Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Русе Анелия Николова санкционира „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД с 250 000 лева за неизпълнение на условие в комплексното разрешително на дружеството. Наказателното постановление е връчено днес на законовия представител на дружеството, съобщи пиарът на екоинспекцията Рени Петрова. 
Нарушението е установено на 9-и април тази година, когато в периода от 19:47 часа до 23:00 часа, в инспекцията са постъпили 43 сигнала чрез зеления телефон, контактната форма на интернет страницата и електронната поща на РИОСВ-Русе, както и в Министерството на околната среда и водите. 
Във всички подадени сигнали – от жители на кварталите „Възраждане“, „Здравец“ и централна градска част на Русе, се съобщава за миризма на „изгорял бакелит“, характерна за дейността на „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД. 
Данните от пункта за собствен мониторинг, разположен на територията на дружеството, за този период показват високи стойности по показатели р-крезол и нафтален (над максимално еднократните концентрации за тези показатели, определени в Наредба № 14/1997 за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места). 
Размерът на наказанието е определен на база тежестта на нарушението и с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с опазване на околната среда, защита живота и здравето на хората и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух, както и предишно нарушение от същия характер.  
Наказателното постановление може да бъде обжалвано или сумата на имуществената санкция да бъде заплатена в размер на 80 на сто в 14-дневен срок след връчването на наказателното постановление, обясняват от екоинспекцията. 
„РИОСВ в Русе работи активно за разрешаването на проблема с миризмите, които се идентифицират с дейността на дружеството. Проведени са срещи, включително и днес, на които са обсъдени проблемните участъци от производството и са набелязани мерки за тяхното отстраняване“, обясни Петрова.   

Биологично разнообразие на България е изключително богато. На европейско ниво опазваме голяма част от типовете природни местообитания и видове. Това заяви за БТА Мирослав Калугеров, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Коментарът му е във връзка с днешния Международен ден на биологичното разнообразие, който се отбелязва от 2001 г. насам. Мотото на деня е „Бъдете част от плана“ и това е призив за действие, насочен към всички заинтересовани страни за справяне със загубата на биологично разнообразие, намаляване на прекия натиск от човешката дейност, за насърчаване на устойчиво ползване и развитие чрез прилагане на плана за биологичното разнообразие, каза експертът от МОСВ.
С думите „биологично разнообразие“ подчертаваме богатството на природата. Биологичните видове взаимодействат и по този начин се създадат екосистемите, които поддържат живота. Тези екосистеми ни дават чистия въздух, вода, храна, заяви Калугеров. България има ендемични видове, характерни само за нашата територия. Имаме и много стари породи и сортове, които са дали началото на днешните видове храни, отбеляза също експертът.
Сред критично застрашените растения у нас са: манатарките, дивите орхидеи, венерината пантофка, тракийският равнец. Родопският крем също е пример за критично застрашен вид. Съгласно Червената книга на България имаме 87 критично застрашени видове животни. Сред тях са рис, къдроглав пеликан, голяма бяла чапла, кръстат орел, есетрови риби и др., посочи директорът на дирекция „Национална служба за защита на природата“.
Без съхранена природа не можем да оцелеем. Въпреки това обаче, твърде често приемаме природата за даденост, смята Калугеров. По думите му предизвикателствата за природата, включително климатичните промени и човешкото въздействие, са сериозни и в световен мащаб на годишна база изчезват стотици, дори хиляди видове. Инвестиционният процес, например, създава определен натиск върху биологичното разнообразие, отбеляза Калугеров и добави, че задачата на превантивните процедури, заложени в законодателството, e да оценяват въздействията върху околната среда и да разрешават онези, които са устойчиви и не водят до щети за околната среда и биологичното разнообразие.
Приносът на страната към „Натура 2000“
Вчера отбелязахме 32 години от създаването на екологичната мрежа „Натура 2000“. Това е най-голямата координирана мрежа от защитени територии в света и България има сериозен принос към нея, съответно към опазването на световното биологично разнообразие, коментира Калугеров. Националното покритие на мрежата се равнява на 35% от територията на страната. Средното ниво в Европа е около 18%. Имаме общо 340 защитени зони и сме на трето място по процент от национална територия, покрит от мрежата „Натура 2000“, след Словения, които са с около 38% и Хърватия – с около 37%, уточни още Калугеров. Той даде пример с Витоша, която е част от „Натура 2000“. Планината е защитена зона по директивата за местообитания и по директивата за птиците. Като природен парк Витоша има и допълнителни категории на защита, добави Калугеров.
По отношение на „Натура 2000“ ангажиментите на България се изпълняват съгласно Закона за опазване на биологичното разнообразие, чрез който са транспонирани двете природозащитни директиви на Европейския съюз – за местообитанията и птиците. Основните инструменти за защита са заповедите за обявяване на защитените зони и плановете за тяхното управление, обясни  Калугеров. Той припомни, че със законодателни промени от края на миналата година бяха определени органите за управление на „Натура 2000“. На национално ниво това е министърът на околната среда и водите, на регионално ниво – директоратите на регионалните дирекции по околна среда и водите, директорите на националните паркове и директорът на басейнова дирекция „Черноморски регион“, който отговаря за защитени зони в акваторията на Черно море.
С това се даде възможност в системата на МОСВ да бъдат назначени още 135 човека, които ще се грижат за българската природа, което отчитаме като голям успех, коментира Калугеров. Устройствените правилници на МОСВ и регионалните му структури вече са изменени, така че оттук нататък се надяваме да намерим подходящ административен капацитет и персонал, който да се заема със сложните задачи по управление на „Натура 2000“ и биоразнообразието в България, заяви той. Със законодателните промени плановете за управление за защитените зони са задължителни за разработване, като това ще се случи през следващите две-три години, поясни експертът. По думите му целта е да има модерни и качествени планове, с които да постигаме по-добро опазване на биологичното разнообразие.
Приоритетите на дирекция „Национална служба за защита на природата“
Дирекцията провежда националната политика в сферата на биологичното разнообразие и защита на природата, като формира политиките по опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие и генетичните ресурси, каза Калугеров. Отговаряме за процедурите по обявяване на защитени територии по реда на Закона за защитените територии и процедурите за обявяване на защитени зони от мрежата на „Натура 2000“ по реда на Закона за биологичното разнообразие, посочи той. Дирекцията е отговорна и за разработването и приемането на плановете за управление на защитени територии и плановете за действие на застрашени видове. Политиките ни са свързани със спиране на разпространяването на инвазивни видове на територията на страната, грижим се за ресурсите от лечебни растения, провеждаме процедурите по оценка за съвместимост на програми, планове, проекти, инвестиционни предложения в границите на „Натура 2000“, добави още Калугеров. Той увери, че МОСВ полага усилия за защита на природата. По случай днешния ден Калугеров поздрави цялата природозащитна общност в България.
Експертът допълни, че през цялата седмица МОСВ организира редица информационни и образователни кампании, творчески конкурси, обучения, дискусии и изложби, както и посещения на защитени зони, почистване на открити терени, за да разкажем повече за многообразието на нашата природа и да обърнем внимание на действията на институциите за нейното опазване. Според Калугеров усилията са насочени главно към децата, за да разберат те от ранна възраст защо е важно да се съхранява природата. Възпитаването на любов към околната среда е важно, за да се постигне устойчивост в годините напред, каза той и добави, че от дете ходи по планините, а любимото му място е Пирин.

Програмата „Алтернативен кинопреглед“ представя над 75 часа съвременно българско игрално, документално и анимационно кино от 24 до 31 май, съобщават организаторите от Pop-up Cineplex.
Включени са филми на Камен Калев, Андрей Паунов, Драгомир Шолев, Светослав Драганов, Илиян Метев, Ралица Петрова, Тонислав Христов, Весела Данчева, Иван Богданов, Ася Кованова и Андрей Кулев. 
Към съвременната филмова селекция е отредено почетно място за реставрираните копия на две кинокласики от миналия век – „Привързаният балон” на Бинка Желязкова и „Парчета любов” на Иван Чекелов. 
Програмата с вход свободен, която ще продължи в началото на юни, „Срещи със съвременното българско кино” включва дискусии на живо. Режисьорите Камен Калев, Андрей Паунов и Светослав Драганов ще анализират филмите си по време на специални прожекции. 
/ДД

Търговци и производители ще могат да предлагат своята продукция на открития пазар в Благоевград всяка седмица от понеделник до събота, съобщиха от Община Благоевград на официалната си фейсбук страница. От там посочват, че целта, от една страна, е да се оказва подкрепа на продавачите, а от друга – да се разширят възможностите за достъп до пресни, здравословни и местни продукти. 
До момента пазарните дни в Благоевград бяха сряда и събота, а често през останалите дни около закрития и открития пазар се разполагаха търговци и производители. От Общината обаче прекратяват издаването на разрешителни за сезонно разполагане на продукция извън зоната на пазарите. Администрацията призовава търговци и производители да ползват определените за продажба места в района на пазара и да не разполагат предлаганите от тях продукти на необозначени места в централна градска част. В тази връзка, с цел недопускане на нелоялна конкуренция, служители от звено „Инспекторат“ ще извършват регулярни проверки, съобщават от Общината.
За да бъде наета търговска маса е достатъчно желаещите да заявят намерението си и да заплатят утвърдената такса в офиса на „Пазари“ ЕООД, който се помещава на втория етаж на Кооперативния пазар. Към момента закритият пазар в Благоевград разполага със 100 преместваеми маси, като при необходимост, дружеството има готовност да предостави и допълнителни съоръжения, посочват от Община Благоевград. 

През последното денонощие двама души са загинали, а 42 са ранени при 24 тежки катастрофи, съобщиха от МВР.
В София осем души са пострадали при седем тежки и 27 леки пътнотранспортни произшествия. Двама от пострадалите са с опасност за живота.
От началото на месеца са регистрирани 326 катастрофи, при които живота си са загубили 19 души, а ранените са 436.
От началото на годината са станали 2343 тежки пътнотранспортни произшествия със 134 загинали и 2924 са пострадали. 
Сравнение с реалните данни за загиналите през същия период на 2023 г. показва 42 по-малко загинали участници в движението по пътищата през 2024 г., съобщават от МВР.
 

Ценни експонати, показващи традицията на златарството в региона на Панагюрище, гостуват в Исторически музей (ИМ) „Искра“ в изложбата на панагюрския Исторически музей „Златарството в Панагюрско – традиция и развитие“. На откриването присъстваха директорът на музея в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов и уредниците Ирина Ботева и Петя Маноилова. 
Тази експозиция е плод на доброто сътрудничество между двата културни института и ще остане в Казанлък почти половин година, посочи директорът на ИМ „Искра“ д-р Момчил Маринов. Тя слага и началото на поредица от експозиции в града, с които едни от най-големите музеи в страната ще гостуват с част от най-представителните си находки. Д-р Маринов напомни, че в разгара на Възраждането и в навечерието на Априлското въстание в Панагюрище функционират 563 занаятчийници, от които 23 са златарски. Тази изложба показва част от забележителните постижения на местните майстори. Директорът на ИМ „Искра“ благодари на екипа на Историческия музей в Панагюрище, както и на заместник-директора на ИМ „Искра“ Радослав Петков, на главния уредник Меглена Първин и на всички от музейната колегия, допринесли за показването на ценните експонати в Казанлък. 
Освен няколко пана, които представят историята на златарството в Панагюрско, в изложбата са включени автентични женски накити – пафти, гривни, накити с пречистваща сила, пръстени, колиета, както и златни лъвчета, изработвани от местните златари по време на националноосвободителната борба. Тази експозиция е една възможност да потърсим онова, което ни обединява, посочи директорът на ИМ – Панагюрище. „Да не забравяме, че тук е Долината на тракийските царе, но един от шедьоврите, свързани с тракийското изкуство, е именно прочутото Панагюрско златно съкровище и малко по-старото сребърно съкровище от Панагюрище“, припомни той. С тази изложба проследяваме какви са традициите и какво е развитието на златарството в района, можем да видим докъде се е разпростирало влиянието на панагюрци, както и какво е било влиянието на другите златарски школи върху панагюрските, каза дод. д-р Шопов. 
В златарниците в Панагюрище са се произвеждали уникални бижута, които са били за всеки повод – хората са дарявали бижута, които да бъдат с пречистваща сила, каза той и подчерта, че едни от най-изящните продукти, изработени от панагюрските майстори златари, са чрез характерната техника „филигран“. По думите му хората имат интерес към тези експонати, защото те показват какъв е бил вкусът на българина по това време. „Златарите са и носители на една достойна национална идея. Те са ползвали необятния пазар на Османската империя, но през 19-и век са готови да го загубят в името на това да имат собствена държава. В името на свободата те залагат цялото си имущество и заработват за бъдещата национална революция“, обясни доц. д-р Атанас Шопов.
Той благодари на екипа на ИМ „Искра“ за възможността панагюрският музей да гостува в Казанлък именно в дните, посветени на розата и допълни, че предстои двата културни института да работят съвместно и по други идеи. „Едно слово остава във вековете, когато е писано. Ще се радвам в бъдеще да видим един добър каталог, който да е посветен на златарството и който да обхване както Панагюрския район, така и района на Казанлък“, каза доц. д-р Шопов. 

Наградата „Златно перо“ е вдъхновяваща и задължаваща. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на церемонията „Златно перо“, състояла се тази вечер в Музикалния театър. Той връчи отличията на актьора Владимир Зомбори и на Чешкия център в София. 
„Преди година на тази сцена БТА – националната информационна агенция на България, получи „Златно перо“. Така че от опит мога да кажа, че това е вдъхновяващо и задължаващо. Вдъхновяващо, защото отбелязването на 125-ата годишнина на най-старата, под едно и също име, медия на България и признанието, което преди година получихме за създаването на специална редакция със специално пространство, посветено на културата на България, признание, което получихме и за възстановяването на емблематично списание „ЛИК“, ни вдъхнови“, каза Кирил Вълчев.
Той припомни, че от тази година списание „ЛИК“ се разпространява със свободен достъп. Генералният директор на БТА отбеляза, че всеки може да чете електронното издание на сайта на БТА. Освен това, триста културни институции – национални и регионални библиотеки, университети, музеи и галерии получават списанието безплатно всеки месец.
„От друга страна, тази награда е задължаваща. Задължаваща, както е задължаващ талантът на г-н Зомбори, както е задължаваща неговата популярност заради спечелените, например, телевизионни формати. И искам да използвам възможността тук да се обърна към всички от клуба на съмишлениците, носители на „Златно перо“ – да подкрепят новата инициатива на БТА, БНТ и БНР, наречена „14 века България в Европа“, каза още Кирил Вълчев.
По думите му, вдъхновени от годишнини, които предстоят, като започнем от тази на приемането на християнството от българите преди 1160 години и завършим с годишнината през 2032 година, когато България ще отбележим точно 1400 години от първата си държава на европейска територия, нека да говорим не само за приноса на европейските пари в България, а и за приноса на българите в Европа. „Част от този принос са и талантите на България като г-н Зомбори“, допълни Вълчев.
Генералният директор на БТА връчи „Златно перо“ и на Силвия Дерибеева, програмен директор на Чешкия център в София. В изказването си той отбеляза, че с това отличие се отбелязва не само 75-ата годишнина на една от най-старите културни институции в чужбина на самата Чехия. „Ние отбелязваме и онези, да ги наречем, „български чехи“ с голям принос в нашата история“, каза той и изреди имената на историка Константин Иречек, на фабрикантите братя Прошек, на художника Иван Мърквичка, на Антони Колагин – архитектът, който прави първия благоустройствен план на София, строи Военния клуб, Военна академия и хотел „България“.
„На мен много ми се иска и да почерпим от опита на чехите за това как разказват за своята страна в чужбина. И българите да го правим толкова добре, колкото и тях с инситтуции като Чешкия център“, каза още Кирил Вълчев.
Както БТА писа, 24 културни дейци бяха отличени с наградата „Златно перо“ в навечерието на 24 май. Те получиха наградите си на официална церемония тази вечер в Националния музикален театър в София. В чест на всеки от тазгодишните лауреати ще бъдат засадени 24 дръвчета в парк-комплекса „Камбаните“.

Двадесет и четири културни дейци бяха отличени с наградата „Златно перо“ в навечерието на 24 май. Те получиха наградите си на официална церемония тази вечер в Националния музикален театър в София. В чест на всеки от тазгодишните лауреати ще бъдат засадени 24 дръвчета в парк-комплекса „Камбаните“.
На 29-ата церемония „Златно перо“ отличия получиха Пламен Карталов – режисьор, оперен мениджър и педагог, проф. Аксиния Джурова – културолог, Стефан Диомов – композитор, проф. Боряна Ламбрева – пианист, Надежда Кутева – художник, Маргарита Димитрова – артистичен директор на фестивала „Аполония”, „100% будни“ – предаване на БНТ, Мария Стефанова – актриса, Константин Илиевски – диригент и композитор, Impressiо – уебсайт за култура и изкуство, Веселин Веселинов- Еко – джаз музикант и композитор, Иван Русев – скулптор, Маргарита Петкова – поетеса, Владимир Карамазов – актьор и фотограф, Aнелия Серафимова-Тодорова – хореограф, Яна Титова – актриса и режисьор, Владимир Зомбори – актьор, Дичо (Дичо Христов) – поп и рок певец, Георги Калайджиев – цигулар и педагог, създател на проекта „Музиката вместо улицата“, Светослав Иванов – журналист, водещ на предаването „120 минути“ по Би Ти Ви, Чешкият център в София, Любомир Денев-син – диригент и композитор, и Кирил Мескин – скулптор.
Беше връчено и „Златно перо“ на радио „Класик А“, което се определя от слушателите чрез гласуване. То бе дадено на цигуларката Йоанна Каменарска.
Събитието е под патронажа на кмета на София – Васил Терзиев. Водещи бяха оперната певица Гергана Николаева и Симеон Иванов, журналист от БНТ. Отличията бяха връчени от представители на обществено-политическия и културен живот у нас – Мария Габриел, Найден Тодоров – служебен министър на културата, Евтим Милошев – служебен министър на туризма, Мирослав Боршош – председател на Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие към Столична община, проф. Сава Димитров – ректор на НМА „Проф. П. Владигеров“, Кирил Вълчев – генерален директор на БТА, Людмил Ангелов – почетен професор в НБУ.
Със свои изпълнения в програмата участваха детският хор на БНР с диригент Венеция Караманова, филхармония „Пионер“ с  диригент Любомир Денев-син, младежки Брас бенд към НМУ „Любомир Пипков” с диригент Велислав Стоянов, младият виолончелист Дарин Ламбрев, лауреат на националния конкурс „Кантус фирмус“, танцьори от клуба по спортни танци „Стил” с ръководител Анелия Серафимова, китарен ансамбъл към проекта „Музиката вместо улицата“ в Сливен и Дичо.

Членството на България в НАТО даде гаранция за нашата сигурност, стабилност и просперитет. Това каза служебният министър на отбраната Атанас Запрянов по време на откриването на фотографската изложба „20 години България в НАТО“, посветена на годишнината от присъединяването на страната ни към Организацията на Северноатлантическия договор. Изложбата е на моста до Националния дворец на културата (т.нар. „Мост на влюбените“).
Въоръжените ни сили извървяха един грандиозен път на развитие и трансформация, за да ги видим в днешното им състояние и да погледнем в бъдещето така, както е планирано, съгласно нашите планове и плановете за изграждане на способности за колективната отбрана, коментира Запрянов.
За голяма част от присъстващите на това събитие тези 20 години са част от нашия живот и ние ще имаме възможност още веднъж във фотосите да видим основни моменти от развитието на Българската армия като член на НАТО през тези 20 години, посочи министърът. България завърши пълната си интеграция на Въоръжените сили през 2009 г., заяви още Атанас Запрянов.
Изложбата е посветена на 20-ата годишнина от присъединяването на България към НАТО и включва фотографии, заснети от военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната, структури, подчинени на министъра на отбраната и видовете въоръжени сили. Включените кадри илюстрират участието на страната ни в мисии, операции и учения на Алианса и българския принос в колективната отбрана през последните две десетилетия.
Събитието е част от Националната програма с инициативи за отбелязване на 20-ата годишнина от членството на Република България в НАТО и 75-ата годишнина от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор. Жителите и гостите на столицата ще имат възможност да видят експозицията до 4 юни 2024 г.
На 29 март 2004 г. във Вашингтон България депозира документите си по присъединяването към Северноатлантическия договор и с това става част от политическия и военен съюз НАТО. Заедно със страната ни се присъединяват и Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.

Ограничава се движението в тръбата за Кулата на тунел „Мало Бучино“ на автомагистрала „Струма“ от днес до 12 часа на 23 май. Това съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Трафикът ще преминава двупосочно в тръбата за София. Временната организация на движение е заради ремонтни дейности на осветлението в съоръжението. Заради очаквания интензивен трафик през почивните дни за 24 май преминаването през тунела ще се осъществява без ограничения. След празниците ремонтът на осветлението ще продължи в тръбата за София.
От АПИ добавиха, че шофьорите е необходимо да карат с повишено внимание, като следват стриктно създадената организация на движение и ограничението на скоростта до 50 км/ч. Апелът към шофьорите е да карат внимателно, със съобразена скорост, да спазват правилата за движение, необходимата дистанция и да не предприемат рискови изпреварвания, с които застрашават безопасността на всички останали пътуващи.
По-рано днес от АПИ съобщиха, че до 9:00 часа на 22 май водачите трябва се движат с повишено внимание между 55-ти и 54-ти км на автомагистрала „Тракия“ в посока София поради частични ремонтни дейности на настилката в активната лента. Трафикът ще се осъществява само в изпреварващата лента. Движението ще се регулира с пътни знаци и временна сигнализация.