Филмът „Родени от огъня“ ще бъде представен в Младежкия дом в Пазарджик утре, 11 октомври, съобщиха от културната институция.
След прожекцията зрителите ще имат възможност да зададат въпроси на режисьора на продукцията Саша Хаджиева, както и да се насладят на пърформанс с огън на живо, добавят още организаторите.
Филмът проследява танцово-театралното изкуство с огън в България – един интересен и все още не много познат артистичен формат, определян като танц, театър с огън, цирково изкуство, жонгльорско майсторство или flow arts. Тръгвайки по стъпките на изпълнителите с огън у нас, авторката на „Родени от огъня“ и снимачният екип се опитват да отговорят на въпроса на какво се дължи въздействието и почти хипнотичния ефект на това изкуство върху публиката.
„Родени в огъня“ е с премиера в рамките на международния филмов фестивал Master of arts, множеството успешни участия на престижни кино форуми и наградата за дебют в документалното кино „Златен ритон ’22“ (фестивал за българско документално и анимационно кино) и е представен в градовете София, Варна, Бургас, Пловдив, Търново, Хасково, Стара Загора, Габрово и др.

Заместник-министърът на вътрешните работи Любомир Йосифов откри юбилейната изложба „100 години Архив на Министерството на вътрешните работи“ 
Изложбата проследява възникването и развитието на структурата, която първоначално организира и води централизирания оперативен отчет на МВР. През този едновековен период дирекция „Информация и архив“, която през различните години е била с различни наименования, е значима не само за МВР, но и за цялото българско общество, каза Любомир Йосифов.  
Музейната експозиция не претендира за пълна изчерпателност, защото историята на службата за досиета и картотеки, е много превратна. Изложбата е свидетел и документира почти всички политически промени в страната в последните сто години, отбеляза Благой Тодоров, директор на дирекция „Информация и архив“ в МВР.
От една година насам колегите ми от сектор „Музеи“, на които искам да благодаря, започнаха една много сериозна издирвателска дейност – в Държавна агенция „Архиви“, в така наречената Комисия по досиетата, дирекция „Човешки ресурси“ и събрахме основните фрагменти, които виждате в тези витрини, заяви Тодоров. 
Той отбеляза, че 1924-та е годината, в която започва организирането съхранение на откритите вече по това време полицейски досиета.
Такава структура и въобще промяна в дейността на полицията се обсъжда още преди Първата световна война, но след втората национална катастрофа и избухналата изключително остра политическа криза в страната, придружена с бум на криминалната, стопанската престъпност и активизацията на нелегалните организации на комунистическата партия, които се стремят към промяна на обществената система в страната, изисква друг вид действия, посочи той.
Той отбеляза, че след преврата от 9 юни 1923 г. функциите на полицията дефакто са иззети от армията. По думите му тогава единствената сериозна полицейска структура, която съществува е отделение „Обществена безопасност“, създадено през 1907 година към Софийското градоначалство. През 1924 г. във функциите на обществената безопасност е вменено и приемането на обработката на документите от откритите по това време полицейски досиета. В експозицията може да бъде видян документ от юни 1924 г., в който документ за пръв път е спомената и длъжността „картотег“, отбеляза Тодоров.
Откриването на изложбата е в деня на професионалния празник на архивистите. Пепа Видаркинска, началник сектор „Музеи“ честити професионалния празник на колегите си. Тя отбеляза, че изложбата представя историята на полицейската служба у нас от 20-те години на миналия век до края на 90-те години в 13 информационни табла и пет витрини. 
От капсула на времето, представляваща картотечен шкаф и пишеща машина, през архивни фотографии на първата полицейска будка в столицата при Руски паметник от 1901 г. до картечен пистолет, специален подарък от Фидел Кастро за Тодор Живков и редица други експонати могат да видят посетителите на Музея на МВР в София на ул. „Лавеле“ 30. 

През нощта над източните райони временно ще се изясни, докато над останалата част от страната облачността, средна и висока, ще е значителна. Това съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Ще е почти тихо с минимални температури между 12° и 17°, в София – около 12°. Атмосферното налягане бавно ще се повишава, но ще остане по-ниско от средното за месеца.
Утре облачността ще е значителна и след обяд в Западна България, през нощта срещу събота и в останалата част от страната ще има валежи от дъжд, на места ще прегърми. Ще духа слаб до умерен вятър, в западната половина от северозапад, а в източната от югозапад. Максималните температурите ще са между 22° и 27°, в София – около 23°.
По Черноморието облачността ще се увеличава и ще бъде значителна. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югоизток. Максималните температури ще бъдат 22°-25°. Температурата на морската вода е 21°-22°. Вълнението на морето ще бъде около 2 бала.
Над планините облачността ще е значителна и главно в Стара планина ще има валежи от дъжд. Ще духа умерен вятър от запад-югозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 20°, на 2000 метра – около 13°.
В събота преди обяд все още над Източна България ще бъде облачно, с валежи. Над Западна и по-голямата част от Централна ще е вече без валежи, облачността ще започне да се разкъсва и да намалява. Вятърът от северозапад временно ще се усили, в източната половина от страната ще се ориентира от север-североизток. До вечерта валежите навсякъде ще спрат, вятърът ще отслабне. Температурите ще се понижават, дневните ще бъдат от 15°-16° в Североизточна България до 24°-25° в Горнотракийската низина. В неделя ще преобладава слънчево време, с разкъсана, предимно висока и средна облачност; вероятността за валежи е малка. На отделни места в затворените котловини и източните райони за кратко сутринта ще има ниска облачност и мъгла или намалена видимост. Ще е почти тихо. Минималните температури ще се понижат и в повечето места ще са между 6° и 11°, максималните ще са от 18° до 23°. (НИМХ)

С фотоизложба на оригинални документи под мотото „Модата в Кюстендил през фотообектива“, обхващаща края на 19-и и първата половина на 20-и век, поделението на Държавния архив в Кюстендил отбеляза днешния си празник. 
На 10 октомври преди 73 години в България е създаден Държавният архивен фонд на България и е поставено началото на архивното дело в страната, разказа началникът на отдела в Кюстендил Албена Георгиева. Тя връчи днес и плакет за заслуга и грамота на бившият ръководител на поделението в Кюстендил Петър Шейков, от Държавна агенция „Архиви“. Отличието е за дългогодишната архивна дейност и усилията му за опазването на архивното наследство на Кюстендилския край.
Изложбата представя част от архивното богатство на Държавния архив в Кюстендил, като в нея са включени оригинални снимки, представящи европейското влияние в Кюстендил в периода след Освобождението.
„Градът в онова време става средище на Европа, защото в Кюстендил пристигат европейски архитекти като Либор Байер и Рудолф Фишер, известни със създадените от тях красивите сгради и съоръжения, разказа авторът на изложбата Рилка Петрова.
Присъствието им в Кюстендил дава отражение освен в сградите и в облика на града. По това време много местни хора  учат в чужбина, например общественикът Владимир Караманов, баща на кюстендилската поетеса Веса Паспалеева, юристът д-р Протич. Завръщайки се в Кюстендил също оказват влияние на града. „Тук пристигат и много учители от чужбина, преподаващи в Педагогическото училище – от Швейцария и Чехия, а всичко това се отразява и на градската мода и начинът на обличане“, допълни Рилка Петрова.
На фотографиите е запечатан и първият френк-терзия в Кюстендил (шивач) Еремия Караиванов, запечатан на фотографията с „френски дрехи“, контрастиращи на фона на традиционното облекло по онова време, когато това е била народната носия. В изложбата е включена и стара пишеща машина, край която са експонирани и копия на спомени за личности и събития, свързани с историята на Кюстендил и района.
Фотосите представят различни снимки на личности от града, детско, мъжко и дамско облекло, облечени от учители, адвокати, архитекти.
 

Днес Държавен архив – Перник отбелязва професионалния си празник и 65-ата годишнина от създаването на институцията, съобщи за БТА началникът на дирекцията Станислава Георгиева.
По този повод в читалнята е подредена изложба с документи и факти от личния фонд на най-дългогодишния директор и един от основателите на институцията Диляна Пейчева.
Постъплението на документите от фонда на Пейчева са от тази година, допълни за БТА Милена Симова, главен експерт в Държавен архив – Перник.
Диляна Пейчева е родена в град Сливен, където завършва средното си образование и през 1957 г. се дипломира в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в специалността „история и архивистика“. Тя е от първия випуск историци, които са с тази специалност, каза още Милена Симова.
Тя допълни, че точно тези хора чрез работата си в държавните архиви поставят основите на изграждането на архивното дело.
Две години Диляна Пейчева работи в Окръжен държавен архив – Шумен. Когато през 1959 г. се създава дирекцията в Перник, Пейчева получава назначение и ръководи звеното в миньорския град от 1964 г. до 1989 г.
Фондът представлява лични снимки и документи от служебната й дейност, както и нейните кадрови справки и грамоти, с които тя е удостоявана.
Милена Симова добави, че ненапразно професор Стефка Петкова в доклада си „Похвално слово за жените учредителки на българските архиви“, тя отбелязва, че Пейчева е не само най-дългогодишен директор в системата на българските архиви, тя има принос и в изграждането на архивното дело в национален мащаб.
Диляна Пейчева участва в седмия Международен конгрес на Международния съвет на архивите в Москва през 1972 г. Носител е на орден „Св.св Кирил и Методий“ втора степен, Народен орден на труда – сребърен, както и медал и грамота – 1300 години България, грамота от Главно управление на архивите на Министерски съвет.
Симова допълни, че това, което не се вижда от документите във фонда, е нейният принос в изграждането на архива в Перник. „Това е един сложен процес, който включва подбора на документите от учрежденията, тяхното обработване, съхранение, каталогизиране и популяризиране“, каза тя.
Главният експерт в дирекцията отбеляза, че по времето на Диляна Пейчева започва борбата за достойна материална база за Държавен архив – Перник.

Доброволци-пенсионери към Българския червен кръст  (БЧК) от Търговищка област заеха пето място в национално състезание. Надпреварата, състояла се в село Лозен, е за възрастни хора, които се състезават в различни направления – бедствена готовност, първа помощ, психо-социална подкрепа и водна безопасност. Участвали са 15 отбора от цялата страна, разказа за БТА директорът на Областната организация на червения кръст Ваня Борисова. 
Инициативата се провежда за седма година и е посветена на 1 октомври – Международен ден на възрастните хора. Участниците в отборите са обучени предварително от областните организации на БЧК, разказа специалистът към БЧК Дияна Ненова. Тимът от Търговищко в състав: Диана Торимацова, Росица Долчинкова, Венелина Даковска и Румяна Димитрова, е воден от представителя на БЧК Марияна Георгиева.
Дамите преминават през 15 състезателни пункта, където трябва да се справят с оказване на първа долекарска помощ в бедствени ситуации, при спортни, битови и пътни инциденти, да окажат психо-социална подкрепа на пострадали и да покажат познания за спазване на основни правила за водна безопасност, обясни Ненова. 
Тази година, освен темите по първа помощ, са застъпени и други въпроси, свързани с водната безопасност, голямо внимание е отделено за реакции в бедствени ситуации. Чрез симулатор е разиграна и ситуация при земетресение, като е оценявана реакцията на екипите.
Според ръководството на БЧК – Търговище екипът, представил областта на националния форум, е много сериозен. Участниците обичат да доброволстват. Някои от тях са дългогодишни доброволци към червенокръстката организация, успяват да привличат към каузите свои приятели и връстници. Мотивацията им идва, защото им харесва материята и могат да направят нещо хубаво и полезно за себе си и за околните, добави Ненова.
Характерното за това състезание е, че всяка година отборите трябва да са съставени от различни участниците, обясни директорът на БЧК Борисова. Идеята е повече хора да бъдат обучени през годините. 
За БТА Диана Торимацова от Попово, която се включва за първи път, разказа, че участието в надпреварата е било полезно за нея. Придобила е знания и умения, които може да приложи в семейството и в живота. Още повече че в момента тя живее в село Водица, където здравна грижа има само два пъти в седмицата. „Научих нови неща, които ще ми бъдат полезни както при отглеждането на внуците ми, например, така и евентуално при нужна на съселяните ми, каза тя.
Коментирайки представянето, Ваня Борисова припомни, че тимът на БЧК – Търговище е имал и други добри представяния. Преди време, в две поредни години, са печелили трето място. 

Приключиха дейностите по почистването и поддръжката на тревните площи и храстовата растителност в парк „Кайлъка“ за тази година, съобщиха от Областната администрация в Плевен, под чиито грижи е част от плевенския парк.
Припомняме, че по Регионалната програма за заетост на област Плевен към Областна администрация бяха назначени петима безработни, които да чистят и поддържат „Кайлъка“ в летните месеци. Подкрепа за косенето на площите, разположени от едноименния хотел до язовирите, оказаха и лишени от свобода в Плевенския затвор.
Техника е предоставена от Фондация „Аз съм Кайлъка“, допълниха от областната управа. От следващата седмица експерт в Областна администрация ще продължи да следи състоянието на площите в парка. 
Добитият дървен материал от почистването областният управител Николай Абрашев предоставя на Община Плевен, от която ще го разпределят между нуждаещи се граждани.
 

Всичките седем кандидати, подали документи за конкурса за генерален директор на Българското национално радио, ще бъдат изслушани от Съвета за електронни медии. Това решиха членовете на СЕМ на днешното си заседание.
В конкурса за длъжността участват Милен Митев, Цветослава Георгиева, Хелия Чавдарова, Маргарит Русев, Ива Дойчинова – Димитрова, Валерий Тодоров и Георги Даскалов. По думите на членовете на СЕМ кандидатурите и на седмината отговарят на изискванията и всеки е развил концепцията си по различен начин. 
„Кандидатите за участие в процедурата по избор на генерален директор на БНР имат професионален опит и престиж, нужния образователен ценз и трудов стаж. Отговарят формално на изискванията по Закона за радио и телевизия да се включат в процедурата. Концепциите, които имах възможност да разгледам, имат необходимата структура и макар едни да дават приоритет в развитието на радиото в една област, други – по-скоро в друго направление, всички концепции отговорят на изискванията, макар и в различна степен да покриват очакванията за всеобхватност в решаването на въпроси, свързани с управлението на радиото и визията как това да се случва през следващите три години“, каза и.д. председател на СЕМ Габриела Наплатанова.
Кандидатите ще бъдат изслушвани по реда на подаването на документите си. На 15 октомври ще бъдат изслушани четирима кандидати – Милен Митев, Цветослава Георгиева, Хелия Чавдарова, Маргарит Русев. На 16 октомври пред СЕМ ще застанат трима – Ива Дойчинова – Димитрова, Валерий Тодоров и Георги Даскалов.
Всеки от тях ще разполага с 15 минути, за да представи концепцията си, а след това ще има време за въпроси и отговори. Общото време е 1 час и 25 минути за представяне на кандидат. Представители на БНР имат възможност да изпращат своите въпроси до СЕМ, така че те да бъдат зададени по време на изслушването, обясниха членовете на СЕМ.
Графикът и всички подробности за конкурса ще бъдат публикувани на сайта на СЕМ, уточни Наплатанова.
Както писа БТА, изборът на генерален директор на БНР е предвидено да се осъществи на 17 октомври. Мандатът на настоящия генерален директор на общественото радио Милен Митев изтича на 31 октомври.

Столичният район „Витоша“ ще се съобрази с мнението на гражданите, изразено по време на вчерашния протест, и ще преразгледа внимателно позицията си относно създаването на социална услуга за непълнолетни непридружени деца в кв. „Княжево“. Това се посочва в позиция, публикувана на Фейсбук страницата на район „Витоша“.
Оттам информират, че се отменят предвидените за тази седмица информационни срещи по темата. От районната администрация ще уведомят своевременно за организирането на официално обществено обсъждане, на което гражданите ще имат възможност да вземат активно участие.
БТА припомня, че на 24 юли тази година Столичният общински съвет предостави два общински имота в районите „Оборище“ и „Витоша“ за реализиране на проект „Създаване на алтернативни решения за цялостни услуги за социални грижи за непридружени деца бежанци в България“ за срок от 4 години. Адресът в район „Оборище“ е на ул. „Цар Симеон“ 76, а в район „Витоша“ – на бул. „Цар Борис III“ 361.
Вчера срещу разкриването на център за деца-бежанци имаше протест в кв. „Княжево“, организиран от сдружение „За Княжево“.
Кметът на София Васил Терзиев реагира на недоволството на гражданите с публикация на своята Фейсбук страница, в която задава въпроса как осигуряването на подслон и защита за 20 деца е непосредствена опасност за София. Според него случващото се е „проява на нечовешко отношение към незавидни човешки съдби на деца и заигравка със страхове и манипулации“.
Председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров заяви във Фейсбук, че в разгара на предизборната кампания, заиграването със страховете на софиянци е основен инструмент на някои политически формации. Темата за бежанците е изключително чувствителна и е недопустимо да бъде използвана за партиен маркетинг.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) ще проведе заседание утре, 11 октомври, от 11:00 ч. Ще бъде обсъден проектът на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната от 1 януари 2025 г., внесен от министъра на труда и социалната политика. За това съобщава пресцентъра на Министерския съвет (МС). Заседанието на НСТС ще се състои в Гранитна зала в сградата на МС.
В края на август правителството предложи МРЗ за 2025 г. да бъде 1077 лева, в момента тя е 933 лв. Общественото обсъждане на проекта на постановление беше до 26 септември т.г. При определяне на размер от 1077 лв. ще се съхрани и доразвие националната практика за определяне на размера на минималната работна заплата както по отношение на използваните статистически данни, така и по отношение на целите за прозрачност и прогнозируемост на действащия механизъм, бе посочено в доклада към предложението.