Голямата цел на Европейския съюз е всички да живеем на тези територии в мир, а Пловдив, с многообразието си от различни вероизповедания, етноси на едно място, е точно такъв пример за съвместен мирен живот. Това заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на регионална конференция по проект „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ в Пловдив. Събитието се проведе в Националния пресклуб на БТА в града.
Едва ли има по-подходящо място от Пловдив, точно на Деня на Европа да продължим разговора, който БТА организира във всичките си национални пресклубове в България и в съседните страни, посветени на политиките на сближаване на ЕС със страните от Балканите, отбеляза още Вълчев. Защото Пловдив е доказателство, че Европа е на Балканите от хилядолетия до днес, подчерта той.
Сумата, която България е оползотворила от политиката за сближаване на Европейския съюз (ЕС) до края на 2020 г., е 33 млрд. лв. Това каза Мартин Дановски, заместник-министър на финансите. Той посочи, че това е било повече от половината от БВП на България през 2007 г. и близо половината или около 40 процента от БВП на страната ни през 2014 г. Това е огромна сума, заяви Дановски. 
Трябва да се овластят местните общности да взимат решения по отношение на това какво ще се финансира с европейски средства, каза директорът на Дирекция „Централно координационно звено“, Министерство на финансите Иван Иванов. Трябва да се направи така, че да няма усещане, че нещо се привнася, че някой друг взима решения, защото няма как това да бъде припознато, каза експертът. 
Освен да работим в подкрепа на публични институции, граждани, земеделски производители, бизнеса, като им представяме възможности за финансиране по предстоящи процедури, е изключително важно да споделяме добрите практики и постигнатото през годините. Това заяви управителят на Областен информационен център – Пловдив Нели Караджова. Общата стойност на сключените договори за изминалия програмен период е над 1 млрд. и 400 млн. лв., като над 1 млрд. лв. е безвъзмездната финансова помощ, заяви експертът.
Концепция за интегрирани териториални инвестиции на Тракия икономическа зона, в партньорство с няколко общини от област Пловдив, има шансовете да реализира в България така желаната от цялата държава милиардна инвестиция. Това посочи инж. Пламен Панчев, основател и изпълнителен директор на Тракия икономически зона. В концепцията за интегрирани териториални инвестиции участват общините Пловдив, Куклен, Марица, а огромна част от проекта се развива на територията на община Раковски, допълни инж. Панчев. 
Максимално улеснено ще бъде кандидатстването по схемата „Младежка заетост +“,  чрез заявки и в Бюрата по труда както от работодатели, които търсят млади хора да бъдат наети, така и от страна на самите младежи, имащи желание да започна работа. Това заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Тя представи основни акценти от европейската подкрепа чрез Европейския социален фонд в областта на пазара на труда и социалното включване. Кохезионната политика е не само допълнителен инструмент за финансиране, но в годините се оказва основен инструмент за финансиране на нашите политики,  посочи заместник-министър Ефремова.
Всеки втори българин се е докоснал до модерно водоснабдяване или до модерно отвеждане и, най-важното, пречистване на водите. Това каза Галина Симеонова, главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в Министерството на околната среда и водите. Симеонова отчете, че в края на настоящия програмен период можем да се похвалим с 1800 км ВиК инфраструктура. 
Всички европейски средства, които са разходвани от 2007 г. досега, са помогнали на българската екосистема и на българските предприемачи да функционират по-добре. Помогнали са за това да имаме Тракия икономическа зона, град Пловдив да бъде един от най-привлекателните региони в България. Това коментира Радослав Ризов, и.д. главен директор и ръководител на Управляващия орган в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа. 
Предимно в социалната сфера и в благоустройството са били реализираните проекти в община Хисаря през миналия европейски програмен период (2014-2020 г.). През годините са изпълнявани проекти по няколко оперативни програми, сред които „Развитие на човешките ресурси“, „Приеми ме 2015“,  „Обучения и заетост за младите хора” и др. Това каза  кметът на община Хисаря Ива Вълчева. По проект „Работа“ са били наети безработни граждани от приоритетните групи. През годините за осигуряване на работа на трайно безработни лица са подписвани рамкови договори с Агенцията по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда Марица”, Пловдив, информира Вълчева. 
През последните два програмни периода община Карлово успешно реализира над 30 проекта. Една част от тях са в градската инфраструктура. Това заяви Данка Люртова, заместник-кмет на Карлово. Тя посочи, че европейските проекти са голямата възможност на регионите, на общините и на бизнеса да се развиват и да подобряват живота на хората.
Няма програма, в която Община Марица, според изискванията, да не е кандидатствала. Където сме били одобрени, започваме да работим. Това каза зам.-кметът Николай Стаматов. По думите на Стаматов европейските средства са спомогнали за изграждането на инфраструктура, в това число за ВиК проекти. Той отбеляза социалните проекти „Топъл обяд“ и „Грижа в дома“ като важни за гражданите на общината.
Големите болки на малките населени места са свързани с изграждането на водопроводи, улична и туристическа инфраструктура. Това заяви Христо Божинов, заместник-кмет на община Куклен. Той посочи като предизвикателства за финансирането на проекти за малките общини критерия, свързан с броя на жителите. 
Община Асеновград очаква одобрението на 25 проекта на обща стойност 103 млн. лв. през новия програмен период с интегрираните териториални планове за развитие. Проектите са в областта на спорта, туризма, културата, градската среда, пътната инфраструктура и са изготвени в партньорство с общините Лъки, Славово, Куклен, Бачковската света обител, Сдружение Клъстер, Националния природонаучен музей и Агенция „Пътна инфраструктура“. Това заяви Величко Праматаров, старши експерт в дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“ в община Асеновград.
Днес, в Деня на Европа, когато говорим за общото бъдеще, за нас е много важно да споделим постиженията, които имахме възможност да постигнем с европейски средства. Това заяви доц. Екатерина Арабска – ректор на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив. Тя говори за инициативата “Европейски университети”. “През 2020 година спечелихме финансиране. В началото на 2020 г. стартирахме пет европейски университета”, коментира Арабска. 
Европа на Балканите и нашето общо бъдеще е нещо, което много добре описва работата на много университети на България в момента. Това каза доц. д-р инж. Христиан Панайотов, зам.-директор по „Международна дейност и интеграция“ на Технически университет – София, филиал Пловдив. Техническият университет – София и ние, като негова изнесена структура в Пловдив, сме най-големият технически университет на Балканите, посочи Панайотов.
Университетът по хранителни технологии присъства в европейското пространство от около 30 години. Оттогава е нашият опит с европейски проекти, оттам започна и моята научна кариера. Имаме над 40-50 европейски проекта през тези години. Това каза доц. Величка Гочева от Университета по хранителни технологии (УХТ) – Пловдив. Имаме лаборатории за научни изследвания на европейско ниво. Проектите, в които участваме, са от иновативни области в хранителните технологии и биотехнологиите, добави тя.
Една от приоритетните дейности, които извежда Медицинският университет в Пловдив на водещо място в европейската университетска мрежа, е проектната. Само в момента действат над 30 проекта с най-различни източници на финансиране. Това заяви инж. Нина Атанасова – Влаевска, експерт „Проекти и програми в Медицински университет – Пловдив. Влаевска открои инвестицията по Плана за възстановяване и устойчивост, спечелена благодарение на мястото на МУ – Пловдив сред изследователските университети.
Проектът „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект „Европа в България: общо бъдеще“. Сред целите му са: по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване, вкл. на Балканите; повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от Европейския съюз (ЕС) чрез Кохезионната политика; насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване. По време на конференцията ще бъдат дискутирани новостите за периода 2021-2027 г. и постигнатите резултати през периода 2014-2020 г. 

През последните два програмни периода община Карлово успешно реализира над 30 проекта. Една част от тях са в градската инфраструктура. Това заяви Данка Люртова, заместник-кмет на Карлово, която участва в регионалната конференция на БТА по проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ в Пловдив. Събитието бе организирано в Националния пресклуб на Агенцията в града.
Люртова посочи, че европейските проекти са голямата възможност на регионите, на общините и на бизнеса да се развиват и да подобряват живота на хората. Тя отчете, че в рамките на последните два програмни периода са успели да подменят над сто хиляди квадратни метра улична и тротоарна настилка, около 10 километра водопроводна мрежа в населените места на територията на община Карлово, доизградена е и пречиствателната станция за отпадни води в град Карлово. Успешно приключихме с изграждането на компостиращата инсталация, добави тя. 
Люртова изтъкна, че са реализирани десетки проекти в подобряване на образователната инфраструктура – училищата и детските градини, както и редица социални проекти, насочени към грижата за възрастните и децата. Като успешни тя открои и реализираните проекти за реконструкция на километри междуселищна пътна инфраструктура между малки и големи населени места. Подобряването на инфраструктурата е първата и най-важна крачка за развитието на бизнеса, добави заместник-кметът на Карлово . Люртова изтъкна, че именно от това се интересуват първо инвеститорите и това води до развитие и по-добър живот на хората.  
По думите ѝ последният и един от най-важните за развитието на туризма на територията на Карлово е проектът за реставрация и консервация на Куршум джамия – втората най-старата джамия в България. 
Чрез запазване на културното наследство ние помагаме на ресторантьори и хотелиери, посочи Люртова. 
Заместник-кметът на Община Карлово добави, че през новия програмен период, който е започнал в края на миналата година, наистина голямо предизвикателство са интегрираните териториални концепции между малки, средни и по-големи общини. 
Нашата концепция е в партньорство с община Хисар, община Брезово, община Троян, Национална компания „Индустриални зони “ и Агенция „Пътна инфраструктура“, посочи Люртова и уточни, че най-важният приоритет е развитието на културната инфраструктура и най-вече на туризма. Туризмът е добрата добавена стойност и на бизнеса и на общините, а участието на АПИ създава свързаност между Южна и Северна България, каза заместник-кметът на Карлово. 

Над 33,3 милиарда лева, инвестирани в над 50 хиляди европейски проекта, е оползотворила България от политиката за сближаване на Европейския съюз (ЕС). Тези данни предостави на БТА заместник-министърът на финансите Мартин Дановски по време на регионалната конференция по проект „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ в Пловдив. Събитието се провежда в Националния пресклуб на БТА в града.
Дановски представи някои от постиженията на политиката на сближаване в България от 2007 година насам. 
Осигурена е заетост на почти 89 000 неактивни и безработни лица над 30 г., а подкрепените безработни и неактивни младежи до 29 г. са близо 115 000. Почти 75 000 деца са включени в мерки за деинституционализация, превенция и подкрепа на ранното детско развитие и са реновирани над 820 защитени жилища. 
Над 205 000 лица в неравностойно положение са получили достъп до подобрени социални услуги, сочат данните на финансовото министерство.
Реновирани са над 1 100 училища в цялата страна, в резултат на което над половин милион ученици и младежи учат в подобрена образователна среда. Осъществени са над 22 000 ученически практики. 
Според данните на Министерството на финансите (МФ) са изградени 16 високотехнологични научни комплекса, в които са привлечени почти 400 нови изследователи. 
Реализирани са над 550 проекта за внедряване и развитие на иновации в предприятията, а над 2 600 предприятия са получили подкрепа за разширяване на производствения си капацитет. 
Над 29 000 предприятия са получили подкрепа, за да преодолеят последствията от пандемията от COVID-19, сочи информацията на МФ. 
Извършена е и мащабна дигитализация на услугите, предоставяни от администрацията на гражданите и бизнеса, като е подкрепено дигитализирането на малко над 4000 административни услуги. 
Благодарение на кохезионната политика в България са реновирани 79 спешни центъра за медицинска помощ и са модернизирани над 100 културни обекта, реновирани са близо 5 000 000 кв. м зелени площи в градовете и са засадени 1 600 хектара нови гори.
Според данните на финансовото министерство количеството на депонираните битови отпадъци е намалено с над 288 000 тона годишно. 
Около 3,6 млн. души използват подобрена ВиК инфраструктура. 
Ремонтирани са 375 км жп линии и са реновирани осем жп гари; изградени са 380 км нови пътища, а над 1 700 км са  реновирани; ремонтирани са и над 450 км линии на градския транспорт в българските градове и са доставени над 640 екологични превозни средства; мрежата на софийското метро е удължена с 33 км метролинии, като са изградени и 32 метростанции.

Сумата, която България е оползотворила от политиката за сближаване на Европейския съюз (ЕС) до края на 2020 г., е 33 млрд. лв. Това каза Мартин Дановски, заместник-министър на финансите на регионалната конференция по проект „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ в Пловдив. Събитието се провежда в Националния пресклуб на БТА в града.
Дановски посочи, че това е било повече от половината от БВП на България през 2007 г. и близо половината или около 40 процента от БВП на страната ни през 2014 г. Това е огромна сума, заяви Дановски. 
По думите му политиката, която представлява „гръбнака“ на ЕС, е именно кохезионната политика или политика по сближаване. Заместник-министър Дановски посочи, че страната ни се намира в един много важен период на трети пореден мандат, който изпълнява по отношение на политиката по сближаване.
Проектът „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект „Европа в България: общо бъдеще“. Сред целите му са: по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване, вкл. на Балканите; повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от Европейския съюз (ЕС) чрез Кохезионната политика; насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване. По време на конференцията ще бъдат дискутирани новостите за периода 2021-2027 г. и постигнатите резултати през периода 2014-2020 г. 

Размерът на средния осигурителен доход за страната за месец март 2024 г. е 1633,53 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ).
Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 1 април 2023 г. до 31 март 2024 г. е 1498,44 лв. 
Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец април 2024 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, уточняват от НОИ.
Средният осигурителен доход за февруари за страната е 1594,56 лева, показват данните на НОИ. 
Според работен документ на Европейската комисия, разглеждащ социалната конвергенция, делът на българите, изправени пред риск от бедност или социално изключване, остава висок, а неравенствата в доходите – значителни.

БТА организира регионална конференция по проект „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ в Пловдив. Форумът ще се състои днес от 10:30 часа в Националния пресклуб Българската телеграфна агенция (БТА) в града – бул. „Шести септември“ № 140.
В конференцията ще участват Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, заместник-министърът на финансите Мартин Дановски, директорът на Дирекция „Централно координационно звено“, Министерство на финансите Иван Иванов, областният управител на Пловдив Илия Зюмбилев, изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев, управителят на Областен информационен център – Пловдив Нели Караджова, Галина Симеонова – главен директор на Главна дирекция Оперативна програма „Околна среда“, Министерство на околната среда и водите, Радослав Ризов, и. д. главен директор и ръководител на Управляващия орган, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, Министерство на иновациите и растежа, Ива Вълчева, кмет на община Хисаря, Данка Люртова, зам.-кмет на община Карлово, Христо Божинов, зам.-кмет на община Куклен, Наталия Ефремова, зам.-министър на труда и социалната политика, Николай Стаматов, зам.-кмет на община „Марица“, Величко Праматаров, старши експерт дирекция „Хуманитарни дейност, проекти и сътрудничество“ в община Асеновград, доц. Екатерина Арабска, ректор на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, доц. д-р инж. Христиан Панайотов, зам.-директор по „Международна дейност и интеграция“ на Технически университет – София, филиал Пловдив, доц. Величка Гочева, Университет  по хранителни технологии – Пловдив, инж. Нина Атанасова-Влаевска, експерт „Проекти и програми“ в Медицински университет – Пловдив. 
Проектът „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект „Европа в България: общо бъдеще“. Сред целите му са: по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване, вкл. на Балканите; повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от Европейския съюз (ЕС) чрез Кохезионната политика; насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване. По време на конференцията ще бъдат дискутирани новостите за периода 2021-2027 г. и постигнатите резултати през периода 2014-2020 година. 
Началото на поредицата от конференции по проекта бе дадено на 20 декември миналата година в София. В периода до август 2024 г. БТА организира дискусии в пресклубовете си в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Самоков, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Скопие и Солун.
До края на месеца предстоят местни конференции в Смолян, Пазарджик, Кърджали и Хасково.

Местни производители на млечни фермерски продукти ще представят продукцията си в рамките на изложение, което ще бъде открито днес в Бургас. Събитието ще продължи и утре (10 май) на пл. „Тройката“.
В него ще се включат регистрирани земеделски производители от областта, както и малки и средни предприятия, занимаващи се с преработка. Изложението се осъществява с подкрепата на Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“, съобщават организаторите от Български фермерски съюз (БФС).
От там допълват, че очакват участниците да обменят опит и познания, което да засили сътрудничеството между тях. „Надяваме се да засилим интереса към земеделските дейности на по-широк кръг от хора, както и да привлечем младото население към тях“, добавят от Съюза.
Справка на БТА в Портала за отворени данни показа, че Бургас е сред областите в страната, в които се отглеждат най-голям брой селскостопански животни. Първенец по брой млечни крави в Югоизточна България обаче е област Сливен, където се отглеждат над 12 000 животни. Въпреки отчетения спад при броя на овцете през 2022 година до под 1 милион за цялата страна, област Бургас запазва средни позиции с между 85 000 и 90 000 животни.

Общо 31 партии и коалиции са се регистрирали за участие в предсрочните парламентарни избори в 23 МИР-София, сочи справка на сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК). Изборите са насрочени за 9 юни 2024 година. 
Подредбата е според номера в бюлетините, изтеглен в жребия на ЦИК:
1. Водач на листата на партия „Има такъв народ“ е Павела Митова. Родена е на 28 януари 1991 г. в София, сочи справка на сайта на Народното събрание. По професия тя е експерт международни отношения. Владее английски, френски и италиански език. Митова е народен представител в 49-ия парламент и е председател на Групата за приятелство България – Република Северна Македония. Тя е участвала и в 46-ото НС.
2. Водач на листата на партия „Глас народен“  е Стефан Цончев. Той е на 39 г. и работи като оптик – оптометрист, посочват от партията.
3. Водач на листата на коалиция „Синя България“ е проф. Вили Лилков. Роден е на 6 април 1955 г. във Видин, семеен, според биографична справка от пресцентъра на „Синя България“. Той е български учен-физик (университетски преподавател), политик (народен представител, общински съветник), автор на книги и състезател по баскетбол. Професор е в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Съучредител е на партия „Демократи за силна България“ (2004). Общински съветник е четири мандата от СДС и „Синята коалиция“. Заместник-председател на Столичния общински съвет. Народен представител от 25-и МИР (София) от групата на Реформаторския блок в периода 2014–2017 г.
4. Водач на листата на коалиция „Ние гражданите“ е Светозар Съев. Роден е на 19 май 1957 г., сочи биографична справка, предоставена на БТА от кандидата. По образование е инженер по автоматизация на производството. Завършва Техническия университет (ВМЕИ „Ленин“) в София, както и УНСС. От 1983 г.-1985 г. работи във ВМЕИ „Ленин“ като научен работник и хоноруван асистент. От 1985 г.-1989 г. е директор на РЦ за ТНТМ. От 1994 г. е управител на фабрика за производство на шевни тръби и профили. Работи и в сферата на туризма. Владее английски и руски език.
6. Водач на листата на партия „Български гласъ“ е Николай Дренчев. Роден е на 30 септември 1968 г. в Добрич, по професия инженер. Избран е за депутат в 47-ото, 48-ото и  49-ото Народно събрание от партия „Възраждане“, в момента е независим народен представител, според биографична справка на сайта на парламента. 
7. Водач на листата на коалиция „Коалиция на розата“ е Димитър Митев. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доктор по политологически науки. Владее английски и китайски език. Финансов директор е в инвестиционна фирма, според информация от партия „Българска социалдемокрация – Евролевицата“, част от коалицията.
8. Водач на листата на коалиция „Център“ е Ивайло Юруков. Роден е в София през 1983 г. Завършил средно образование в Софийска математическа гимназия през 2001 г. Завършил е „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2007 г. Вписан е като адвокат в Софийската адвокатска колегия през 2010 г., откогато практикува като такъв и досега, първоначално в сферата на гражданското, а през последните 10 години най-вече в сферата на наказателното право, съобщават от коалицията. 
9. Водач на листата на коалиция „Солидарна България“ е Мая Манолова. Манолова е председател на гражданската платформа „Изправи се.БГ“. По професия е адвокат. Била е Национален омбудсман на Република България в периода 2015-2019 г., посочват от коалицията. Родена е на 4 май 1965 г. в Кюстендил. Била е депутат в няколко парламента, според информация на сайта на Народното събрание.
10. Водач на листата на партия „Единение“ е Андрей Андонов – филмов режисьор, сценарист и продуцент на два пълнометражни филма и един документален спортен сериал, съобщават от политическата сила. Дебютният му филм “Никой”(2017) е един от първите български филма, които се разпространяват по стрийминг платформата HBO. Вторият му филм “Ятаган”(2020) е един от най-гледаните филми през 2020 г. А спортният сериал “Пътят”(2024) е първият спортен документален сериал, реализиран в България. Работил е и като еколог и консултант по околна среда. Завършва бакалавърска степен по екология и опазване на околната среда в Лесотехническия университет и магистратура „Географски информационни системи“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Има бакалавърска степен и по филмово продуцентство и режисура в Колаите Душих, Ирландия. 
11. Водач на листата на партия „Българско национално обединение“ е Димитър Иванов. Бил е два пъти народен представител. Има висше образование и е експерт по ядрена енергетика. Специализирал е в САЩ по темата за шистовия газ, според информация от партията.
12. Водач на листата на партия „Възраждане“ е Цончо Ганев. Роден е на 11 март 1979 г. в София, сочи справка на интернет страницата на Народното събрание. По професия е икономист. Владее английски и руски език. Избран е за народен представител в 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание.
13. Водач на листата на партия „Морал, единство, чест“ е Кирил Веселински. Той е журналист с над 13 години опит в българските медии, започнал кариерата си в Канал 3 и след това работил в bTV, показва справка на сайта на формацията. Част е от Изпълнителния съвет на партията. 
14. Водач на листата на коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ е Кирил Петков. Роден е на 17 април 1980 г., народен представител в 47-ото, 48-ото, 49-ото Народно събрание, сочи справка в интернет страницата на Народното събрание. Петков е премиер на страната от декември 2021 г. до август 2022 г. Завършил е финанси в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет, където е класиран в топ 10 на своя випуск, се посочва в биографичната справка, публикувана на страницата на ПП. През 2018 г. създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски  и е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към университета, афилииран с Харвардския университет. Петков е с опит като предприемач и развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност, както и бизнес в разработването на пробиотици и биотехнологии.  
15. Водач на листата на партия „Народна партия „Истината и само истината“ е диетологът Огнян Симеонов. 
16. Водач на листата на партия „Български възход“ е Красимир Янков. Роден е на 11 декември 1974 г. в Стара Загора, съобщи за БТА Янков. Завършил е Икономическия университет във Варна и Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов – специалност „Финансов мениджмънт“. Народен представител е в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание. 
17. Водач на листата на коалиция „Граждански блок“ е Спас Спасков.
18. Водач на листата на партия „Общество за нова България“ е Маргарит Мицев. Според сайта на политическата формация, той е заместник-председател на партия „Общество за нова България“. Бил е депутат от СДС в 36-ото Народно събрание, според информация от сайта на парламента.
19. Водач на листата на коалиция „Левицата!“ е Татяна Дончева. Тя е юрист, лидер на „Движение 21“, посочват от коалицията. Родена е на 28 януари 1960 г. в Трявна. Била е депутат в няколко парламента и заместник-председател на 45-ото и на 46-ото Народно събрание, според информация на сайта на парламента.    
20. Водач на листата на ПП „Партия на зелените“ е Владимир Николов. Той е председател на „Партия на зелените“, според сайта на формацията. 
21. Водач на листата на партия „Ние идваме“ е Арман Бабикян. Той е роден на 15 януари 1967 г. във Варна. Женен, с две деца. Владее английски, руски и арменски езици. Арман Бабикян е експерт по маркетинг и ПР. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ” и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал е „Радио мениджмънт“ в университета „Фредония“ в щата Ню Йорк, САЩ. През 2012 г. получава награда за граждански принос, присъдена му за 20-годишнината на клуб „Отворено общество“ – Варна. Дълги години е работил като журналист в Българското национално радио и Радио „Свободна Европа”. Народен представител в 45-то и 46-то Народно събрание, според информация предоставена от партията.
 22. Водач на листата на коалиция ГЕРБ–СДС е Георги Георгиев. Той е роден на 26 май 1986 г., сочи справка на страницата на Столичната община. Завършил е „Право“ в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 2010 година. Опитът му включва и богата процесуална практика пред КЗК и ВАС в производства по оспорване на актове и действия на възложители на обществени поръчки. Георгиев е зам.-председател в настоящия Столичен общински съвет (СОС). Бил е председател на предишния СОС. 
23. Водач на листата на партия „Български национален съюз „Нова демокрация“ е Мариян Белоев.
24. Водач на листата на коалиция „БСП за България“ е Христо Проданов. Роден е на 24 март 1977 г. в Панагюрище. По професия е инженер, икономист. Бил е депутат от „БСП за България“ в няколко парламента, показва справка на сайта на Народното събрание. Проданов е министър на туризма в правителството на премиера Кирил Петков.   
25. Водач на листата на партия „Величие“ е Георги Куков. Роден е на 18 февруари 1963 г. в Кюстендил. Завършил е Математическа гимназия през 1981 г. През 1991 г. се дипломира от Медицинската академия в София със специалност „Фармация“, се посочва в биографична справка, предоставена на БТА от кандидата. До 1994 г. работи като управител на аптека и медицинско осигуряване в Национален център по сърдечно-съдови заболявания, след което създава фирма, занимаваща се с търговия с лекарствени средства.    
26. Водач на листата на партия „ВМРО – Българско национално движение“ е Карлос Контрера. Роден е на 12 май 1987 г. в Перник, според справка на страницата на Столичната община. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със специализация в областта на административното право, се посочва в съобщение на пресцентъра на ВМРО. На местните избори през 2023 г. е кандидат за кмет на София, а в момента – трети мандат общински съветник. 
27.  Водач на листата на партия „Пряка демокрация“ е лидерът ѝ Петър Клисаров. Роден е през 1968 г. в София, посочват на сайта на политическата сила. Учил е Философия и реторика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1990 г. емигрира в Торонто, Канада. Там учи бизнес мениджмънт. Редовно пътува до България във връзка с бизнес проекти. През 2005 г. основава партия „Реформа“, която през 2014 г. преобразува в партия „Пряка демокрация“. На местните избори през 2023 г. Петър Клисаров е кандидат за кмет на София.  
28. Водач на листата на партия „Движение за права и свободи“ (ДПС) е Тимур Халилов. 
29. Водач на листата на партия „Зелено движение“ е Борислав Сандов. Роден е през 1982 г. в Мадан. Активист е в природозащитните каузи от студентските си години в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където основава Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO, посочват от пресцентъра на „Зелено движение“. Съучредител е на “Зелено движение“ през 2008 г. (тогава ПП „Зелените“). На няколко пъти е съпредседател на партията, понастоящем е член на Изпълнителния ѝ съвет. Сандов е бил народен представител в 45-ото и 46-ото Народно събрание от парламентарната група на „Демократична България“. Заемал е поста вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите и политики в правителството на Кирил Петков.  
30. Водач на листата на партия „За велика България“ е Георги Иванов. 
31. Водач на листата на партия „Български съюз за директна демокрация“ е Ангел Тасев. 
32. Водач на листата на коалиция „Неутрална България“ е Александър Паунов. Роден е на 19 юни 1949 г. в гр. Пазарджик. По професия е икономист. Владее немски, руски и чешки езици, според информация на сайта на парламента. Бил е депутат в няколко парламента. Към момента е първи секретар на ЦК на „Комунистическата партия на България“ (КПБ), според сайта на политическата формация. 
Водачите на листи са потърсени за биографични данни. До този час някои от тях не са ги предоставили. 
  

Министерският съвет на днешното си заседание прие постановление за приемане на Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2024 г., съобщиха от пресслужбата на кабинета.
С приемането на Програмата се постига необходимото конкретизиране на мерките и уточняване на списъка на националните и международните конкурси, олимпиади и състезания, за които са осигурени финансови средства за 2024 г. съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби.
Програмата предвижда насърчаване на творческите, научните и спортните заложби и потребности на деца с изявени дарби в областта на изкуството и науката, класирани на първо, второ или трето място на конкурс, олимпиада или състезание на национално или международно равнище, или спечелили златен, сребърен или бронзов медал на международна олимпиада, конкурс или състезание в областта на науката, а в областта на спорта – на първо, второ и трето място на олимпийски игри, световно първенство, европейско първенство, балканско първенство или на първо място на финали на държавно индивидуално първенство или ученически игри чрез еднократно финансово подпомагане в размер до 195 лева и чрез едногодишни стипендии в размер на 135 лева месечно.
С програмата за 2024 г. се предвижда общо 2406 деца от държавни, общински и частни училища да спечелят призови места на национални и международни конкурси, олимпиади и състезания и да получат финансова закрила от държавата по реда на българското законодателство.
Подбраните конкурси, олимпиади и състезания се провеждат през календарната 2024 г. и са с доказани високи критерии при излъчване на победителите, мотивират децата за високи творчески, научни и спортни постижения.
Приетата Програма за 2024 г. представлява логично продължение на програмите от 2005 г. насам за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби. Нейното ефективно и последователно прилагане е част от грижата за развитието на духовния, творческия и физическия потенциал на младите хора в България.
БТА припомня, че през есента на миналата година от Министерството на образованието съобщиха, че по 195 лв. еднократна стипендия ще получат ученици с изявени дарби по проекта „Успех за теб“. Новата стипендия е само една от мерките за допълнителна подкрепа за личностно развитие, заложени в проекта, който се реализира по Програма „Образование“ 2021 – 2027, съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд плюс.
 
 
 

Близо 450 възрастни хора с хронични заболявания и трайни увреждания ще продължат да получават здравно-социални услуги чрез мобилни екипи в своите домове и от разстояние – телекеър, след като служебното правителството прие Програма „Иновативен модел за грижи в общността за хора с хронични заболявания и трайни увреждания 2024“. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
С друго свое решение кабинетът осигури допълнителни трансфери от 720 000 лв. за нейното финансиране.
Чрез новата програма ще се осигури непрекъснатото функциониране до края на годината на седемте центъра „Домашни грижи“ в общините Видин, Монтана, Белоградчик, Оряхово, Бяла Слатина, Криводол и Враца и на Контролно-комуникационния център в град Враца. След това предоставянето на услуги в домашна среда ще бъде надградено по процедура от Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г.
Услугите по Програмата ще се предоставят по модела на приключилия проект на Българския Червен кръст „Иновативни модели за грижи в общността за хора с хронични заболявания и трайни увреждания“, изпълняван в партньорство с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и Норвежката асоциация на общините с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г. Ще бъдат запазени екипите от медицински сестри и домашни помощници.
Средствата за предоставянето на услугите ще се осигурят от държавния бюджет по бюджетите на общините Видин, Монтана, Белоградчик, Оряхово, Бяла Слатина, Криводол и Враца.
БТА припомня, че на 28 април представители на бизнеса от София и страната, на държавната власт и на местните власти от областите Монтана, Враца и Видин дискутираха по темата „Северозападна България – Перспективите“ на конференция в Монтана, организирана от списание ВGlobal. Дискусията се проведе за пръв път извън столицата и е част от форума „Бизнесът и регионите“.