Със заповед на министъра на вътрешните работи на длъжност началник на Районно управление – Стамболийски временно е преназначен главен инспектор Тодор Парушев. Официално той бе представен днес пред състава от заместник-директора на Областната дирекция на МВР в Пловдив комисар Пламен Иванов, съобщиха от пресцентъра на полицията. От 2020 г. до момента той бе начело на сектор „Специални тактически действия“.

Комисар Иванов подчерта, че наред с гласуваното доверие, ръководството на дирекцията има високи очаквания към новия началник за повишаване на резултатите в цялостната дейност на полицейското подразделение. В своето обръщение гл. инспектор Парушев бе категоричен, че застава на поста с цялата си отговорност и мотивация, а от колегите си ще изисква професионално отношение, отдаденост и качествено изпълнение на поставените задачи, работа в екип и уважение.

Тодор Парушев е роден през 1974 година. Притежава висше юридическо образование, а в системата на МВР започва работа през 1995 г. Оттогава до 2009 г. той е бил полицай и старши полицай в РПУ – Родопи към пловдивската полиция, което след структурни промени е преименувано на РУ – Стамболийски. За около година и половина служи в сектор „Охранителна полиция“ в бургаското Пето РУ и отново се връща в редиците на ОДМВР – Пловдив, като през 2011 г. става младши разследващ полицай към отдел „Досъдебно производство“. През 2012 г. започва работа в Зонално жандармерийско управление – Пловдив.

По време на службата си в МВР е преминал през различни курсове за първоначално обучение, повишаване на квалификацията и специализация. Награждаван е многократно за постигнати високи професионални резултати.

На 8 януари от сградата на районното управление в Стамболийски успя да избяга арестант, който бе заловен на следващия ден.

В Пловдив започва проект „Център за компетентност „ПЕРИМЕД-2“ за персонализирана иновативна медицина“, обявиха на началната пресконференция за проекта учените, които участват в реализацията му. Той е продължение на „ПЕРИМЕД-1“ и е финансиран от Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз, и приоритетна ос „Устойчиво развитие на българската научноизследователска дейност“. 

Проектът се реализира съвместно от Медицински университет (МУ) – Пловдив , Пловдивски университет (ПУ) „Паисий Хилендарски“ и Института по минералогия и  кристалография към БАН. Общата стойност на проекта е малко над 13 милиона лева. Той включва работа по работни пакети, обясни проф. д-р  Николета Трайкова от МУ – Пловдив, като всеки партньор има определени пакети, по които работи. Тя отбеляза, че в първия етап фокусът е бил върху изграждане на инфраструктура и закупуване на дълготрайни и недълготрайни материални активи, а във втория етап на „ПЕРИМЕД“ – използването на тези активи за разработването на иновативни продукти, които да бъдат в полза на пациента, на персонализираната медицина и на цялото общество. 

Сътрудничеството между ПУ и МУ е  многогодишно и е започнало още преди началото на проект „ПЕРИМЕД 1“ по времето, когато двата университета изграждат своите технологични центрове, и проектът е едно надграждане на тези технологични центрове, разказа пред БТА проф. д-р Невена Милева от ПУ „Паисий Хилендарски“. По думите ѝ  „ПЕРИМЕД-2“ е нов етап, ориентиран към комерсиализация на резултатите от научноизследователската дейност. Според нея предизвикателствата пред „ПЕРИМЕД-2“ са много по-големи. Сега от нас се иска тези центрове да излязат на пазара, коментира тя.

Проф. д-р Николета Трайкова отбеляза, че изключително добре се работи и с ПУ и с Института по минералогия и  кристалография (ИМК) към БАН. Тя изрази надежда да успеят да се справят в рамките за тези 5 години за реализация на проекта и да се получи един готов продукт. В заключение целта на това дългогодишно сътрудничество и разработването на продукти е това, което се  прави в сферата на персонализираната медицина, да достигне до цялото население, до пациентите, посочи проф. Трайкова. Ние имаме много съвместни разработки между МУ, ПУ и ИМК към БАН и работим в тази насока по отношение на заявки за патенти на национално и международно ниво, обясни тя. И добави, че стремежът е да се покаже как с общи усилия науката и бизнесът могат да вървят ръка за ръка.