Кметът на Поморие Иван Алексиев внесе докладна записка за насрочване на извънредно заседание на Общинския съвет във връзка с казуса „Кораба“. Това съобщиха от пресцентъра на Общината.
Оттам посочват, че причината е  нововъзникнали обстоятелства относно спорния терен на заведение „Кораба“ и необходимост от произнасяне на собственика му. 
С докладната на Алексиев съветниците трябва да разгледат съгласуването на проекта за изменение на Подробния устройствен план на терена, с което той да бъде разделен на два нови урегулирани поземлени имота, единият с площ от 431 квадратни метра, другият – за озеленяване и детска площадка, с площ 363 квадратни метра.
Спорът за терена „Кораба“ е от дълго време. Става въпрос за общински терен, върху който през 1999 г., с отстъпено право на строеж, местен бизнесмен, издига триетажна сграда. Според кмета на Поморие той от няколко години има сериозни апетити да закупи терена от над 700 квадратни метра. 
Сградата се намира на централния площад „Св.св. Кирил и Методий“ срещу читалище „Просвета“. На първия етаж има кафене, познато като заведението „Кораба“. Според кмета Алексиев направено обследване установява, че въпросният терен е поделяем, като една част може да се отдели и да се запази като общинска собственост. Идеята на Общината е да си вземе част от общинския парцел, на който в момента са разположени масите на заведението, за да направи там озеленен кът с детска площадка.
На няколко заседания бяха внасяни искания за подялба на имота, но идеята на Алексиев срещна отпор от група съветници, които заявиха, че има висящи съдебни спорове и трябва да се изчака произнасянето на съда. 

Борислав Сарафов е издигнат за кандидат за главен прокурор. Предложението бе направено от Стефан Петров, Пламен Найденов и Светлана Бошнакова по време на последното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), в което могат да се направят номинации за нов главен прокурор.
В момента Сарафов е изпълняващ функциите главен прокурор, след като мандатът на предшественика му Иван Гешев бе прекратен предсрочно. Номинацията му бе направена в последния възможен ден, определен от хронограмата за процедурата. 
Според графика на 24 октомври е крайният срок на номинираните да представят концепция, а ВСС има задължение до 19 ноември да ги публикува. До 26 ноември две от комисиите към Прокурорската колегия следва да приемат доклади за професионалните и нравствени качества на кандидатите, които ден по-късно да бъдат обсъдени на заседание на колегията. 
Гласуването следва да бъде на 16 януари.

Борислав Сарафов е издигнат за кандидат за главен прокурор. Единственото предложение бе направено от Стефан Петров, Пламен Найденов и Светлана Бошнакова по време на последното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), в което могат да се направят номинации за нов главен прокурор.
В момента Сарафов е изпълняващ функциите главен прокурор, след като мандатът на предшественика му Иван Гешев бе прекратен предсрочно. Номинацията му бе направена в последния възможен ден, определен от хронограмата за процедурата. 
Според графика на 24 октомври е крайният срок на номинираните да представят концепция, а ВСС има задължение до 19 ноември да ги публикува. До 26 ноември две от комисиите към Прокурорската колегия следва да приемат доклади за професионалните и нравствени качества на кандидатите, които ден по-късно да бъдат обсъдени на заседание на колегията. 
Гласуването следва да бъде на 16 януари. 
Борислав Сарафов има нужните качества и опит като административен ръководител, каза Петров, обосновавайки номинацията.
Сарафов има управленски опит, знания в областта на правото, личен авторитет. Той има кариера в съдебната система и е етичен магистрат, стажът му в съдебната система е близо 30 години, посочи още Стефан Петров.
Според биографична справка, публикувана на сайта на прокуратура, Сарафов е завършил Висшия институт на МВР в София през 1994 година.
В периода 1996 -2001 г. е следовател в Софийската окръжна следствена служба, а след това става заместник-районен в Сливница.
От 2001 г. е прокурор в Софийската окръжна прокуратура, а шест години по-късно става прокурор във Върховната административна прокуратура, отдел „Съдебен”.
В периода 2007 – 2011 г. е прокурор във Върховната касационна прокуратура, отдел „Противодействие на организираната престъпност”. На 30 юни 2011 г. е избран за ръководител на Апелативната специализирана прокуратура, а две години по-късно става заместник на главния прокурор.
През 2017 г. встъпва в длъжност като директор на Националната следствена служба, пет години по-късно започва втори мандат на поста.
На 16 юни 2023 г. Сарафов бе избран от Прокурорската колегия на ВСС за и.ф. главен прокурор. 

Във високите части на планините е облачно и мъгливо, на места е ветровито, съобщиха за БТА от Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския Червен кръст (БЧК).
След последните валежи терените са мокри. От ПСС предупреждават, че обикновено по това време на годината условията не са особено добри за туризъм във високите части на планината.
Съоръженията в планините не работят.
От ПСС посочиха, че през последното денонощие не е имало инциденти с туристи, но през нощта е имало акция в района на Тетевен. Спасителите са намерили 78-годишен мъж, който е бил в неизвестност няколко часа. Всичко е приключило благополучно към 3:00 часа през нощта.
Според прогнозата на Националния институт по метеорология и хидрология в планините ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-югозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 18°, на 2000 метра – около 12°.

В Икономовата къща в Дряново днес се организира творческа вечер с книгите на студентките Виктория и Касандра Недялкови и на тяхната майка, поетесата Деница Пенкова. Това съобщи за БТА Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. 
„Посетителите на събитието ще се срещнат с романа „Защо Уайът?“ на Виктория Недялкова, който ще ни потопи в света на една тийнейджърка, в света на любовта и войната. Романът „Дезертьорите“ на Касандра Недялкова е книга за болката и предизвикателствата, на които ни подлага войната.  Стихосбирката „Настроения“ въвежда в света на поетесата Деница Пенкова – живот, изпълнен с борба между доброто и злото, живот-прозрение за истинските ценности, които не могат да се купят с пари, за стойността на любовта и приятелството, без които светът е сив и скучен“, посочи Христов. 
В творческата вечер участие ще вземат Виржиния Дачева – филолог и писател, Павлин Ботев – поет, преподавател по БЕЛ в СУ „М. Райкович“ и член на Съюза на българските писатели, Томислав Линков – поет, Цонка Христова – поет и член на Съюза на българските писатели. Музикалните изпълнения, които ще допълнят творческата атмосфера, ще са от Людмила Людмилова, Никълъс Макдоналд и Даная Александрова, допълват организаторите. 

Държавна агенция „Архиви“ и архивистите имат голямо значение за обществото и институциите, каза в интервю за БТА началникът на отдел „Държавен архив“ – Разград Габриела Михайлова по повод отбелязването на Деня на българските архивисти. „Ние сме държавна институция, държавни служители и нашата цел е с Националния архивен фонд да съхраним документи, които след това да се използват в управлението на държавата“, посочи Михайлова. По думите й наред с това в институцията се съхраняват документи, които допринасят за развитието на културата, изкуството и  историческите извори на България. Във ведомството са всички конституции на България, договори след войните, различни споразумения, протоколите на Учредителното събрание. 
Михайлова обясни, че институцията е пазител също на стенограми и протоколи на Народното събрание, съхраняват се документите на министерства на Министерски съвет, документите на общините, решенията на Общинските съвети. „Всичко това са документи, които представят управлението на държавата и историческите извори“, отбеляза Михайлова. Тя подчерта, че много хора успяват да защитят правата си на собственост, които са им били отнети след Втората световна война при национализацията. „Национализирани фабрики, магазини бяха върнати на базата на документите, които се съхраняват при нас. Всички тези земи, които в момента се обработват частно или кооперативно, са земи, които са върнати, като преди това са били одържавени“, добави началникът на отдела. Тя допълни, че хора, които са били репресирани, също са получили дължимото от тези репресии – обезщетение – парично и морално, отново благодарение на документи които са запазени в институцията.
Ролята на архивиста е много важна в популяризаторската дейност, защото това, което изберем да представим, е от ключово значение, смята началникът на отдела. Според нея архивистът трябва да умее да прецени какво ще разкрие като съдържание на документ, какъв документ да бъде разкрит, за да бъде той по-достъпен и за неспециалистите. Михайлова посочи още, че според Иван Дуйчев, един от първите историци, които се занимават с архивистика, работата на архивиста е да представи документа, не толкова да го изследва, а да го представи този документ и той да бъде достъпен за останалите изследователи, които да го ползват в своята работа. 
Началникът на отдела обясни, че стратегическите цели на Държавна агенция „Архиви“ за следващите две години включват усъвършенстването на администрацията, опазване, съхранение и обогатяване на документалното наследство на нацията. „На базата на тези четири стратегически цели могат да бъдат формулирани и задачите, които смятам, че стоят пред отдела в Разград. Държавен архив – Разград трябва да стане по-уютно място за работа, както на служителите, така и на потребителите на архивна информация “, каза Михайлова. Приоритет е и софтуерното управление на архивните процеси и иновативност в популяризирането на националното архивно наследство и дейността на държавната агенция. Тя допълни, че работата с фондообразувателите, държавни и общински институции, е на добро ниво. Михайлова отбеляза, че през следващите години комплектуването на архивни фондове от юридически лица, които не са държавни и общински институции, ще стане приоритетна цел за ръководството на институцията. По думите й трябва да се работи за привличането на местните ръководства на политическите партии, читалищата, кооперативните сдружения, медии и обществените организации от региона като фондообразуватели на отдела. Според Михайлова особено важно е да се обхване документалното наследство на значими личности от местно значение. За попълването на Националния архивен фонд с документи от такъв произход ще разчитат на сътрудничество с всички – представителите на държавни и общински институции, юридическите лица с нестопанска цел, търговските дружества и хората от общността. 
Като друга основна задача в следващите години началникът на разградския отдел изтъкна увеличаване на информационната стойност на научно-справочния апарат към документите и усъвършенстване на заглавията на архивните единици, за улесняване на търсенето на информация от потребителя. „Ще продължи иновативното представяне на интересни документи от Националния архивен фонд чрез публикации и дигитални изложби на фейсбук страницата на Архива. Основната ни цел е да подсигуряваме с документални материали работата на останалите институции и да бъдем полезни партньори на културните институции в Разград и областта“, обясни началникът на Държавния архив в Разград.  
По повод Деня на българските архивисти в Държавен архив – Разград ще гостуват ученици от Основно училище „Васил Левски“. Там те ще имат възможност да разгледат документи за историята на училището. След това институцията ще посетят учителите от профилираните и професионалните гимназии в града. По време на посещението си в държавната институция, експерти ще им покажат какви възможности има на сайта на Държавна агенция „Архиви“. Ще им обяснят какви възможности може да им предоставят, за да използват този ресурс в обучението. Експертите ще обяснят какво е Национален архивен фонд и ще насочат какви ресурси предлага за обучението на учениците по предметите история, география, гражданско образование.

С новите варианти ваксини срещу подварианта JN.1 на COVID-19 са ваксинирани 11 983 желаещи. Това казаха за БТА от пресслужбата на Министерството на здравеопазването (МЗ).
Имунизацията с новите ваксини започна в началото на септември. В първите две седмици след доставката на новите дози ваксина бяха имунизирани 3264 души, съобщи специализираният сайт „Плюс мен“, който е създаден по инициатива на МЗ. Ваксинирането срещу COVID-19 се извършва в имунизационните кабинети на регионалните здравни инспекции, в кабинетите при личния лекар или в други определени за целта лечебни заведения. Имунизацията е по желание и е безплатна.  
Ваксинирани деца и възрастни
От началото на ваксинационната кампания – 27 декември 2020 г., до 25 август т.г., включително, със завършен ваксинационен курс срещу коронавирусната инфекция са 27 046 деца на възраст 0-17 години, което е 2,45% от децата в страната. Със завършен ваксинационен курс срещу инфекцията са 2 043 979 възрастни, което е 38,27% от възрастното население в България.
Налични ваксини срещу COVID-19
Към 31 август т.г. в срок на годност в страната ни са налични 1 140 872 дози ваксини срещу COVID-19, които се съхраняват в хладилни съоръжения в регионалните здравни инспекции и в „Бул Био – Национален център по заразни и паразитни болести“ ЕАД.
Унищожени и дарени
В периода 2020 г. – 31 август 2024 г. България е платила 489 979 328 лв. собствени средства за купуване на 8 488 620 дози ваксини срещу COVID-19, показват данните от МЗ, получени в БТА по Закона за достъп до обществена информация. За същия период са унищожени 1 931 992 ваксини срещу COVID-19 заради изтичане на срока им на годност. В рамките на периода 2020 – 2024 г. страната ни е дарила ваксини срещу коронавирусната инфекция на други държави, като на Кралство Бутан са дарени 172 500 ваксини, на Босна и Херцеговина – 308 570, на Република Северна Македония – 51 480, на Бангладеш – 270 000, на Иран – 2 830 400, посочиха от МЗ. Общо 5 564 942 са унищожените и дарените ваксини срещу COVID-19.
Новата ваксина
В началото на септември 2024 г. в България бяха доставени 84 960 ваксини срещу COVID-19, които са насочени срещу новия вариант JN.1 на SARS-CoV-2. Заявката за доставка на ваксините е направена през юли 2024 г., а информацията за стойността на ваксините е конфиденциална, посочиха още от МЗ.
Ваксината срещу JN.1 на SARS-CoV-2 може да се прилага самостоятелно, независимо дали са налице преболедуване и предходни ваксинации. Прилага се в единична доза, като изключение са децата под 5-годишна възраст, при които, ако не са преболедували или ваксинирани до момента, се имунизират с три дози, допълват от „Плюс мен“.
Спестени средства
На 17  декември 2020 г. Европейската комисия (ЕК) съобщи, че ваксинацията срещу инфекцията в ЕС ще започне на 27-29 декември. Към онзи момент ЕК беше договорила доставката на над два милиарда дози от различни ваксини срещу коронавирусната инфекция до края на 2021 година.  
Първата доставка на ваксини срещу коронавирусната инфекция пристигна в България на 26 декември 2020 г. и веднага беше разпределена в няколко регионални здравни инспекции, като целта беше да се ваксинират желаещите медици, работещи „на първа линия“, както и хората над 65-годишна възраст.
След около месец беше направена доставка и на втората партида ваксини.В рамките на следващата година и половина в България бяха направени доставки на ваксини срещу коронавирусната инфекция от различни производители. 
През юни 2022 г., в рамките на редовно заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“, здравните министри на България, Хърватия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словения и Словакия представиха общо писмо до ЕК, с което настояха за редуциране на предстоящите доставки на ваксини, както и за предоговаряне на условията по споразуменията, подписани от ЕК, така че да бъде гарантирано ефективното разходване на публичен ресурс и да има клаузи, защитаващи обществения интерес. Министърът на здравеопазването тогава – проф. Асена Сербезова, изрази сериозната си загриженост относно излишъка на ваксини срещу COVID-19, които предстои да бъдат бракувани, тъй като доставяните количества ваксини сериозно надхвърлят потребностите на населението.  
През декември 2022 г. във видеоконферентна среща на министъра на здравеопазването д-р Асен Меджидиев с еврокомисаря по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакиду, д-р Асен Меджидиев изрази отново позицията, че България продължава да настоява за предоговаряне на условията по договора, сключен между ЕК и една от фармацевтичните компании, отнасящи се за доставка на ваксини за периода 2022-2023 година. Според договора в България през 2023 г. трябваше да бъдат доставени над седем милиона дози ваксина от един производител. 
През май 2023 г. служебният министър на здравеопазавнето д-р Асен Меджидиев съобщи, че България ще спести 188 млн. лв., които трябваше да заплати по договора със същия производител на ваксини, в резултат на последователните усилия и категоричната позиция на Министерството на здравеопазването. ЕК приключи успешно преговорите с производителя и подписа Допълнително споразумение №5 към Споразумението за закупуване, последващо развитие, производство и опции за закупуване и доставка на ваксина срещу COVID-19 за държавите членки на ЕС (SANTE/2021/03/020). В резултат на това в страната ни ще бъдат доставени единствено заплатените и отложени количества ваксини, които трябваше да получим през 2022 г., посочи Меджидиев тогава. До изтичането на договора с фармацевтичния производител през 2026 г., България няма да получава нови доставки, освен ако страната ни изрично не пожелае това, според нуждите на населението. В същото време, с предоговарянето на условията, България ще има гарантиран приоритетен достъп до нови адаптирани ваксини, произведени от компанията за всички бъдещи варианти на вируса SARS-CoV-2, при евентуална нужда и желание от страна на България.
Други 112 млн. лв. са били спестени, след като се постигна споразумение предвидени за доставка в България количества ваксини да бъдат закупени от друга държава членка, каза още той.

Личният архив на писателя Христо Карастоянов, предоставен от съпругата му, е най-сериозното дарение в Държавен архив – Ямбол през 2024 г. София Карастоянова дарява всичко свързано с писателя, който си отиде от този свят в началото на тази година. Това разказа в интервю за БТА директорът на институцията Светлана Бъчварова по повод днешния Ден на българските архиви. Професионалният си празник в Ямболския архив посрещат с обогатени фондове и активно дигитализиране на документи. 
„Дарението съдържа всичко за човека и писателя Христо Карастоянов – много негови снимки, кореспонденции, писма, биографични данни, служебни документи, къде е работил и т. н. Съдържа наистина абсолютно всичко от неговата творческа дейност – прилежно събрано и строго систематизирано от самия него. Карастоянов е съхранил и историите около написването на всяка своя книга – от началото до края. Вътре са писмата му с Йордан Радичков, с президента Петър Стоянов, с кого ли още не“, разказва още Бъчварова.
Едно от последните дарения са и снимки, правени в началото на миналия век в Ямбол. Зад това стои любопитна история как се озовават в архива, за която БТА вече разказа. Това се случва благодарение на Мариана Кърк – българка, родена в Ямбол и живееща във Великобритания. Тя открива и откупува фотосите от онлайн аукцион. Успява да разплете и личната история на еврейско семейство, запечатана в тях. Снимките пропътуват хиляди километри, преди да постъпят във фондовете на архива.
Архивите у нас много се променят, развиват и отварят за широката общественост през последните години. Наред със събирането на документи, се цели и тяхното популяризиране. Променя се и схващането за архивите, че са скучни институции с хора в униформи и с ръкавели. Младите посетители стават все повече, обяснява още директорът на Държавен архив – Ямбол.
„В предходните години нашата дейност беше по-скоро в посока контролно-методическа работа във фондообразувателите, които бяха много – имаше много държавни и общински предприятия, сега вече почти няма такива“, коментира Светлана Бъчварова. 
По думите ѝ най-сериозното предизвикателство за Ямболския архив през изминалата година е било организирането съвместно с община Тунджа на фотодокументална изложба в Болград, посветена на народната певица Елена Янкова, която прекарва голяма част от живота си и е погребана там. 
Бъчварова открои също артистичното събитие с изложба „Ямболски истории: италиански щрихи”, по повод 145 години от установяването на дипломатически отношения между България и Италия, в което наскоро Архивът участва, както и организираната фотодокументална изложба, която проследява историята на къщата и рода Брънекови.
Усилията на служителите в Ямболския архив в момента са насочени към дигитализацията на протоколите на общинските съвети преди 1944 г., уточни директорът: „На община Елхово, Болярово и Стралджа сме приключили с техните протоколи. С Община Ямбол е малко по-сложно, защото там протоколните книги са много големи. Всичко, което се дигитализира, се вижда през публичната версия на информационната система, може да се търси по ключови думи.“
Процесът на дигитализация е доста труден и бавен, обясни архивистът. „Поради факта, че сме малко хора, техниката е ограничена. Това не е просто автоматично сканиране на документи. Не означава, че някой просто ще снима страниците в една протоколна книга. Прави се архивно описание на метаданните. В някои държави дигитализацията извършват външни фирми. Това обаче е много рисковано – да не се унищожи някой ценен документ от някой, който няма представа от работа с документи.“
Ямболският архив е създаден през 1959 година, припомни Светлана Бъчварова. Днес в него се съхраняват 2910 архивни фонда. Общият брой на архивните единици е 138 325. Ако се подредят в редица, общата им дължина ще е 1278,31 линейни метра.
Професионалният празник на българските архивисти се отбелязва на 10 октомври от 1951 г. насам. Тогава с указ на Президиума на Народното събрание се създава Архивно управление в структурата на Министерство на вътрешните работи и се поставя началото на централизираната архивна дейност в България.

Президентът Румен Радев ще участва в 19-ата среща на държавните глави от групата „Арайолуш“ в Краков днес и утре по покана на полския си колега Анджей Дуда, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Основната тема на форума тази година е разглеждане на възможностите за задълбочаване на трансатлантическите отношения в условията на глобални предизвикателства и заплахи. Тя ще бъде и ключов приоритет на полското председателство на Съвета на Европейския съюз, което започва на 1 януари 2025 година. Форматът „Арайолуш“ е създаден през 2003 г. като платформа за диалог между президентите на държави от различни региони на ЕС.
В неформалната среща на върха ще участват президентите на Италия, Португалия, Австрия, Гърция, Естония, Словения, Латвия, Унгария, Словакия, Германия и Хърватия.
Днес президентът Радев ще посети Ягелонския университет в Краков, в който се изучава българска филология. Държавният глава ще се срещне с представители на ръководството на най-старото висше училище в Полша, с учени от Института по славянски филологии, студенти, както и с представители на българското неделно училище в Краков и други членове на българската общност в Полша,  се посочва в съобщението. В Ягелонската библиотека президентът Радев ще открие изложбата „Истории от глаголически времена“. Експозицията е изготвена от екип на доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език на БАН и представя слабо познати факти за най-старата азбука на славяните и ролята на България за съхраняването ѝ. За пръв път ще бъдат показани и ценни оригинални ръкописи на глаголица и кирилица, които се намират в Ягелонската библиотека.
Предвижда се президентът да има среща и с почетните консули на България в Полша.
Предишната среща на групата „Арайолуш“ се състоя в Порто през октомври 2023 година. Необходимо е Европейския съюз (ЕС) да консолидира усилията на държавите членки и на европейските институции за изпълнението на своята основна цел да гарантира сигурността, стабилността и просперитета на европейските граждани и на регионите в съседство, призова тогава президентът Румен Радев.
Радев подчерта, че ЕС трябва да обърне сериозно внимание и реално да отговори на тревогите и очакванията на европейските граждани, така че да не се стига до нарастване на социалното напрежение и популизма. Държавният глава заяви, че бъдещето на Обединена Европа ще зависи преди всичко от способността ѝ да отстоява и развива собствената си визия за сплотен и силен ЕС, който има позитивна роля в Европа и света.  

Българското машиностроене е основен бранш в индустрията на България. В последните години обемът на продукцията на машиностроенето формира над 10 процента от брутния вътрешен продукт на страната. За съжаление българското машиностроене отчита сериозни спадове в оборотите, заяви в интервю за БТА Виолин Ненов, председател на Българската браншова камара по машиностроене, потърсен във връзка с предстоящия на 13 октомври Ден на машиностроителя. Професионалният празник се отбелязва, с Решение 245 на Министерския съвет от 12 август 1971 г., през втория неделен ден на октомври.
Има фирми, които отчитат спадове между 30 и 40 на сто за второто полугодие на 2023 и първото тримесечие на 2024 г, спрямо тези периоди една година по-рано, посочи Ненов. До края на тази година отрицателната тенденция в машиностроенето се очаква да се запази, посочи още Ненов.
Високите цени на енергията
Сред основните проблеми пред бранша, които са общи не само за машиностроенето, но и за индустрията като цяло, са енергийните, които продължават вече няколко години и положението не се подобрява, каза Ненов. Според него мерките, които държавата предприема с частично поемане на разходи за електроенергия, имат известно положително значение, но, по думите му, това не е достатъчно, за да може спокойно да се образува себестойността на продукцията и добре да се планира.
Проблемът с цените на електроенергията обаче не може да се преодолее с подобно решение като подпомагането на фирмите, а се изисква промяна в дългосрочната енергийна политика на страната, коментира Ненов. За да имаме едни от най-високите цени на електроенергия в Европа и в света дори, нещо очевидно не е наред с енергийната политика на държавата, която би трябвало много години напред да стъпи на далновидна и държавническа енергийна стратегия. Тези планове трябва да бъдат направени заедно с индустрията, така, че в близките години да се осигури стабилно положение с доставяната енергия и оттам стабилни цени, по възможност доста по-ниски от сегашните, каза председателят на Камарата.
Според него, с оглед на това, че не се очаква да се постигне някакво намаление на цената на електроенергията в България, подкрепата за бизнеса за високите цени на тока трябва задължително да продължи, въпреки че това е временно решение.
Магистър инженер често доучва поне една година в производството
Най-сериозният проблем според председателя на Камарата е липсата, а и самата подготовка на кадри – такива с ниска, средна и висока квалификация. В машиностроенето това е особено остър проблем, тъй като с течение на годините намалява в значителна степен количеството на кадри в страната, които могат да бъдат привличани и използвани в производството. Много наши фирми, да не кажа всички, практически извършват обучение на постъпващите работници, като не става дума само за тези с ниска квалификация, а най-вече на тези с висока квалификация, коментира Ненов. По думите му понякога се налага един инженер да се обучава още една година, за да може да навлезе в производството по достатъчно добър начин.
Причините според Ненов, освен с демографската криза,  на първо място са свързани с образователната система в страната. По наша преценка сега тя не е на добро ниво, равнището на подготовка на кадрите, които излизат от различните образователни институции, е доста ниско, за което свидетелстват и редица класации на България, изтъкна председателят на Камарата. Показателно е, че във висшите училища се приемат студенти, образно казано, с оценки две плюс, показателно е и колко от тях завършват, има и приети студенти, които нямат елементарни познания по математика на ниво 7 – 8 клас, коментира Ненов.
По данни за 2023 г. в бранша работят около 120 000 души, каза председателят на Камарата. Трудно е да се прецени колко е дефицитът на кадри, но почти няма фирма, която да не се оплаква от недостиг. Пускат се обяви, търсят се специалисти, назначават се, но се оказва, че голяма част от тях не са подготвени и само някои се оставят за доподготовка, коментира Ненов.
Вносът на специалисти от трети страни не е панацея за българското машиностроене
Според българските фирми вносът на работници с ниска квалификация от трети страни може до известен степен да намали временно проблема с недостига на кадри, но вносът на специалисти с висока квалификация от тези страни не е панацея, дори и само от гледна точка на езиковата бариера. Да не говорим за сложностите по отношение на времето за привличането на такива кадри, както и за несигурността за тяхното задържане, след като се обучат достатъчно и внезапно решат да си тръгнат от България, коментира Ненов. Според него решението е да се подобри образователната система на България, а дори и това да се случи, ще е нужно да минат най-малко пет – шест години преди да са видни първите резултати. Според председателя на Камарата дефицитът на кадри в машиностроенето не е толкова свързан с ниските възнаграждения, защото инженер в производството често получава месечно чисто възнаграждение над 2000 лева. Освен това, на фона на другите специалности – например IT специалистите, не е голям делът на българските инженери в машиностроенето, които заминават да работят в чужбина, каза председателят на Камарата.
Нарушените вериги за доставки
Проблем пред машиностроенето създават също и нарушените реализации по веригите на доставки, породени от международната обстановка, както и от стагнацията в редица страни. В момента нямаме сигурни вериги на доставки и сроковете на доставки на нужните материали и суровини са значително удължени, което затруднява в голяма степен работа на машиностроителните фирми, коментира председателят на Камарата. Ако по-рано доставките се получаваха от 15 дни до един месец, сега доставчиците дават срок – 3 месеца, 6 месеца и повече, коментира Ненов и посочи, че това създава проблем не само при планирането на производствените процеси, но се отразява и върху финансовото състояние на фирмите от бранша.  Проблем има и с наличностите, тъй като кризата доведе до това, че доста производители намалиха рязко обема на производството си, допълни Ненов. Допълнително фирмите са притиснати от искания къс срок за изпълнение на поръчките към тях и по дългия срок за осигуряване на необходимите материали.
Кризите
Секторът не е подминат и от кризата в европейската и в частност световната икономика от последната година и половина. По последни данни на националната статистика за септември, месец през който се очакваше най-малкото да не продължава слизането надолу, а да почне някакво подобрение, се оказва, че е най-лошият от началото на годината, посочи председателят на Българската браншова камара „Машиностроене“. Той допълни, че рецесията на европейската икономика има много голямо значение за бранша, тъй като машиностроителното производство на България е силно експортно ориентирано – в няколко от отраслите над 75 процента от продукцията се изнася. Влошаването на икономическата ситуация в Европейския съюз и особено в Германия има доста сериозни последици и за нашите фирми, допълни Ненов.
Активните компании в бранша
По думите на председателя на Камарата е трудно да се оцени колко са активните предприятия в сектор „Машиностроене“, но по последните данни на икономическото министерство за 2022 г. активните фирми, формиращи основния обем продукция в сектора, са около 4600 – 4700. Освен това, може би десетки хиляди са фирмите, които са регистрирани като машиностроителни, те подават годишни отчети, но имат много малък обем продукция и обороти, както и много малък персонал, посочи Ненов.
Водещ дял с най-голям принос в машиностроителната продукция на България е секторът „Производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение“, като сред лидерите подсектори са производството на: хидравлични помпи, двигатели и компоненти; металообработващи машини и инструменти; подемно-транспортни машини или оборудване; машини за хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, за добива и строителството и др. Значим е и приносът в националната ни икономика на сектора за производство на други метални изделия, освен машини оборудване, както и производство на части, елементи и компоненти за автомобили, където обаче голяма част от компаниите са с чуждестранен инвеститор. По думите на председателя на Камарата секторите „Производство на други транспортни средства без автомобили“ и „Леене на метали“ също имат своя принос.
Почти всички фирми от тези сектори основно работя за износ. Най-голяма част от продукцията е за страните от Европейския съюз и то в значителна част (директно и индиректно) за Германия, което обяснява защо настъпилата в тази страна криза най-силно засяга българските компании, коментира Ненов.  Извън ЕС, българска машиностроителна продукция се изнася за страни от Азия, Южна Америка, Австралия и САЩ.
През 2022 г., след пандемията от коронавирус, имаше значително нарастване на приходите от дейността на фирмите. От средата на 2023 г. започна влиянието на кризата в Европа и особено в Германия и като следствие – намаления в оборотите, посочи председателят на Камарата.
Проучване сред членове на Камарата сочи, че през втората половина на 2023 г. над 60 на сто от фирмите отчитат намаление на оборотите, някои с 30 и повече на сто. Има фирми, които преминаха на 4-дневна работна седмица, не са малко компаниите, които съкратиха персонал, посочи Ненов. Кризата много сериозно се отрази на машиностроенето, въпреки че пак по статистически данни от икономическото министерство за 2023 г. този сектор беше един от двата, в които нямаше намаление на износа в общия обем от България, посочи председателят на Камарата и изтъкна, че причината е, че все още продължава да има български фирми, които успяват да поддържат ниво и да изнасят, но има и доста голямо количество фирми, които са затруднени сериозно от кризата.
Умното машиностроене
Безспорно перспективите пред сектора са свързани с развитието на високотехнологичното и среднотехнологичното машиностроене, коментира председателят на Камарата. Значителният дял на машиностроителната продукция от брутния вътрешен продукт на страната (в последните години над 10 на сто) определя голямата важност на неговото развитие, отбеляза Ненов и изтъкна, че българските компании интензивно инвестират във високи технологии. Ние имаме фирми, които вече са въвели основни компоненти на Индустрия 4.0, вече се гледа към Индустрия 5.0, посочи Ненов и допълни, че това е основният начин да се поддържа конкурентоспособност.
Със собствени развойни звена са български фирми, които произвеждат металообработващи машини. Силен в развойната дейност е и сегментът „Хидравлика“, който до неотдавна дори беше в първите 10 в класацията за хидравлика по света, посочи председателят на Камарата, но изтъкна, че в момента този сегмент е най-засегнат от световната криза и рязкото намаление на поръчките и потреблението на хидравлични изделия. Своя развойна дейност развиват и фирми, които произвеждат в изредените по-горе сектори.
Естествено се достига и до симбиоза с бранша на електрониката и електротехниката, което води до развитието на все по важната област „Мехатроника“, допълни Ненов.
Секторът „Машиностроене“ е на второ място за 2023 г. по брой заявки за патенти за изобретения и те са предимно от високотехнологичните машиностроителни фирми или фирми, които се стремят да развиват такива технологии, посочи той.  Разбира се, патентоването си е сериозен процес, той не е широко популярен, особено сред по-малките фирми, смята председателят на Камарата. Според него това се дължи от една страна на непознаване на механизма на патентоване, а от друга и дългите срокове.