Над 140 души се възползваха от безплатните прегледи в Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Д-р Димитър Павлович“ в Свищов, които бяха осигурени по Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г., съобщиха от здравното заведение.
Скрининговите кампании за белодробни болести, сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2 се проведоха в периода от 10 до 17 октомври включително. 
За прегледите се записаха хора на различна възраст, независимо от здравноосигурителния им статус и фамилна обремененост. Скрининговите кампании бяха извършени от д-р Маргарита Тасева, д-р Десислава Кръстева-Стояновска и д-р Маргарита Чекова.
Стратегическата цел на програмата бе да продължи подобряването на здравното състояние на населението, чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемост и дългосрочни последствия за здравето от най-често срещаните хронични незаразни болести. 

В България все още няма всеобхватна грижа за пациентите с онкологични заболявания, каза днес пред журналисти във Варна доц. Ася Консулова, началник клиника в УСБАЛО – София. По думите й у нас дейностите са разделени. Консулова подчерта, че грижата за пациента е нещо съвсем различно от лечението му и допълни, че в нашата страна все още продължава практиката за диагностика и решаване на конкретен проблем, без да се обхващат всички нужди на болните. Всеобхватната грижа трябва да се развие, но първо като начин на мислене – да не се извършват само дейности, които са платени, а това, което е правилно и качествено, обясни Консулова. Според нея е наложително да е очертае и път на пациента, който да бъде ясно разписан и признат от институциите, за да се изпълнява от всички лечебни заведения.
Доц. Консулова е сред участниците в 15-а национална онкологична конференция СОНМ-МОРЕ, която се провежда в комплекс „Златни пясъци“ край Варна. Неин организатор е Съвместната онкологична национална мрежа (COHM) – неправителствен клъстер с нестопанска цел, учреден през март 2022 г.
През тази година акцентите на конференцията са Българският национален хъб на Мисията срещу рака (NCMH), навлизането на изкуствения интелект в онкологията и ракът на жлъчните пътища (холангиокарцином), посочи председателят на СОНМ доц. Димитър Калев. Той уточни, че холангиокарциномът е рядко срещан. От това заболяване в Европа страдат 3 на 100 000 души, като за България точни данни няма. Този вид рак обаче е агресивен, а диагностиката и лечението му са трудни, допълни Калев. Той уточни, че 39 наши експерти от 9 специалности вече са съставили ръководство за поведение при този тип карцином. Върху него са се трудили цяла година хабилитирани специалисти от всички онкологични центрове в страната.
Лекарите припомниха, че създаването на Национален хъб на Мисията срещу рака е директива на Европейския план за борба с рака и на Европейския план за внедряване. Негова задача ще бъде да създаде пътна карта и да координира реализацията на Националния антираков план, по който вече четвърта година липсва всякаква активност, допълни Калев. 
Координаторът на СОНМ Ивайло Петров припомни, че нашата страна последна в Европа официализира телемедицината, която да сега не е съществувала в законодателството, въпреки че е инструмент, който дава възможност на лекарите да оптимизират процеса на работата си и помага за подобряване достъпа на болните до качествено здравеопазване. Сега в закона е регламентирата възможността за прилагане на отдалечен консулт, но до януари 2025 г. година министерството на здравеопазването трябва да е готово с наредбата за прилагането на телемедицината, допълни Петров.
Проф. Ивелин Такоров, началник клиника във Военномедицинска академия, коментира, че у нас има поне 500 души годишно, които се нуждаят от чернодробна трансплантация. По думите му извършваните са не повече от 15. Причината в разминаването на цифрите е липсата на донорство. Обучени екипи у нас има, обясни още Такоров и подчерта, че ползата от тях би била значително по-видима, ако има хора, които са съгласни да даряват органи при мозъчна смърт.
СОНМ осъществява мултидисциплинарно взаимодействие между 18 медицински дружества и 57 водещи експерти в областта на онкологията. Мрежата е структурирана в 9 клъстерни сектора. Досегашните 14 конференции учредиха 21 експертни борда с най-авторитетните български онколози от 16 медицински специалности, съставиха и публикуваха 21 клинични ръководства за ракови болести и 15 учебни книги за продължаващо медицинско обучение по онкология.

Районната лекарска колегия (РЛК) в Смолян ще отличи изтъкнати български лекари, съобщи за БТА д-р Даниела Дариткова – председател на РЛК.
По повод Деня на българския лекар ще се състои поредното издание на научния симпозиум „Чилова академия – 2024“, организиран от колегията. Форумът ще бъде на 25 и 26 октомври в гранд хотел „Мургавец“ в Пампорово.
На заседание на Управителния съвет на РЛК е взето решение за присъждане на четири награди. Чиловата награда се присъжда на д-р Тодор Кантарджиев – председател на Българската асоциация на микробиолозите, за цялостния му научен и практически принос в областта на микробиологията. „Наградата на д-р Кантарджиев е и за активната му позиция и ангажираност с проблемите на общественото здраве в България, както и ползотворното сътрудничество и помощта, която той оказа на лечебните заведения в Смолянска област по време на ковид пандемията“, посочи д-р Дариткова.
Почетен знак, посребрен – „Лекар на годината на национално ниво“, ще бъде даден на д-р Анастас Карагяуров  – специалист по психиатрия, който е стожерът и доайенът на психиатричната помощ в Смолянска област. Д-р Карагяуров е лекар с над 40-годишна практика като психиатър. Управител е на Центъра за психично здраве в Смолян, с активна съдебно-психиатрична дейност.
На регионално ниво ще бъдат наградени д-р Евелина Лазарова, предложена от Златоградската лекарска колегия заради професионализма и обществената ѝ активност, и д-р Величка Герджикова – педиатър от Смолян с дългогодишен стаж, която и след пенсионирането си продължи да работи няколко години в Отделението по неонатология на Областната болница.
Наградите ще бъдат връчени по време на научния симпозиум.

Регионалният исторически музей в Перник ще представи на 19 октомври немия документален филм „Сърцето на България“, заснет в града през 1929 г. Тогава ще бъде открито изложението на автентични вестници от онзи период, покани за кино, както и запазен билет за прожекцията на лентата, съобщи за БТА  уредникът в отдел „Нова история на България“ – Силвия Нотева.
Прожекцията на „Сърцето на България“ ще бъде в салона на музея.
След 95 години той ще се излъчи в същия салон, в който е била и премиерата на филма. До наши дни са достигнали само 26 минути, артисти са самите пернишки миньори. Уредникът в РИМ – Перник допълни, че по време на бомбардировките част от филма е унищожен.
В град Перник по това време са се снимали два филма – шедьоври на нямото кино, каза Нотева. Единият е документален – „Сърцето на България“, а другия е игрален- „След пожара в Русия“.  
Режисьор е Велко Стоев, който е офицер от Първата световна война, поясни Силвия Нотева. Той е един от основателите на документалното кино в България.
Със съдействието на областния управител – Людмил Веселинов, оригиналът на филма „Сърцето на България“ е предоставен на музея от фонда на Българската национална телевизия (БНТ), както и правата да бъде излъчен.
Силвия Нотева допълни, че музеят в Перник все още не разполага с правата за излъчване на игралния филм „След пожара в Русия“, но разказа, че участие в лентата има Константин Кисимов. Тя цитира критикът Тодор Андрейков, който пише за образа на актьора така: „Това е първата роля на Кисимов в киното, но за мене тя е неговото най – добро превъплъщение на екрана“.
Уредникът в пернишкия музей загатна малко от историята на лентата, разказваща за белогвардейците, които идват Перник и се заселват. Един от тях се влюбва в жената на главния инженер на мините, всичкото това е придружено с много лична трагедия и любов. А Кисимов влиза в ролята на злодей, който е надзирател в мината.
Посетителите на музея ще могат да видят експонат – сърце от антрацитни въглища, който е бил подарен на управата на Мините през 1941 г. Поводът е 50-ата им годишнина. Нотева уточни, че няма запазена информация кой е направил този подарък, а сърцето дълги години се е съхранявало в сградата на Минна дирекция.  
Прожекцията и изложбата е съпътстваща проява на „Разкази от злато и сребро“, която ще бъде представена в същия ден.
Експозицията е на Националния исторически музей и представя ценни находки от третото хилядолетие пр. Хр. до Първото българско царство. Някои от тях не са показвани досега.
 

Общо четирима мигранти са задържани при два случая през изминалите два дни в района на ГКПП „Дунав мост“ при Русе. Това съобщиха за БТА от граничния пункт. 
Двама мигранти от Египет са открити вчера в камион с украинска регистрация, спрян за проверка на ГКПП „Дунав мост“. Единият от тях е непълнолетен. Тежкотоварният автомобил пътувал от Турция към Украйна. 
Други двама мигранти – от Египет и Либия, са арестувани на паркинг в Русе. Сигналът е подаден от служител в зоната за паркиране, който забелязал двамата мъже. Вероятно те са пристигнали в крайдунавския град с камион. 

Петият национален събор „Млечният път на България през вековете“ ще събере производители на млечни продукти в Луковит от 18 до 20 октомври. Основен организатор е Сдружение „Български традиционни млечни продукти“, в партньорство с Министерството на земеделието и храните и Община Луковит. „Целта на инициативата е да се популяризират млечните продукти със защитено наименование за произход (ЗНП). По време на събора около 30 фирми ще представят продукцията си“, каза за БТА Иван Грънчаров, кмет на Луковит.
По думите му акцент тази година ще е новият стандарт – Защитеното наименование за произход (ЗНП). „Той е малко по-различен от Българския държавен стандарт. Разликата е в това, че ЗНП надгражда с това, че може да се произвеждат стандартизирани български млечни продукти, в случая кисело мляко и сирене, единствено от българско сурово мляко. То трябва да е получено чрез хранене на животни с българска суровина. Тоест основното е това, че защитаваме изцяло българските продукти, производители, фермери“, посочи Грънчаров. 
В събора в Луковит ще участват производители, които са регистрирани по ЗНП или са подали заявление за това. Ще има и щандове със занаятчии и месопреработватели. Идеята е да се популяризира българското производство, тъй като това е бъдещето, добави кметът.
Форумът се открива утре (18 октомври) от 12:00 часа. Очаква се да присъства министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов.
Разяснителен семинар за сертифициране по ЗНП е предвиден в късния следобед, а вечерта ще има концерт „Звезди на Пирин Фолк 2024“ с участието на Юнона, Бисера и Лидия, Дарко, Иван Паланов и дует „Пирин“.
Програмата на 19 октомври (събота) предвижда кулинарен конкурс „Млечният вкус“ за ястия с „Българско бяло саламурено сирене“ и „Българско кисело мляко“, както и изложба на ястия с млечни продукти.
Ще има и кулинарно шоу с Ути Бъчваров – „Най-голямата Луковитска баница с „Българско бяло саламурено сирене“ и „Българско кисело мляко“, както и кулинарна работилница „Лютеницата на кмета“. В късния следобед е предвидена дегустация на сирена и вина, а вечерта ще завърши с концерт на Тони Димитрова.
Съборът ще завърши на 20 октомври (неделя) с дефиле на участниците.

В Смолян днес бе даден старт на Общинския кръг от Ученическите игри, съобщи главен експерт в Община Смолян Зоя Цървуланова, цитирана от пресцентъра на Община Смолян.
Надпреварите започнаха със срещи по „Футбол 7“. Игрите са част от Националния спортен календар на Министерството на образованието и науката за учебната 2024/2025г., утвърден от министъра на образованието. Те протичат по утвърдени от министъра на младежта и спорта правила за тяхното организиране и провеждане.
В тазгодишните игри участие ще вземат над 800 ученици на възраст от V до XII клас от 15 училища на територията на Община Смолян. Те ще мерят сили в спортните дисциплини футбол, лека атлетика, волейбол, баскетбол, тенис на маса, бадминтон и шахмат.
Първенците в общинската надпревара ще представят община Смолян в областния кръг, който ще се проведе през пролетта на следващата година, каза за БТА Зоя Цървуланова. Традиционно домакин на областните състезания е град Смолян.
 

В памет на донорите на органи и в знак на признателност към техните близки, трансплантирани пациенти и близки на донорите засадиха 16 рози в пространството зад НДК. Инициативата е на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и е част от националната кампания в подкрепа на донорството „Да! За живот!“.
Розите са шестнайсет в памет на шестнайсетимата донори на органи в периода октомври 2023-2024 г., каза д-р Евелина Цветкова, директор на дирекцията „Управление и контрол на трансплантациите“ в „Медицински надзор“. Отдаваме почит към хората, дарили органи след смъртта си, както и към близките им за най-хуманния жест, който са направили, допълни тя. Животът на всеки трансплантиран пациент зависи изцяло от благородството на починалия и на неговите близки, решили да дарят органи, каза още д-р Цветкова. По думите ѝ, в трансплантационния процес се включват не само медицински специалисти от различни специалности, но и цялото общество чрез проявата си на алтруизъм.    
Димитър Василев, на когото преди две години е трансплантиран бъбрек, каза, че четири години е бил в списъка на чакащите. По думите му, много е важно да не се забравя, че още много хора чакат да получат орган, както и необходимостта от повишаване на информираността на обществото по темата за донорството. Хората са склонни да даряват органите на починалите си близки, когато им е обяснена темата, когато им се обясни, че смъртта изглежда като край, но тя не  е краят, допълни той. По думите му, чрез донорството техният близък продължава по някакъв начин да живее. Според Василев малкото на брой трансплантации, които се извършват в България, се дължат на административни проблеми.    
Розовата градина беше създадена през 2020 г. от Министерството на здравеопазването и агенцията, по инициатива на сдружението „Дихателна недостатъчност и белодробна трансплантация“. Всяка година в градината се добавят толкова рози, колкото са донорските ситуации за съответната година.

Началото на ремонт на дилатационните гребеновидни фуги в румънския участък на Дунав мост при Русе-Гюргево ще бъде поставено от 21 октомври тази година. Съоръжението няма да се затваря за движение, съобщи пиарът на областната управа в Русе Георги Георгиев. 
Дейностите по ремонта на фугите в румънския участък от моста ще се извършват поетапно. „Те ще започнат от т.нар. гранична фуга, която се явява най-близка до извършващия се ремонт от българска страна. Началото ще бъде дадено от центъра на пътното платно до най-дясната част на пътната лента в посока от Румъния към България. По този начин ще бъде ограничен и ще се заобикаля участък от около 50 метра. Това няма да повлияе съществено на временната организация на движението, наложена заради ремонта на българската част от мостовото съоръжение“, обясни Георгиев. 
След приключване на ремонта на първата фуга поетапно ще се преминава към следващата, като ще се ограничава движението в участък със същата дължина. Дейностите ще се извършват само в светлата част на денонощието, като ще бъде поставена временна сигнализация, маркировка, а служители ще регулират движението през деня. 
„По предварителни разчети ремонтните дейности трябва да приключат до 1-ви декември тази година. Ако възникнат непредвидени обстоятелства, срокът за извършването им ще бъде удължен, но не по-късно от средата на декември тази година“, заяви Георгиев.
От граничния пункт в Русе съобщиха за БТА, че трафикът на камиони в района на Дунав мост е интензивен. През последното денонощие през съоръжението са преминали в двете посоки общо 3079 товарни автомобила. От тях 1563 са влезли в България, а от страната са излезли 1516.

Поклонението пред Николай Волев ще бъде в столичния храм „Света София“ на 22 октомври от 13:00 ч., съобщават от Съюза на българските артисти.
Режисьорът на филми като „Двойникът“ (1980), „Господин за един ден“ (1983), „Да обичаш на инат“ (1986), „Маргарит и Маргарита“ (1989), „Козият рог“ (1994) и „Огледалото на дявола“ (2001) загинал на 15 октомври при битов инцидент.