Окръжният съд в Плевен остави за постоянно в ареста 33-годишния мъж, блъснал с автомобила си полицай и шофирал в продължение на около километър с униформения върху предния капак на колата. Това стана известно днес по време на открито съдебно заседание в Окръжния съд на Плевен.
Съдът прие, че има съществен риск обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление и наложи най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“. Определението на Окръжния съд подлежи на обжалване пред Апелативния съд във Велико Търново.
Защитникът на обвиняемия адвокат Валя Петкова каза, че нейният клиент съжалява за извършеното. “Въпреки многобройните му осъждания, това момче се беше поправило. Аз съм негов защитник от дълго време. Той има студио за татуировки, съвсем съвестно работи. Смятам, че това е един нещастен инцидент както за пострадалото момче, така и за него“, допълни адвокат Петкова.
Тя съобщи, че нейният клиент не желае да обжалва мярката и иска делото да се развие по-бързо в хода на досъдебното производство и с оглед на събраните доказателства двамата ще преценят каква ще бъде неговата позиция.
Припомняме, че случаят е от 7 октомври вечерта, когато, според изнесената информация от Окръжна прокуратура в Плевен, служител при Второ районно управление в Плевен е предприел действия за разкриване и предотвратяване на престъпна дейност по набиране на жени за развратни действия (трафик), осъществявана от мъж, водач на лек автомобил „Фолксваген голф“. При установяване на мъжа, служителят на реда се е легитимирал и пристъпил към извършване на проверка. Полицаят е стоял пред автомобила, когато 33-годишният рязко потеглил и служителят се озовал на предния капак на автомобила. Шофьорът не спрял, продължил да управлява с висока скорост по улиците на Плевен. След над един километър, на ул. „Г. М. Димитров“, полицаят е паднал от предния капак върху пътното платно.  

С тържествена церемония в зала „Колодрума“ в Пловдив Спортно училище „Васил Левски“ отбеляза 75 години от основаването си. На събитието присъстваха заместник-министърът на младежта и спорта Стоян Андонов, областният управител на Пловдив проф. д-р Христина Янчева, заместник-кметът на Пловдив Николай Бухалов, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, директорът на училището Ружка Генова, множество бивши и настоящи спортисти, учители и треньори. 
Заместниик-министър Андонов подчерта значимите спортни успехи на възпитаниците на учебното заведение. 
„Малко са думите, които могат да изразят какво е дало това спортно училище на нашата страна. Искам да пожелая на всички да бъдем здрави, да продължавате това, което училището прави и до днес, за да можем и занапред да се гордеем с успехите на нашите спортисти“, каза от трибуната заместник-министър Андонов. 
От Спортно училище „Васил Левски“ в Пловдив са излезли 8 олимпийски шампиони, 13 сребърни и 16 бронзови медалисти за България от Олимпиади.  
Училището е основано през 1949 година с името Техникум за физическа култура и спорт, а от 1974 година носи името на Васил Левски.

Анекс към Колективния трудов договор в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) подписаха ректорът проф. д-р Димитър Димитров и представители на синдикатите. С него се увеличават възнагражденията за професори, доценти и главни асистенти. Това съобщиха от висшето училище.
“След изплатеното увеличение в месец септември направихме нови разчети, разгледахме внимателно възможностите и установихме, че имаме ресурс от 1 октомври 2024 година допълнително да увеличим  заплатите на професорите, доцентите и главните асистенти, така че да бъде достигната адекватна и справедлива разлика между академичните длъжности в УНСС“, отбеляза ректорът проф. Димитров.
С предишното споразумение, подписано между ръководството на УНСС и синдикатите преди по-малко от месец, се уреждаше законовото изискване съгласно промените в чл. 92 от  Закона за висшето образование (ЗВО), влезли в сила от 22 март 2024 година. С тях се определя ежегодно средната брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища да бъде не по-малко от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, както и минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да е в размер не по-малък от 125 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.
Предходното увеличение на основните заплати на преподавателския състав бе в размер на 25%, а на непреподавателския състав – 20%, със задна дата, считано  от 1 април 2024 г., с което бяха надвишени изискванията, заложени с промените в Закона за висшето образование (ЗВО). Допълнителното увеличение, влизащо в сила от 1 октомври, увеличава възнагражденията на посочените академични длъжности с още около 12%. 
На срещата с ректора за подписването на анекса присъстваха доц. д-р Бойка Чернева, председател на Синдикалната организация към Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ (НБС “ВОН – КНСБ“); д-р Станимир Стаматев, председател на Синдикалната секция към Синдикат “Висше образование“ – КТ “Подкрепа“, директорът на дирекция “Кабинет на ректора“ – Гергана Кирилова и директорът на дирекция “Човешки ресурси“ – Ина Балабанова. Председателят на третия синдикат в УНСС – Асоциацията на демократичните синдикати, проф. д-р Мирослава Раковска, изрази своето съгласие неприсъствено и подписа анекса допълнително.
От синдикат “Подкрепа“ отбелязаха, че УНСС е бил сред първите университети, подписали анекс за увеличение на заплатите на академичния състав съгласно промените в ЗВО със своите синдикални организации и благодариха на ректора и дирекция “Човешки ресурси“ за отговорния подход. “Много малка част от университетите са успели да се организират и да изплатят предвидените средства през месец септември“, обърна внимание д-р Стаматев.
Доц. д-р Бойка Чернева от КНСБ благодари за сътрудничество и доброто отношение към синдикатите и заяви волята на синдиката за последователни действия за увеличаване парите за висше образование. Тя припомни, че това е постигнато чрез съвместните действия на синдикалните организации в системата на висшето образование и ръководствата на повечето държавни висши училища, включително активната намеса на ректорското ръководство и академичната общност на УНСС.
На срещата бе констатирано, че средно със 116% са увеличени заплатите в УНСС от началото на управлението на проф. д-р Димитър Димитров като ректор, допълват от УНСС.
/ЙВЛ
 

Най-рано през 2025 г. ще е възможно Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплаща повече за помощните средства за пациенти с рак на гърдата. Това съобщиха от пресслужбата на НЗОК след среща, състояла се днес между ръководството на Касата и пациентски организации.
НЗОК има волята да съдейства за удовлетворяване на исканията на представителите на пациентските организации, като това може да стане съгласно нормативните изисквания. При стриктното спазване на нормативната уредба институцията ще има право да предложи повишаване на стойностите, които заплаща за помощните средства, и да добави нови помощни средства, в случай на осигурен бюджет, тъй като средствата постъпват чрез трансфер от Министерството на здравеопазването. Съгласно действащата нормативна уредба, изработването на нова спецификация и предложения за повишаване на стойностите за заплащане на помощните средства и включването на нови ще бъде възможно да се осъществи най-рано през следващата година.  
По данни, събрани от пациенти, пазарните условия са се променили и последно утвърдените стойности вече не достигат 50% от реалната им пазарна цена. Гостите отбелязаха и необходимостта от други, незачетени до момента потребности на пациентите – специално бельо, необходимо при носене на гръдна епитеза, ластичен ръкав при лимфедем или като превенция на лимфедем и др.
Към  настоящия момент, съгласно действащия списък-спецификация на НЗОК, се заплащат гръдна епитеза първична – 144 лв.; гръдна епитеза постоянна -144 лв. и – перука – 127 лв., посочиха още от НЗОК.
Профилактиката, цялостното лечение, лекарствената терапия (ендокринна терапия, химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия, растежни фактори/ колониостимулиращи фактори, както и антианемични и обезболяващи лекарствени продукти) при рак на млечната жлеза се поемат от НЗОК и са напълно безплатни за здравноосигурените, припомниха от пресслужбата на НЗОК.
От 1 юли 2022 г. хората с увреждания получават помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия и ремонти дейности от търговци на дребно, сключили договор с НЗОК. 

Пловдивският апелативен съд потвърди взетата от Окръжен съд – Хасково мярка за неотклонение „домашен арест“, със средство за електронно проследяване, спрямо кмета на Минерални бани Мюмюн Искендер и общинския служител Байрям Иляз. За третия обвиняем Али Али, син на Искендер, съдът отложи делото за 15 октомври заради неявяване на неговия адвокат, който бил болен, съобщиха от съда. 
С постановление на Софийската градска прокуратура от 20 септември тази година Искендер и Иляз бяха привлечени като обвиняеми за участие в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, засягащи различен вид обществени отношения, като групата е създадена с користна цел. 
Искендер е привлечен като обвиняем за две отделни престъпления, изразяващи се в получаване на средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава, разпределяни от Държавен фонд „Земеделие“ в размер от по 391 160 лева, чрез представяне на неверни сведения.
Апелативните съдии споделят виждането на Хасковския окръжен съд за наличие на обосновано предположение за съпричастност на двамата обвиняеми към престъпленията, в които са обвинени. Мнозинството от съдебния състав – съдиите Галина Арнаудова и Меденка Недкова считат, че с взетата по отношение на обвиняемите мярка „домашен арест“ ще се постигнат целите на мерките за неотклонение. Съдията-докладчик по делото – Михаела Буюклиева е на особено мнение, като намира, че законосъобразната мярка за неотклонение спрямо двамата обвиняеми е „задържане под стража“. Съдът наложи на обвиняемите забрана да напускат пределите на Република България.
Определението на Апелативния съд е окончателно.
 

Непоказвани творби от частни колекции на Марио Жеков ще бъдат подредени в Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка“ 6. Експозицията е озаглавена „Непознатият Марио Жеков (1898 – 1955)“ и може да бъде разгледана от 16 октомври до 1 ноември, съобщават организаторите.
Куратор на изложбата е проф. Марин Добрев, а графичният дизайн е дело на Ева Тенева-Зайков. По думите на организаторите основна цел на изложбата е да разшири познанията на публиката за многопосочния талант на Марио Жеков. 
„С тези непоказвани досега произведения се прави опит да бъдат обхванати всички периоди на творчеството на художника между 1920 и 1955, както и любимите му сюжети от Константинопол, Париж и Френската Ривиера, Прага, от Българското Черноморие и Дунава“, отбелязват от екипа.
В колекцията на изложбата са представени около 60 творби, много малка част от стотиците различни по характер произведения, останали скрити за публиката: живопис – масло и акварел, и рисунки, както и варианти на тиражирани, ръчно тонирани малки творби, които той прави между 1952 и 1955). „Зрителите ще видят и няколко нетипични произведения, извън наложилия се образ на художника Марио Жеков“, казват организаторите. 
Марио Жеков е роден на 16 октомври 1898 в Стара Загора. През есента на 1918 постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София (сегашната Художествена академия), което през следващата година напуска. През 1920 заедно със своя по-млад съгражданин и колега Никола Аръшев (1895 – 1984) организират малка изложба в Стара Загора, а в началото на следващата година за няколко месеца е художник декоратор във Варненския театър. Бил е сред най-активните фигури в рекламната сфера. Негово дело е оформлението на десетки брошури и най-вече плакати за летуване във Варна и Несебър, за пътуване по Дунав и за туристически посещения в Пловдив, Рилския манастир. Интересът към морския пейзаж обаче остава неизменен до лятото на 1955 г., когато здравословното му състояние бързо се влошава.  Умира на 3 август 1955 в София. 
/ВСР

Десет са претендентките в конкурса „Мис Сливен 2024“. Това съобщи за БТА Ваня Кирова, организатор на събитието, което ще се състои на 15 октомври.
Повечето от момичетата са на ученическа възраст, а като свой професионален път те възнамеряват да изберат лекарската професия, онлайн търговията, IT сферата, модния бранш и др.
Носителка на короната ще бъде избрана от журито вечерта на 15 октомври в зала „Сливен“. Началото на конкурса е от 18:30 ч., като организаторите са предвидили свободен вход. Публиката също ще стане част от събитието, като излъчи своя победителка чрез аплодисментите си.
Водещи на „Мис Сливен 2024“ ще бъдат популярният топ модел и носителката на титлата „Мис България“ за 2018 г. Теодора Мудева и бургаският изпълнител Стефан Илчев.
Новата „Мис Сливен“ ще получи и правото да представлява родния си град в националния конкурс „Мис България“ в София. Конкурсът в Сливен се организира с подкрепата на Община Сливен, която е основен партньор на събитието. Конкурсът е част от празника на града – Димитровден. 

Държавният архив в Силистра отбеляза празника си с изложба, съставена с документи и снимки от дарения през последната година. Това съобщиха за БТА от институцията.
В експозицията са включени материали, предоставени от д-р Наталия Минчева от Регионалния исторически музей в Силистра, Красимир Коев – педагог, училищен деятел и общественик, адвокат Татяна Тихчева, Румен Чернев – силистренец, който от дълги години живее в САЩ и Огнян Живков – дългогодишен служител в Държавния архив в Силистра. На всички тях бяха връчени благодарствени грамоти от институцията.
Най-старата архивна единица, запазена в крайдунавския град, е Кондиката на Силистренската община за периода 1870-1881 г. Голяма част от документите, свързани с историята на Силистра, са били изнесени от румънските окупатори през 1940 г., след връщането на Южна Добруджа в пределите на България.
Държавният архив в Силистра е отдел в дирекцията „Регионален държавен архив“ – Велико Търново. Създаден е през 1963 г. след административно-териториалната реформа от 1959 г. като отдел на Окръжния народен съвет в Силистра. От 1988 г. е в структурата на Община Силистра. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главното управление на архивите при МС (сега Държавна агенция „Архиви“).
Към архива функционират читалня, библиотека, изложбена зала, зала за семинари, беседи и обучения. В научно-справочната библиотека са заведени 2785 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници, периодични издания. От 2008 г. архивът се помещава в нова сграда.

Диана Добрева получава ордена „Рицар на изкуствата и литературата“ заради приноса й към театралното изкуство. Събитието е на 15 октомври в резиденцията на френското посолство в София, съобщават от посолството.
Почетното отличие се дава от Министерството на културата на Франция – на творци за изключителни постижения в областта на изкуството или литературата и за влиянието им във Франция и по света.  Съветът на Ордена на изкуствата и литературата включва дванадесет членове от Министерство на културата на Франция, Националния архив за литература, музеите на Франция, член на Ордена на Почетния легион и дванадесет представителни личности от артистичните и литературни среди, определени от министъра на културата на Франция, Рашида Дати.
На церемонията френският посланик в България, Жоел Мейер, ще връчи лично ордена на Диана Добрева. 
Диана Добрева е театрален режисьор и актриса. Завършила е магистратура по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ, френска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, история на изкуството в Сорбоната, Париж, и театрален колеж „ Любен Гройс“. В периода 2000-2006 е актриса в „Сфумато“. Играла е и в постановки на Народния театър „Иван Вазов“, Малък градски театър „Зад канала“, Национална сцена на театъра в Анси, Франция. Изиграва главните роли в няколко български и чуждестранни филми. За „Пазачът на мъртвите“ и „Маймуни през зимата“ получава награда за най-добра актриса на фестивала на българското кино „Златна роза“ през 2006 и наградата за главна женска роля на Национален филмов център. Дебютът в режисурата е спектакълът й „Медея“, за който получава награда „Аскеер“ за режисьорски дебют и номинация за награда „Икар“. През 2009 г. авторският й спектакъл „Казанова“ участва на фестивала в Авиньон, Франция. На същия фестивал през 2011 година „Медея“ получава награда на критиката и пресата Coup de Coeur за най-добро представление в конкуренция с 1600 спектакли от цял свят. От 2017 година е режисьор на Народния театър, продължава дългогодишната си работа и с Драматичния театър в Пловдив. Нейната постановка „Коприна“е първият български спектакъл, избран в официалната селекция на Световната театрална олимпиада през 2023 в Унгария, а на следващата година спектакълът „ Одисей“ е избран да открие престижния фестивал MITEM в Будапеща. Нейни спектакли са участвали в международни театрални фестивали в Япония,  Унгария, Монако, Франция, Турция, Румъния. Поставяла е като режисьор и във Франция, Литва, Русия, а през декември 2024 се очаква премиера на неин спектакъл в Националния театър, в Будапеща, Унгария.
/ДД

„Продължаваме промяната – Демократична България“ започва подписка с искане да бъде сезиран Конституционният съд (КС) относно избора на нов главен прокурор от състав на Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат. Това обяви в изявление пред медиите Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“. Надежда Йорданова, член на Изпълнителния съвет на „Да, България“, допълни, че за да бъде сезиран Конституционният съд, са необходими 48 подписа и те ще търсят подкрепа за това искане от всички парламентарно представени политически сили, без „ДПС – Ново начало“. Относно номинацията на Борислав Сарафов за главен прокурор, Петков коментира, че Сарафов е „добър приятел на Петьо Еврото, а някои го наричат осмото джудже“. 
Ще сезираме Конституционния съд и ще изпратим на всички партии, които искат да подпишат това искане за сезиране на КС, защото не е нормално в следващите седем години тази „бухалка“ в ръцете на (Делян) Пеевски да бъде алтернативата на едно нормално правосъдие, заяви Кирил Петков. 
Надежда Йорданова заяви, че ще настояват последователно за тълкувателно решение на Конституционния съд относно параграф 23 от Преходни и заключителни разпоредби на Конституцията, за да стане ясно дали Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат има право да избира нов главен прокурор, нов председател на Върховен административен съд (ВАС), нов председател на Върховен касационен съд (ВКС).