Общо 44 пожара са ликвидирани в страната през последното денонощие, съобщиха от Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, на сайта си. Информацията е актуална към 6:00 часа тази сутрин. Пожарникарите са реагирали на 83 сигнала за произшествия. При пожарите няма загинали и пострадали.
С преки материални щети са възникнали 12 пожара, от които четири в жилищни сгради. Без нанесени материални щети са възникнали 32 пожара, от които девет – в сухи треви, горска постеля и храсти, и 18 – в отпадъци.
Извършени са 35 спасителни дейности и помощни операции, от които седем при катастрофи в транспортни средства.
Лъжливите повиквания са четири. 

Ансамбъл „Филип Кутев“ и Врачанската филхармония изнесоха концерта си „Извори“ в зала „Арена Шумен“.
В него участваха над 140 артисти, танцьори и музиканти, изпълняващи „най-мащабната и знакова симбиоза във фолклорното ни музикално-танцово изкуство“, според предварителната информация на пресцентъра на местната общинска администрация за музикалното събитие.  
Зрителите тази вечер имаха възможност да се насладят на премиерни за Шумен музикални и танцови изпълнения, под диригентската палка на маестро Георги Андреев – композитор и директор на ансамбъла. 
„Извори“, част от националното турне на ансамбъла през 2024 г., представя една различна, съвременна линия по отношение на звук, картина и цялостно въздействие, съобщиха още от общинския пресцентър преди концерта. 
Ансамбъл „Филип Кутев“ и Врачанската филхармония ще представят и във Велико Търново концерта „Извори“. 

 За неучебен ден за всички училища в страната ще бъде обявен 2 май. Това съобщи служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков, цитиран от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН).
„Решението беше взето след диалог с всички заинтересовани страни – родителски организации, директори на училища, синдикати, както и с анализ на данните от цялата страна“, обясни министър Цоков. По думите му много от кметовете вече са издали заповеди за обявяване на 2 май за неучебен в техните общини. В тези общини има 1414 училища, в които учат повече от половин милион деца – над 70 процента  от всички ученици в страната.
За тях втори май вече е определен за неучебен ден. „С решението да го обявим за неучебен в цяла България, ще създадем равнопоставеност между всички ученици в страната“, подчерта министър Галин Цоков.
Както БТА писа по-рано днес, Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ предложи на Министерството на образованието и науката (МОН) 2 май да бъде неучебен ден за децата и учениците от всички образователни институции. Това съобщи председателят на синдиката д-р Юлиян Петров.
Той уточни, че „това е предложение от хиляди родители и учители от страната, и ще постави в равностойност учениците и учителите в общините, чиито кметове не са издали подобна заповед“.

България и Съединените американски щати (САЩ) имат ползотворно сътрудничество в общите проекти от взаимен интерес, които ще допринесат за постигане на енергийната сигурност. Около това се обединиха служебният премиер Димитър Главчев и посланикът на САЩ у нас Кенет Мертен на среща в Министерския съвет, съобщиха от пресслужбата на кабинета. 
Подчертано бе взаимното задоволство от постигнатите резултати в сектора на енергетиката, особено в газовата диверсификация. Изтъкнато бе, че предприетите от България стъпки в тази посока са впечатляващи. Сътрудничеството между двете страни допринася за увеличаване на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставки не само в нашата страна, но и в региона, се отбелязва в съобщението.
Премиерът Главчев изрази увереност, че партньорството със САЩ в ядрената енергетика също ще продължи. По време на разговора бе посочено, че проектът за изграждане на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ е сред основните приоритети в работата на настоящето правителство. Той е от стратегическо значение както за енергийната сигурност на България и региона, така и за постигане на целите за декарбонизация. 
Сред обсъдените теми по време на срещата бе и напредъкът на проекта за разширение на подземното газово хранилище „Чирен“. Подчертано бе, че удвояването на капацитета за съхранение на природен газ е от стратегическо значение за енергийната сигурност, диверсификацията и развитието на газовия пазар в региона.
Вчера вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова и министърът на енергетиката Владимир Малинов също имаха среща с посланика на САЩ Кенет Мертен.
Първата доставка на ядрено гориво от американската компания „Уестингхаус“, предназначено за 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще пристигне утре, 20 април в централата. В посрещането на пратката ще се включи служебният министър на енергетиката Владимир Малинов, поканен е и служебният министър-председател Димитър Главчев, съобщиха по-рано днес от Министерството на енергетиката.

Централната избирателна комисия (ЦИК) определи Велин Жеков за председател на Районната избирателна комисия (РИК) в Трети изборен район и назначи целия ѝ състав, съобщиха днес от областната администрация във Варна, цитирайки решението на ЦИК. Както БТА информира при проведените консултации парламентарно представените партии не успяха да постигнат съгласие за състава на РИК.
Според решението на ЦИК, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред Върховния административен съд, Велин Жеков ще има четирима заместници. Секретар на РИК ще бъде Олга Томова-Куцарова. Комисията ще бъде 17-членна. Тя встъпва в правомощията си на 20 април, като заседанията ѝ ще се провеждат в сградата на Областната администрация във Варна.
 

Не очаквам масово разпространение на коклюш при хората в по-напреднала възраст, заяви главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев на брифинг в Министерския съвет заедно със служебния министър на здравеопазването Галя Кондева.
Имаме един случай засега на болен от коклюш на 62 г., който го кара много леко. Голяма част от заболеваемостта е до 18 години, информира Ангел Кунчев.
По-рано днес пред БТА Кунчев съобщи, че две бебета са починали след заразяване с коклюш, те са под двумесечна възраст и не са подлежали на ваксиниране срещу болестта. Децата са от ромската махала на Кюстендил. 
На брифинга в Министерския съвет Кунчев допълни, че два пъти е имало отказ за хоспитализация на бебетата, който е предложен от „Спешна помощ“. Едва при влошаване на състоянието им се стига до приемане в болница в Кюстендил, а след това и в Националната кардиологична болница в София, информира той. Според него наличието на тези два смъртни случая донякъде е съвпадение, тъй като става въпрос и за деца, потърсили медицинска помощ доста късно, при наличието на тежки пневмонии, на дихателна недостатъчност, на които и лечението е било по-неефективно, отбеляза той.
Ангел Кунчев предупреди, че ако разпространението в страната продължи, ще става въпрос за национална епидемия, каквато преживява цяла Европа. Причинителят на коклюш циркулира в България, засега най-интензивно в София, и в западната част на страната, но постепенно ще обхване и други части на България. Трудно ми е да правя прогнози докъде би стигнало, каза Кунчев и допълни, че изпълнението на имунизационния календар за 2023 г. никак не е лошо – достига до 89 до 91 %. 
От началото на 2023 г. в Европа започна покачване на заболеваемостта от коклюш в много страни, което се е ускорило от 2024 година. Кунчев цитира данни, според които в Чехия отчитат най-високия ръст на коклюш от 60-те години на миналия век насам, като до момента са регистрирани над 6300 случая. В Испания случаите са 8200 само от началото на тази година, като за цялата 2023 г. са били 1200. В Нидерландия случаите са 3600, като от тях 300 са при кърмачета. В Гърция засега от началото на годината случаите на коклюш са 82, съобщи Кунчев.
Най-засегната е възрастта от 10 до 19 години, но има и доста деца до 1 годинка, като те са между 3 и 8 % в различните области. Нарастване на заболеваемостта има във всички страни, не само в Европа, но и в Австралия, Бразилия, Израел, САЩ и Великобритания, каза Ангел Кунчев.
У нас за първите три месеца на 2024 г. бяха регистрирани 118 случая на коклюш, като 89 % от тях са на възраст до 19 години или това са 102 случая, информира той. Най-висок е относителният дял на заболелите във възрастта от 10 до 14 години. Кунчев напомни, че към момента в Европа и у нас между 50 и 60 се движи процентът на имунизираните, които са заболели. Това е една особеност на използваната коклюшна ваксина, че с времето и при някои индивиди, имунитетът спада и може да се получи заболяване, каза Кунчев. То обаче протича при тях доста по-леко, но и по-трудно се разпознава, обясни Кунчев.
Коклюшът е бактериално заболяване, поддава се добре на антибиотично лечение и когато се хване на време, не е тежко като протичане, съобщи националният здравен инспектор. От всички 204 случая на коклюш у нас, по-малко от 10 % са стигнали въобще до болница. Кунчев припомни, че имунизационната схема за децата в България при коклюш включва имунизация с шествалентна ваксина на два-три, четири месеца, след това с петвалентна ваксина на две години, с четиривалентна ваксина на четири години, с тривалента ваксина на 12 години на детето. Реимунизацията на 12 г. я въведохме през 2020 г. точно като отговор на това, че видяхме, че в Шотландия, Нидерландия и Англия започна увеличение на броя на случаите при тийнейджърите, отбеляза Ангел Кунчев.
Когато има наличие на пристъп на кашлица повече от седмица или две, която трудно се поддава на лечение, това е достатъчно основание да мислим за коклюш и да предприемем изследване за коклюш, каза Кунчев.
В отговор на въпрос Кунчев каза, че не се мисли за промяна в имунизационния календар. Не очаквам да има масово разпространение на коклюш при хората в по-напреднала възраст.
 

Наблюдаваме заболеваемостта в страната от началото на годината и към момента се отчита ръст в заболеваемостта от коклюш, регистрирани до този момент са 205 случая. Това съобщи на брифинг в Министерския съвет служебният министър на здравеопазването Галя Кондева заедно с главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. 
В тази връзка сме предприели мерки по изпращане на писма към районните здравни инспекции с искане общопрактикуващите лекари да направят преглед на извършените имунизации и реимунизации на децата в техните листи. Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ ще анализират тези данни и вече от вчера сме дали указания за необходимата лабораторна диагностика, съобщи Кондева.
Две бебета са починали след заразяване с коклюш. Това каза за БТА Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор. Бебетата са били под двумесечна възраст и не са подлежали на ваксиниране срещу болестта, уточни той. Децата са от ромската махала на Кюстендил. Едното дете е починало в Националната кардиологична болница, където е било настанено, а другото – в Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“, като леталните изходи са настъпили съответно на 10 и на 14 април. По думите му в двата случая късно е потърсена медицинска помощ.

Поетесата Ирен Петрова представя четвъртата си книга „Жените след Ева“ (изд. „Знаци“) на 25 април в „Хамбара“. В книгата си авторката прави разрез, дисекция на женската психика, разказват организаторите.
По думите им с точността на хирург Ирен Петрова разрязва най-фината тъкан на душевния живот на жената през всички векове – от Ева до съвременната жена днес, и показва какво се крие отвъд маската, която обществото вижда. 
„Пиша за тъмната страна на жената, светлата всички я познаваме”, посочва авторката.
/ ГН

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител на законопроекта е Десислава Танева (ГЕРБ-СДС). Законопроектът бе гласуван със 139 гласа „за“, без „против“ и с един „въздържал се“. Депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене да е три дни.
Това е законопроект, изготвен на практика от Министерството на земеделието и храните и Държавния фонд „Земеделие“, обясни Танева. Тя посочи, че този законопроект е необходим с оглед протичането на твърде закъснялата кампания за подаване на заявления за директни плащания. Тези изменения представляват отразяване на промените в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, които са одобрени от Европейската комисия и на практика променят част от условията за допустимост на земеделските производители. Танева посочи, че с промените се осигурява възможността да продължат да се прилагат съответните помощи в подкрепа на земеделските стопани.
В доклада на комисията се посочва, че промените предвиждат удължаване до 31 декември 2026 г. на срока за прилагане на Схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”, като е предвидено помощта да се прилага след получаване на окончателния номер на схемата за държавна помощ в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия. Синхронизират се разпоредбите, свързани с интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“. Предлага се промяна на дефиницията за активен земеделски стопанин. Предвижда се кандидатите да доказват, че доходите им от селскостопанска дейност съставляват най-малко 10 процента от общия доход на стопанството, за да отговарят на условията за активен земеделски стопанин, вместо, както е сега – най-малко една трета. Променя се и изискването да доказват, че годишният размер на директните плащания е минимум 5% от общите приходи от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства, и се предлага този минимум да е 2%. Прецизира се разпоредбата относно годината, за която се приспадат свързаните със селскостопанска дейност възнаграждения за разходите за заплати и осигуровки за заетите с икономическа дейност „Селско, горско и рибно стопанство” лица. Прецизират се легалните дефиниции на понятията „биологично земеделие”, „кандидати за подпомагане“, „ангажименти” и „валидно заявление за подпомагане”.

Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за здравето, свързани с правата на пациентите с психични заболявания. Законопроектът е внесен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ-СДС, ДПС, „БСП за България“ и „Има такъв народ“. Той беше подкрепен от 148 народни представители, четирима гласуваха „против“, а 23-ма се въздържаха.
В мотивите се посочва, че предложеният законопроект ще създаде възможност за преодоляване на съществуващите проблеми в системата на психиатричната помощ в България, за подобряване на условията на живот и лечение в психиатричните лечебни заведения, качеството на оказваната специализирана медицинска помощ, за гарантиране правата на пациентите и забраняване на всякаква форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение, или налагане на наказание спрямо лицата с психични разстройства по време на лечението им, както и практики, които могат да бъдат определени като изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание.
В момента 2401 човека чакат за настаняване в центрове за резидентни грижи, каза Стела Николова от ПП-ДБ. Тя посочи, че местата в тези центрове са 1928 и всички са заети. По думите ѝ временната комисия за защита на правата на психично болните пациенти е установила, че 273-ма души пребивават в държавните психиатрични болници без да имат нужда от лечение. Нашите държавни психиатрични болници се ползват като социални домове за хора, които са изоставени от своите близки или няма къде другаде да отидат, добави Николова и уточни, че заплатите на медицинските лица в тази сфера са обидно ниски, липсата на персонал е очевидна, а битовите условия са лоши.
Как си представяте задължителното изслушване в съда на пациенти, които се нуждаят от настаняване в психично лечебно заведение, попита Маргарита Махаева от „Възраждане“. Тя отбеляза, че в текстовете е записано, че ще се иска и съгласие на пациента, за да бъде настанен, но отправи въпрос за ситуациите, в които човекът не е съгласен и какво ще следва в такъв случай. Махаева призова срокът за предложение между първо и второ четене да е възможно най-дълъг, за да може да се изчистят всички неуредени въпроси.
Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) каза, че ще оставят срока от седем дни за предложения между първо и второ четене и след изборната кампания ще направят работа група, в която отново да чуят мнението на всички специалисти. 
Психиатрични болници се намират в трагично финансово състояние, каза Смиляна Нитова-Кръстева от „БСП за България“. Тя каза, че недостигът на кадри в тази сфера е около 540 човека, основно заради две причини – недоброто заплащане и трудните условия. 
Цветан Предов от „Има такъв народ“ смята, че трябва да има комисии за наблюдение върху психичното здраве, но те не трябва да се свързани с конфликти или друг тип интереси на участващите в тях.