Главният секретар на МВР главен комисар Живко Коцев е подал заявление за освобождаване от длъжност по собствено желание, съобщиха от вътрешното ведомство.

Произведения на модерното и поствоенно българско изкуство бяха продадени за общо 300 хиляди евро. Това се случи на търг, провел се на 2 април в София. Аукционът включваше селекция от 104 български картини. Произведенията бяха част от изложбата на Artmark в къща „Ватев“ в София. 
Организаторите на събитието отчитат успеваемост от 86,5% от продадените партиди, продажба за 140% от средната оценка и 110% над максималната оценка. „Търгът продължи 5 часа, така че наддаването беше интензивно“, отбелязват от аукционната къща.
Акцент в търга бе произведението „Разходка с шейната“ на Ярослав Вешин, създадена в периода, в който той живее в Мюнхен и в Словакия. Творбата се завръща за първи път на българския пазар на публичен търг, след като повече от 100 години е част от немска колекция. На търга тя бе продадена за 40 хиляди евро (при първоначална цена 25 000 евро).
В топ 3 по резултати попада и картината на Васил Стоилов „Розовата роза“ (Момиче от село Герман). Тя участва за първи път в публичен търг и след 38 наддавания бе продадена за 24 хиляди евро – три пъти повече от максималната оценка (5 -8 хиляди евро). Друг впечатляващ резулнат постигна „Жътвар на Владимир Димитров-Майстора“. При начална цена 15 хиляди евро, тя бе откупена за 24 хиляди евро.
Иван Мърквичка бе представен в аукционната селекция с три женски портрета. Любопитен факт е, че два от тях  – лот 6 „Жена от Боженци (Рада Андреева)“ и лот 27 „Жена от Боженци“, някога са били част от една и съща творба, разделени от художника след създаването им в края на XIX век. От екипа на аукционната къща казват, че не могат да разкрият информация за собствениците на двете произведения. Отбелязват обаче, че лот номер 6 – „Жена от Боженци“ (Рада Андреева), е продадена за 11 хиляди евро, надхвърляйки максималната оценка (6 -9 хиляди евро), а лот 27 – „Жена от Боженци“,  е откупена за 8 хиляди евро.

Благоевградският окръжен съд призна за виновен в извършването на кражба 20-годишен мъж и му наложи наказание три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Това съобщиха от съдебната институция. 
Подсъдимият е признат за виновен в това, че за времето от около 23:44 часа до около 23:50 часа на 29 юли 2022 година, в двора на къща в село Микрево, община Струмяни, сам и при условията на посредствено извършителство чрез наказателно неотговорното лице – е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 136,70 лева от владението на собственика им, с намерение противозаконно да ги присвои. За да влезе в имота, мъжът е използвал специален начин – малолетният се е прехвърлил през оградата, покатервайки се по монтирания пред нея пътен знак, се посочва в съобщението. 
Подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за квалифициран състав на грабеж, информират от съда. 
С присъдата Окръжният съд в Благоевград е отхвърлил като неоснователни предявените от гражданските ищци искове срещу подсъдимия. Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред Апелативен съд – София в 15-дневен срок, информират от Окръжен съд – Благоевград. 
В края на юли 2022 г. при грабеж в село Микрево, община Струмяни бяха задържани двама младежи – на 18 и на 13 години. В края на юни миналата година Окръжната прокуратура в Благоевград внесе в съда обвинителен акт срещу О.О., който беше привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление опит за грабеж. 

Публична лекция на гл. ас. д-р Илиана Борисова-Кацарова от СУ „Св. Климент Охридски“ ще бъде представена в Националния археологически институт с музей. Събитието ще бъде на тема „Западната порта на Сердика – археологическо проучване и социализация“ и ще се проведе на 9 април, съобщават организаторите.
Лекцията е част от поредицата „Академичен семинар на НАИМ“, в която ще представи обобщение на резултатите от проучването на археологическия обект при западната порта на Сердика в периода 2011 – 2016 г. и изпълнението на последвалия проект за изграждане на Археологически парк „Западна порта на Сердика“, отбелязват от екипа на музея.
„Археологическият обект е проучван за първи път от 1972 до 1980 г. от екип на Музея за история на София. При подновеното проучване, в екипа участват представители на НАИМ – БАН, РИМ – София и СУ „Св. Климент Охридски“. В настоящата презентация ще бъдат представени изследваните елементи от фортификацията и градоустройството на антична Сердика, проследявайки развитието на градската порта, крепостната стена с прилежащите кули, ровове и протейхизма, уличната мрежа, водоснабдяването и канализацията. Предложени са някои нови хипотези за хронологията на съоръженията и е потърсено мястото на обекта в общата периодизация на римския и късноантичен град. Накратко ще бъде представен и проектът за консервация, реставрация и социализация на обекта“, разказват от НАИМ.
Илиана Борисова-Кацарова е главен асистент в катедра „Археология“, Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър по Археология и доктор по Музеология, със специален интерес към проблемите на градската археология и археологическото наследство на градовете, античното градоустройство, технологиите и занаятите през римската епоха. От близо 15 години участва в археологическите проучвания на Сердика и в различни проекти, посветени на популяризирането на резултатите от тях. Ръководи магистърска програма по Музеология в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
/ВСР

БТА организира регионална конференция по проект „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ във Варна. Форумът ще се състои на днес от 10:30 часа в Националния пресклуб Българската телеграфна агенция (БТА) в морската столица – ул. „Плиска“ № 13, ет. 1.
В конференцията ще участват Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, кметът на община Варна Благомир Коцев, д-р Виктория Николова, управител на ОИЦ-Варна, Галина Иванова – началник отдел „Североизточен рeгион“ в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Ташка Габровска, държавен експерт в отдел „Програмиране и договаряне” в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Йоанна Йовева – главен експерт еколог в Община Белослав, Надя Димитрова – юрисконсулт в Община Белослав, кап. I ранг проф. Мирослав Цветков, началник на Научна секция във Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров, проф. д-р Бистра Василева, заместник-ректор в Икономически университет във Варна, Георги Георгиев, кмет на община Дългопол, Вълчо Вълчев, заместник-кмет на община Суворово.
Проектът „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект „Европа в България: общо бъдеще“. Сред целите му са: по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване, вкл. на Балканите; повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от Европейския съюз (ЕС) чрез Кохезионната политика; насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване. По време на конференцията ще бъдат дискутирани новостите за периода 2021-2027 г. и постигнатите резултати през периода 2014-2020 година. 
Началото на поредицата от конференции по проекта бе дадено на 20 декември миналата година в София. В периода до август 2024 г. БТА организира дискусии в пресклубовете си в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Самоков, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Скопие и Солун.
На 10 април предстои трансгранична конференция в Босилеград, Сърбия. На 16 април ще се състои и трансгранична конференция в Солун, Гърция. До края на месеца ще се проведат и местни конференции в Добрич, Шумен и Търговище.

Изложенията „Природа. Лов. Риболов“ и „Цветна пролет“ започват днес в Международен панаир Пловдив и ще продължат до неделя, 7 април, съобщиха организаторите. Те са част от панаирната програма, посветена на семейството, свободното време, хобито и се утвърдиха като делови форум за специалисти и фирми, които допринасят за опазването на природата, развитие на горското стопанство и лесовъдството.
Министърът на земеделието и храните в оставка Кирил Вътев ще открие двете изложения от 12:00 ч. в Палата 3 на Панаира, съобщиха от земеделското министерство. 
„Природа. Лов. Риболов“
Различни по мащаби ветроходни и моторни яхти ще оформят експозиция в рамките на 28-ата международна изложба „Природа. Лов. Риболов“, чиито основни акценти са ловният, риболовният и алтернативният туризъм. 
Посетителите ще видят атрактивни лодки за риболов и рафтинг, както и иновативно оборудване за осигуряване на морска и речна навигация. Всеки, който желае, ще може да усети порива на вятъра и вълните в специален симулатор. Виртуалният тест в лодка си заслужава не само като преживяване, но и като оценка за собствените способности, смятат организаторите. 
Почитателите на офроуда ще открият последните модели на АТВ-та и други екстремни машини. Фирмите ще покажат артикули, гарантиращи сигурността на практикуващите това хоби: каски, ръкавици, очила и други. Двойно повече компании участват с асортимент, предназначен за страстните ловци. Оръжие и муниции, оптика, маркова екипировка или аксесоари ще бъдат подредени по щандовете в Палата №3. Посетителите ще видят и напълно оборудван кемпер с ловни камери и термоприбори. Те ще могат да изпробват и точния си мерник на обособено за целта стрелбище. За първи път на изложбата ще бъде презентирана възможността за африканско сафари. Екзотичното преживяване се предлага от голяма компания със собствено ранчо в северната част на Република Южна Африка, район Лимпопо. 
Активните туристи ще намерят всичко необходимо за преходи и къмпингуване – от палатки и оборудване до подходяща за различните сезони екипировка. Многобройни са иновациите в облеклото, в тъканите, в принадлежностите за безопасност на открито. Компактни туристически комплекти, леки и удобни раници за всичко „на гръб“, съдове и прибори, къмпинг осветление. 
„Природа. Лов. Риболов“ ще покаже новостите, но и традициите, характерни за нашите ширини. В рамките на изложбата са планирани множество мероприятия с информационна и образователна цел за деца и възрастни. В изложбата се включат държавните горски предприятия, Изпълнителната агенция по горите, Съюзът на ловците и риболовците в България, Лесотехническият институт и други сдружения, свързани с ловния и риболовния туризъм, рибарството, дивечовъдната дейност, съхраняването и облагородяването на природата. Тази година за първи път със собствен щанд участва Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури у нас. Ще бъдат представени автомобили, оборудвани с камери, очила за нощно виждане, бинокли, помощни средства, спасителни жилетки и други, които използват служителите в контролната си дейност. Работата им на терен и как се борят с бракониерството, за да опазят рибните ресурси, ще бъде показана в специален филм. 
„Цветна пролет“
Най-пъстрата и свежа изложба – „Цветна пролет“, ще покаже новостите във флористиката, овощарството, градинарството и озеленяването. Изложбата се организира от 1998 година и непрекъснато разширява обхвата си. 
„Цветна пролет 2024“ се отличава с богато разнообразие от цветя, овощни дръвчета, декоративна растителност, градинско оборудване и аксесоари. Специализирани градински центрове ще предложат идеи за обособяване на зелени пространства в дома, офиса, хотела или вилата. Освен подходящите растения, те ще покажат мебели за градината или верандата.
Румънска компания участва със стъклени оранжерии, които да се ползват както за отглеждане на зеленчуци, така и за екзотични зимни градини. Български производители ще покажат полиетиленови парници и принадлежности за зеленчукопроизводство. Фермерите и земеделските стопани ще открият богато разнообразие от семена, луковици, посадъчен материал. Широката продуктова гама включва традиционни и екзотични видове растения и храсти, овошки и декоративни дръвчета. Градинарите ще намерят различни череши, сливи, ябълки, кайсии, праскови, нектарини, круши, бадеми, смокини, лешници, както и адаптирани за нашия климат видове киви, аронии, нарове, мушмули, дюли, райски ябълки, кестени.
Почитателите на цитрусовите плодове ще видят на „Цветна пролет“ лимонови, портокалови, грейпфрутови дръвчета и лимонови треви. Любителите и професионалните флористи ще намерят всички видове цветя – от елегантните орхидеи до нежните рози, дъхавите лилиуми и деликатните лале, фрезия, кала, алстромерия, както и перфектните допълнения за тях – занаятчийски саксии и дизайнерски сандъчета. За първи път на изложбата ще бъдат презентирани циментови термоизолирани кашпи. Посетителите ще имат възможност да получат професионални съвети и оферти за комплексно озеленяване, оформяне на тяхното пространство и абонамент за поддръжка, за проектиране и изграждане на поливни системи.  

Награждаваме хора, които по някакъв начин ни променят, каза за БТА Венелина Гочева – собственик на „Медийна група България“, част от която е и „24 часа“ – организатор на годишните награди „Достойните българи“. Тази година те се връчиха за 21-ви път като отличените са 43. 
Голямата награда е за Петя Иванова и Нинела Върбанова от „Ангели на пътя“, те са майки на деца, загинали на пътя при катастрофи, посочи Венелина Гочева. „Предложих им да използват платформата на медиите, на „24 часа“, на БТА, защото въпреки тяхната битка, която за нас е видима, резултатът е невидим все още. Все още институциите не взимат ясни и законови решения, които биха могли наистина да спрат това, което се случва по пътя – пияните и дрогираните да убиват децата“, каза Гочева. Те самите казват -„ние се борим, за да могат други родители да прегърнат децата си, защото ние не можахме“, добави тя.
Други, които получиха награда за това, че ни променят, са „ПоетиТе“. Това са няколко български актьори, които напълниха залите на България с хора, които да слушат стихове. Това е нещо невероятно и допреди няколко години беше немислимо, отбеляза Венелина Гочева.
Тази година направихме верига от достойни, обясни тя – достойни българи, които вече са получили своите отличия през миналите години, и ги получават, сега награждаваха също така достойни хора. Така създателят на „ПоетиТе“ – Диана Алексиева даде голямата награда на майките, разказа още Венелина Гочева.
Особеното беше, че имаше минимум политици и максимум добри хора, и единственото име на политик, което се чу в залата, беше на Стоян Омарчевски. Инициативата на директора на Сатиричния театър Калин Сърменов да се събират средства за паметник на Омарчевски беше сред отличените на церемонията, каза Гочева. Тя разказа повече за Стоян Омарчевски – роден е през 1885 година, министър е на образованието – от 1920 до 1923 година, въвел е 1 ноември като ден на българите, които заслужават да бъдат почетени, подготвил е законопроектите за авторско право, за достъпни библиотеки, открил е над 100 училища. Той е и авторът на закона за поощрение на родната литература и изкуство, основал е Художествената и Музикалната академия, и най-важното – въвежда пълния и кратък член, обясни Венелина Гочева.
Бяхме поканили деца, четвъртокласници от едно столично училище, които присъстваха на церемонията и това беше техният открит урок, допълни Венелина Гочева. Аз се впечатлих от това, което казаха след тези близо два часа в НДК – казаха, че е приятно, когато протегнеш ръка на приятел, на когото си помогнал, посочи Гочева.
Млади български писатели ще разказват историите на „Достойните българи“. Новината беше съобщена в края на церемонията от главния редактор на „24 часа“ Борислав Зюмбюлев.
Един от драматурзите на Драматичния театър в Пловдив – Александър Секулов е предложил уъркшоп за създаване на театрален спектакъл от млади писатели по истории от „Достойните българи“. Те ще могат да намерят своята история благодарение на електронния регистър, в който са разказани 800-те истории за тези 21 години на достойни българи, каза Венелина Гочева.
Според нея българите, които са извън политическата сцена и извън микрофоните, са тези, които са запазили достойнството си. Те са правили добро не за това да бъдат открити, но смятат, че откривайки ги могат да насърчат други хора да направят същото, допълни Венелина Гочева. Тя цитира думите на журналиста Найден Тодоров, който е дал наградата на фондацията на Стилиян Петров, че тези 21 години дават някаква надежда, че мачът за България ще бъде спечелен.
Доброто не е еднократен акт, в България има общност на достойните хора и те се разпознават, сочи национално представително проучване на Изследователски център „Тренд“ за „24 часа“, посветено на 21-вото издание на „Достойните българи“. Три четвърти от българите познават хора, които биха им помогнали в труден момент, без да искат нищо в замяна, а едва 15% не познават такива хора. От запитаните 71% смятат, че трябва да се дава гласност на доброто, 80% виждат достойните постъпки сред обикновените хора, сочат данните на проучването. Подкрепата и човещината са заразни, имат силно влияние на общностите и на цялото ни общество и така променят средата в България, дават смисъл, надежда и цел, са изводи от изследването на „Тренд“.
Според изследването 91% от българите благодарят на родителите, роднините и семейството си, 34 на сто – на учителите, 32% – на лекарите. Тези, които са благодарни на съседи, са 30%, а на колеги – 28 на сто. От анкетираните 18% искат да кажат „Благодаря!“ на непознати, които са им помогнали в труден момент, а 6% посочват специално доброволците. Като достойни 80% от сънародниците ни определят тези, които са помагали на другите безкористно. Лекарите са посочени от всеки втори като достойни, а учителите – от всеки трети. За 23% достойни българи са спортистите, 20 на сто ги откриват сред творци и хора на изкуството, а едва 8% са на мнение, че в съвремието ни няма достойни хора.
Българите се интересуват от истории за хора, направили добро, 60% от запитаните са отговорили, че се интересуват от истории, добили гласност в медиите и социалните мрежи.
На въпрос чия е отговорността да възпитава поколенията какво е добро и зло, най-много – 91%, посочват ролята на родителите и семейството, а 71 на сто – училището. Всеки трети вижда отговорност на медиите в тази посока, а 30% смятат, че и социалните мрежи имат важна функция.
Списък на наградените 20 истории и 43-ма българи на 21-вата годишна церемония „Достойните българи“:
 – Голямото отличие получи Фондация „Ангели на пътя“, създадена от родители, загубили децата си при пътни катастрофи, отдадена на каузата нито едно дете повече да не остави живота си на пътя и за законови промени, след които убийците на пътя да не се измъкват от правосъдието;
– Проектът ПоетиТЕ, създаден от Диана Алексиева, в който любими български артисти – Владо Пенев, Теодора Духовникова, Юлиян Вергов, Бойко Кръстанов, Захари Бахаров, Малин Кръстев, Луиза Григорова Макариев, Иван Бърнев, Весела Бабинова и маестро Антони Дончев, представят най-хубавите и любими български стихове;
– Западно и средноевропейски митрополит Антоний – благодарение на усилията му са придобити и осветени български православни храмове на много места, сред които Берлин, Виена, Хамбург, Щутгарт, Хага и Лондон;
– Татяна Попова – за принос в цялостното възстановяване на Троянския и Бачковския манастир, и за възстановяването на Челопеченския манастир, за щедро дарителско служение към храмове и дейности на Видинска митрополия, за финансовото осигуряване за изографисването на Софийска митрополия, за закупуването и украсата на българския православен храм „Св. Бонифаций“ в Щутгарт;
– Фондация „Стилиян Петров“ – за дарени 585 хил. лева за медицинско оборудване и апаратура за 10 болници, които се борят с рака. От Мача на надеждата над 200 хил. лева ще бъдат дарени на болни, а 23 075 лева от предмети, свързани с мача –  за лечението на Петър Хубчев;
– Мария Черкезова от драматичния театър и Таня Георгиева от кукления в Стара Загора – по своя инициатива и със собствени средства са изрисували с приветливи и весели сюжети стените на детското отделение в Университетската болница на града;
– Васил Байрактаров – емигрант в САЩ, построил спортен парк за над 1 млн. лева в доспатското село Црънча, който помага и на местното училище;
– Даниела Георгиева – старша медицинска сестра от МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ в Севлиево, спасила жена по време на полет София-Барселона;
– Пещерният спасител Тодор Иванов от клуб „Стринава“ в Дряново и 17 доброволци от организацията „Пещерно спасяване“ – миналата година участва в спасителна операция след разрушителното земетресение в Турция. Тодор бе и част от екипа в пещерата Морджа, помогнал за спасяването на американския спелеолог Марк Дики, бедстващ на 1040 м дълбочина;
– Михаела Тодорова  (11 г.) от Долна Оряховица – за трети път дарява косата си за изработване на перуки за онкоболни в неравностойно положение;
– Цветан Веселинов и синът му Самуил от Враца – пуснали дълги коси, които впоследствие отрязват, за да ги дарят на онкоболни и да им помогнат поне малко да се чувстват като всички други хора;
– Двама млади футболисти – Славен Москалев и Цветомир Цанев – намерили на летището във Франкфурт 6500 евро, които са върнати на техните собственици;
– Актьорът Филип Буков – спасил майка и бебе на пешеходна пътека в София;
– Със светкавична адекватна реакция криминалистът Георги Гюрушев от полицията в Търговище спасява бебе, спряло да диша;
– Георги Пеев (42 г.) от Хасково – първият човек в света, който с присадено сърце и бъбрек изкачва най-високия връх в Африка в планината Килиманджаро – Ухуро, висок 5892 метра;
– Михаела Здравкова – майка на 21-годишния Ангел, който е намушкан смъртоносно в Пазарджик, прави по Коледа 400 мечета, за да подари парите от продажбата им на сираци;
– Благотворителни предавания на две телевизионни предавания – „Като две капки вода“ и „Стани богат“ – „Като две капки вода“ с продуцент Магърдич Халваджиян, в издание с УНИЦЕФ-България, събра 285 000 лева за „ЗаКрила на всяко дете“ за превенция на децата от насилие във всичките му форми. „Стани богат“ със завръщането на Ники Кънчев като водещ стартира с благотворителен епизод в подкрепа на програмата “Топъл обяд“ на Българския Червен кръст като са осигурени над 86 000 лева, което се равнява на над 21 500 пакета „топъл обяд“ за учениците в нужда;
– Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър, подел инициатива на всяко представление в театъра да разказва за будителската роля на Стоян Омарчевски и да събира средства за построяването на негов бюст паметник, като сумата от 40 000 лева вече е събрана;
– Мира Добрева от БНТ – защитава с професионализъм многобройни каузи, с които дава пример и вдъхновява в предаването „Отблизо“, насочва светлините към проблемите на отхвърлените от обществото хора и разказва за „Столетниците“;
– Вероника Димитрова от Нова телевизия – автор на разследвания и социални репортажи за несправедливост срещу невинни хора;
– Емил Митев от бТВ приема като кауза репортажите, свързани с пътната безопасност.
През 2023 година 34 души получиха отличия на церемонията „Достойните българи“.

Изложба в памет на своя учител Димитър Яранов (1965-2024) инициират учениците от 12 клас, специалност „Живопис“, в Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“. Откриването е на 23 март в галерия „Дебют“, съобщават организаторите.
Експозицията включва етюди и композиции на учениците, правени през последната година под ръководството на Димитър Яранов. „Освен своеобразна церемония на отдаване на почит към художника, изложбата има за цел да покаже, и в някаква степен да реконструира, една по-незабележима, но оказваща огромно влияние част от работата на Яранов – тази на любим педагог, ментор – живописец, щедър приятел и наставник“, посочват от галерията.
Автори на произведенията са Йоана Присадникова, Николай Желязков, Ева Кирязова, Александра Михова, Адриана Вачкова, Кристиана Пачева, Мария-Нур, Анджелина Лян, Митка Михайлова, Яна Николова, Яна Смирнова, Виделина Енева, Боила Банова, Калоян Георгиев. Изложбата включва и творби на Димитър Яранов, допълват организаторите.
/ ГН