Общинските съветници от „Демократи за силна България“ (ДСБ) – Пловдив, Владимир Славенски и Йоно Чепилски, които са част от групата на “Продължаваме промяната – Демократична България”, внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската армия “Альоша” да бъде преместен в срок до края на 2024 година. Това съобщиха от пресцентъра на партията.
В проекта на решение се предлага паметникът да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство и да бъде обявен конкурс от Община Пловдив за реновацията, реставрацията и обновлението на пространството около известния като “Альоша” монумент. Според съветниците на ДСБ в момента това пространство е занемарено. В доводите на предложението се казва, че паметникът е символ на окупацията на България между 1944 -1947 г. от Червената армия и е символ на потиснатото национално достойнство, както и че представя погрешно историческата реалност. Според вносителите премахването на паметника “Альоша” от върха на хълма Бунарджика е морален акт, който цели да почете българската история, националното достойнство и жертвите на тоталитарния комунистически режим.
По думите на Владимир Славенски ДСБ – Пловдив има ясна и категорична позиция, че мястото на паметника следва да бъде преосмислено. Ние заставаме на страната на историческата истина и сме дълбоко убедени, че това е в интерес на всички пловдивчани, а и на всички български граждани, посочи той.
Според Йоно Чепилски паметникът “Альоша” се отличава силно от другите паметници в града със своя огромен ръст и мащаб. Това не е част от културната традиция и колективната памет на Пловдив, а неговият превес над другите паметници в града показват безпрекословната власт на СССР над България в тоталитарния период, коментира той.
Очаква се предложението да влезе в дневния ред на Общинския съвет за сесията на 17 януари. 
Паметникът на Съветската армия „Альоша“ е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на хълма Бунарджик. Открит е официално през 1957 година. Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет „Шпагин“ с цевта надолу. Прототипът на статуята е руският войник от Трети украински фронт Алексей Иванович Скурлатов. 

Над 53 млн. лв. от държавния бюджет са предвидени за проекти в община Сливен, съобщи на брифинг днес кметът Стефан Радев. Крайният срок за изпълнението им е 2026 година, като списъкът с планираните обекти няма да бъде окончателен и може да бъде допълван и коригиран по предложение на общините.
Като най-важен проект Стефан Радев открои асфалтирането и възстановяване на 20 км улична мрежа в кв. „Речица“. Финансирането за него е в размер на 19 млн. лв. и предстои да бъде изпълнен след приключване на водния проект на ВиК.
Общо 4,5 млн. лв. са за подмяна и реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на село Гавраилово. В село Градско предстои изпълнение на проект за допълнително водоснабдяване на стойност над 2,1 млн. лв.
Над 16,5 млн. лв. ще бъдат инвестирани в цялостното обновяване на Колодрума в областния град и превръщането му в мултифункционално съоръжение. Ще бъде поставена подходяща настилка за тренировки и състезания по пистово колоездене. Заедно с реновирането на пистата се предвижда допълване на обслужващата сграда с необходимите помещения за провеждане на международни състезания и други събития. Предвижда се изграждане на лекоатлетическа писта, BMX парк с извити рампи, мини футболно игрище, където ще има възможност да се изгражда и ледена пързалка, както и разполагане на сцени и пасивен екран за лятно кино. Предвижда се изграждане на нови трибуни с капацитет до 1400 места. 
Ще се финансира още благоустрояване на райони в кварталите „Клуцохор“, „Дружба“ и „Българка“. Заложените средства за тях са над 8 млн. лв. Предвижда се обновяване на алеи и тротоари, зони за отдих, детски и спортни площадки, фитнеси на открито, нови паркоместа. Там се планира изграждане на улично и парково осветление, видеонаблюдение, както и поливни системи за зелените площи. 

Специална програма отбелязва 109 години от първата прожекция на български филм. Събитието е на 13 януари в Дома на киното, съобщават от Националния филмов център (НФЦ).
„Подбрали сме филми, които безспорно се отличиха с постижения през изминалата 2023 година на фестивалите за игрално кино „Златна роза“ и документално и анимационно кино „Златен ритон“, коментират от НФЦ. 
В листата са „Следа“ (награда за анимационен филм на „Златен ритон“, 2023), „Тихо в снега“ (награда за късометражен игрален филм, „Златна роза“, 2023), „Киноекстремисти“ (документален филм, награда на Националната филмотека в рамките на фестивала „Златен ритон“, 2023). 
В честването на празника ще се включат и останалите арт кина в София – „Одеон“, „Г8“, „Евросинема“, сцена „Дерида“, „Влайкова“, както и „Lucky, дом на киното“ в Пловдив, ФКЦ – Варна.  Всички прожекции са със свободен вход.
/ДД

Разлив на дизелово гориво на пътя София – Варна, при разклона за Лясковец, предизвика три катастрофи, няма данни за пострадали, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР.
Предстои служители на пожарната да почистят пътното платно, на място има и полицейски екипи. Водачите, пътуващи в това направление, трябва да шофират с повишено внимание.

Цените на горивата в бензиностанциите на големите вериги в област Монтана са по-изгодни в сравенние с тези в малките частни бензиностанции, установи репортерско проучване на БТА.
Към обяд днес в големите вериги в Монтана литър дизел струва между 2,62 лева и 2,67 лева, литър бензин – от 2,57 до 2,62 лева, а автогаз – от 1,22 до 1,29 лева. В по-малките бензиностанции цените са с 2 до 10 стотинки нагоре.  
В по-малките селища на региона, където няма бензиностанции на големи вериги, цените са още по-високи. Там разликите достигат и до 20 стотинки в сравнение с областния град. Получава се така, че ако шофьорът зареди в Монтана и пътува за София, то той ще даде по-малко пари, отколкото, ако пътува от друго селище в региона, където разстоянието до столицата е малко по-късо. Особено големи са разликите при автогаза, който е най-предпочитаното гориво от шофьорите в региона заради ниската му цена. Често шофьори от по-малките селища пътуват до Монтана, за да напълнят догоре бутилките за газ или резервоарите на автомобилите и да избегнат зареждане в малките селища, където горивата са доста по-скъпи и намалението на цените на петрола, отчитано в световен мащаб в последния месец още не се усеща.  Докато чакат зареждане в бензиностанциите, шофьори се шегуват, че хората в селата са най-богати, защото плащат повече за гориво.

Вчера кюстендилски криминалисти са установили две непълнолетни момичета, обявени за общодържавно издирване с молба на Районно управление – Дупница. Децата са напуснали дома за временно настанаяване в Дупница, съобщиха от полицията в Кюстендил.
Едното дете е открито в жилище на ул. „Николичевски път“ в града, а другото  – в кв. „Изток“. Те са били предадени на издирващата ги структура.
И двете деца са били с произход от Кюстендил и село край Кюстендил, казаха за БТА от полицията в Кюстендил. Едното дете е било обявено за издирване в края на 2023 година, а другото – във втория ден от новата година.
 

Соня Йончева представи концерта „Коледа във Версай“, заедно с оркестъра и хора на Версайската опера. На пулта бе полският диригент Stefan Plewniak, съобщават от SY11 Events. 
Музикалният проект и самият избор на композиции е изцяло замислен и съставен от българското сопрано. На 10 декември, под купола и атмосферата на кралския параклис във Версай – Chapelle royale, построен преди повече от триста години, прозвучаха композиции на Георг Фридрих Хендел, Шарл Гуно, Арканджело Корели, Джакомо Пучини, Пиетро Маскани, Андрю Лойд Уебър.
„Исках да представя разнообразна и нетипична коледна програма, затова включих в афиша дори и песен от Хондурас, посветена на Рождество Христово, а със селекцията на композитори за мен бе важно да изпълня произведения от различни епохи, на различни езици, с което, за пореден път, да докажем, че музиката и нейните послания говорят на универсален език и могат да развълнуват всеки от нас независимо от времето и пространството, в което се намира, и особено в навечерието на Коледа“, казва Соня Йончева.
На концерта тя е представила и популярни мелодии като Joy to the World, а кулминацията на събитието е било изпълнението на песента „Тиха нощ, свята нощ“. Първия куплет Соня Йончева е изпълнила на български език. Програмата е завършила с няколко биса, сред които Аve Maria от Франц Шуберт и най-известната френска коледна песен Petit Papa Noël, която цялата зала е запяла заедно със Соня Йончева. След края на концерта тя благодари на френската публика, която винаги я посреща изключително топло.
По време на събитието е присъствал и снимачен екип на продуцентската компания на Соня Йончева – SY11 Productions, за да запечата кадри от целия концерт. Те ще бъдат излъчени в началото на 2024 година. През 2023 година знаменитият Версайски дворец чества своята 400-годишнина и след коледния концерт отвори специално врати за празнична фото- и видеосесия на Соня Йончева.  Тя не за първи път пее във Версай. През 2011 г. дебютира на сцената на Opéra Royal в ролята на Клеопатра от операта на Хендел – „Юлий Цезар“. През ноември 2022 г. тя представи и рецитал с произведения на Хендел в емблематичната Огледална зала на Версайския дворец. Този репертоар бе пренесен и на столична сцена с рецитал навръх Великден тази година в акомпанимент на концертмайстора Зефира Вълова и Фестивален оркестър Изкуството на барока.
/ДД

Новият лабораторен комплекс на Българската академия на науките (БАН) – кампус “Гео Милев“, ще бъде открит с церемонията “Рязане на лента“ и с Ден на отворените врати на 12 декември от 12:30 ч. пред реконструирания блок 29 на ул. “Акад. Георги Бончев“, съобщават организаторите.
Кампусът “Гео Милев“ e един от трите апаратурни комплекса, създадени по проекта “Национален център по мехатроника и чисти технологии“ с финансиране от Оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020. Изграден е съвместно от дванадесет научни звена на БАН с координираща организация – Институт по обща и неорганична химия.
Кампусът “Гео Милев“ притежава уникална за страната научна инфраструктура, разпределена в 20 новосъздадени и десет обновени лаборатории. Тринадесет от новосъздадените лаборатории са разположени в реконструирания и модернизиран блок 29, който преди пет години е бил необитаема, рушаща се сграда, и който посетителите ще имат възможността да разгледат. Създаденият лабораторен комплекс предоставя необходимите условия за провеждане на фундаментални и приложни изследвания с цел подпомагане на прехода на България към зелена, енергоефективна и кръгова икономика, уточняват организаторите.
През петгодишния период на изпълнение на проекта, дейността на изследователите от кампус “Гео Милев“ е насочена към разработването на иновативни технологии за получаване, пречистване и съхранение на водород; за улавяне на въглероден диоксид (СО2), замяна на литиево-йонните батерии с по-безопасни и безвредни батерии. Работи се върху системи за пречистване на въздух, почви и води чрез каталитични и сорбционни технологии; за използването на отпадъчни продукти и тяхното реинтегриране в нови производства; за получаване на технологично важни материали чрез екосъобразни технологии. Постигнатите резултати са публикувани в международни научни списания с висок импакт фактор (фактор на въздействие – б.а.), които попадат в топ 10 на класацията Web of Science. Седем от учените в Лабораторния комплекс на БАН са сред първите най-добри учени в света според класацията на Станфордския университет, допълват организаторите на откриването.
На церемонията “Рязане на лента“ са поканени министър-председателят акад. Николай Денков, Бойко Благоев от Постоянното представителство на Европейската комисия, заместник-изпълнителният директор на Изпълнителната агенция “Програма за образование“ – Иван Попов,  представители на Министерството на образованието и науката (МОН), и на Министерството на иновациите и растежа (МИР). Очаква се събитието да уважат и представители на Българската академия на науките (БАН), на Софийския университет “Св. Климент Охридски“, Технически университет, както и от община “Слатина“. 

Новият лабораторен комплекс на Българската академия на науките (БАН) – кампус “Гео Милев“, ще бъде открит с церемонията “Рязане на лента“ и с Ден на отворените врати днес, 12 декември, пред реконструирания блок 29 на ул. “Акад. Георги Бончев“, съобщават организаторите.
Кампусът “Гео Милев“ e един от трите апаратурни комплекса, създадени по проекта “Национален център по мехатроника и чисти технологии“ с финансиране от Оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020. Изграден е съвместно от дванадесет научни звена на БАН с координираща организация – Институт по обща и неорганична химия.
Кампусът “Гео Милев“ притежава уникална за страната научна инфраструктура, разпределена в 20 новосъздадени и десет обновени лаборатории. Тринадесет от новосъздадените лаборатории са разположени в реконструирания и модернизиран блок 29, който преди пет години е бил необитаема, рушаща се сграда, и който посетителите ще имат възможността да разгледат. Създаденият лабораторен комплекс предоставя необходимите условия за провеждане на фундаментални и приложни изследвания с цел подпомагане на прехода на България към зелена, енергоефективна и кръгова икономика, уточняват организаторите.
През петгодишния период на изпълнение на проекта, дейността на изследователите от кампус “Гео Милев“ е насочена към разработването на иновативни технологии за получаване, пречистване и съхранение на водород; за улавяне на въглероден диоксид (СО2), замяна на литиево-йонните батерии с по-безопасни и безвредни батерии. Работи се върху системи за пречистване на въздух, почви и води чрез каталитични и сорбционни технологии; за използването на отпадъчни продукти и тяхното реинтегриране в нови производства; за получаване на технологично важни материали чрез екосъобразни технологии. Постигнатите резултати са публикувани в международни научни списания с висок импакт фактор (фактор на въздействие – б.а.), които попадат в топ 10 на класацията Web of Science. Седем от учените в Лабораторния комплекс на БАН са сред първите най-добри учени в света според класацията на Станфордския университет, допълват организаторите на откриването.
На церемонията “Рязане на лента“ са поканени министър-председателят акад. Николай Денков, Бойко Благоев от Постоянното представителство на Европейската комисия, заместник-изпълнителният директор на Изпълнителната агенция “Програма за образование“ – Иван Попов,  представители на Министерството на образованието и науката (МОН), и на Министерството на иновациите и растежа (МИР). Очаква се събитието да уважат и представители на Българската академия на науките (БАН), на Софийския университет “Св. Климент Охридски“, Технически университет, както и от община “Слатина“. 

Не са регистрирани напрежение и по-сериозни инциденти по време на  футболната среща между отборите на ЦСКА-София и Лудогорец на стадион „Българска армия”, съобщи МВР.
Няма допуснати нарушения на обществения ред. Столичната полиция предприе всички необходими мерки за обезпечаване на реда и сигурността в града. 
Преди мача, на изградените в района на стадиона контролно-пропускателни пунктове, са задържани 15 души – трима с наркотични вещества, и 12 –  за притежание на забранени предмети и вещи (пиротехнически изделия, маски и др.).
Лудогорец победи ЦСКА-София с 1:0 в последен мач на „Българска армия“ преди реконструкцията на стадиона.  Победата дойде в 18-ата минута на добавеното време, когато резервата на гостите и бивш „армееец“ Спас Делев вкара гол. 
През ноември от ЦСКА съобщиха, че започват тръжни процедури за разрушителни дейности на стария стадион „Българска армия“, както и избор на строител за новото съоръжение.