Миряните във Велико Търново ще почетат покровителката на старата столица света Петка–Търновска, съобщиха свещеници от местните православни църкви. В града, пазил мощите на светицата през Средновековието, сега се съхранява нейна плащаница, а най-високо разположеният храм носи името ú. 
Храмът “Св. Параскева-Петка Търновска” се намира в квартал „Картала“ и е двуетажен. Той продължава да се изгражда постепенно и предимно с дарения от миряни. “Организираме хората да дават каквото могат, не сме участвали и няма да участваме в проекти, за да търсим държавни или европейски средства“, обясни за БТА свещеноиконом Славчо Николов, според когото великотърновци разполагат с нужния потенциал да направят и поддържат този храм.
“Св. Параскева-Петка Търновска” е първата църква в най-новата история на града, посветена на покровителка на Търновград. Инициативата за нейното построяване е от 2005 г., а година по-късно Общинският съвет издава разрешително за неговото изграждане. Архитектурният проект на църквата е направен безвъзмездно от покойната вече арх. Румяна Брайнова. Храмът е с форма на еднокорабна базилика и разполага със 102 кв. м застроена площ и още 55 кв. м помощни помещения с камбанария. 
Четирите големи икони на царския ред в иконостаса на храма са рисувани през 2016 г. като дипломна работа на трима студенти. Това са Милена Димова, Ивайло Цветков и Константина Константинова от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, които тогава работят под ръководството на доц. д-р Ваня Сапунджиева и проф. д-р Миглена Прашкова. Младите иконографи са изработили и проекта за цялостното изписване на църквата. Иконите и разработките за вътрешната и външната стенописна украса са част от тяхното обучение в Православния богословски факултет. Проектът им е одобрен от Епархийския съвет при митрополията във Велико Търново.
През 2020 г. храмът бе украсен с икони на дванадесетте апостоли и Дейсис, включващ образите на Исус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител. Изображенията на светците са дело на доц. Сапунджиева, каза отец Славчо. В началото на 2022 година църквата се сдоби с камбана, закупена със средства от дарения и докарана от Украйна, тъй като тамошните са с по-добър звук от изработените в България. Новата придобивка е монтирана над входа, за да огласява околността и да приканва енориашите за светите служби, разказа той, като добави, че предстои още работа. 
БТА припомня, че преди малко повече от година Катедралният храм „Рождество на Пресвета Богородица“ във Велико Търново се сдоби с плащаницата на св. Петка Търновска. Тя пристигна от румънския град Яш, където се съхраняват мощите на светицата, и остана като дар за жителите и гостите на старата столица. Плащаницата беше посрещната от представителна военна рота на Националния военен университет „Васил Левски” в старата столица, от кмета на града Даниел Панов, великотърновския митрополит Григорий, представители на местната власт, общественици, миряни, гости от Румъния и българското посолство в северната ни съседка.
Пристигането на плащаницата във Велико Търново стана възможно благодарение на инициативен комитет, с благословията на румънския патриарх Даниил и на румънския митрополит Теофан. Това се случи със съдействието на русенския митрополит Наум, представителя на Българската православна църква в Румъния Кирил Синев и в сътрудничество с Ивайло Маринов от Посолството на България в Букурещ. Кметът на Велико Търново получи свидетелство за предаване на одеждите, издадено и подписано от митрополита на Буковина и Молдова – Теофан, и удостоверяващо, че те са били поставени за минималния необходим срок върху мощите на св. Петка и са придобили качествата да даряват любов, късмет и щастие на хората. На градоначалника беше връчена и специална икона на светицата.
При пристигането на плащаницата, инициаторите за нейното донасяне припомниха, че в житието, което Патриарх Евтимий пише за св. Петка Търновска, казва, че „подобно на майка, що обича децата си, тя бездруго ще отнеме нашата детска безсловестност, а ще придаде сила на усърдието ни и ще ни напътства към доброта и най-вече към блаженство“. По-късно Цар Иван Асен II заявява, че би дал всичко, за да получи съкровището, което представляват мощите на светицата. След битката при Клокотница той успява да ги донесе в Търновград – столицата на България, а в деня на пристигането им цялото царско семейство и приближените им ги посрещат с почести, припомниха още инициаторите. Впоследствие българите са се молели пред тях и са се уповавали на силата им, а някои ставали свидетели и на чудеса, допълниха те.

На Петковден Твърдица чества празник на града, съобщиха от Общината.
Празничният Петковден ще започне с литургия в храм „Св. Петка“, на централния площад „Свобода“ сутринта ще отвори врати базар на изкуствата, а в следобедните часове на площада ще има ритуал, издигане на знамената, поднасяне на венци и цветя пред Паметника на свободата.
Концерт – спектакъл „Ела се вие, превива“ ще представи Националният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. Денят ще завърши с празнична заря.
Празничните прояви започнаха на 11 октомври на градския стадион със спортен празник „Децата на Твърдица спортуват“ с участието на ученици от Средно училище „Неофит Рилски“ и деца от детските градини „Щастливо детство“ и „Васил Левски“. На 12 октомври в читалище „Св.Св. Кирил и Методий“ бе открита археологическа изложба „Богатства от могилата“ на Исторически музей – Твърдица. В читалището се състоя концерт „Обич и песен“ с участието на Силвия Кацарова, Мая Нешкова, Йорданка Христова, Мими Иванова и Развигор Попов.
Село Твърдица е обявено за град на 7 септември 1964 година. През тази година по този повод бе отбелязана 60-годишнина от обявяването на населеното място за град.
По данни на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, към 15 юни 2023 г., в Твърдица живеят 6744 души. Счита се, че името на селището произлиза от намиращата се североизточно от града крепост – твърдина, днес наричана Градището.
На Петковден в област Сливен своя празник честват градовете Нова Загора, Твърдица и Кермен.

Трима души са загинали, а 20 са ранени при 20 тежки катастрофи в страната през последното денонощие, съобщиха от МВР. В София са регистрирани едно тежко и 20 леки пътнотранспортни произшествия, при които един човек е пострадал.
От началото на месеца в страната са станали 264 катастрофи с 20 загинали и 325 ранени.
От началото на годината са регистрирани 5675 пътнотранспортни произшествия, при които 358 души са загубили живота си, а 7147 са пострадалите.
При сравнение с реалните данни за загиналите през същия период на 2023 г. се отчитат с 68 по-малко загинали участници в движението по пътищата през 2024 г., става ясно още от данните на МВР.

Всички горовладелски кооперации в община Чепеларе се с намалени обороти и с приблизително 20 процента спад на дърводобива в частните гори. Това съобщи пред БТА Янко Карамитев, председател на сдружение „Горовладелец“ в родопския град.  Според Карамитев проблемите на кооперациите са заради свит пазар и намалено търсене на дървесина. От горовладелските кооперации в Чепеларе настояват да се ограничи вносът на фасониран дървен материал от Украйна или собствениците на гори да се компенсират заради проблема с по-евтината украинска дървесина.
Кооперациите изпитват затруднения с реализацията на продукцията – трупи, дърва, технологична дървесина. Според горовладелците един от факторите за намаленото търсене е вносът на по-евтина украинска дървесина. Това се отразява на цените на дървесината, с около 30% са паднали от 2022 г. досега стойностите при трупите. От нива до 300 лв. за кубик трупи през 2022 г.,  цените сега са намалени до 180-200 лв., обясни Карамитев. Според него търсенето е многократно намаляло,  а особено сериозен е проблемът при кооперации, които предлагат фасонирана дървесина. Тенденцията се запазва и цените продължават да падат, според данни на „Горовладелец“. Допълнително се наблюдава и липса на търсене на дърва за огрев.
От сдружението са внесли искане в Министерството на земеделието да се търси решение на проблема, настоявайки за ограничаване на вноса на украинска дървесина. Като допълнителен фактор за намаленото търсене, собствениците на гори в Чепеларе смятат и възможно „свиване“ на икономиката както у нас, така и на европейско ниво.
Горското стопанство е основен отрасъл за област Смолян и проблемите ще се отразят на региона, напомня Карамитев. По негови изчисления около една трета от работоспособното население в Чепеларе разчита на дейността на горовладелските кооперации – или работят в дърводобива, или притежават гори, от които очакват приходи.  Доходността от гори за частните собственици вероятно също ще падне през тази година, прогнозират от сдружение „Горовладелец“. През 2022 г.  кооперациите изплащали на собствениците около 60-80 лв./дка, а  за тази година се очаква дивидентите да бъдат по-ниски.  

Общо 73 пожара са загасени в страната през изминалото денонощие. Това съобщиха от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) към МВР на своя уебсайт. На общо 101 сигнала за произшествия са реагирали звената на пожарната в цялата страна.
С преки материални щети са възникнали 18 пожара, от които четири в жилищни сгради, два в промишлени сгради, два в спомагателни, временни или паянтови постройки, шест в транспортни средства, един в съоръжения на открито и 3 други. Без нанесени материални щети са възникнали 55 пожара.
Извършени са 25 спасителни дейности и помощни операции, от които три при катастрофи в транспортни средства. Получени са три лъжливи повиквания. При пожарите няма загинали и пострадали.

Нормален е трафикът по всички гранично контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) със съседните на България държави. Това съобщиха от Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на своя уебсайт. Информацията е актуална към 6:00 часа тази сутрин.
На българо-румънската границата трафикът е нормален на всички пунктове. Поради извършване на основен ремонт на българския участък на Дунав мост при Русе е въведена временна организация на движение, като трафикът се осъществява в една лента с пропускателен режим и се регулира със светофарна уредба, припомниха от „Гранична полиция“. Освен ГКПП „Русе“, шофьорите в региона могат да се насочат и към ГКПП „Силистра“, ГКПП „Кардам“, ГКПП „Дуранкулак“, ГКПП „Кайнарджа“ и ГКПП „Крушари“. Последните два са с работно време от 8:00 до 20:00 часа всеки ден, през тях не се пропускат товарни автомобили.
Нормален е трафикът на всички пунктове с Гърция. От „Гранична полиция“ припомниха, че през граничните пунктове „Маказа“, „Златоград“ и „Ивайловград“ е разрешено преминаването само на леки коли и микробуси.
Трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.
На границата с Република Северна Македония трафикът е спокоен. От „Гранична полиция“ припомниха, че на ГКПП „Гюешево“ е в ход изпълнението на дейностите по договор, свързан с изграждането на Системата вход/изход на ЕС. Ще бъдат демонтирани кабините за гранични проверки на преминаващите товарни автомобили и ще бъдат заменени с нови. Временно движението на преминаващите товарни автомобили ще бъде пренасочвано през трасетата за преминаване на леки автомобили. Възможни са известни затруднения при преминаването на ГКПП „Гюешево“.
Трафикът е нормален на всички гранични контролно-пропускателни пунктове с Република Турция.

Троянската църква „Света Параскева – Петка“ днес отбелязва своя храмов празник. Църквата се извисява в централната градска част и е издигната на мястото на параклис, посветен на същата светица.
„Света Петка Търновска е много почитана в троянския край и това много добре си личи от храмовото строителство. На територията на Троянска духовна околия има пет храма, които са посветени на света Петка“, каза за БТА д-р Десислава Вутова, уредник в Музея на занаятите в града.
Майсторът е един от изключително добрите възрожденски строители – Константин от Пещера. През 1835 г. той издига два храма в региона паралелно – нашата троянска църква „Св. Параскева“ и църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир. Като архитектурен тип църквата „Света Параскева – Петка“ в Троян е трикорабна псевдобазилика. В първоначалния си вид тя е била без купол, такова е било изискването на времето, в което е строена. Куполът е издигнат след Освобождението, разказа д-р Вутова.
Тя посочи, че от 2013 г. в троянската църква се пази и една светиня, дарена от архиепископа на Яш и митрополит на Молдова и Буковина Теофан – чудодейните одежди на Света Петка Търновска (Българска).
През втората половина на 20 век в Яш, където се пазят мощите на светицата, се утвърждава една нова традиция – тялото на св. Параскева (Петка) да бъде преобличано няколко пъти в годината. Това се случва в навечерието на пет от големите християнски празници. Дрехите (саванът), с които са покрити мощите на светицата, се изработват специално за събитието и се шият само в два от манастирите, които се намират в близост до град Яш. Тялото се преоблича по специален църковен чин и преоблечените одежди се подаряват на църкви с патрон света Петка, както в румънските земи, така и извън тях, разказа музейният уредник.
„Нашият храм се е радвал винаги на подкрепа от местните троянци. Още от самото си създаване той е бил едно голямо усилие на местната общност на православните българи. Специално майстори от град Дебър са дошли и църквата се води за един от големите възрожденски храмове от този период, въобще по българските земи“, каза протойерей Отец Войден Божков, наместник на Троянската духовна околия и председател на църквата „Света Параскева – Петка“ в Троян.
Той посочи, че църквата е първата институционална сграда, която местните троянци правят и първата сграда, която след като градът е опожарен през Руско-турската война, те възстановяват.  След опожаряването на храма, от него остават само дебелите стени и две ценни икони – на Света Богородица и на Исус Христос, с обгорени гърбове, но непокътнати изображения.
„Това показва вярата на местните българи православни християни, които с дарения и всякакви усилия са спомагали – и богати, и бедни да поддържат своя духовен център“, смята той.
Отец Войден разказа, че в троянският храм е пял самият Васил Левски, който е бил йеродякон и много добър църковен певец. В памет на тези събития върху клира на певницата има изображение с датите, на които е засвидетелствано неговото участие в богослуженията.
„Нашият край държи на традициите, важна част от които са не само историческите, а и духовните, тъй като духовността е нещо, което прави и един човек, и една общност здрава. Не случайно нашето Възраждане започва именно от Църквата, след това продължава през читалищата и другите институции и накрая държавата ни се възражда след пет века робство“, завърши отец Войден Божков.

На 14 октомври 1971 г. председателят на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Събитието съвпада с организирания Международен научен симпозиум посветен на 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет.
Като висше учебно заведение Великотърновският университет съществува от 1963 г. Неговата история се дели на два периода: от есента на 1963 г., когато започват занятията в новооткрития Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“, до 13 октомври 1971 г. – деня в който се взема решение за преобразуване на института в университет и официалното обявяване на 14 октомври, и времето след това.
От 1971 до 1990 г. Университетът носи името „Кирил и Методий“. С решение на университетското общо събрание от 22 май 1990 г. името на Великотърновския университет е променено на „Св. Св. Кирил и Методий“.
В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за преобразуването на Висшия педагогически институт във Великотърновски университет „Кирил и Методий“:
Създава се Великотърновски университет „Кирил и Методий“
София, 14 октомври 1971 г. /БТА/ Държавният съвет е издал указ, с който Висшият педагогически институт в град Велико Търново се преобразува  във Великотърновски университет „Кирил и Методий“.
Във Велико Търново – университет „Кирил и Методий“
Велико Търново, 14 октомври 1971 г. /БТА/ Паметен ще остане този ден за жителите на древния Търновград, столицата на Средновековна България, средище на богата духовна култура, център на първия български и общославянски университет в късното средновековие.
В дните, когато цялата наша общественост тържествено отбелязва 600-та годишнина от създаването на Великотърновската книжовна школа и по достойнство оцени богатото наследство на това голямо културно огнище, дойде радостната вест, че тук на исторически хълм Света гора, на мястото, където е пламтял огънят на книжовната школа на Патриарх Евтимий се създава вторият университет в България.
В тези радостни часове жителите на Търновград, в шпалир от двете страни на улиците „Никола Габровски“, „Васил Левски“ и площад „9 септември“ устроиха възторжено посрещане на Първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков и съпровождащите го кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Иван Абаджиев, члена на Държавни съвет и председател на Българската академия на науките акад. Ангел Балевски, представителя на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование Начо Папазов, завеждащия отдел „Наука и образование“ на ЦК на БКП Георги Атанасов, ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ акад. Пантелей Зарев, члена на ЦК на БКП Милко Балев, писателя Емилиян Станев, ректори на други висши учебни заведения в страната, представители на културната общественост от столицата и съседните окръзи.
Др. Тодор Живков и другите официални лица бяха посрещнати в древния град с хляб и сол. (…)
(…) След това партийните и държавни ръководители отидоха на исторически хълм Света гора, приветствани от шпалир средношколци, студенти, младежи и граждани.
Тук в двора на Висшия педагогически институт „Братя Кирил и Методий“ се състоя вълнуващ митинг по случай 600-та годишнина на Великотърновската книжовна школа и обявяването на висшето учебно заведение за университет.
Митингът бе открит от първия заместник-ректор на Института проф. Димитър Филипов.
Слово за значението и традициите на Великотърновската книжовна школа произнесе заместник-министърът на народната просвета и ректор на Висшия педагогически институт „„Братя Кирил и Методий“ проф. Жельо Авджиев.
Посрещнат изключително сърдечно с бурни ръкопляскания и възгласи. (…)
В архива на БТА, отново в бюлетин „Вътрешна информация“ четем за откриването на Висшия педагогически институт през есента на 1963 г.:
Ново огнище на социалистическата ни просвет и култура
Велико Търново, 15 септември 1963 г. /БТА/ В старинния град, върху древния хълм Света гоpа, на същото място, където преди шест столетия е пръскала култура школата на Теодоси Търновски, лумна огънят на ново просветно огнище, хиляди граждани днес изпълниха двора на новия Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“. На трибуната, са членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Митко Григоров, академик Сава Гановски, първият секретар на Окръжния комитет на партията Димитър Стоичков, заместник-министърът на народната просвета Иван Ненов, ръководители на окръга и града.
Секретарят на Градския комитет на БКП Димитър Петров откри тържеството, доклад за строителството, целите и задачите на новото учебно заведение прочете ректорът на Института проф. Александър Бурмов, като подчерта голямото значение на института за изграждането на новия човек, проф. Бурмов благодари на партията и на жителите на града за любовта, с която те обградиха института и допринесоха за неговото навременно завършване. (…)
(…) След това присъстващите разгледаха новите аудитории, учебните зали, студентските общежития и физкултурните съоръжения.
Присъединилият се по-късно към празника ректор на Одеския университет Александър Иванович-Юрженко приветства търновци с новата придобивка и предложи да се установят творчески връзки на дружба и сътрудничество между Одеския университет и Великотърновския институт.
Тържеството продължи с народно веселие.
Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязва своя патронен празник на 11 май – Денят на светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий, покровители на България, Европа и висшето училище. През 2023 година Университетът отбеляза 60 години от своето създаване и по този повод получи плакет „Св. св. Кирил и Методий“ от президента на Република България Румен Радев. Той бе връчен за значимия му принос към развитието на класическите хуманитарни науки и изкуства, и подготовката на поколения висококвалифицирани специалисти, както и към формирането на модерния облик на висшето образование в България.
На 27 септември 2021 г. Българската телеграфна агенция (БТА) и Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ подписват договор за сътрудничество, който е подновен на 19 януари 2024 г.

Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений ще възглави архиерейска света литургия в храм „Св. Петка“ в Сливен по случай празника на Преп. Параскева – Петка Търновска, съобщиха от канцеларията на Сливенската митрополия.
Църквата, който е най-новата в града, отвори врати преди година, на своя храмов празник. Тя ще посрещне днешния Петковден с нови камбани, дарени от митрополит Арсений. Камбаните са изработени в Гърция от водеща фирма в църковното оборудване. Общото им тегло е малко над 430 килограма. Новите камбани са отново пет на брой, но двойно по-тежки и по-големи от старите.
Църквата „Света Петка“ е първата, построена в града от повече от 20 години. Първата копка бе направена през 2008 г. с благословението на Сливенския митрополит Йоаникий, като мястото е в близост до т.нар. нови сливенски квартали, където няма православен храм. За построяването на новата църква многократно бяха инициирани дарителски кампании, в които се включиха с пари, доброволен труд и материали фирми и граждани.
Дарители от всякакви социални групи „откупиха“ стенописите в новостроящия се храм. След по-малко от година след откриването си, вече е първият по брой кръщенета и втори по посещаемост след катедралния храм „Св. Димитър“ в Сливен. 

Служебният министър-председател Димитър Главчев ще участва днес в Срещата на върха в рамките на Берлинския процес в германската столица, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
Това е десетата поред среща във формат ръководители на държавите от Западните Балкани и на страните партньори от инициативата, както и представители на международни финансови институции и регионални организации. 
Берлинският процес е създаден през 2014 г. като платформа за засилване на сътрудничеството между държавите от Западните Балкани и страните домакини на Берлинския процес, както и Европейският съюз. Форумът има за цел да подпомогне страните в региона в постигането на европейските стандарти и да донесе конкретни ползи на гражданите в региона. Основната идея на инициативата е да подпомага процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани, като дейността на процеса е насочена в три основни направления: икономика и свързаност; помирение и добросъседски отношения; сигурност.
Участници в процеса са страните от Западните Балкани – Албания, Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, и Косово, както и държавите – Германия, Австрия, Франция, Италия, Хърватия, Словения, Великобритания, Полша, Гърция и България, се посочва в прессъобщението.
В началото на месеца служебният министър на външните работи Иван Кондов участва в срещата на министрите на външните работи на страните от Берлинския процес по покана на германския си колега Аналена Бербок. В изказването си министър Кондов подчерта значението на добросъседските отношения и принципа на отчитане на собствените заслуги в процеса на присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Той открои усилията на страната ни по линия на свързаността, в качеството ѝ на фактор в укрепването на ЕС като геополитически актьор. Кондов изтъкна и значението на регионалния пазар като механизъм за насърчаване на разбирателство и сближаване с ЕС.