминава през къщата музей и Яглевата къща, където да бъде създаден етноцентър. Крайната точка в маршрута е художествената галерия в Кюстендил, която предстои скоро да бъде изцяло обновена и ремонтирана. 
„Целта ни не е да превръщаме Яглевата къща във втора галерия. Къщата музей днес представя историята на Майстора с хората от село Шишковци и престоят му тук. Къщата на Яглев ще бъде нещо, което надгражда и допълва представата на посетителите“, каза още Господинов. Така, по думите му, в цялостния маршрут ще бъде акцентирано върху Майстора и село Шишковци, което за „Рисувача“, както го наричат местните в Шишковци, е „столицата на рая“. Идеята е посетителите могат да почувстват атмосферата, в която художникът, влюбен в земята и хората на България, е създал най-значимите си творби.
 
 

Локализиран е пожарът в регионалното депо за битови отпадъци в Цалапица, съобщиха от пресцентъра на Община Пловдив. В помощ на огнеборците се включиха водоноски на Общинско предприятие „Чистота“ и тежка техника, с която се запръстява. Още снощи кметът на Пловдив Костадин Димитров разговаря със собственици на фирми, които ще съдействат и ще изпратят багери и фадроми да подпомогнат работата на терен.
Към момента данните показват, че няма превишаване на фините прахови частици в атмосферния въздух. Леко повишение на концентрациите е отчетено в 3:00 часа в автоматичната измервателна станция в „Тракия“, но показателите вече са в норма. В някои райони на града се усеща миризма на изгоряло. Възможна е промяна на движението на въздушните маси към града по поречието на река Марица. С цел превенция  от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) препоръчват гражданите да не отварят прозорците  и да излизат навън само при необходимост. Сформиран е областен кризисен щаб, който координира дейностите между различните институции.
На мястото на пожара са кметът Костадин Димитров, заместник-кметовете Иван Стоянов и Ангел Славов, началникът на пловдивската пожарна Васил Димов, заместник-областният управител Атанас Ташков, директорът на РЗИ д-р Аргир Аргиров.
БТА припомня, че пожарът в депото на село Цалапица избухна късно снощи около 22:00 часа. 

Локализиран е пожарът на регионалното депо за битови отпадъци в Цалапица, съобщиха от пресцентъра на община Пловдив. В помощ на огнеборците се включиха водоноски на Общинско предприятие „Чистота“. Към момента в потушаването на огъня е включена и допълнителна техника, съобщи кметът на Пловдив Костадин Димитров. Три екипа на Дирекция „Пожарна безопасност и защита на население“ продължават да обливат терена с вода. Освен тях на място вече работят 3 булдозера, 3 багера, 12 камиона и друга тежка техника, с помощта на която се извършва запръстяване. Тя е осигурена от ОП „Чистота“, КМД, „Водстрой“, ПИМК, ГАП 07, „Запрянови“, „Драгиев“ и „София асфалт“.
Към момента данните показват, че няма превишаване на фините прахови частици в атмосферния въздух. Леко повишение на концентрациите е отчетено в 3:00 часа в автоматичната измервателна станция в „Тракия“, но показателите вече са в норма. В някои райони на града се усеща миризма на изгоряло. Възможна е промяна на движението на въздушните маси към града по поречието на река Марица. С цел превенция  от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) препоръчват гражданите да не отварят прозорците и да излизат навън само при необходимост. Сформиран е областен кризисен щаб, който координира дейностите между различните институции.
На място ситуацията следят кметът Костадин Димитров, заместник-областният управител Атанас Ташков, заместник-кметовете Иван Стоянов и Ангел Славов, директорите на „Чистота“ и „Градини и паркове“ Десислава Георгиева и Антон Георгиев.
БТА припомня, че пожарът в депото на село Цалапица избухна снощи около 22:00 часа. 

Българската академия на науките (БАН) ще отбележи 155 години от създаването си с тържествено събрание и концерт в Софийската опера и балет. Тържеството ще се състои днес от 18:00 ч., като входът е само с покани, съобщи пресцентърът на БАН.
Поканени да присъстват на празника са представители на президентството, на Министерския съвет, Народното събрание, дипломатическия корпус, местната власт, академичната общност, чуждестранни академии, международни партньорски организации и други.
На тържеството за първи път ще бъде връчена „Голямата награда за наука на БАН“. Конкурсът за отличието се организира от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК). „Голямата награда за наука“ се присъжда на учен от българска научна организация или от висше училище за изключителни постижения в областта на науката, получили високо международно признание.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски ще произнесе празнично слово на тържеството.
БАН е правоприемник на Българското книжовно дружество
Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.
Първи председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. В списъка на първооснователите и дарителите са търговци, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици, революционери. Имената на Евлогий и Христо Георгиеви, Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров, Димитър Шишманов, Марин Дринов, Васил Стоянов и много други остават завинаги в нашата памет като градители на най-голямата научна институция у нас.
През 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея
С помощта на своя дългогодишен председател Иван Евстратиев Гешов, който е политик и общественик, Българското книжовно дружество се превръща в самостоятелна и независима институция. През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея. През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя. Двадесет и двама академици ипотекират личните си имоти и влагат получените от БНБ три милиона лева за строителството. В първото ръководство на БАН влизат преизбраният председател на БКД Иван Евстратиев Гешов, Любомир Милетич, Иван Пеев и Стоян Аргиров.
Академията развивала дейността си в три научни направления: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. През 1947 г. Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Академията се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени по-голяма част от създадените след 1945 г. научноизследователски институти в страната. След 1991 г. академичните звена на БАН стават автономни.
БАН днес е научноизследователски център, утвърждаващ българската наука
Днес Българската академия на науките заема достойно място в научноизследователското пространство у нас и в чужбина, активно утвърждава и популяризира българската култура. Със своите фундаментални и научноприложни постижения, и резултати, многообхватна и висока експертиза, учените от БАН подпомагат обществото и икономиката на страната, държавните и местните институции, допринасят за повишаване на качеството на образованието и на качеството на живота, участват в преодоляването на кризи и предизвикателства, отбелязват от Академията.
В Българската академия на науките се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси. Тя участва в развитието на световната наука и съдейства за умножаване на духовните и материалните ценности на нацията.
 

Изтеклите гаранции на машините за гласуване не създават проблем. Това каза в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия служебният министър на електронното управление Валентин Мундров в отговор на въпрос за изтеклия срок на годност на 9600 от 12 000  машини за гласуване. По думите на министър Мундров изтеклият срок на годност на машините не предполага дефекти, а по-скоро устройствата ще останат за извънгаранционна поддръжка.  
Той посочи още, че преди всеки един избор Централната избирателна комисия (ЦИК) прави профилактика и диагностика на машините, с което отговоря на изискванията на производителя и по този начин се гарантира, че машината няма да бъде повредена. Министърът съобщи, че на предстоящите парламентарни избори на 27 октомври машините за гласуване ще бъдат 9353 в България и 157 – извън страната, и всички те ще преминат през профилактика и диагностика. Освен това ще бъде направена проверка дали софтуерът, който е инсталиран на тези машини, е този, който вчера бе генериран, обясни той.
На тези избори нашата цел е да повишим бройката на проверените машини, като всяка една машина ще бъде избрана на случаен принцип. Министър Мундров увери, че с издаденото вчера решение са удостоверили, че машините са годни за изборите. Оттук нататък смятам, че това е една гаранция, че машинно гласуване ще има. Министър Мундров коментира, че с генерирания вчера хеш код могат да бъдат сравнявани последните четири или шест цифри. 
Относно електронното здравеопазване, министър Мундров съобщи, че досега 200 хиляди български граждани са свалили своето електронно здравно досие на телефона си. 

Несебър ще закрие активния си туристически сезон с рибния фестивал „Есенни пасажи“. Това е единадесетото ежегодно издание на феста, който ще се проведе от 18 до 20 октомври, съобщиха от общинската администрация на официалната си интернет страница.
Събитието, чиято цел е да отбележи края на активния сезон и да представи възможностите и предимствата на Несебър като туристическа  дестинация в есенните месеци, включва разнообразна кулинарна и музикална програма.  Два дни на площад „Месамбрия“ ще приготвят рибена чорба по специална рецепта и гозби с паламуд. Посетителите ще могат да дегустират готовите ястия.
По време на фестивала местни производители на черноморски рибни продукти ще имат свои щандове на площада, ресторантьори ще предлагат рибни деликатеси, сладкари и винари също ще се погрижат за всеки вкус.
Тази година участие във фестивала ще вземе и Музей „Старинен Несебър“. Служители на музея ще запознаят жители и гости на града с историята на древния Несебър. На 20 октомври от музея са организирали и игри за деца.  Ден преди това ще се проведе детско кулинарно състезание.
Концерт ще има на групите „Summer vibes“ и  „Ел Греко“,  на самодейните  състави при Народно читалище „Яна Лъскова – 1905“ – Несебър „Ла Феде“,  „Българка“, „Македонка“,  хор за гръцки песни „Месамбрия“ и изпълнителят Светлин Карагьозов.
Фестивалът, който се провежда под патронажа на кмета на общината Николай Димитров, е посветен на Несебър, на неговите жители и на рибарството като традиционен поминък за местното население през хилядолетната история на града.

Европейската комисия (ЕК), Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Бургаският свободен университет организират конференция „От извора на Дунав до Черно море – здравословна вода и здравословен живот“. Форумът ще се проведе на 15 октомври в Бургас, съобщиха от министерството на интернет страницата си. 
Министърът на околната среда и водите Петър Димитров ще приветства участниците във форума, а сред тях са българският еврокомисар Илияна Иванова, представителят на България в Мисията за океаните и водите на ЕС Ивелина Василева, кметът на Бургас Димитър Николов и областният управител на Бургас Мария Нейкова.
Целта на конференцията е да насърчи диалога между регионалните участници в басейна на река Дунав и Черно море. Темата поставя акцент върху нуждите и действията на общностите в областта на научните изследвания и иновациите за възстановяването на река Дунав и Черно море. Форумът ще представи иновативни и природосъобразни решения за възстановяване на реките и морските води и устойчивостта на крайбрежните общности, обясниха от ведомството. 
Събитието се финансира от Европейската комисия и е в съответствие с провежданата от Европейския съюз политика за възстановяване на водните басейни и насърчаване на общностите в опазването на реките и моретата.
В конференцията ще участват и други ключови участници от делтата на река Дунав и по-широките Черноморски общности, включително оперативна мрежа от донори, съществуващи мрежи в района на река Дунав, като Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR) и BioEast – инициатива за обединяване на всички регионални участници от региона на река Дунав и Черно море, включително Украйна, информираха още от МОСВ.
БТА припомня, че през юли в София се състоя националната научна конференция на тема „Климатичните рискове в Черноморския регион“, организирана от БАН в партньорство с МОСВ. Събитието беше част от съпътстващата програма за 61-ата сесия на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) с домакин София. Обсъдени бяха темите за българските и европейски политики за справяне с климатичните изменения, които влияят върху развитието на района на Черно море. 
 

Концертно изпълнение на операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини е част от програмата на Международния музикален фестивал Лауреатски дни „Катя Попова“. То ще бъде представено тази вечер в Художествена галерия „Илия Бешков“, съобщават от Плевенска филхармония.
Изпълнението под диригентската палка на маестро Григор Паликаров е на Пловдивската опера. 
Солисти са Михаил Михайлов (Рудолф), Валери Труманов (Марсел), Алпер Юнлютюрк (Шонар), Божидар Божкилов (Колин), Пламена Гиргинова (Мими), Димитрина Кечеджиева (Мюзета). Режисьор е Нина Найденова.
В настоящото издание на Лауреатски дни „Катя Попова“ участват над 600 изпълнители, от които 60 са лауреати от престижни конкурси от Европа и цял свят. В период от 18 дни в Плевен ще се състоят 13 музикални събития.
Музикалният фестивал ще продължи до 25 октомври. Той се организира от Община Плевен и Плевенска филхармония, под патронажа и с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Интензивен е трафикът на някои от граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) с Румъния  – „Кардам“, „Дуранкулак“ и „Никопол“ на изход за товарни автомобили. Това съобщиха от Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на интернет страницата си. Информацията е актуална към 6:00 часа тази сутрин. На останалите гранични пунктове трафикът на автомобили е нормален. 
Поради извършване на основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе е въведена временна организация на движение, като трафикът се осъществява в една лента с пропускателен режим и се регулира със светофарна уредба. Освен ГКПП „Русе“, шофьорите в региона могат да се насочат и към ГКПП „Силистра“, ГКПП „Кардам“, ГКПП „Дуранкулак“, ГКПП „Кайнарджа“ и ГКПП „Крушари“. Последните два са с работно време от 8:00 до 20:00 часа всеки ден, през тях не се пропускат товарни автомобили.
На границата с Република Гърция трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. През граничните пунктове  „Маказа“, „Златоград“ и „Ивайловград“ е разрешено преминаването само на леки коли и микробуси.
Трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове с Република Сърбия.
На границата с Република Северна Македония трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. На ГКПП „Гюешево“ започна изпълнението на дейностите по договор, свързан с изграждането на Системата вход/изход на ЕС. Ще бъдат демонтирани кабините за гранични проверки на преминаващите товарни автомобили и ще бъдат заменени с нови.
Временно движението на преминаващите товарни автомобили ще бъде пренасочвано през трасетата за преминаване на леки автомобили. Възможни са известни затруднения при преминаването на ГКПП „Гюешево“.
Трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове на границата с Република Турция.

За народните песни за герои като Гоце Делчев или как фолклорната музика не познава граници, разказаха за БТА доц. Петьо Кръстев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН и народната певица Теди Еротеева. Пример за общуването между музиканти от различни страни на Балканите е народната песен „Гоце ми отиде в Солуна града“. 
Доц. Кръстев разказа за песен, която през 60-те години на миналия век се е пяла от преселниците от Кукуш, живеещи в Благоевград. Тези общности са били доста сплотени и затворени и са правили вечеринки, посветени на кукушките традиции. Има документален запис на една от вечеринките, на която е изпълнена песен за Гоце Делчев с много интересна и красива мелодия, посочи той. 
Кукушката песен се казва „Защо бре, Гоце, чашка не допиваш“. Документалният запис, който аз съм чувал, е от 60-те години от читалището в Благоевград. Жената, която пее песента, тогава е била доста възрастна, някъде на 80 години, посочи доц. Кръстев. Той отбеляза, че подобен песенен сюжет, но с различна мелодия има и в Република Северна Македония – „Гоце ми отиде в Солуна града“. 
Народната певица Теди Еротеева сподели, че е чула тази песен преди години в изпълнение на певческа група, а по-късно и в изпълнение на Васка Илиева – певица от Република Северна Македония, и също решила да я изпее. Много ми хареса тази песен, аз я доразвих като гласове, записах я с автентичния текст, с който я чух от Васка Илиева, разказа младата певица. Щастлива съм, че след мен още изпълнители като Анета Мицевска от група „Молика“ в Република Северна Македония също я направиха, и още хора подеха и почнаха да я пеят, допълни Еротеева. 
Сега има едно ново течение в Република Северна Македония (РСМ) текстовете малко да се доизменят, за да се отличат от първоначалния вариант. Затова в по-съвременни варианти на песента може да се чуят някои думи, които не са така, както съм ги изпяла, обясни тя. 
Теди Еротеева разказа, че песента „Гоце ми отиде в Солуна града“ е популярна и в Северна Македония. И в Кукуш, днешна Северна Гърция, я пеят и я знаят. Ходила съм на участия там и винаги, когато пея тази песен, хората много ѝ се радват и я знаят. Те всички песни за Гоце Делчев знаят, допълни тя.  
Певицата каза още, че в репертоара си има и песни за Яне Сандански, за Георги Казепов. Занимавам се от много малка с фолклор и като призвание и страст съм набелязала да възпявам делото на хайдутите, воеводите, комитите, на всички онези борци за свободата ни днес и по този начин да е живо и тяхното дело, допълни тя.
Със сигурност фолклорът не познава граници, смята Теди Еротеева. Винаги съм казвала, че аз правя изкуство, а не политика. Работя с много композитори от Република Северна Македония. Сашко Велков е един страхотен композитор и акордеонист от РСМ, с когото работим от дълги години, посочи тя.
Доц. Петьо Кръстев също е на мнение, че битуването на народните песни не се определя от държавните граници. По думите му движението на музикални теми, мотиви и песенни сюжети се ръководи от желанието на хората, от това, че те харесват дадена мелодия или сюжет и искат да ги изпълняват.
Песни за Гоце Делчев се пеят не само в България, пеят се и на различни места на Балканите. В Република Северна Македония също има песни за Гоце Делчев. Това, което аз лично смятам, е, че хората много харесват тези песни и не само песните за Гоце Делчев, всички комитски песни, отбеляза той. Според Кръстев песните са форма на народната любов към героите, които по някакъв начин са жертвали живота си в името на свободата. 
Музиката няма нищо общо с границите, категоричен е специалистът по фолклор. Тези песни, когато са създавани или когато са се пели в първоначалния си вариант, реално границите не са съществували в съвременния им вид. На един по-късен етап историческото наследство става повод за дебати, дискусии и политически интерпретации, коментира той.
Общо взето песните за Гоце Делчев възникват в началото на ХХ век, 20-30-те години, има и такива, които са по-късни, посочи Кръстев.
Гоце Делчев е символ на революционното дело и естествено в Югозападна България и на цялата българска територия има песни, посветени на него, обясни той. Пример за това са следните образци: „Църна се чума зададе“ в изпълнение на знаменитата народна певица от близкото минало Любка Рондова; „Поле широко, кой че по тебе да се шета, като го нема Делчев войвода“ е част от репертоара на мъжките фолклорни групи от Банско. Други такива песни са „Слезнал ми Делчев“ и „Песен за Гоце Делчев“ от репертоара на Ансамбъл „Пирин“ от близкото минало. Изпълнявани са от популярните певци Илия Аргиров и Таня Костова, посочи експертът. 
Има много революционни песни, които са свързани не само с живота на Гоце Делчев като герой, но и с други войводи, отбеляза доц. Петьо Кръстев. Съдържанието на някои песни за Гоце Делчев преекспонира сюжети, които знаем от разказите на Вазов за подвизите на Левски, коментира той. Една от песните – „Абер ми дойде“, разказва как Гоце Делчев отива в Солун. Солунчани правят бесилка, за да го обесят, защото турците го гонят, но той се престорва, както се пее в песента, на „църно кюмюрджийче“. 
Съществуват много фолклорни песни, посветени на комити и войводи. Такава е например „Песен за Марко Лерински“ – българският офицер от Сливен Георги Иванов, наречен от народа Марко Лерински. Неговите подвизи са описани в знаменитата поредица на Димитър Талев, посветена на освободителните борби. Петьо Кръстев отбеляза и песните за Георги Сугарев и Христо Чернопеев от с. Дерманци, Луковитско.
Има революционери, за които фолклорните истории разказват, че са били много добри музиканти. Такъв например е бил войводата Аргир Манасиев и, ако са живели в условията на мир, може би са щели да посветят живота си на музиката, смята още специалистът.