Преди два дни Вранската епархия (Република Сърбия) публикува на страницата си в интернет програмата за почитането на „Светите Сурдулишки мъченици“ и отбелязването на 100-годишнината от създаването на мемориалната костница в Сурдулица. В програмата е отбелязано, че президентът на Република Сърбия Александър Вучич е приел да бъде патрон на отбелязването на годишнината в памет на „жертвите на българския окупатор по време на Първата световна война“. По този повод БТА разговаря с Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българското малцинство в Босилеград. 
Наскоро Министерският съвет (МС) реши да предложи на президента на България да издаде указ за награждаване на председателя на Културно-информационен център (КИЦ) „Босилеград“ Иван Николов с орден „Стара планина“ без лента, първа степен, за изключително големи заслуги към България, свързани с последователното и непоколебимо отстояване на правата, националната идентичност и достойнството на българите в Сърбия, съобщиха от МС.
На въпрос на БТА по отношение на предстоящите събития в Сърбия, дали това е поредна провокация към българската държава и каква намеса очаква от българска страна, Иван Николов коментира, че това не се случва за първи път.
„Както можете да видите, тазгодишната програма за почитането на т.нар. „Свети Сурдулишки мъченици“ и отбелязването на 100-годишнината от създаването на мемориалната костница в Сурдулица продължава цели 6 дни и е изключително наситена – откриване на изложба, награждаване на учениците-победители в конкурса за есе и рисунка по темата за сурдулишките мъченици, прожекции на документални фирми за „Свети Сурдулишки мъченици“ за крал Петър Първи, представяне на монография „Стогодишнина на паметна костница Свети Сурдулишки мъченици“, прожекция на филм „Чуйте сърби“ от Арчибалд Райс, празнично бдение, тържествена академия, литургия, литийно шествие. Патрон на честването е президентът Вучич, което означава, че целият този антибългарски маскенбал с т. нар. „Сурдулишки мъченици“ не е приумица на някакви пишман историци и националистически запалянковци, а официално становище на сръбската държава. Така от една лъжа се създава мит, който постепенно се превръща в догма и прониква в съзнанието на хората като безспорна истина“, коментира Николов. Той допълни, че „България не реагира, историците не го оспорват, значи е вярно“.
„Това не е само провокация към българската историческа наука, към Българската православна църква (БПЦ), към медиите, но преди всичко към българската държава и тя трябва да реагира така, както реагира за кражбите и изопачаването на българската история в Република Северна Македония. България първоначално се отнасяше с презрение и насмешка към тия провокации. После имаше няколко вяли дипломатически реакции. Реагираха и българските историци по медиите. Очевидно това не е достатъчно, за да спре този говор на омразата срещу България и българите“, коментира Николов.
Той припомни, че „сръбските власти нямаха доблестта да разрешат отбелязването на паметта на българските жертви избити на 15-16 май 1917 година при нахлуването на сръбска разбойническа чета в Босилеград, който тогава е все още на територията на Царство България“.
Според Николов не е случайно и това, че отбелязването на годишнината започва на 24 май, за когато е предвидено и награждаване в литературен конкурс под мотото „Пазейки историята – съхраняваме бъдеще“. 
„Това е провокация към празника на българската просвета и култура, независимо от това, че от миналата година Сърбия също празнува „Св. Чирило и Методийе“. Тя просто го изпълва с друго съдържание – кара български деца да пишат за „зверствата на българските окупатори“, без да могат да разберат за какво пишат. И това „историческо“ и „канонично“ съдържание няма нищо общо нито с историческата наука, нито с Източното православие, нито с високите морални норми на Христовото учение, нито с църковните канони, създавани през вековете“, каза Николов. Той допълни, че Сръбската православна църква е оръдие, с което се води психологическата част от войната за „Велика Сърбия“ или „Сръбски свят“. 
„С мантрата за 30 000 „Сурдулишки мъченици“, избити от „българските окупатори“, се прикрива отговорността за 100 000 българи, които необяснимо изчезнаха в Сърбия от Ньойския договор до днес, но  и отговорността за Сребренишките мъченици, които в наше време бяха избити от самите тях“, каза Николов.
Освен скандалните провокации към България, антибългарската риторика непрекъснато се лее по сръбските медии, коментира още Николов. Той посочи, че става въпрос за изказвания на официални лица, учени, църковни служители, журналисти, хора на изкуството. „Езикът на омразата към българи, косовари, хървати, мюсюлмани, е част от ежедневието. В сръбското общество се възпитава убеждението, че сърбите винаги са били „жертви“, че са застрашени от съседите, от Европа, от САЩ и сред гражданите се нагнетява чувството на страх. Страхът е метод за манипулация, за утвърждаване на лична власт и ограничаване на правата и свободата на гражданите“, допълни Николов. 
Според него всичките тези антибългарски прояви са фатални за българското малцинство. „Цялата тази натрупана антибългарска омраза няма как да не ни се отрази и то се вижда. За да оцелееш в такава среда или трябва да скриеш българската си национална принадлежност и да „виеш заедно с вълците“, или да си потърсиш друго, по-спокойно място за живот. Резултатите са налице. За един век, българите намаляха почти девет пъти“, каза още Иван Николов.

Новоизграденият православен храм „Свети Димитър“ беше открит в село Крапчене, община Монтана, в присъствието на стотици хора. Службата по освещаването води видинският митрополит Даниил.
Кметът на Монтана Златко Живков съобщи, че Крапчене е последното село от общо 23 в община Монтана, в което е изграден православен храм, като никога досега не е имало.
Храмът е на стойност над 170 000 лева, като по-голямата част от сумата е събрана от дарения на миряните. Така вече във всичките села в община Монтана има православни храмове, като в пет от тях са изградени в последните 25 години, а във всички други села черквите са ремонтирани и са в добро състояние да посрещнат вярващите християни. В областния град Монтана също е изграден нов православен храм „Свети Дух“, който е сред най-големите в България, отбеляза Живков.
Видинският митрополит Даниил каза, че храмът е място за среща на човека с Бога, място, в което православните християни отправят своите молитви и заради това е много важно да има повече храмове.
„За нас най-доброто е да обичаме и да бъдем обичани, да вярваме в Бог, а не постоянно да се стремим към материални богатства. Бог присъства сред нас чрез храмовете“, обяви митрополит Даниил и благодари на кмета на Монтана за новоизградените храмове и за отношението към православната черква. Той посочи, че винаги, когато свещеници от епархията са поискали помощ за ремонти на черкви или за друго, то местната администрация се е отзовавала и благодарение на това всички храмове в община Монтана са в добро състояние, а някои са съвсем нови.

Официално открита е новата представителна експозиция в централната сграда на казанлъшката Художествена галерия. Тя е озаглавена „Избори“ и бележи завършека на важен етап от развитието на галерията – нейното реновиране и осъвременяване. 
Това, за което настоява тази експозиция, са изборите, които всеки един от нас прави и изборите, които музейните институции съхраняват, каза по време на откриването директорът на културния институт д-р Пламен Петров. Той напомни, че галерията в Казанлък съхранява най-старата извънстолична сбирка в страната. Той подчерта, че изборите, които музейните специалисти правят, са страшно важно и в тях те би следвало да бъдат водени от познание, морал и етика. От друга страна публиката също прави своите избори какво да гледа и какво не, посочи той. 
По думите на д-р Петров експозицията се разгръща в две отделни ядра. Едното е фокусиран разказ на историята на българското изкуство, а втората част се разгръща в отражение на собственото ни съвремие. Тази нова постоянна експозиция цели на първо място да бъде образователна, защото за съжаление, връзката на публиките с художествените музеи е скъсана, посочи той. „Хората много често казват, че не разбират от изкуство, а всъщност едно произведение на изкуството е покана за общуване на публиката с един друг човек. Визуалните артисти имат способността да се домогват до неща, които ни завещават, споделят, коментират, насърчават, а често това са проявления на ежедневието ни, които ние не успяваме да фокусираме“, каза д-р Пламен Петров. Той посочи, че изкуството е нещо, което остава след нас, защото то може да прескача с идеите си много отвъд семплите граници на нашето съвсем кратко съществуване. 
Според него музеите са най-изумителният феномен, до който човек е достигнал, но без публиките си те са просто депа, хранилища на памет, която никой не разпознава. „Огромният ни стремеж е да се опитаме да провокираме публиката да общува с визуалните изкуства, да се опитаме да доведем до нейното знание целия процес на избори, с които е белязана една музейна институция, да я направим съпричастна с цялата онази емоция, която ние изпитваме при общуването си с изкуството. За да се развием като общество, като мислене, да се справим с безчет ежедневни трудности, трябва да се научим да назоваваме проблемите, а за да ги назовем, трябва да познаем. Опитали сме се да бъдем максимално ясни, за да можем заедно да вървим към съвремието“, каза д-р Петров. 
Той изрази надежда чрез новата експозиция гостите на галерията да не останат просто зрители, а да участват в онова, което екипът е предложил като експозиционен разказ. Д-р Пламен Петров изказа благодарности на екипа, работил по експозицията, както и на Община Казанлък и на Министерството на културата за оказаната подкрепа. 

За първи път България се включи в глобалната инициатива „Да осветим НФ“, посветена на борбата срещу заболяването неврофиброматоза (НФ), осветявайки знакови сгради в няколко града в страната. 
Националният дворец на културата в столицата бе осветен в синьо, , крепостта „Царевец“ във Велико Търново, Пантеонът на възрожденците в Русе и Часовниковата кула в Разград в синьо и зелено. 
Инициативата „Да осветим НФ“ се организира всяка година на 17-и май – Световния ден за повишаване на осведомеността относно НФ, в десетки държави, като през тази година и България се включва в нея. Тя е свързана с осветяване в синьо и зелено – официалните цветове на НФ, на символни сгради, паметници и инфраструктурни обекти, обясни за БТА Никола Газдов, член на Управителния съвет на „Children’s Tumor Foundation Europe“ (Европейска детска туморна фондация). 
Макар НФ да се класифицира като рядко генетично заболяване, то засяга повече от 3500 българи и над 4 млн. души по света, допълни Газдов. 
НФ се отнася към група генетични състояния, причиняващи развитие на тумори по нервите в цялото тяло, които могат да причинят слепота, глухота, костни аномалии, обезобразяване, затруднения в обучението, инвалидизираща болка и рак.
„Понастоящем няма лечение за неврофиброматозата. Благодарение на упоритата работа на учени и изследователи от цял свят – и с подкрепата на множество донори, включително на „Children’s Tumor Foundation“ – в последните години има много обещаващ напредък в борбата срещу НФ“, обясни Газдов.
Д-р Иван Чакъров от Клиниката по детска клинична хематология и онкология в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ каза в интервю за БТА, че липсата на единно звено за лечение и навременната диагностика са големите проблеми пред децата, засегнати от неврофиброматоза.
Целта на кампанията „Да осветим НФ“, в която тази година се включи и България, е да повиши осведомеността и да информира за ползите от финансиране на научните изследвания в областта на неврофиброматозата и редките генетични заболявания. 
Досега стотици забележителности по целия свят ни помогнаха да хвърлим светлина върху това рядко генетично заболяване, посочиха от Европейската детска туморна фондация (Children’s Tumor Foundation Europe), която организира „Да осветим НФ“. Сред тях са символни локации като Ниагарския водопад, Емпайър Стейт Билдинг, Лондон Бридж и др. През 2023 година инициативата е осъществена в редица градове в САЩ, Австралия, Канада, Китай, Великобритания, Гърция, Италия, Ирландия, Сингапур и Испания.
 

Централната избирателна комисия (ЦИК) прие решение относно транспортирането на специализираните устройства за машинно гласуване (СУЕМГ) от България до избирателни секции извън страната и обратно в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители, насрочени на 9 юни 2024 г., съобщиха от комисията. 
ЦИК приема като подходящ начин логистиката по доставката, съхранението и предаването на машините за гласуване на секционните избирателни комисии (СИК) извън страната да се изпълни чрез дипломатическо карго, от Министерството на външните работи (МВнР), така както е извършено на изборите през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. За целта МВнР предоставя на ЦИК логистична схема за транспортиране на машините за гласуване до избирателните секции извън страната, в които ще се произвежда машинно гласуване. ЦИК приема, че по същия начин въз основа на представената логистична схема следва да бъдат транспортирани машините от избирателните секции извън страната до склада за съхранението им в гр. София.
ЦИК реши транспортирането на устойствата за машинно гласуване до избирателните секции извън страната, в които ще се произвежда машинно гласуване в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и/или за народни представители, да се извърши от склад за съхранение с адрес: гр. София, ул. „Подп. Васил Златарев“ № 44А, „Карго Партнер“ ЕООД, в който представители на МВнР  получават от „СИЕЛА НОРМА“ АД и оформят СУЕМГ като дипломатическо карго и ги доставят до съответните дипломатически и консулски представителства (ДКП). Дипломатическите и консулските представителства доставят получените СУЕМГ до съответните избирателни секции с машинно гласуване.
Всяко специализирано устройство за машинно гласуване се транспортира, поставено в пломбиран транспортен куфар. Предаването на СУЕМГ на СИК се извършва с приемо-предавателен протокол, в който се посочват съответните номера на секцията, на машината, включително номер на пломбата.
Транспортирането на СУЕМГ от избирателните секции извън страната да се извърши от съответната избирателна секция до дипломатическите и консулските представителства, а оттам до страната чрез външно министерство чрез дипломатическо карго до склада за съхранение в гр. София, гласи решението на ЦИК. Всяко специализирано устройство за машинно гласуване се транспортира, поставено в пломбиран транспортен куфар. Предаването на СУЕМГ от СИК на ДКП се извършва с приемо-предавателен протокол, в който се посочват съответните номера на секцията, на машината, включително номер на пломбата.

Централната избирателна комисия (ЦИК) взе решение относно определяне местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната, и броя на избирателните секции във всяко място при произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 9 юни 2024 г.
От решението става ясно, че общият брой на подадените заявления от български граждани, които желаят да гласуват в изборите за народни представители на 9 юни 2024 г., е 38 293, а броят на подадените заявления от български граждани, които желаят да гласуват в изборите за членове на Европейския парламент от Република България, е 15 575. 
Пълният списък може да видите тук. 
 
 
 
 

В рамките на изминалата седмица са установени общо 192 водачи, качили се зад волана след употреба на алкохол. Това показват обобщени резултати от специализираната полицейска операция за спазване на Закона за движението по пътищата за периода от 10 до 16 май, съобщиха от МВР.
От тях 110 са шофирали след употреба на алкохол от 0,5 до 1,2 промила, и 82 – с над 1,2 на 1000, 22 са отказали тестване. Под въздействие на наркотични вещества или техни аналози са засечени да шофират 79 водачи, 24 са отказали да бъдат тествани.
През последната седмица, постъпилите средства от наложени наказания по Закона за движение по пътищата са 2 631 743,77 лв., посочват от МВР.
В рамките на специализираната полицейска операция за спазване на Закона за движението по пътищата са проверени 82 224 моторни превозни средства (МПС). Извършен е контрол на 93 970 водачи и пътници. Съставени са 25 922 фиша и 5 073 акта за установени административни нарушения. Акцент в акцията е недопускане на управление от водачи, употребили алкохол, наркотични вещества и/или техни аналози, както и управление на МПС от неправоспособни водачи.
За отчетния период общо постъпилата сума от наложени фишове, наказателни постановления и електронни фишове е  2 631 743,77 лв., информират от МВР.
В рамките на последното денонощие са проверени 12 809 моторни превозни средства. Извършен е контрол на 14 749 водачи и пътници. Съставени са 4 130 фиша и 700 акта за установени административни нарушения. Установени са общо 22 водачи, качили се зад волана след употреба на алкохол – 14 от тях са шофирали след употреба на алкохол от 0,5 до 1,2 промила, и осем – с над 1,2 на 1000, трима са отказали тестване. Под въздействие на наркотични вещества или техни аналози са засечени да шофират 19 водачи, други трима са отказали тестване, съобщават от МВР.
Един човек е загинал, а 19 са пострадали при пътнотранспортни произшествия в страната през изминалото денонощие, съобщиха от МВР на сайта си по-рано днес. Общо са станали 14 катастрофи с ранени и загинали. В София е имало 23 леки катастрофи. При тях няма пострадали и загинали.

До 26 май бюлетините за гласуване за изборите за Народно събрание и за европарламент трябва да бъдат доставени в Министерството на външните работи (МВнР). Срокът за транспортирането на бюлетините за двата вида избор до областните администрации в страната е до 6 юни. Това е записано в решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) от днес относно откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка за изработката и доставката на изборните книжа.
По-рано тази седмица ЦИК утвърди образците на бюлетините за страната и чужбина за изборите за европарламент и за Народно събрание на 9 юни. Хартиените бюлетини за изборите за български парламент ще бъдат зелени, а тези за Европейски парламент – сини.
За страната ще бъдат разпечатани 31 вида хартиени бюлетини за гласуване за всеки район в изборите за членове на Европейския парламент и един вид хартиена бюлетина за гласуване извън страната. 
За изборите за Народно събрание ще бъдат разпечатани 31 вида хартиени бюлетини за гласуване за всеки изборен район и един вид хартиена бюлетина за гласуване извън страната в изборите за народни представители.
Прогнозното количество на хартиените бюлетини за произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от България и за народни представители на 9 юни е 13 180 000 броя – общо и за двата вида избори. 
Максималната прогнозна стойност за една хартиена бюлетина е 0,26 лв. без включен ДДС.
Прогнозното количество на ролките със специализираната хартия за отпечатване на бюлетини от машинно гласуване за произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 9 юни  е 40 000 броя. До 6 юни трябва да бъдат доставени 38 000 ролки; а до 26 май – 2000 броя. Прогнозната стойност за една ролка е 13,90 лв. без ДДС.
За отпечатването на хартиените бюлетини, както и за осигуряването на ролките за машинно гласуване, ЦИК отправя покана към печатницата на БНБ за  преговори и сключване на договор за изпълнение на обществената поръчка по обезпечаване на вота.

Председателят на Българския олимпийски комитет (БОК) Стефка Костадинова заяви, че целта е България да изпрати 42-ма спортисти на Олимпиадата в Париж през това лято, колкото са били и българските участници на Игрите в Токио 2020. Световната рекордьорка в скока на височина гостува в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ заедно с министъра на младежта и спорта Георги Глушков по повод Деня на българския спорт. Те бяха приветствани от ректора на Пловдивския университет проф. д-р Румен Младенов.
„До момента имаме 36 спортисти, които са покрили нормативи. Очакваме и още през юни месец. Както помните, в Токио бяхме с 42-ма спортисти и взехме шест медала, три от които златни. Три пъти чухме българския химн. Тази Олимпиада беше женска, защото само момичета спечелиха медалите“, заяви Костадинова.
„Каквото и да спечелим, на което и място да се класираме – всеки един от спортистите го заслужава. Искам да им кажа обаче, че квота се покрива, но сега започна най-тежкото – да се борят за медали“, допълни председателят на БОК.
Георги Глушков потвърди, че най-важното не е взимането на квоти за Олимпийските игри, а завоюването на отличия. 
„Квотите се покриват, а медалите се печелят със сърце и с името на България“, каза Георги Глушков. 
Министър Глушков и Стефка Костадинова поздравиха студентите и преподавателите в препълнената Първа аула на университета, който за четвърта поредна година организира Ден на спорта с турнири по футбол, волейбол, баскетбол, тенис на корт, тенис на маса, крос, демонстративни, щафетни и забавни игри. 
Световната рекордьорка в скока на височина изрази радостта си, че в този ден е в родния си град Пловдив, който по думите ѝ е „люпилня за таланти“. 

Почти 458 млн. лв. публични средства са получили юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) през 2023 г. от националния бюджет, европейски и други програми. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
Това е с близо 78 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г., показват данните на Министерството на финансите. Те бяха представени днес пред членовете на Съвета за развитие на гражданското общество (СРГО). Заседанието беше председателствано от служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова, информират от правителствената пресслужба.
Миналата година българските министерства, ведомства и общини са инвестирали в неправителствения сектор повече от 402 млн. лева. Лидер е Министерството на младежта и спорта, което е финансирало организации с нестопанска цел с над 81 млн. лева. Сериозна е сумата, отпусната от Министерския съвет – почти 43,5 млн. лв., предоставени главно на религиозни общности. И в двете институции се наблюдава малък ръст на този вид разходи спрямо 2022 година. Повече от 19,6 млн. лв., или с 1 млн. лв. повече спрямо предходната година, е отделило за тази цел Министерството на правосъдието. 
Над 10 млн. лв. от бюджета на Министерството на културата са отишли в библиотеки, читалища, сдружения и фондации. Тази сума е почти наполовина по-малка от субсидиите и трансферите към тези организации през 2022 година. 
Миналата година Община Варна е инвестирала в ЮЛНЦ повече от 15,6 млн. лв. и е изместила Столичната община от водещата позиция по този показател. София град остава на второ място с над 13 млн. лв., следвана от община Пловдив с 12,7 млн. лева. 
Близо 55,4 млн. лв. са изплатени през изминалата година като безвъзмездна финансова помощ за неправителствени организации от европейски и други програми. Най-голяма е сумата, вложена през Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ – почти 16 млн. лева. През Оперативната програма „Добро управление“ с 12,5 млн. лв. са финансирани главно проекти на организации на общинско равнище. Най-голяма част от финансираните по европейски програми ЮЛНЦ са сдружения и фондации в обществена полза – 83%. Една десета от общата сума са получили читалищата. 
Предстои анализ на ефективността на средствата, вложени в дейности на нестопански организации, за което Секретариатът на СРГО разчита на съдействие и от страна на членовете на съвета.   
Съветът за развитие на гражданското общество към Министерския съвет е създаден по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В него членуват 14 неправителствени организации за осъществяване на дейност в обществена полза, избрани по прозрачна и демократична процедура. Съветът се председателства от заместник министър-председател. Основна цел на консултативния орган е разработването и провеждането на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество.