Проф. Уилям Кавана от Университета в Нотингам ще изнесе лекция на английски език на тема „Микенци и спартанци“. Събитието ще е на 26 март в сградата на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН), съобщават организаторите.
По думите им проф. Кавана ще запознае аудиторията с последните достижения в проучването на Микенската и Спартанска култури в древния Пелопонес. В лекцията ще бъдат разгледани въпроси, свързани с територия и селищна организация, ритуали и жертвоприношения, хранене и ритуални угощения. 
„Впечатляващите открития в Лакония през последните 30 години, включващи серия от важни изследвания и проучени обекти, позволяват достигането на нови изводи, относно същността на микенската държава (или държави) в тази област и разликите между тях и ранна Спарта. В този ред на мисли, е възможно да се направи сравнение между определени аспекти от живота в Микенска Лакония и по-късната Спарта, въпреки разделящата ги хронологична бариера, така както биха могли да бъдат съпоставени например Спарта от V в. пр. Хр. със Спарта от II в. сл. Хр. В продължение на тези близо 700 години настъпващите в града промени му придават един много различен облик. По същия начин, сравняването на Микенска и Архаична Лакония може да доведе до полезни заключения в тяхното изучаване“, посочват от НАИМ-БАН.
Професор д-р Уилям Кавана придобива магистърска степен по археология в университета в Единбург и докторска степен в същата област от университета в Лондон. От 1978 до 2013 г. той е последователно избран за преподавател и впоследствие професор по Егейска археология, и ръководител на департамент в университета в Нотингам. Негови публикации са посветени на математика и археология (The Bayesian Approach to the Interpretation of Archaeological Data. Wiley, 1996), праисторически погребения (A Private Place: Death in Prehistoric Greece, Åström 1998), археология на Лакония (Continuity and Change in a Greek Rural Landscape: the Laconia Survey. vols. I & II, British School at Athens, 1996, 2002; Laconia Rural Sites Project, BSA 2006), както и на най-скорошните проучвания на обект от неолита и бронзовата епоха при Куфовуно, в близост до днешна Спарта.
/ ГН

Международната конференция за винен туризъм (IWINETC) ще се проведе в хотел DoubleTree by Hilton в Пловдив на 9 и 10 април. Това съобщиха от Българската асоциация на винените професионалисти. Форумът обединява професионалисти и експерти от винения туризъм от цял свят.
България, със своята богата история на винопроизводство и разнообразни тероари, се очерта като вълнуваща дестинация за винен туризъм, посочват организаторите на 15-ото издание на IWINETC. Конференцията ще освети българска винена индустрия, като се фокусира върху винените региони около Пловдив. Присъстващите ще имат възможност да разгледат лозята, да опитат вина и да се насладят на местната кухня, която допълва вкусовете на вината.
Конференцията ще включва набор от над 20 срещи, практически сесии „Как да…“, семинари и дегустации, водени от утвърдени винени професионалисти и експерти. Участниците ще придобият представа за най-новите тенденции във винения туризъм, устойчиви практики и иновативни подходи към маркетинга на винения туризъм. По време на форума ще бъде открита изложба, представяща най-новите ресурси и дестинации от цял ​​свят.
„Дестинация България: Разкрити тайни на винения туризъм“, „Винен туризъм в нетрадиционни винени пространства“, „Проучване на въздействието на вината без и с ниско съдържание на алкохол върху устойчивия растеж на винения туризъм“, „Женското докосване: Предефиниране на изживяването във винения туризъм“, „Създаване на запомнящи се винени туристически преживявания: прозрения от изследвания и практика“, „Как да използвате изкуствения интелект, за да заредите своя винен туризъм“, „Как да създадете печеливша маркетингова стратегия във винения туризъм“ са сред темите на конференцията. По време на B2B семинар ще се осъществяват индивидуални срещи с туроператори и агенти, специализирани във винен и кулинарен туризъм. Цялата конференция ще бъде водена на английски език.
„Истински щастлив съм, че 15-тото издание на IWINETC се провежда в Пловдив, България. Отдадеността на този регион към производството на изключителни вина и създаването на запомнящи се изживявания във винения туризъм го прави идеалния фон за това престижно събитие“, коментира директорът на конференцията Антъни Суифт.
Участниците в семинара ще посетят винарните „Вила Юстина“ (Villa Yustina), „Загрей“ (Zagreus), „Катаржина“ (Katazyna), „Малката звезда“. В програмата е предвидено още пътуване до средновековна крепост Мезек, гробниците Мезек и Шейновец.
Международната конференция за винен туризъм (IWINETC) е ежегодно събитие, обединяващо професионалисти в индустрията на винения и кулинарен туризъм от над 50 държави. Конференцията предоставя платформа за създаване на професионални контакти, споделяне на знания и бизнес възможности. Миналата година срещата се проведе в Тарагона, Испания. 

Книгата „Васил Левски: „Да възкръсне България с пълна свобода“ на проф. д.и.н. Вера Бонева ще бъде представена в Регионалния исторически музей в Плевен. Това съобщи Мария Илиева, мениджър туризъм в културния институт.
Изданието включва научни обзори на малко проучени теми от биографията и обществената дейност на Васил Левски. Мотивирани са авторски тези по въпроси, свързани с историческата фигура на забележителния възрожденец. Представянето на книгата ще се състои на 21 март от експозиция „Нова и най-нова история“ на плевенския музей.
Проф. Вера Бонева е историк, университетски преподавател, публицист, експерт по Възраждането, музеология и управление на висшето образование. Автор е на 19 книги и над 200 научни статии в областта на научните си интереси. Ангажирана е в инициативи по опазване на културното наследство на България и Европа с академични събития, насочени към обогатяване на знанието за националното ни развитие през ХIХ и ХХ век.
След Плевен книгата „Васил Левски: „Да възкръсне България с пълна свобода“ ще бъде представена и в Ловеч.

Община Сливен и „БалБок Инженеринг“ АД организират пролетна кампания за безвъзмездно приемане на опасни отпадъци от домакинствата, съобщиха от общинския пресцентър.
Домакинствата ще имат възможност да предадат живак, лакове, химикали, лекарства с изтекъл срок на годност и др.
Втората кампания в общината за тази година е на 17 октомври, също еднодневна.
Сливен е една от първите общини в България, присъединили се към Националната система за опасни битови отпадъци и със съществен принос за нейното изграждане и утвърждаване.

Очаквам решение за това България и Румъния да могат да се просъединят към Шенген и по суша след изборите за Европейски парламент, каза заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас в отговор на въпрос на БТА в Европарламента в Страсбург.
Това не би трябвало да се случи много след този политически цикъл и според мен трябва да се очаква напредък в края на тези година или в началото на следващата, каза още Схинас.
Смятам, че направеното от България и Румъния по отношение на присъединяването им към Шенген надмина това, което се очакваше от тях, отбеляза зам.-председателят на Еврокомисията. 
Първата стъпка за присъединяване по въздух и море е важна и това де факто представлява влизането на двете страни в Шенген. В тази връзка не разбирам „мрънкането и оплакването в двете страни, сякаш това не е важна стъпка“. Предприетите решения (за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство) представляват важна стъпка и само след няколко седмици ще видим и резултатите от тях, в края на март (когато пътуванията по въздух и море от и до двете страни и другите страни членки на Шенгенското пространство ще се извършват без паспортен контрол), допълни Схинас.
Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон също коментира пред БТА, че от 31 март България и Румъния ще бъдат пълноправни членки на Шенгенското пространство (в края на 2023 г. беше договорено това да стане само по въздух и море, бел. ред.) Двете страни ще трябва да прилагат всички шенгенски споразумения, които ще се отнасят и за тях самите. 
Границите между тях и останалите държави членки на Шенгенското пространство ще бъдат смятани за вътрешни граници, а не външни за Шенген. За мен остава основен приоритет граничният контрол между България и Румъния и между останалите страни членки да бъде решен преди края на моя мандат (есента на тази година, бел. ред.), допълни еврокомисар Йохансон. 

Съвместната изложба на Регионалния исторически музей във Велико Търново и Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства „Моите сърдечни поздрави и Одрин е български вече“ ще бъде открита на 13 март в музея в Казанлък. Това съобщиха за БТА от културния институт. На тази дата се навършват 111 години от превземането на Одринската крепост от българската армия в хода на Балканската война през 1912 – 1913 година, а изложбата е посветена именно на този момент. 
Върху 18 табла са представени епизоди от превземането на Одрин, запечатани във фотографии, документи и вещи. Акцентът в изложбата е една снимка от архива на Лилия Димитрова с посвещението „13 март 1913 год. В Одрин – Моите сърдечни поздрави и Одрин е български вече. Ваш: Г. Чорбаджийски“. Именно този надпис дава името на експозицията му, а авторът му е Георги Чорбаджийски, брат на именития казанлъшки писател и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Той прави снимка за спомен след превземането на града заедно с двама свои бойни другари, която изпраща на своите родители. 
Материалите, използвани за съставянето на изложбата, се публикуват за пръв път, а освен неизвестните фотографии, в нея е показан и печат на железопътната спирка в Одрин от времето, когато е бил под българска администрация, както и писмо на Шукри паша до генерал Драганов, с което той моли да бъдат освободени турските пленници. 
Снимките и материалите за реализиране на експозицията са предоставени от архивите на Държавния военноисторически архив във Велико Търново, Музея на фотографията в Казанлък, Министерството на отбраната, Николай Гичев, Лилия Димитрова, Хриси Владкова, Петя Големанова, Александър Въчков и Симеон Цветков. 

Специалисти в сферата на превода, редакцията и медиите споделиха своя опит по отношение на трудностите пред българския език. Това стана в рамките на семинара „Предизвикателствата на новия български: чужди думи, превод, медии и езикова практика“, който се проведе днес в Дома на Европа в София.
Европейските институции говорят с тежък административен език, защото за тях е важна точността и прецизността на това, което се казва. Те говорят на 27 държави и не се отчита местният контекст, няма отношение към това как публиката в тези държави ще възприеме съобщението, каза Свилена Георгиева, преводач, служител по езиковите въпроси, представител на Генерална дирекция (ГД )“Писмени преводи“ на Европейската комисия (ЕК). 
Георгиева посочи, че медиите трябва да превеждат от „европейския“ български на „човешкия“ български и даде пример с неправилния превод на „Green deal“, който не е „Зелена сделка“, а „Зелен пакт“. Думата сделка моментално отнася читателя към търговската област и може да се създаде негативна конотация, поясни тя. 
Георгиева представи възможностите на платформата „Интерактивна терминология за Европа“ (IATE) и нейните функции. Тя е многоезична, междуинституционална, публична, интерактивна и с огромен ресурс, обясни специалистът. Там има и термини от ежедневния живот, такива във връзка с най-новите събития, изрази от научни области, термини, свързани с конкретна държава, регион, култура, политическа система, добави още Свилена Георгиева.
Освен това ЕК предлага безплатни услуги, базирани на изкуствен интелект – автоматичен машинен превод eTranslation, еSummary, който изготвя резюме на изпратен текст и услугата еBriеfing , която извежда главните точки от някаква среща и може да се използва за създаване на протокол или дневен ред, обясни тя.
Д-р Павлина Върбанова, езиковед и създател на езиковата платформа „Как се пише?“, представи резултатите от изследването „Думи на годината“ 2023. Според него най-използваните три думи за изминалата година са изкуствен интелект, сглобка и времеубежище. Анализът засяга и броя на онлайн медиите, които са 9730 на брой, обясни още тя. 
Броят на публикациите, обработени по време на медийното изследване, е над 10 млн., добави Върбанова. Тя отбеляза, че в анализа не са включени т.нар. сайтове гъби. Сайтовете гъби изникват и стават активни изведнъж, те се управляват от едно и също място, но с различен домейн. Целта е разпространяването на точно определена информация, добави още тя.
Върбанова представи и резултатите на класацията за личности на годината, която сочи, че най-споменавани в българските медии са били Бойко Борисов, Владимир Путин, Румен Радев и Николай Денков. 
Ваня Станчева, редактор и създател на „Редакторите.БГ“, разказа повече за издайническите знаци кога един текст е в оригинал и кога вторично преведен. Прави впечатление когато чета текст, който само по външни признаци е български, а като лексика, фразеология, граматика и светоусещане не е, обясни тя.
Сред знаците е преносът на граматични, синтактични, правописни и пунктуационни специфики на български, отсъствие на индикатори за цитиране, непосочване на източниците на информация и други, добави Станчева.
Тя обърна внимание на една разновидност на плагиатството – присвояване на чуждо съдържание през превод. Винаги е имало хора, които използват чужди идеи, за да извлекат облага за себе си – да си присвоят изобретение на нещо, да спечелят влияние или да получат развитие в своето професионално или академично развитие, добави още Станчева. 
За мен използването на чуждо съдържание като свое, независимо дали са нарушени авторски права, е проява на хитруване. Не е невежество, не е незнание, не е неумение да се борави с източници на информация, посочи тя. Така се задава нормата – когато всички или твърде много хора започнат да правят нещо. Според мен има реална опасност това да се превърне в новото нормално, каза още Станчева.
Когато става дума за изкуствен интелект, ние вече се намираме в една ситуация, за която не си даваме сметка, каза Георги Караманев, журналист, програмист и автор на проекта „Дигитални истории“. Той обърна внимание на въпроса, че не говорим достатъчно задълбочено за изкуствения интелект и минаваме през шаблоните.
Караманев разказа за негов експеримент, в който с помощта на изкуствения интелект той изцяло генерира и създава профил в социалните мрежи. Оставих на chatGPT да създава текста – създаде ми план за съдържание, той ги пишеше и аз само го препубликувах, обясни той. Профилът достигна до 85 хил души, публикациите имаха почти 9 хил. харесвания и нито един коментар, който да се усъмни, че нещо не е както трябва, посочи Караманев. 
Семинарът в Дома на Европа завърши с дискусионен панел по актуални за публиката теми като машинния превод, грамотното и ясно писане, чуждиците и цялостното значение на качествения превод в информационното пространство.
Проявата е част от поредицата семинари „Превеждаме Европа“, която се осъществява от 2014 г. насам във всички държави членки на ЕС и има за цел да даде видимост на ролята на превода и преводаческата професия. Инициативата свързва хората и групите, работещи в тази сфера, като им дава възможност за обмен на добри практики.
 

САЩ обявиха въвеждане на санкции срещу руски олигарси и свързани с Русия олигарси два дни преди втората годишнина от войната в Украйна, подета от Русия, предадоха световните агенции.
„Министерството на правосъдието се ангажира повече от когато и да било да пресече незаконните потоци, които подхранват войната на Путин, и да държи за отговорни онези, които продължават да позволяват това“, каза американският министър на правосъдието Мерик Гарланд. Той съобщи и, че няколко мерки са взети от неговото ведомство, за да се започне съдебно преследване и да се конфискуват активи на олигарси, възприемани за ключови за Кремъл и за руската армия.
От Ню Йорк до Флорида, като се мине през Джорджия и Вашингтон, съдебни преследвания са започнали срещу няколко олигарси, сред които Андрей Костин. Шефът на руската банка ВТБ, която е втората най-голяма в Русия, е обвинен между другото в пране на пари и в заобикаляне на санкциите с цел поддръжка на две суперяхти, оценявани общо на 135 милиона долара.
Друг случай касае украинския олигарх Сергий Курченко, обвиняван в предполагаемо използване на подставени компании за продажбата на метали на САЩ. Курченко е съратник на бившия украински президент Виктор Янукович, който е обект на американски санкции от 2015 г. Смята се, че Курченко живее в Москва. 
Предприети са и действия за конфискуване на два имота във Флорида, за които се предполага, че са свързани с основатели на санкционирана руска строителна компания. Обвинен е и гражданин на Швейцария, че е обслужвал суперяхтата  на руския олигарх Виктор Векселберг.
Президентът на САЩ Джо Байдън обеща, че утре ще обяви и санкции срещу Русия заради смъртта в затвора на руския опозиционер Алексей Навални.